Ак балдър чешмеси (Изворът на белоногата)


Категория на документа: История


 Ак балдър чешмеси

Другото голямо съоражение издигнато в Харманли в края на XVI в. това е Ак балдър чешмеси /Изворът на Белоногата/. Всъщност тя е извън града - голямата чешма била изградена при извора, край който е свършил своя земен път и където е погребан крал Вълкашин. Благодателят строител пак е бил Сиавюш паша. По негово време чешмата е построена със същите каменни блокове, докарани отдалече, с които били издигнати мостът, джамията и хамамът. Легендата разказва, че преди години на чешмата е имало три надписа, издълбани на мраморни плочи със старинно арабско писмо. Преди 50 - 60 години бил запазен само единият от тях. Той бил най-крайният вляво, най-кратък и гласял "Благодарение на вадача всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585." Великолепният градеж, с необикновено красива архитектура, съществувал в стария си вид чак до последните десетилетия на XIX в., когато злосторници задигнали мраморните колони от беседката, други пък откъртили олово от покрива и. До чешмата, наред с трите чучура /един от които е запазен и до днес/, дванадесетте корита и трите големи мраморни плочи с надписи, имало изящна беседка с покрив от олово, поддържан от колони, където уморените пътници сядали да си отдъхнат.

При чешмата пътниците разтягали конете си, пускали ги да пият вода и да пасат в сочните ливади, а самите те сядали или под сянката на тополите, или под беседеката, за да похапнат и починат, да се порадват на красивия пейзаш. Според Марко Сакарски камъкът от който била направена чешмата, приличал на камъкът, от който е построен моста. Такъв камък е няма в околостта, а чак в Кулели Бургас. Сакарски съобщава също, че старите хора са виждали около чешмата разкопано на дълбочина около метър /дело на иманяри/ стар калдъръмен път. Отначало коритата на чешмата били дванадесет, после станали четири, а чучурите били два, а на края един. Беседката била от дялън варовит камък с каменни пейки, с четири каменни стълба на четири ъгли, а отгоре била покрита с олово. Чешмата била известна с други имена: Чешма алть - чешма с шест корита, Алъ чешма - пъстра, шарена чешма, защото имала красиви, мраморни плочи с надпис, таванль чешма - таванлиа, беседката /кьошкът/ имала купол, Ялак чешма - чешма с корита и др. Предполага се, че в по старо време тя е служела на близкото селище в местността Юртищата, откъдето жителите му са слизали за вода на чешмата.

Съществуването на Ак Балдър чешмеси се потвърждава от официален документ, който се съхранява в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Документът представлява опис на заплатите на служителите, временно поставени при специално построените наблюдателни постове във връзка с организираната охрана на панаира в Узунджа абад /с. Узунджово/. Кирил Динков неправилно пише, че "чешмата, където спирали пътниците, постоянно се пазела от набезите на разбойниците". Причината за поставянето на тези постове не е охраната на чешмата, а провежданият ежегодно Узунджовски панаир. За състоянието на чешмата през 1902 г. Дялчо Милковски пише "Чешмата Ак Балдър", която лежи до самото шосе, е имала солиден покрив под сянката на който пътниците са отпочивали, след което се разхлаждали от прелесната и вода, но пак благодарение на "святата простоа" нейния покрив е бил изграден с каменни стълбове наедно.

Владислав Влайков

/Историк/
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ак балдър чешмеси (Изворът на белоногата) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.