Битката за Шанхай


Категория на документа: История


1 ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
1 "ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"

ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
История на войните през ХХ век

ТЕМА: Битката за Шанхай

ИЗГОТВИЛ: НАУЧЕН Р-Л

ШУМЕН 2013

Дата : 13 август - 26 ноември 1937 г.

Резултат : Победа за Япония , героична загуба за Китай

Воюващи : Република Китай , Националната революционна армия ; Императорската японска армия , Японската Империя

Командващи :Китай - Чан Кай Ши ,Чен Чен ; Япония - Хейсуке Янагава ,Иване Матсуи , Хасегава Кийоши

Сили : Китай - 600 000 войници в 75 дивизии и 9 бригади + 200 самолета; Япония - 300 000 войници в 8 дивизии и 6 бригади . 500 самолета , 300 танка, 130 кораба

Жертви : Китай - повече от 200 000 ; Япония - около 70 000

Битката за Шанхай е първата от 22 главни военни сражения между Китайската революционна армия, Република Китай и Императорската армия на Японската империя.Това е една от най-кървавите и големи битки през втората китайско -японска война .

От 1931 г. Китай и Япония са в период на непрекъснати по-малки конфликти, наричани " инциденти ", заради които Китай губи територия парче по парче .След инцидента на моста " Марко Поло " през август 1937 г. Генерал Чан Кай Ши решава да поведе Китай в открита война срещу Япония без формално да е обявена такава .Упоритата китайска съпротива при Шанхай имала за цел да забави бързото японско настъпление и даде така нужното време на правителството да премести жизненоважна индустриална база във вътрешността на страната докато също се търсели начини за спечелването на общественото мнение на западните сили на страната на Китай .По време на жестоката, тримесечна битка се водят боеве в централен Шанхай и по-малките селища около него ,както и по бреговете на р. Дзянсу ,където японците акостират с амфибии .Героизмът на китайските войници се състои в това че с техните малокалибрени оръжия успяват да защитават града срещу въздушната , военноморската и бронирана техника на Япония .В края на краищата Шанхай пада, Китай губи голяма част от опитните си сили и се проваля в опита си да привлече международно внимание . Японските сили ,били силно деморализирани заради защитниците и това им нанесло тежък шок, макар и да били запознати с вражеското преимущество в морален и културен план.Последвалите зверства от страна на японците вдъхновяват китайската националистическа съпротива да продължи да води една война,която щяла да се проточи 8 години . Битката може да се раздели на три основни части и в нея взели участие близо един милион войници .Първия етап продължава от 13 до 22 август , при него китайската армия се опитва да премахне японските нашественици в централната част на града; втория от 23 до 26 октомври при който японците акостират на брега на река Дзянсу и двете армии започват битка, подобна на тази при Сталинград - къща за къща, квартал за квартал; и последната продължила от 27 октомври до края на ноември когато китайците започват отстъплението си пред очите на атакуващите японци ,настъпващи в столицата Наникн.
Обстановка : Битката за Шанхай е първото голямо сражение през втората китайско-японска война ,започнала след инцидента на моста Марко Поло и въвлякла много други китайски центрове в северната и централната част на страната. След избухването на войната, на 7 ми юли главните военни действия се водят в и около северен Китай под формата на операции , наречени битката за Пекин -Тяндзин. Всъщност нито Китай, нито Япония очакват схватката да се превърне в мащабна война. Япония очаква бързо прекратяване на огъня и още териториални придобивки, подобно на станалото през 1931 г по време на инцидента Мукден, на инцидента от 28 януари (1932), на защитата на Великата китайска стена и на други подобни, разразили се в средата на 1930 г. Чан Кай Ши разбира че инцидента на моста Марко Поло е изцяло подчертан опит на Япония да раздели северните провинции на Китай и да ги присъедини към марионетната си държава Манчукуо .Това слага последната точка на толерантността му спрямо японската агресия известна като " вътрешно помирение (подсигуряване) ,преди външна съпротива " .Той няма избор освен да води война с Япония . Чан Кай Ши и неговите съветници вярват че следващия ход на японците ще бъде да се придвижат от северен Китай , по железопътните линии Пейпин-Ханку и Пейпин - Пуку и ще окупират централната част на страната, Вуахн и после на изток. Настъплението им от север на юг означавало че китайската армия трябва да защитава широка хоризонтална ос, с намерението да обгради нашествениците. Всъщност китайската армия абсолютно не може да се справи с подобни маневри, докато японската имала качествено преимущество и мобилността на артилерийските и бронираните и части била несравнима с тази на китайските сили.Тяхното присъствие в северен Китай било минимално, централното управление и гоминданът нямали право на политическа активност в провинция Хебей според спогодбата "Хе - Умезу ". В добавка ,по-добрите защитни укрепления били построени не в северната, а в източната част на страната по ниската делта на река Яндзъ. Най-важният факт е че японската армия е снабдявана лесно през Корея и Манчукуо и чак до северен Китай чрез железопътни и морски линии . Китайците се придвижвали трудно поради липса на моторни превозни средства, жп линии и добри пътища, по -голямата част от тях достигали до фронтовата линия просто пеша. Преходът от южен към северен Китай бил по-бавен отколкото транспорта на японците от техните острови до азиатската територия .Заради това било решено че войската не може да се придвижи на север, защото това би било непрактично .

Освен това , японската армия започва настъпление на юг, превзема Вухан, после се обръща на изток , обграждайки региона Шанхай -Нанкин . Китайските войници били преследвани до брега по подобен начин, както се случило в бъдеще при Дюнкерк в Европа. Японския императорски флот има тотално превъзходство в китайски води и всички отстъпващи биха загинали след като няма как да отстъпят по море . Заради този сценарий Кай Ши решава да организира втори фронт при Шанхай, с намерението да увлече врага в централните и източни части на страната.Така неговите сили биха имали време да отстъпят и да се прегрупират в западните части, предавайки Шанхай , Нанкин и Вухан на Япония . Планът му бил да се водят боеве, които максимално да забавят вражеското настъпление, това е основата на стратегията " пространство за време " . Политически причини

Общественото мнение и патриотизма били важни фактори в стратегията на Чан Кай Ши да обяви пълна война на Япония . До 1930 година централното управление губи значителна обществена подкрепа чрез стратегията си за борба с вътрешните комунистически въстания, оставяйки Япония да завземе Манджурия и Тайван ..За него би било невъзможно да се откаже сега и да обрече политическата си кариера .

Той вярвал че на страната трябват поне няколко мирни години,през които да бъде изградена национална армия, способна да се противопостави на Япония. Кай Ши се страхувал от предварителна война ,която би сложила край на плановете му и затова допуснал японската стратегия с разпалването на инциденти и заграбването на територии от Китай . От друга страна, ако се обяви пълна съпротива на окупатора той рискувал да изгуби своите новосформирани дивизии, които не били готови да се бият и развиващата се индустриална база. Нещата се свеждали до това : ако Кай Ши обявял война, можел да загуби всичко и да попадне под заплаха на регионалните си съперници, но това безспорно щяло да го издигне в очите на сънародниците му .Отстъплението щяло да го постави в негативна светлина ,но пък да запази материалната и военна база на страната . Обявяването на война и битката за Шанхай били много рисковани за него .

Също, Кай Ши не можел да си позволи да загуби Джедзян и Дзянсу защото и Нанкин (столицата на република Китай) и Шанхай се намират там .Освен това там се намирала и енергийната мощ на делтата на Яндзъ , основа на икономическия прогрес на т.нар. "Десетилетието Нанкин " .Друга причина била че именно в тези райони политическата власт на Кай Ши била неоспорвана за разлика от северните региони , където се водела активна японска пропаганда или покрайнините където на власт били военните диктатори или други милитаристки групи от гоминдана .Това бил центъра на неговата икономическа и политическа администрация .

Шанхай е космополитен град с инвестиции от страна на повечето западни сили като САЩ, Великобритания и Франция .По това време те са заети със ситуацията в Европа и антикомунистическата дейност на Япония спрямо Съветския съюз .Японско нападение над града щяло да включи Запада във войната на страната на Китай .Било очевидно че това ще подкопае западните инвестиции и те ще станат лесна плячка на китайската страна при добри условия за нея .Друг факт е че Япония няма шанс във война срещу САЩ - първата икономическа сила и Великобритания - най-силната колониална сила .Никакви действия от страна на Обществото на народите не биха имали успех в Азия , както показва опита от 1930 г. и както немският съветник на Чан Кай Ши, Генерал Александър фон Фалкенхаусен споделя ,че Китай трябва да се подготви за война с продължителност повече от две години без да очаква помощ от международните организации . лед инцидента от 28 януари , известен като първия инцидент в Шанхай и договора за спиране на огъня , китайските власти губят правото да позиционират части в града, затова обучават полицейския гарнизон на някои военни тактики, неприсъщи за обикновени сили на реда .Защитата на града била предадена в ръцете на ген. Зан Зизонг , ветеран от инцидента през 1932 г. След като китайците нямат никаква броня и артилерия ген. Зизонг смятал че неговите войски трябва да се възползват от своята многочисленост и да отблъснат японците преди да са се придвижили по брега .

През 1933 г. три военни зони са образувани - Нанкин, Нанкин - Ханзу и Нанкин Шанхай ,които да защитават делтата на Яндзъ .През 1934 г. с немска помощ започва строежа на т.нар. ''Китайската хинденбургска линия '' ,която включвала много укрепления които трябвало да улеснят дълбоката защита .Други две такива линии - Уфу и Жангуин подсигурявали защитата на пътя към Нанкин, в случай че Шанхай падне в ръцете на врага .През пролетта на 1937 година, буквално месеци преди да започне втората китайско-японска война , двете линии били завършени . Все пак не бил обучен нужното количество персонал за да ги защитава качествено когато войната избухва .
Японската позиция Още от избухването на войната на 7 юли Япония съсредоточава военните си операции главно в северен Китай, включващ провинциите Хебей,Шанси и Кахар. Инвазията допълнително разпалва антияпонските протести и бойкота на японски стоки, което се отразява пагубно на търговията между Китай и Япония. Този ефект се усеща силно в Шанхай, където са съсредоточени японските търговски интереси.

Японският имперски флот настоява за увеличаване на подкрепленията, за да бъдат защитени японските заводи от евентуална конфронтация с китайците , но армията отказва да се реши на това до август същата година.

Причина за това били опасенията на командващите армията че като се изпратят войници в южен и централен Китай ще се образува вакуум на север където се намира Манчукуо, граничеща със СССР. Япония вижда Съветският съюз като главна заплаха на китайска територия и не иска дя отвлича вниманието му от северната част на Китай .

Армейското командване на японците не желае да се пренасочат сили към централен Китай за да не се зароди конфликт с други чужди сили в региона. Освен това те вярват че китайците са неспособни да защитят територията си, раздирани от граждански войни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Битката за Шанхай 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.