Анализ на рекламите от вестник „Щурець“, в частност 1933г.


Категория на документа: История


Университет за национално и световно стопанство

Факултет: "Управление и администрация"
Специалност: Маркетинг със спец. "Рекламен мениджмънт"

Анализ
По
ДИСЦИПЛИНА: "История на рекламата"

Тема
Анализ на рекламите от вестник "Щурець", в частност 1933г.

Изготвил: Преподавател:
Цвета Игнатова Фак.№1322534 Професор д-р Б. Дуранкев

Учебна година: 2013/2014г.
Съдържание

1. Кратка история на печата в България през периода от 1878 до 1944 г. ...стр.3

2. Вестник "Щурець" ...................................................................................................... стр.5

3. Анализ на рекламите публикурани във вестника ........................................... стр.7

3.1 Анализ на рекламите като цяло ........................................................ стр.7

3.2 Анализ на рекламите на "Bayer" ............................................................ стр.8

3.3 Анализ на рекламите на "Нивеа" ........................................................... стр.9

Кратка история на печата в България през периода от 1878 до 1944 г.

" Вникването в географското ситуиране на българската преса предоставя възможност за креативен ракурс към масива от над 10 200 български периодични издания от Освобождението до 9 септември 1944 г. По време на Българското възраждане те са 107. Животът им обаче често е краткотраен по материални причини.

Въпросът за възрожденската география на българската журналистика е засяган множество пъти, в една или друга степен. За периода след това обаче - до началото на настъплението на тоталитаризма, който е граница, и от гледна точка на географското ситуиране на пресата ни - не е анализирана цялостната картография на периодичния ни печат.

Какво бие на очи при първоначалния поглед върху разположението на топосите на периодиката ни в разглеждания времеви отрязък? Това, което веднага се налага като впечатление в сравнение с Възраждането е обшарването много скоро на българските земи с периодични издания - по градове и по села (общо 268 населени места). Докато под османска власт в земите на бъдеща България е позволено да има само една трайна печатница с български букви - на Мидхад паша в Русе - в която излизат и няколко български периодични издания. Останалите топоси на възрожденския ни периодичен печат са извън българските земи - от общо петнайсет - четири в Османската империя (Цариград, Смирна, Одрин и Солун), в Румъния - в пет селища, в Сърбия - в две, в Германия, Русия, в днешните Австрия и Чехия - в по едно населено място. Всички тези топоси са градове.

Пръв Любен Каравелов успява да пренесе печатницата си през Дунав и със съдружника си Н. Жейков да я разклони: в Русе (където преиздава две книжки на започнатото в Букурещ сп."Знание") и във Велико Търново (там продължава втората му годишнина). След Освобождението това е първото ни периодично издание, стъпило в България.

Наскоро от другата страна на Балкана, в Пловдив, Христо Г. Данов начева първият основан в земите ни вестник - "Марица", а д-р Иван Богоров - първото основано у нас след Освобождението списание "Чисто българска наковалня за сладкодумство".

Русе, Велико Търново и Пловдив са началните три знакови географски точки, в които се рои пресата ни непосредствено след Освобождението с издания, посветени на науката и литературата (сп."Знание", 1875-1876,1878), пуристично ("Чисто българска наковалня за сладкодумство", 1878-1879) и общобългарски вестник ("Марица", 1878-1885). Става дума от една страна за преутвърждаването и развиването на два комуникационни центъра (Русе и Пловдив) в ситуацията на възстановяването на българската държава. И за знаково ситуиране в столицата на втората българска държава Велико Търново, където затова се свиква и Учредителното събрание, изковало Конституцията на третата българска държава. От друга страна вниманието към езика и литературата се вплитат в "имиджмейкърските" структури при изграждане образа на новата национална държава.

Сред градовете най-много периодични издания има в София - 4940 (от тях 465 са единични листове) - т.е. близо половината от пресата ни между 1878 и 1944 г.

След Съединението от 1885 г. се извършва отново географско групиране на пресата към столицата. Тя вече съсредоточава обществено-политическия, административен, стопански, културен живот, така че в десетилетието преди балканските войни се оформя териториалната концентрация на периодичния ни печат в София. По-пъргав е този процес при вестниците, отколкото при списанията.

С оформянето на основните политически партии в страната ни в началото на ХХ век освен централните им печатни органи в столицата се рои и местна партийна периодика. Например в. "Земеделско знаме" (1902-1934; 1944 до днес) на БЗНС се ражда в Стара Загора, но след няколко години - през 1907-ма се мести в София.

Рубикони (образно казано) в политическата ни история непосредствено влияят върху географията на журналистиката ни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на рекламите от вестник „Щурець“, в частност 1933г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.