Английската гражданска война


Категория на документа: История


Английската гражданска война

Въведение

Английската гражданска война настъпва в следствие на много фактори. Най-важните от които са политческото положение в странта, икономическото положение както и религозното. В политиката се противопоставят прослойките на роялистите и парламентаристите, в религиозно отношение страната е разцепена в две направления пуритани и англикани, в икономическо отношение буржиазия срещу феодализъм. Като се съберат тези фактори и се вземе на предвид недалновидната политика водена от представителите на Стюартите, може да се каже, че революцията става неизбежна.

В историята съществуват различни мнения и названия на събитията през XVIIв. Повечето историци окачаствяват тези събития като буржуазна революция. Има мнения, че войните са предизвикани на религозна основа, и биват наричани пуритански войни. Съществуват и много други оценки на събитията, но едно е сигурно, след тези събития в Англия се наблюдава изключителен подем, както в политическия така и в стопанския живот, което говори, че събитията както и да бъдат наречени, водят до положителна промяна, която прави държавта Велика сила.

Икономическо състояние

През 16 и началото на 17в. в Англия се развива производството на текстил, който става първостепенния отрасъл на страната и тя става износител номер 1 на текстил в тогавашния свят. За да се осигури нужната вълна за производтво на този отрасъл е трябвало да се осигурят пасища за овцете. Така много от селячеството е обеземлено като техните бивши земи влизат в така наречените "ограждения"1. В тези ограждения започват да се влагат капитали, като това спомага за главоломното им развитие и до масовото обезземляване на селячеството. Потърпевшите от тези събития остават без препитание и започват да се изхранват чрез наемнически труд в тогавашните цехове и манифактури. По този начин когато доста голям процент от населението няма земя с която да успее да си осигори прехраната се засилва търсенето на пазара. При тази ситуация тогавашните предприемачи разбират, че има бъдеще в развитието на селското стопанство и започват масово да използват земите си за производство на хранителни продукти които са изключително много търсени на пазара. С това начинане не се занимава само тогавашната буржуазия а и много от дребните аристократи(джентри) или така наречената обуржоазена аристокрация. Тези ферми стават изключително популярни през първата половина на 17в. в навечерието на революцията. Засилващото се търсене на храни и суровини на пазара, спомага за разавитието на единен национален пазар.

Обществено състояние

В началото на XVIIв. обществото в англия може да се раздели на три съсловия - духовенство, аристокрация и третото съсловие в което влизат останалите представители на обществото. В тогавашната аристокрация се наблюдава деление като се обособяват две различни прослойки в зависимост от източника на доходи. Независимо от радикалните промени в обществеността и налагането на капитализма, в онези времена продължава да съществува класическата аристокрация, която все още получава приходите си от арендуване на земи. В този случай след дълбоките промени, за да успяват да се издържат представителите на калсическото дворянство е трябвало да разчитат на изключителната подкрепа от страна на краля.

Другата прослойка на дворянството, са наречени джентълмени или джентри2. За разлика от класическите представители на аристокрацията, джентрите получават своите приходи предимно, от предприемаческата и търговската си дейност. Това ще рече, че между тази прослойка и тогавашната буржоазия не съществуват големи различия. Съвпадението на техните интереси, ще ги обедини срещу феодалните институции и краля.

Религиозен живот в Англия през XVIIв.

Англиканство

През 1533г. крал Хенри VIII скъсва с религозната зависимост от Рим и организира нова църква, като по този начин осъществява Реформацията в Англия. Глава на новата църква става монарха, което ще рече, че английския крал освен политически става и религиозен водач.

При така сформираната нова църква, се правят ограничени реформи, от които е най-вече облагодетелствана аристокрацията. Запазен е епископатът, като за епископи се назначават по-млаките синове от аристократичните семейства.

Въпреки опита да се наложи Реформацията в Англия, англиканската църква не прави реформите, които се правят от реформистите в другите държави от Западна Европа. Там идеите за реформи са срещу остарелите догми на католицизма, на които е противопоставена на идеята за евтина църква с опростен ритуал. Това се дължи най-вече на факта, че реформацията в Англия е наложена от краля. Така англиканската църква съхранява аристократичния си характер и близостта си със съществуващите държавни институции.
Пуританство

Недоволните от незавършената Реформация се обособяват под религиозното знаме на пуртианството. Терминат пуританство произлиза от латинското purus - чист, с което се обявява и основната цел на движението - чиста или евтина църква, освободена от атрибутите на англиканството3. Тяхната критика е насочена срещу краля, защото след извършената Реформация в Англия той е наложен като духовен глава на църквата.

Кралската институция най-вече при управлението на Елизабет I започва гонения срещу пуританите, тъй като те са смятани за "потенциални бутновници". Въпреки преследванията от страна на кралската администрация и англиканското духовенство, пуританството придобива изключителна популярност.

В пуританството започва да се наблюдава разцепление като са образувани две течения - презвитериани и индепенденти. Първата група е по-умерена, като събира около себе си тези които се обявяват против съществуването на духовенство. Те искат сами да избират духовните си глави (презвитери). Интепендентите са крайна фракция, която проповядва против строга църковна организация, за пълна независимост на отделните общини които да избират презвитерите си само за една година.

В навечерието на Революцията, пуританството се превръща в изразител на общественото недоволство срещу краля. Това кара някои историци да заключат, че революцията в Англия от 17в. е по-скоро религозна и я наричат "Пуританската революция".

Навечерието на гражданската война
След като в продължение на повече от век при управлението на Тюдорите в Англия се наблюдават значителни промени както в икономическо така и в политическо отношение се стига до смъртта на последния представител на династията Елизабет I. С това събитие се слага точка на разбирателството между кралския институт и парламента. Като наследник на Елизабет I се явява племенника й Джеймс I Стюарт. В предходните години преди да заеме английския престол той е крал на Шотландия, което според някои историци обяснява защо той проявява склонност да мисли, че властта на монарха е неограничена и че никой няма право да се противопоставя на решенията на краля. Тоест новия владетел се явява като привържаник на абсолютизма. Още в началото на своето управление краля се сблъсква с неодобрението на английскя парламент, който до тогава неминуемо участва в управлението на държавата. В същото време пуританството става масово опозиционно движение, не само срещу англиканската църква, но и срещу неразумната политика на Стюартите.

Джеймс I настройва срещу себе си течението, след като създава "пищен кралски двор, който струва два пъти по-скъпо отколкото издръжката на краля при Елизабет.." Тъй, като пуританите проповядват против, прахосничеството и разкоша, това ги настройва изключително против краля. За неговата издръжка отиват повече средства, от колкото са неговите доходи и по този начин краля попада в тежка финансова безизходица. За да компенсира разходите, той налага нови данъци и разпорадава монополи и държавно имущество. Това го прави още по непопулярен. Още по-голямо недоволство сред пуританското общество се предизвиква след като Джеймс I жени своя син и престолонаследник Чарлз I за Хенриета-Мария - дъщерята на френския крал Анри VI, която е и католичка.

Като привържаник на абсолютизма, Джеймс I таи ненавист към парламента, като според него това е ненужна институция. Поради тази причина, краля търси начин да намери средства за издръжка на държавата независимо от парламента, като подема практикуваната от Елизбает I система на монополи. Това му начинание предизвиква резки протести в обществото и в парламента. Така през 1624г. депутатите принуждават краля да се откаже от тази политика. От тук на татък свикването на всеки следващ парламент става повод да се критикува политиката на краля. Така парламента твърде бързо става център на опозицията против краля.

След като Джеймс I умира през 1625г. на престола сяда неговия син Чарлз I. Политиката на престолонаследника спрямо парламента не се променя, като той също се явява привържаник на абсолютната власт. С началото на управлението си краля започва да води недалновидна външна политка. Успява да загуби естествените си съюзници протестантските държави, и в същото време католическите Испания и Франция да се сплотят. Предприема три експедиции срещу испанския флот, който пренася сребро и злато от Америка, с цел да се решат финансовите проблеми без да се търси помощта на парламента. Всичките тези начинания, се оказват не добре организирани и приключват с провал на английската флота.

През 1628г. Чарлз I свиква за трети път парламента, с цел да получи субсидии, с които да стабилизира армията. Но там среща отпор от опозицията, която представя на краля документ за отвърждение наречен "Петиция за правата" в който се изтъкват правата на кралската власт и гарантирането на индивидуалните свободи. Точките документа ясно изразяват позициите на парламента, който иска да намали правомощията на краля, като настоява да не се събират неутвърдени от парламента данъци, правораздаването да се извършва по установената от съда присъда, както и много други ограничения на кралската власт. Притиснат от обстоятелствата Чарлз I подписва "Петицията". Но веднага след като получава исканите от него парични средства, той започва да я нарушава. В отговор на това парламента започва непрестанно да критикува краля, че не е спазил споразумението и така през 1629г. той, решава да го разпусне.

До 1640г. в продължение на 11 години Англия е управлявана без парламент. Като през това време Чарлз I управлява с помоща на тримата си най-близки съветници. Той привлича на своя страна, един от водачите на опозицията Томас Уентуърт (граф Страфорд), който в продължение на 7 години е лорд-лейтенант в Ирландия, където успява да сформира постоянна армия, която в случай на нужда да прихвърли към Лондон.

Другият близък съветник на краля е кентърберийският архиепископ Уилям Уод. Той внушава на свързаните с него епископи и свещенници проповядват пред вярващите теориите на абсолютизма и да сочат греховността на съпротивата против краля.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Английската гражданска война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.