Андроник I Kомнин


Категория на документа: История


Все по-голямото активизиране на византийската външна политика, намерило израз във много войни и оживена дипломатическа дейност. Тя достига своя връх при царуването на Мануил I Комнин (1143-1180 г. ). Това е време на военно начало, типично за политическата ориентация на Комниновата династия. Мануил Комнин е повлиян от идеята да възстанови някогашната Римска империя и да обедини Запада и Изтока под своята закрила.Опиянявала го идеята, че той е главният защитник на християнството срещу "неверниците" и че Византия е заобиколена от "варвари" ,които трябва да му се подчиняват. В мислите и делата на Мануил Комнин са намирали израз най-ярките черти на прокарваната в продължение на векове политико-религиозна доктрина за изключителната роля на Ромейската империя,пред която трябва да прекланят глава близки и далечни страни. Войнствените планове на Мануил Комнин не могли да не срещнат сериозна съпротива по всички фронтове-в Предна Азия,Балканският полуостров и в Южна Италия.Враговете на Византия били не по-малко силни от нея и във военно отношение.В провеждане на замислените максималистични планове империята се натъквала нееднократно на ожесточен отпор и на ответни удари.Особено опасен противник било и Норманското кралство, чийто владетели не само че не били склонни да допуснат византииците да ги изтласкат от Южна Италия,но били готови при подходящ случай сами да преминат в настъпление. След като укрепил положението си на престола,Мануил Комнин обърнал поглед първо към Мала Азия.През 1145 г. Бил предприет поход под личното му управление срещу владетеля на Антиохия Раймунд от Поатие.В невъзможност да се съпротивлява,Раймунд бил принуден да даде отново клетва за вярност като васал на византийския император.А на следващата година започнала нова акция- този път срещу селджукското султанство с цел да бъде въстановена изцяло ромейската власт в Мала Азия.Но военните действия скоро били прекратени и Мануил Комнин се върнал в столицата.Причина за това бил Вторият кръстоносен поход,организиран от немския император Конрад III и от френския крал Людовик VII. Междувременно,още преди да приключи неприятният епизод с кръстоносците, Мануил Комнин, решил да насочи погледа си към Южна Италия. Тук той трябвало да се срещне с един не по-малко упорит противник в лицето на норманския крал Рожер II. Със силна флота бил нападнат и овладян най- напред остров Корфу,а след това норманите дебаркирали на Адриатическото крайбрежие и навлезли дълбоко на юг в Северна,Средна и Южна Гърция.Завзети били Тива и Коринт,откъдето били отведени много пленници.Постепенно събитията,които отначало се развивали крайно неблагоприятно за Византия, започнали да получават щастлив за нея обрат.С дипломатически действия Мануил Комнин успял да привлече като съюзник немския император Конрад III. Привлечена била и Венеция,която представила на византийците своята флота.Това решило изхода от войната.Норманите били принудени да се изтеглят от заетите балкански територии, включително и от остров Корфу. След приключването на този сблъсък, Мануил Комнин искал да осъществи завоевателните си планове в Южна Италия. Започнала трескава дипломатическа подготовка за търсене на съюзници на предстоящата война. Изградена била една тройна коалиция от византийци,немци и венецианци срещу общия противник.
През 1149 г. Сръбският жупан Урош II се обявил за независим владетел,но в започналите се военни действия бил разбит и трябвало отново да се признае за васал на константинополския император. Мануил Комнин успял да привлече на своя страна владетеля на Галичкото княжество, Владимиреско,а с успех завършила и мисията му в двора на английския крал Хенрих II Плантагенет. Така към средата на XII в. се очертавали два враждебни блока,включващи няколко държави в Западна,Централна и Югоизточна Европа. Първоначално военните действия се развивали блогоприятно.През 1155 г. бил завладян град Анкона, а след това византийците проникнали във вътрешността на страната и стигнали до Тарент. Превзет бил Бари и била обсадена крепостта Бриндизи. През ранната пролет на 1158 г. след водене на преговори бил подписан мирен договор между Мануил Комнин и наследника на Рожер II - Вилхелм I. На византийския император била обещана подкрепа за изпълнение на плановете му срещу Запада.
С договора от 1158 г. от една от главните цели в максималистичната политика на Мануил Комнин пропаднала окончателно. Загубил битката в Италия,Мануил Комнин сега триумфирал- държавата на рубенидите била бързо покорена,а дръзкият норманец- изправен пред неизбежно поражение,трябвало отново да даде клетва за вярност. Започнала продължителна война от 1164 г. до 1167 г. На 18 юли 1167 г. бил подписан договор с благоприятни за Византия клаузи.Империята получавала Далмация, част от Хърватско и Босна ,а също и областта Сирмиум.Разгромът на Унгария влошавал положението и на сръбския жупан Стефан Неман,който бил принуден да се признае отново за васал. През 1171г. империята се вплела във война с Венеция,като една от главните цели на константинополските управници била да се анулират крайно неизгодните клаузи на договора от 1082 г. , сключен между Алексий Комнин и венецианския дож.Със силни удари на своята флота,венецианците не оставили никакви надежди и Мануил Комнин бил принуден да сключи мир,без да постигне нищо. Още по-тежка беда сполетяла Византия на изток при един последен опит на цариградския василевс да сломи окончателно стария си враг- селджуците и да присъедини цяла Мала Азия в пределите на империята.През 1175 г., начело на голяма войска императорът потеглил на дълъг поход, насочен срещу Иконийският султанат Килидж Арслан. Вместо очакваната победа в решителната битка при Мариокефалон,станала на 17 септември 1176 г. византийците претърпели пълно поражение.Този удар отслабил много позициите на Византия на изток и дал възможност на селджуците да преминат постепенно в настъпление. Вътрешното състояние на империята,след смъртта на Мануил I Комнин по време на краткотрайното управление на малолетния му син Алексий II Комнин (1180 - 1183 г. ), е илюстрация за тежките последици от социално- икономическо и политическо естество,дошли като отражение на водените в продължение на 40 години изтощителни войни на три фронта.Растящо недоволство от увеличените при тази напрегната политика данъци,засилваща се корупция сред чиновническия апарат,все по- силна ненавист на "бедни" и "богати",на "управлявани" срещу "управляващи" и на зависими селяни срещу феодални господари. В продължение на две години византийската столица била разтърсена от два бунта.Първият избухнал през пролетта на 1181 г. и бил организиран от представители на столичната аристокрация, недоволна от политиката на регентите на малолетния император.С нова и още по- голяма сила се вдигнало на бунт населението на Константинопол през следващата година,подстрекавано от братовчеда на Мануил- Андроник Комнин. Поводът бил обвиненията в латинофилство спрямо Мария Антиохийска, майка и регентка на Алексий Комнин.Яростта на насъбралата се тълпа се насочила сега срещу ненавистните "италианци", чийто брой по това време надхвърлял 50 000 души.Извършени били страшни погроми в латинските квартали по крайбрежието на Златния рог и множество мъже,жени и деца били избити. Непосредствено след това Андроник влязъл тържествено в столицата, заявявайки, че идва като закрилник на малолетния владетел и като спасител на цариградските жители от "латинофилите". Не след дълго той бил провъзгласен за съимператор,а наскоро след това последвал и крайният ход по пътя на завземане на властта- малкият Алексий бил хвърлен в тъмница и удушен,а на престола като едноличен василевс под ликуващите възгласи на насъбралото се множество се възкачил Андроник. Краткотрайното и бурно управление на последният представител от фамилията Комнини, ни изправя пред една от най-интересните страници от историята на Византия.Тази къса и ярка страница, изпълнена с много насилие,кръв, преврати, обрати, войни и договори са колкото характерни за живота на империята през XII в., толкова и нетипични за средновековната история на Византия. Политиката на Андроник е необичайна, насочена към премахването на някой недостатъци на държавното управление, станали особено остри в периода на войните по време на управлението на предишните императори от династията на Комнините. Андроник I Комнин е роден през 1118 г. в Константинопол.Той е син на севастократор Исак Комнин, който е по- малък брат на Йоан II Комнин (1118-1143г.). Андроник Комнин е първи братовчед на Мануил I Комнин (1143 - 1180 г.). Макар и няколко години по- млад от императорът, Андроник е бил не по-малко популярен на младини в столичния град. Той във всичко е превъзхождал своя братовчед.С времето той е спечелил симпатиите на столичното общество,със своето красноречие,сила, ловкост и с това, че умеел да владее оръжието.Той бил необикновено здрав човек,защото му били чужди лакомствата, не бил нито чревоугодник, нито пияница. През 1145 г. по време на ловен излет Андроник бил отвлечен от турци и прекарал доста време в плен, но по-късно бил освободен от своя братовчед Мануил Комнин.Една от племеничките на императора Евдокия заживяла с него. Когато го упреквали за тази връзка, той на шега отвръщал, че поданиците обичат да подражават на своите господари, а и че кръвните роднини имат сходни нрави.За това той намеквал за императора Мануил, който пък живеел с дъщерята на родния си брат. Често се стигало до въоръжени нападения срещу Андроник, но той винаги се измъквал невредим от подобни ситуации. За да го отстрани от столицата император Мануил го назначил за свой намесник край граничната област с Унгария- Белград и Браничево.Тук той влязъл в тайни връзки с унгарския крал Гейза II (1141- 1162 г.) , на когото обещал своята област като награда ,ако му помогне да свали от власт братовчед си Мануил. По- късно императорът го обвинил в политически интриги с маджарите и сърбите и го вкарал в тъмница.Интересното в цялата ситуация е, че докато е бил в тъмница, жена му забременяла и по-късно родила техният син Йоан. Андроник не един път се опитал да избяга и след повече от шест години той е намерил подслон при Галицийския княз Ярослав Осмомисли.През 1167 г. Андроник се помирил с братовчед си и взел участие в битката при Землин. При обсадата на Землин, той изобретил машина, която имала уникалната мощност да събаря градските стени с изстрелваните от нея камъни. През 1166 г. Мануил е назначен за управител на Киликия. Тук Андроник влязъл във военни действия с Торос, владетелят на Армения, но претърпял няколко поражения. След това нов любовен роман го отклонил от военните действия.Той се влюбил в антиохийската принцеса Филипа, сестра на втората жена на императора. Напуснал отново пределите на империята, Андроник се озовал при кръстоносците в Антиохия. Там той се отдал на разкошен живот, ходил тържествено със своята свита,въоръжени със сребърни лъкове. Неговата показна любов успяла да грабне сърцето на Филипа и тя станала негова жена.Принцесата оставила своя дом и отечество и последвала своя любим в изгнание. Кралят на кръстоносците в Йерусалимското кралство му дал ленно владение - град Верит.Там Андроник се разделил с Филипа и заживял с Теодора, вдовицата на йерусалимския крал Бодуен III (1143-1163 г.). Разгневеният византийски император отправил заповед на управителя на Сирия да арестува Андроник и да го ослепи за неподчинение, но грамотата със заповедта попаднала в ръцете на Теодора,която го предупредила за опасността.Заедно с него тя избягала в Йерусалимското кралство.За десет години двамата обиколили градовете на Близкия Изток и след дълго обикаляне стигнали до Салтуха- султан на Колония ( в Кападокия, Мала Азия). Там се установили с децата си Алексий и Ирина.Мануил много пъти се опитвал да накаже Андроник, но без успех. Патриарха дори го отлъчил от православната църква. През 1177 г. с помощта на Никифор Палеолог, императора пленил Теодора. Увлечен от своята страст,Андроник помолил за прошка.Той се явил пред своят господар с метална верига на шията си, където се проснал пред трона със сълзи на очи.Трогнат от това Мануил простил грешките на братовчед си и за пореден и последен път назначил Андроник за управител на град Инеон, в провинция Пафлагония. През 1180 г. император Мануил II Комнин починал.Властта в Константинопол била поета от малолетния престолонаследник Алексий II Комнин.Вместо него като регент управлявала майка му Мария Антиохийска. Тя е била сестра на бившата любовница на Андроник Филипа. За да се справи с управлението на страната, Мария се възползвала от помощта на своя любовник протосевастът, който също се наричал Алексий Комнин.Узнавайки за това Андроник подготвил план да завземе властта в империята.Той започнал да разпространява слухове, че протосевастът Алексий желае да отстрани малолетния си съименик от престола и сам да се провъзгласи за император.В писма, които разпространявал Андроник твърдял, че в държавната хазна се извършват множество злоупотреби, че империята е пред икономически срив и военен разгром и че трябва спешно да се предприемат мерки,за да се спаси държавата.
Получил подкрепата на повечето благородници,Андроник напуснал Пафлагония и се придвижил със своята войска към Константинопол.Той искал протосевастът да се оттегли, да даде отчет за своите незаконни дела и майката Мария да отиде в манастир, а императора да управлява според завета на своя баща.Тези откровения имали огромен успех. Германските наемници,които съставлявали дворцовата стража заключили протосевастът в неговите покои.След това го пратили при Андроник и го ослепили. През април 1183 г. Андроник Комнин пристигнал тържествено в столицата на борда на един военен кораб.Явил се при малолетния император,поклонил му се дълбоко и го прегърнал през коленете. Посетил и гроба на Мануил I , с когото цял живот враждувал.След като почувствал че държи властта в свои ръце,Андроник решил да действа открито. Андроник започнал да се разпорежда със обществените дела,а на императора се предоставила възможността да се забавлява с лов с кучета и да си прекарва времето в добри забавления.На висшите длъжности "недостойният съветник" поставил или собствените си синове или други верни негови хора.Много от предишните знатни хора били хвърлени в тъмница без те да са наясно в какво са се провинили.Оказало се, че са пострадали или поради знатния си произход или със добрата си външност, а някой заради дребни стари прегрешения,нанесени някога на Андроник.Той предложил на малолетния император Алексий да го короноват за самодържец и сам го занесъл на раменете си в амвона на "Св. София", пред очите на хилядна тълпа.
Тази коронация разчистила пътя на самият Андроник към властта.Скоро след това Андроник Ангел,Андроник Контостефан и шестнадесетте им синове, съставили заговор против Андроник Комнин. Узнавайки за това той поискал да арестуват Андроник Ангел,но последният щастливо се спасил.Затова пък Контостефан, четиримата му сина и Каматир били ослепени и хвърлени в тъмница,както и всички,които били замесени в заговора. Андроник принудил патриарха да изгони Мария Антиохийска от двореца. Обвинявали я в това, че е във връзка с враговете на държавата, и че е подбуждала война с Византия маджарският крал.Заключили я в манастира "Св. Диомид" и я подложили на множество лишения и унижения.Там тя била осъдена на смърт и удушена. През септември 1183 г. градската тълпа провъзгласила Андроник Комнин за съуправител на малолетния император Алексий Комнин.Андроник започнал да уговаря чичо си да царства заедно с него. Горещи негови привърженици го хванали и го качили на златното ложе,а други му сложили царските одежди.На следващия ден Андроник бил коронясан официално,а малолетния Алексий бил изолиран.Няколко дни след това той бил удушен в спалнята му. Главата му била занесена на Андроник като доказателство за смъртта, а тялото било хвърлено в морето.Така Андроник Комнин станал едноличен император на Византия (септември 1183 г.). Първата работа на новия император била да се ожени.За своя съпруга шейсет годишния император избрал вдовицата на император Алексий Комнин- тринадесет годишната принцеса Агнеса.Царстването на Андроник било белязано с наказания и жестоки репресии,особено през последните месеци на неговото управление.
При Андроник било направено и много добро за империята.Той вложил много средства за възстановяването на старият водопровод и за снабдяването на града с питейна вода.Той започнал да изкоренява и злоупотребите на държавните чиновници. Заплатите на длъжностните лица били увеличени, но прегрешенията им се наказвали сурово.Със своите решителни действия той успял да спре корупцията и да сложи ред в събирането на данъците,което се отразило благоприятно върху вътрешната стабилност на Империята.Във външната си политика Андроник се опитал да смекчи лошото впечатление,което направил на Запада с антилатинските си настроения и допуснатите кланета в латинския квартал на Константинопол през пролетта на 1182 г. ,но това не било възможно.Падението на императора било подготвено и от една външна агресия.През есента на 1185 г. сицилийските нормани превзели Тесалоники.На 12 септември се опитали да заловят и убият старият враг на Андроник- Исаак Ангел.Той избягал в храма "Св. София" и поискал "азално право" от народа.Огромната тълпа го провъзгласила за император.Тогава Андроник не бил в града и завръщайки се разбира какво се е случило.Дори поискал да събере стражата си и да влезе в бой срещу цялата тълпа. Постепенно той осъзнал, че неможе да се пребори с целия град и заявил, че е готов да се оттегли от властта в полза на сина си Мануил.Но тълпата започнала по-силно да беснее.Тогава Андроник разбрал, че всичко е загубено и решил да избяга с двете си жени- Агнеса и Мараптику. Исаак Ангел изпратил хора след Андроник.Той бил заловен край Босфора,но бил настигнат и отведен в затвора,окован във вериги. Новоиздигнатият император Исак II Ангел (1185- 1195 г.) решил да му устрои нещо като съд и го изпратил пред вбесената от неговото сурово управление тълпа.Андроник Комнин бил подлаган на множество мъчения и изтезания -оскубали му косата, избили му зъбите,откъснали му дясната ръка и накрая го хвърлили в тъмница.Това обаче не било всичко.Няколко дни по-късно му извадили лявото око,качили го на една крастава камила и го извели в града.На градския хиподрум го обесили с главата надолу. Преди да умре тълпата го измъчвала допълълнително.След много мъчения император Андроник I Комнин издъхнал,а на престола се възкачил Исаак II Ангел. Андроник I Комнин е последният император от династията на Комнините известен първо като доброжелателен и справедлив управник, а по-късно в безпощаден деспот.

Ангелов. Д., "Византия- политическа история" , Ст. Загора, 1994 г. , с. 220 - 231 Божинов. И., Билярски И. , "Византийските василевси" , С. 1997 г. , с. 331 - 333

Университет "Проф. Д-р Асен Златаров" Бургас

Факултет по Обществени науки

Курсова работа

Тема: Андроник I Комнин

Изготвил: Проверил: Женя Ат. Атанасова Доц. Д-р Д. Момчилов Фак. № 115 , гр. № 49





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Андроник I Kомнин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.