Антиосманска съпротива на българите през 15 - 17 век


Категория на документа: История


Антиосманска съпротива на българите през 15-17век

Борбата срещу чуждата политическа и религиозна власт е основна задача,която историята поставя пред вековете на османско господство.С многобройните си и разнообразни форми антиосманската съпротива е водещият фактор за осигуряване на историческата перспектива на народа ни и възстановяване на политическата независимост на българите.

Борбата на българите срещу наложения ред са вплетени в непрекъснат процес,намерил изява в няколко насоки,като основна можем да разгледаме съхраняването на демографския потенциал на народността чрез активно противопоставяне на политиката на дискриминация и ислямизация.Друга такава е хайдутството и постояният отпор на данъкоплатното население срещу икономическия натиск.Трета изява на съпротивата е борбата за политическо освобождение чрез търсене на военни и политически съюзници и организиране на съзаклятия,бунтове и въстания.Конкретните цели,интензитет и специфика на проявите са обуславени от състояннието на българското общество,от м/ународната обстановка и от вътрешнополитическото състояние на Османската империя.Поражението на обединените християнски войски,водени от Вълкашин и Углеша в битката при Черномен на 26.септември.1371г. поставя началото на нов етап на проникване на османците в Тракия и Родопска област.За Северна България началото на съпротивата започва след опустошителния поход на Али паша през 1388г..За Северозападна България-началото е поставено след 1396г.-падането на Видин.Именно в първоначално покорените български земи се създават някои форми на съпротива,впоследствие възприети от целия народ.Друга особеност определяща характера на съпротивата,е българската аристокрация,чиято съдба не е еднозначна-не малка част са избити в хода на инвазията,друга емигрира в съседните страни,а трета минимална част остава в българските земи,като последните две групи ръководят съпротивителните опити на българите с/у османската власт до средата на 15в.

Благоприятен фактор за българската съпротива е вътрешнополитическото развитие на османската държава в началото на 15в.В продължение на едно десетилетие възходящата линия на развитие е спряна след Анкарския разгром през 1402г.Катастрофалното поражение на Баязид 1 от татаро-монголите на Тимур,в битката при Анкара въвлича османското общество в най-сериозната му криза в ранната история.След пленяването на Баязид 1,избухва междуособица сред синовете му,съзнателно предизвикана от монголския владетел.Формално той признава властта на синовете,но не посочва официален приемник и създава повод за династична криза 1402-1413г.Балканите най-тежко понасят последиците от нея,тъй като всеки от претендентите за престола опустошава районите в които господстват съперниците му.През 1402г. на Балканите се прехвърля принц Сюлейман,а другите двама установяват властта си в Мала Азия.От тази нестабилност се възползват Унгария,Папството,Венеция,Генуа,Бургундското царство.При тази обстановка задача в антиосманската съпротива на българите е политическото освобождаване на българската държава.Първа изява на тази борба е участието на българите в похода на Сигизмунд през 1396г.Негова е инициативата за антиосмански съюз на балканските държави,в който се вкючват сръбския владетел Стефан Лазаревич,влашкия воевода Мирчо Стари,босненския крал Остоя,и синят на видинския цар Константин.Няма постигнати трайни успехи,скоро съюзът се разпада.
Възползвайки се от изострянето на османската междуособна война,Сигизмунд прави нов опит за антиосманска коалиция,в която участват и българите.Влашкия воевода Мирчо и Константин завладяват Силистра,а до 1406г. почти цяла Добруджа.Начело на възтаническите действия застават Константин и братовчед му Фружин,син на цар Иван Шишман,избухва през 1408г.Всеки от ръководителите е действал в бащините си владения.Сюлейман потушава въстанието.
Следват междуособици м/у Сюлейман и върналия се от изгнаничество Муса,българите се включват 1во на страната на Муса,а по-късно се намесват във войната на страната на Мехмед.Участието им е децентрирано,но масово.В сраженията с войските на Сюлейман,Муса побеждава и убива царстващия си брат.Съюзът на българите с Муса минава рязко в обръщане с/у тях.В отговор на грабежите и насилията през 1412г. въстават редица селища в Тракия и Македония.
Обръщането с/у християните е последвано от опит за обсада на Константинопол от страна на Муса.На молбата на византийския император за помощ,откликва Мехмед.През юни 1413г. обединените сили разбиват войската на Муса и го убиват.След 11годишен период на междуосбици е възстановено единството на османската държава.Управлението на Мехмед 1,стабилизира властта и и настъпателната и експанзия през втората половина на 15в.
С опасни последици за устоите на цетралната власт е въстанието на шейх Бедреддин Симави и последователите му.Започнало през 1416г. в Мала Азия,то се разпространява,а в българските земи обхваща Старозагорско,Хасковско,Добруджа и Лудогорието.Той печели привърженици с проповядваните от него идеи за братство между религиите.Въстанието е потушено,Бедреддин е убит,а селищата съюзили се с него опустошени.
Началото на управлението на Мурад 2 се оказва заплашително за балканския християнски свят.През лятото на 1422г. е обсаден Константинопол,а Солун блокиран,последвани от походи във Влашко,Сърбия и Пелопонес.Настъпателноте действия са прекратени поради смутове в Мала Азия.През третото десетилетие на 15в. подновява експанзията,завладява Солун през 1430г.През 1425г. крал Сигизмунд сформира противоосмански съюз,с участието на власи и сърби със съдействието на Фружин.Съюзните войски завладяват Видин и Оряхово,но успехите им са нетрайни.
Византийския император Йоан 8 сключва уния с Римокатолическата църква през 1439г. известна като Фераро-флорентинска уния.В началото на 1443г. папа Евгений 6 издига призив за защита на християните на Изток от османците и въвежда събирането на кръстоносен десятък.В реализацията на кръстоносната идея се включват Внеция,Генуа,Бургундското херцогство,а в Мала Азия е подрепена от карамския владетел.През лятото на 1443г. в Смедерево се събира кръстоносна армия от чехи,унгарци и поляци,към които се присъединява и сръбския деспот Георги Бранкович и бойци от Влашко.През октомври кръстонсците навлизат в османска територия, а на 3 ноември е спечелена първата победа в сражението до Ниш.Отстъплението на военните сили е последвано от опустошаване на близките селища и опожоряване на Софийско поле.Кръстоносната армия достига до Траянови врата,но поради тежки метерологични условия,отлага по-нататъчното си настъпление.През февруари 1444г. влиза в Буда с пленени османски военноначалници.Мурад 2 предлага мир,след дълги преговори в Одрин той е ратифициран през юли в гр.Сегед.
Воените успехи,мотивират Владислав 3 и Янош Хуняди да организират втори поход през същата година.На 1 септември предвожданите от тях отряди се събират в Оршова и прехвърлят Дунав,в Никопол се присъединява влашкия воевода Влад и българите подпомагат действията.На 10.ноември.1444г. в битката край Варна са сразени от огромна османска войска.
На 29.май 1453г. Мехмед 2 превзема Константинопол.Цялото му управление минава под знака на непрестанни завоевания.Покорена е Сърбия,завладяна е Босна,територии са присъединени от Средна Гърция и Пелопонес,превзета е и Албания.Османската държава се превръща в голяма ислянмска империя с военен и стратегически център Константинопол.Единствено Влашко и Молдова запазват васалния си статут.
Българите се оказват изолирани от европейския политически свят във вътрешността на Османската империя за твърде продължителен период от време.При тези условия определяща линия в съпротивата на българите до 80те години на 16в. се очертава борбата за запазване на народността.Ръководна роля в този процес имат православните структури,въздействащи с цялия си арсенал от средства за активизиране на народностното и верско самосъзнание.Противопоставянето на икономическия натиск във всекидневието намира израз в различни стихийни и организирани прояви на отпор:бягство от данъчните чиновници,укриване на производство,дори частични бунтове.През този период са първите организирани прояви на хайдутство,което за десетилетия се очертава като най-масовата и трайна форма на въоражена антиосманска съпротива.Свърталища на хайдутите се обособяват най-често край пътища и проходи,естествени техни средища са планинските райони.Пълновластието на воеводата,избиран с висшегласие е задължително за всички.Действията на хайдутите имат локален характер,но поради масовостта им за важни за целия народ,на който те са единствената въоражена защита.Действията на много хайдушки войводи са опоетизирани в цял цикъл песни.През първите десетилетия на 16в. хайдути бързо се разпространяват и до средата на века те застрашават властта.Зачестилите акции и разширения обсег на действие са пряко свъразни с настъпилите промени в империята.Повишен е данъчния натиск,което предизвиква активния отпор на производителното население.Централната власт прави всичко възможно за преодоляване на заплахата,но без особен успех и това определно дестабилизира властта в провинциите.
В края на 16в. империята е изправена пред сериозни външнополитически проблеми,заради разгромът на османската флота в битката при Лепанто на 8 ноември 1571г.В новосъздалата се обстановка Венеция възобновява антиосманската си политика,Русия се очертава като перспективна антиосманска сила,а главен османски противник става Австрия.Европейските неприятели на османците осъзнават предимствата от разширяване на освободителните движения на покорените народи и българите постепенно навлизат в политическите им планове.
Напрежението в Европейския Югоизток се повишава след избухването на Австро-турската война през 1593г.На страната на Австри минават Трансилвания,Влашко и Молдова,като влашкия войвода Михаил Храбри стига до София.Създава се реална възможност за въстание сред българското население,станало известно като Първо Търновско въстание.Главни негови организатори са търновския митрополит Дионисий Рали,никополския първенец Теодор Балина,дубровнишките търговци Павел Джорджич и братята Сокрочевичи.Въстанието се отличава с предварителната си прецизна вътрешна и дипломатическа подготовка,организаторите му търсят отвъд Дунава въоражена подкрепа,но не намира подкрепа.Вътре в страната се създава революционна организация,привлечени са епископите на Русе,Шумен,Ловеч и Романя.Българите посрещат офанзивата на Михаил Храбри през 1598г. с реална намеса в събитията,стичайки се към влашките войски,преминаващи Дунава и разбиват търците при Никопол.Въстанието избухва през септрмври1598г. в Търново.За български цар е провъзгласен мним потомък на Шишмановци,под името Шишман 3,но въстаниците не устояват на натиска и са разбити от редовната турска войска.Главните организатори Дионисий Рали и Теодор Балина емигрират в Русия,след поражението множество българи бягат във Влашко.Макар и завършило с неуспех,въстанието привлича погледите на страните противници на османците,от друга страна въстанието провокира политическите настроения и мисъл в българското общество за бъдещ успех на освободителната кауза.
Ръководно масто в освободителните прояви на българите през 17в. заемат лицата на висшето православно и католическо духовенство,като с предприетите дипломатически акции и сондажи те имат голяма заслуга за навлизането на българите в политическите планове на главните османски противници.Едни от първите опити приндлежи на архиепископ Гавраил,посетил Руси,Австрия,Полша,Германия и Рим от 1585до1587г.
От 40 години на 17в. в антиосманската съпротива активно се намесва българската католическа интелигенция,начело с Петър Парчевич,Петър Бакшич,Филип Станиславов,Антин Стефанов и др.Основните им насоки са политическите сондажи,мисии,съзаклятия и въстания.Целия живот на Петър Парчевич от 30те години на 17в до смъртта му през 1674г.,минава в обиколки на европейските владетелски дворове,за да включи освобождението на българите в антиосманската им политика.
През 1683г. османската армия се отправя към Виена,с цел превземането и,след съкрошителното и поражение,във войната се включва Полша,Венеция и Русия.Християнска Европа се обединява в поредната Свещена лига и предприема широко настъпление на Балканите.В тази обстановка в българските земи избухват Второто Търновско,Чипровското и Карпошовото въстание.Второто Търновско въстание избухва през 1686г. в Търново с подкрепата на Русия,начело стоят Ростислав и племенника на руския патриарх Савелий,но бива потушено от редовната турска войска.
Две години след събитията в Търново,военните успехи на Австрия раздвижват католическото население в Северозападна България.Безредиците,настъпили в империята след детронирането на Мехмед 4 през 1687г.,подготвят ново въстание-Чипровското.То е предшествано от продължителна подготовка и е съгласувано с настъплението на австрийските войски през август 1688г. към Белград.Създават се въоражени отряди,начело с братята Иван и Михаил Станиславови и Лука Андренин.Отрядите участват в сраженията при Белград и Оршова.Превземат Белград на 6.септември 1686г.В началото на актомври 1688г. след упорита съпротива въстанието е потушено с необикновенна жестокост.
Въпреки поражението на Чипровското въстание съпротивителното движение на българите се развива възходящо.Действията на хайдутите начело с Страхил войвода в Пазарджишко обезпокояват османската власт.В югозападните български земи хайдушката активност прераства в организирано въстание,начело на което стои Карпош войвода.Превземат Крива паланка и Куманово,а в Пришица подкрепят австрийските сили.Карпош освобождава Скопие,но след отстъплението на австрийците редовната войска потушава въстанието и убива войводата.
Антиосманските въстания са израз на нарастналото желание на българите за самостоятелен политически живот.Те обаче не придобиват общонароден характер и рядко надхвърлят локалните прояви.Въпреки неуспеха им те са с безспорно значение за бъдещото националноосвободително движение.Българите натрупват ценен организационен и политически опит.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Антиосманска съпротива на българите през 15 - 17 век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.