Балканските войни


Категория на документа: История


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по журналистика и масова комуникация
Катедра: Комуникация и връзки с обществеността

Курсова работа

на тема :
"Балканските войни (1912-1913) Букурещки договор (1913)"

по дисциплина: Международна комуникация

Изготвил: Ръководител:

София, 2013
Съдържание:

1. Увод
2. Изложение
2.1. Първа балканска война
2.2. Междусъюзническа война (Втора балканска война)
2.3. Букурещки мирен договор
3. Заключение
4. Библиография

УВОД

"Политическата цел на войната за национално освобождение и обединение е завещана от санстефанските идеали и осмислена от волята за "събиране под обща държавна стряха". Народните въжделения често се сблъскват с предполагаеми и неподозирани препятствия. Балканските войни са последната възвишена и бляскава изява на възрожденския романтизъм, когато довчерашните роби отхвърлят окончателно и завинаги потисничеството на духа и надмогват в себе си и пред света вековните господари. Великото пределно събитие обхваща само една календарна година, но като историческо време прелива от съдбоносни решения и действия, предопределящи в значителна степен сетнините на българския народ." 1

Балканските войни са част от най-драматичните моменти в съвременната история на България. С един поглед назад виждаме, че за по-малко от година България завършва своята национално-освободителна борба и се превръща в една от силите на Балканите. Следват серия от събития, България се сгромолясва, а резултата - съседи врагове и тотално изолирана от света.

Целите на национално-освободителното движение не са били постигнати напълно, защото извън територията на България остават много ценни територии.

Причините за Балканските войни (в периода 1912-1913 г.) трябва да се потърсят в нерешения национален въпрос след последната руско-турска война. Македония и Тракия са териториите, за които България "винаги ще милее". След Берлинския конгрес, нерешените териториални за България остават.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Всичко започва, когато Италия напада Турция - 16 септември 1911 година. Тогава всички балкански държави решават, че е дошъл момента за разплата с Турция. Започват подготовки за съюзнически договор между държавите на Балканите. След редица преговори на 17 октомври пълномощния министър на Сърбия в България, връчва първия проек на договор. Договорът предвижда съвместни военни действия, а Македония е обявена за спорна зона. България не приема този договор и след седмица сърбите предлагат нов. Според него Македония е разделена на три зони - безспорна сръбска, безспорна българска и спорна. След няколко кървави кланета на българи в Македония и руска намеса се стига до подписване на договор между България и Сърбия - 29 февруари 1912 година. Гарантира се взаимопомощ при военнонападение на една от двете страни. На 29 април е подписана и военна конвенция - в случай на нападение България да помага на Сърбия с 200 хил. войска, а Сърбия с 150 хил. души. Едновременно с договорите със Сърбия, са подписани и такива с Гърция.

Благодарение на посредничеството на Русия, на 16 май 1912 г., е подписан "Отбранителен съюзнически договор между България и Гърция". Както със Сърбия, и тук е споразумението за взаимопомощ при евентуални военни действия с Турция. На 22 септември е подписана и военна конвенция, при евентуална война с Турция, България и Гърция да си помагат със съответно с 300 хил. и 120 хил. армия.

Всички тези договори са известни като Балканския съюз. Те разбира се имат своите несъвършенства и неточности, много грешки в стратегическо и политическо отношение. Можем да посочим като такива прекалено голямото доверие, което се отдава на Русия - това само разхлабва Балканския съюз. Също и това, че България дава най-голям брой хора във войска. По груби сметки от 850 хил. души обща войска - само 600 хил. са българи.

"Инициативата за образуване на Балканския съюз излезе от българска страна въпреки нейното оспорване. Цар Фердинанд лично се намеси в спора: "Аз зная най-добре от всички балкански държавници, че Димитър Ризов бе "душата на съюза". Тя не можеше да воюва сама срещу Османската империя не само поради недостиг на собствени сили, а и защото нито съседите, нито Великите сили щяха да ѝ позволят самостоятелно решение ... "2

I Първа балканска война

На 16 септември 1912 година, Турция обявява обща мобилизация. Съответно на 22 септември, 24-то Народно събрание обявява извъндредно военно положение. Назначен за главнокомандващ е цар Фердинанд. България решава да обяви война на Турция на 5 октомври, но бива изпреварена и на 4 започват военни действия.

На територията на Турция, на 40 км от Цариград, българските войски спират. След ожесточени военни действия турците решават чрез помощта на Великите сили да осъществят премирие с България. Историческите источници свидетелстват, че на 31 октомври е изпратена телеграма за мир в София. Българският цар решава да не съобщава за исканото премирие и връща телеграмата. Съответно военните действия се възобновяват и на 3 номеври българите отново нападат.

Едва на 12 ноември започват преговорите за мир. Споразумение се постига чак на 20 ноември. Всички спорни въпроси биват поставени на Лондонската мирна конференция, която се е състояла на 16 декември 1912 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Балканските войни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.