Албанската Рилинджа (края на XIX век)


Категория на документа: История


НИКОЛАЙ ЗДРАВКОВ НИКОЛОВ
F56973

АЛБАНСКАТА РИЛИНДЖА
(КРАЯ НА ХIХ ВЕК)

Днешните албанци наричат себе си "синове на орли", или казано на техен език - шиптъри (на албански - shqiptër). Страната са си нарекли Шкиперия - т. е. "Страната на синовете на орлите". Самото име "Албания" произлиза от латинската дума "алба" (alba), която в буквален превод означава "бял". Това име е дадено на днешна Албания от древните римляни и днес в буквален превод името на страната означава "Бяла страна". В албанският език има 7, 8 диалекта, а съвременият албански език произлиза от един от тези диалекти. Албанската нация е избрала един от тях за официален език, на който днес се говори и пише в страната. Официално се счита, че през 1864 г. е създаден съвременния албански език, това е и периодът, в който е създадено Общото албанско дружество.

Албанците като нация днес са просъществували заради съпротивата, оказана от страна на Италия и Австро-Унгария срещу въжделенията на съседските страни. Общите интереси и на двете страни е да се прекъснат пътищата и достъпът на Сърбия към Адриатика. По това време католиците в Северна Албания и провославното население в Средна и Южна Албания, наред с едрите земеделци, които са мохамедани, са в религиозни и социални конфликти. Тези религиозни и социални разногласия пречат на страната от ранно време да се изяви като една "обща" страна с общи действия, като не се взима напредвид религията. Шиптърите имат много борби срещу Османската власт в историята си. Тези борби оставят сами по себе си белег и след формалнато покоряване на страната в съюза на Османската империя. През периода на втората половина на 18 век територията на Албания фактически не се контролира от страна на Голямата порта. На север, където живеят Дукагините, фамилията Бушати, която е ислямизирана и произлиза от самите Дукагини, е създала и е окупирала пашалъка на Скутари. В южните части на страната, Али паша Тепеленли в периода след 1787 г., тръгвайки от Янина се установява да живее там. При тръгването му от Янина, той води битка срежу съпротивата на химариоти и сулиоти, която е ожесточена. Това събитие се случва на границата между Гърция и Албания и по този начин Али паша Тепеленли отблъсква опитите за интервенция на централата на Османската империя. В един поход, който се случва в периода между годините от 1809 и 1810, Али паша Тепеленли печели пашалъка Берат. В периода на 01.08.1811 г. войските му навлизат във Валона (Вльора). Султан Махмуд II през 1822 г. е имал неколкокократни пристъпи, но сега е момента, в който му се удава да отблъсне яростната съпротива. След 17-месечна обсада, столицата Янина е щурмувана от турската войска. С бруталните си методи, Мехмед Решид паша - велик везир по онова време, възстановява султанския суверенитет. Той сам по себе си има много военни операции на територията на Албания, дадени му от самият султан. Годината е 1831 - на Мустафа паша, който е от Скутари, му се налага да приготви и той самият оръжието си.

Голямата порта се съмнява в лоялността на албанската нация и след това. Тогава се срещат много често неподчинения, които преминават в местни (локални) или регионални въстания, които са огромен проблем, относно Османската администрация, която следи за нормите на обичайното право и увеличението на данъчния нагон. Албанската нация, като цяло, има искания за придобиване на автономия, едва тогава, когато през периода на 70-те години, е имало една голяма криза на изток. Това е периодът, когато в страната е започнал да се очертава нов териториален порядък, който е насочен към самите албанци. В прелиминарния мир от Сан Стефано, териториите, на които пребивават албанци, са разглеждани от страна на Русия, като "разменна монета в полза на славянските съседи", които са българите, сърбите и черногорците. Три дни преди Берлинския конгрес (10.06.1878 г.) в град Призрен е открита Призренската лига. Тази лига е удобрена със съгласието на Османските власти в града. Тя е представител на интересите на албанците. Създадена е благодарение на областите в Северна Албания. Нейни представители, които още в края на месец май 1878 г., изказват мнението си на една среща в Дяковица, което е насочено към и засяга уреждането на националния въпрос на страната, който се поставя на "първо четене" и трябва да се реши от самите албанци, като нация, а не с външна намеса. Южната част на Албания след кратък период от време се пресъединява към това събитие. Малцинството е запазило протурските елементи, относно борбата за автономия на страната. Това става на 27.11.1878 г. Тогава националния съвет се споразумява в една програма, имаща 5 точки. Тази програма предвижда всичките земи на Албания да се обединят в един общ вилает. В него се предвижда местното население да взима участие в голяма степен в службите на властта, в такива мероприятия, които са насочени към религията и такива, които имат членове на представители на народа. Мненията са много различни тогава и това играе роля, относно по-нататъшните действия и те се оказват сами по себе си непреодолими. В периода на 1880 г. в Дибра има събрание, на което са скъсани всичките точки на програмата и тя е отхвърлена. Абдил бей Фрашери - ръководител на радикалите, му е пределно ясно, че тази идея, отнасяща се до откъсването от Османската власт, не е "скорощна". В периода на 1881 г. на албанската независимост е сложен край от страна на Дервиш паша, начело с войските му. На 23.04.1881 г. град Призрен е превзет от османците, а един месец по-късно - датата е 08.05.1881 г., Дяковица попада в "ръцете" на султана. Лидерите на Призренската лига са изгонени от територията на Албания или са осъдени на дълги години лишаване от свобода.

Идеята за обща албанска държава над всички социални и религиозни граници е приета междувременно от представителите на движението за национална пробуда и те я възприемат като своя собствена. Това движение вербува хората, които живеят във важните градове, в които има албанско население. Това може да се види и в центровете по емиграция. Такива центрове имало тогава в Румъния, Египет, България и Южна Италия. В Южна Италия тази албанска общност се нарича "арбреши". Днес между, в близост до столицата на Италия - Рим и Неапол, в градчето Грота Ферата може да се види Итало-Албанска църква. В столицата на Османската империя има същите емиграционни центрове, както в останалите страни. Тези центрове играят ролята на разпространител на каузата на Албания и езикът й. През периода на годините 1844 и 1855 е издаден "Албански буквар". Той е написан въз основата на славянската азбука, негов автор е Наум Векилхарски, който е живял в периода от 1767 г. и е починал през 1846 г. Друга интересен сборник, публикуван по онова време е сборникът, наречен "Сборник от албански народни песни и приказки". Негов автор е Зеф Юбани, роден през 1818 г., починал през 1880 г. Авторът публикува работата си в Триест, който е на италиански език. И самият сборник е на същият език. Този сборник е публикуван през 1871 г. Той привлича вниманието на тази част от населението, което е образовано и акцентира върху народната култура на албанското население. По това време има много сдружения, които се стремят към национал-патриотичните идеологии на албанскат нация. Те се състоят от успели албански занаятчии и търговци и други представители, които са част от интелигенцията на града. Всичките тези организации се стремят към общата идея за национално просвещение и разширяване на училищните програми. Те непрекъснато пропагандират към тази "идеология". Всичкото това действие се прави с общата цел да се накара мнозинството, което по онова време е било неграмотно, да започне да работи, с единствената цел - развитието на една обща собствена държавност. Тогава едно от най-големите проблеми на албанската нация била писмеността й и по-точно - азбуката й. Националното самосъзнание на тази нация, което се формира тогава, се явява като отличителен белег. По това време в страната се е писало на четири отделни азбуки - латинската, гръцката, славянската и арабската. През пероида на 1879 г. в Истанбул експертна комисия дава мнението си и се произнася, относно въвеждането в употреба на една нова латиница, която е модифицирана. Тази нова азбука е наречена Алфабетария", тя много бързо се разпространява и намира приложение в цяла Албания. Граматиката, относно "новият" албански език, се "следи " и "наблюдава" от дружеството, наречено "Стамбулско дружество". В него могат да се видят имената на Ваза Пашко, Яни Врето и Сами бей Фрашери. От тук произлизат две остри програмни писания, засягащи младото национално движение на Албания. Годината е 1879 - тогава Ваза Пашко се обръща към широката европейска публика, посредством една брошура на френски език. Тя се казва "Истината за Албания и за албанците". Там той говори за забравеното минало и героичните събития на страната. Едно послание на Сами бей Фрашери, наречено "Манифест на албанското възраждане" (това е т. нар. "рилинджа", което на албански език означава "възраждане"). В него се виждат думите: "Албания - какво е била, какво е и какво ще бъде". Този манифест е излязъл през 1899 г. В него албанците, като нация са представени като "най-древната нация на Европа". Там тя е описана, като наследник на пелазгите и има една обща кръвна връзка и един общ език - "няма никакви турци и гяури, всички са албанци".

По време на тази борба, сам по себе си Сами бей Фрашери и много негови сътрудници, преживяват собствената си жизнена история, наслагването на постепенното установяване на албанското самосъзнание, като свое в света на културата, относно доминацията. Самият Сами бей Фрашери е израснал в ислямска среда и обичаи. В литературата на османската империя името му е Шемседин Сами. Там той е представен, като един от най-значителните просветители на народа, реформатор на езика и лексикограф. Съдбата, отнасяща се по онова време за едно албанско бейско семейство, е представена в сцени от живота на семейството му. Там се вижда, че членове на семейството се намират в един процес на разочарование, който е бил много мъчителен. В резултат на тези действия, те са принудени да се откажат от султанската лоялност и по този начин, самите те се насочват към националните цели на Албания. Тези членове се явяват в очите на султана, като "фанатични патриоти".

Албания е извървяла дълъг и мъчителен път преди да стане княжество и преди да си извоюва независимостта. Албанските борци, борещи се за независимостта на страната си, в очите на меродавните дворове на Европа, печелят с огромно колебание, симпатиите им. Интересите на страната са напълно игнорирани, в резултат на дипломацията, състояла се на конгреса след голямата криза на изток. Тази дипломация се опитва да прави все по-малки териториални отстъпки на т. н. "тънък висш слой" на обществото, който се състой от дейци, който са настроени патриотично към родината си. Друга организация по това време, лигата на съпротивата на военните в град Призрен, е накарала конференцията на посланниците да започне и да предприеме пряки и косвени корекции. Албанското национално самосъзнание е много по-добре подготвено, относно споровете и разправиите, отнасящи се до територията на страната. Тогава Османската власт е принудена да се отдръпне, относно образованието в училищата. В периода на 1886 г. в град Корча е открито първото "чисто" обществено училище, което е изцяло албанско и, където официалният език, на който се преподава, пише и се говори, е албанският. Влиянието на православното гръцко училище, което до тогава се е явявало, като църковно училище, наред с латинските училища, губи значението си. Тогава учителите и публицистите загубват работата си, чиито настроения са чисто патриотични, се разпространяват и сред нисшите слоеве на обществото. Широк отзвук намират и политическите искания на националното движение. Тези действия се виждат публикувани в една книга, наречена "Червената книга", годината на публикацията е 1911. Тази книга има 20 точки, които сами по себе си представляват програма. Тези искания на възстаналите през 1911 г., са намерили широк отзвук, въпреки различията на мненията на партиите, които са били на власт тогава. Подкрепата, която е на дипломатическо ниво, която получава страната по времето на Балканската война от страна на Италия и Австро-Унгария, оказва огромно влияние за успеха на Албания.

Използнана литература:
"История на Балканските страни", автор - Едгар Хьош; станици - 185 -189; издателство - "Лик"; година на издаване - 1998, град - София; националност - немска.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Албанската Рилинджа (края на XIX век) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.