Борба между плебеи и патриции


Категория на документа: История


I.БОРБА МЕЖДУ ПЛЕБЕИ И ПАТРИЦИИ
Главните особености на обществения и вътрешнополитическия живот в Рим през раннорепубликанската епоха се определяли от борбата между плебеите и патрициите. Тази борба продължила повече от две столетия и била свързана с различни прояви. Броят на плебеите в държавата нараснал значително в сравнение с патрициите, които продължавали да бъдат единствените лица с граждански права.Многобройното плебейско население не било единна обществена прослойка. То било разслоено на различни обществени групи по различни икономически, племенни и други причини. Към края на Царския период от средите на плебеите се обособила дори специфична върхушка. Тя се състояла от лица, които притежавали значителниикономически възможности в сравнение с останалите плебеи, като значителниколичества собствена земя, добитък, роби и др.Мнозинството от плебеите било съставено от бедни хора, които нямали никакви икономически възможности. Значителна част от тях изпадали в икономическизадължения и били превръщани в роби за дългове.Противоречията се изразили в остри борби, които започнали по онова време и се осъществили с различни прояви.Една от най-важните разлики между плебеи и патриции било правото им на ползване на т. нар. обществена земя фондът обществена земя се образувал от конфискацията на част от земята на подчинените от Рим общини-
в Средна Италия. Тези от тях, които се съпротивлявали на завоевателната политика на Рим, били наказвани след подчиняването им, като Рим отнемал в своя полза 2/3 отобработваемата им земя. Градовете-държави, които не се противопоставяли на римската експанзия, губели само 1/3 от обработваемата си земя.Отнетата земя от завладените противници ставала собственост на цялата римска държава. Тази земя се раздавала за безвъзмездно ползване на действителните римски граждани, каквито били само патрициите. Плебеите участвали в състава на римската войска и с това пряко допринасяли за образуването на фонда обществена земя. Въпреки приноса си те нямали право да ползват обществена земя. Успешните завоевателни бойни на Рим за повече от две столетия допринесли за значително увеличаване на фонда обществена земя. Патрициите като единствени пълноправни граждани на държавата получавали непрекъснато реална Възможност да ползват все повече обработваема земя u да увеличават икономическотоси благополучие. .Тази особеност в правата на ползване на непрекъснато увеличаващия се фонд обществена земя била една от главните причини за нарастване на противоречията между плебеи и патриции и началото на борбата между тях Правните различия между двете съсловия обособили и други причини за борба.Значителна част от плебеите губели собствеността върху притежаваната от тях земя по различни икономически причини - разораване, задължения, неплодородие,щети при военни нахлувания на противници и др. Дълговите задължения водели до превръщането в роби на закабалсните лица от семействата на длъжниците. Дълговото робство в Рим станало реално и все по-нарастващо явление и било постоянна заплаха за голяма част от плебеите. Поради тази причина плебеите повели остра борба и за промяна на системата на задълженията, при която губели не само ипотекираните земи,но и личната си свобода. Най-съществено значение за за можните плебеи имало изравняването на гражданските права, при което те можели да участват активно в обществения и политическия живот.Разликите между двете римски съсловия били толкова големи, че дори не се допускали под никаква форма и бракове между тях. Всички тези причини обединили плебеите за активна борба срещу патрициите.

Първа сецесия.
Общоприето е да се смята, че борбата между двете съсловия започнала реално с т. нар. Първа сецесия. През 494 г. пр. н.е. противоречията инапрежението между двете съсловия достигнало изключителна напрегнатост. Доведени до крайно бедствено положение, много от плебеите, сред които били и намиращите се по това време във войската, напуснали града в знак на протест.
Поради отделянето на плебеите от града събитието е наречено сецесия Както обикновено, Рим бил в положение на война и това заплашило устоите на държавата. Патрициите се съгласили на компромис и между двете съсловия било сключено клетвено споразумение, според което в сила влезли т.нар. свещени закони. Плебеите получили правото да избират от своите среди дведлъжностни лица, наречени народни трибуни. В тяхна помощ се избирали и два плебейски сдила. Народните трибуни можели да отменят решенията на всяко длъжностно лице и на сената, ако преценели, че са насочени срещу плебеите с постановлението "забранявам!" .

Закон на Публилий Волерон.
Със закон от 471 г. пр. н.е. (т. нар. Закон наПублилий Волерон) било въведено правилото плебейските длъжностни лица да се избират от събранията по триби, за да се преустанови възможността патрициите да влияят чрез своите клиенти върху избора на удобни за тях кандидати от куриатните или центуриатните събрания. От този момент е прието да се смята, че народните трибуни били избирани от плебейските събрания по триби.

Законопроект на Спурий Каеш
. След първата сецесия били направени много законопроекти за допускане на плебеите до ползването на обществената земя, които срещнали силна съпротива от патрициите и сената и не били приети. Първият законопроект за допускане на плебеите до обществената земя бил на Спурий Касий. Спурий Касий предложил половината от тази земя да се раздаде за ползване на плебеите.Другата половина трябвало да се предостави на латините като римски съюзници.Консулът предложил също към тези земи да се включат и неправилно заграбените от патрициите участъци от обществената земя.Законопроектът на Cnypuu Касай срещнал изключителна остра съпротива от сената и патрициите. Чрез различни интрига патрииианската върхушка настроилаплебеите срещу Спурий Касии и той не бил подкрепен.Той бил обвинен в стремеж към тирания и изрека власт, осъден и екзекутиран през 485 г. пр.н.е. През 480 г. пр. н.е. народният трибун Тибсрий Понтифииий предложил аграрен закон, който също не бил приет.

Закони на Дванадесетте таблици.
След десетилетни борби плебеите постигнали нов успех, като извоювали въвеждането на система от регламентирани чрез запис закони .
През 462 г. пр. н.е. един от народните трибуни предложил законопроект за приемането на колегия от 5 лица, които да изготвят закони за ограничаване на неограничената власт на консулите чрез техния империум. Патрициите остро се противопоставили, но народните трибуни предложили отново през следващата година законопроект за номиниране на колегия от 10 души, съставена от патриции и плебеи,която да направи закони, приемливи и за двете съсловия.Сенатът одобрил през 454 г едно решение на народните събрания, според което в Атина и в други градове от Гърция били изпратени трима сенатори да проучат опита на гръцкото законодателство. След завръщането им през 452 г. пр. н.е. под натиска на плебеите сенатът приел да се създаде колегия от 10 члена от средите на патрициите,наречени децембири). През следващата 451 г. пр. н.е. колегията от 10децембири била избрана и от центу-ршшшите комиции.Колегията от 10 децембири получила мандат за една година. Децембирите имали задача не само да съставят писаното законодателство, но и големи правомощия в управлението на държавата. По време ма тяхната дейност били отменени всички останали висши държавни длъжности и функциите на лицата, които ги заемали, като консули, народни трибуни и др. Водеща роля в колегията имал сенаторът Апий Клавдий. Апии Клавдий бил номиниран за консул.Създадените от децемвирите текстове на различните закони били по същество запис и редакция на традиционните съдебни принципи и порядки от т. нар. обичайно право. В законите било записано правото кредиторите да продават несъстоятелните длъжници след срок от 60 дни в робство извън пределите на държавата и дори телата на длъжниците да се разчленяват на части, ако кредиторите били повече от един.Законите отразили и някои от настъпилите промени в живота по онова време като утвърждаването и защитата на частната собственост и др. Те разрешили например отчуждаването на земята под формата на завещания, което било в противовес на традиционните родови порядки.Законите на децемвирите били записани на 10 таблици, одобрени от сената и утвърдени в крайна сметка с решение и на центуриатните комиции. При гласуването в сената и в комициите се приело, че трябват още и други закони. Поради тази причина децемвирите били преизбрани за нов едногодишен мандат. Колегията се ръководела отново от Апий Клавдий.

Втора сецесия.
Общественото напрежение в Рим достигнало отново много висока степен на напрежение през 449 г. след действията на втората колегия от децемвири. Двете колегии от децемвирите, които получили огромна власт, се разпореждали в Рим практически като тирани и предизвикали огромно недоволство на плебеите. Децемвирите отменили всички достижения на плебеите, включително и длъжността и правомощията на народните трибуни.Втората колегия от децемвири отказала да прекрати дейността си след изтичането на мандатния срок под претекст, че създадените от нея закони и разпореждания все още не били приети. Като реакция на произволните действия на децемвирите през 449 г. пр. н.е. плебеите, съставени както от гражданското население,така и от участващите в този момент във войската, отново напуснали Рим и се установили на Свещената планина. Това действие на плебеите се приема по традиция като Втора сецесия.Борбата срещу втората колегия децемвири, които не искали да прекратятправомощията си една година след приключване на мандата им, през 449 г. пр. н.е.повели двама сенатори - Луций Валерий Публикола и Марк Хораций Барбат. След отстраняването на децемвирите от сената Валерий и Хораций успели да върнатплебеите в Рим с уговорката да не бъдат санкционирани (включително и войниците) за действията си с напускането на Рим.Скоро след това двамата сенатори били избрани за консули и прокарали закони,с които практически възстановили старите порядки, отменени от децемвирите.Най-напред през 449 г. пр. н.е. били утвърдени законите от дванадесеттетаблици.Валерий и Хораций прокарали през центуриатните комиции решение, според което плебейските събрания по триби можели вече да гласуват закони. За да стане действителен закон подобно решение на плебейските събрания, то трябвало все още да се утвърждава от сената.. С този закон се сложило началото на употребата в практиката на понятието плебисцит (т.е. плебейско, народно решение).Валерий и Хораций възстановили старата практика, която също била отменена от децемвирите, решенията и действията на консулите да се обжалват пред народно събрание като орган на носителя на държавността - римския народ.Валерий и Хораций възстановили и неприкосновеността на народните трибуни,отменена също от децемвирите. Този закон на Валерий и Хораций разширилопределението на свещени и неприкосновени за всички римски държавни длъжности,като едили, съдии и др.

Закони на Канулей.
Напрегнатата обстановка и активността на плебеите в Рим довели скоро след успеха с въвеждането на писано законодателство до новипостижения. През 445 г. пр. н.е. единият от народните трибуни Гай Канулей предложил законопроект за приемане като законни браковете между патриции и плебеи, които до този момент не били допустими. Патрициите остро реагирали на законопроекта, тъй като го приели като заплаха за кръвната чистота на тяхното съсловие.Девет от народните трибуни внесли законопроект римският народ да избира консулите по свое усмотрение от средата на патрициите или плебеите, а не само от патрициите както било дотогава. Сенатът реагирал и на това предложение, като се опитал да проведе набор за войската. Народните трибуни постигнали успех в борбата със сената. Браковете между патриции и плебеи били допуснати като законни, но сенатът не приел консулската длъжност да се заема от плебеи. Тази висша държавна длъжност била отменена и на нейно място била създадена нова длъжност на т. нар. военни трибуни с консулска власт. На новата длъжност можели да се избират и плебеи.
Според римската историческа традиция с онова време се свързва иобособяването на нова държавна длъжност в Рим - на т. нар. цензори. Обикновено се приема, че тъй като военните трибуни с консулска власт можели да бъдат и плебеи,сенатът лишил тези длъжностни лица от правото и възможността да осъществяват преброяване и записване на гражданите по триби и по центурии. Това право било дадено на двама цензори, които се избирали само от средите на патрициите и на практика били бивши висши магистрати.

Закони на Луции и Секстий.
През първите десетилетия на IV в. пр. н.е.патрициите успели да наложат отново силата си в цялостния обществен ивътрешнополитически живот. Плебейските магистрати били обезличени в твърдеголяма степен. Плебеи били допускани практически много рядко до длъжността на военните трибуни с консулска власт. Увеличило се насилието на лихварите от средите на патрициите над длъжниците-плебеи и дълговият въпрос станал изключително остър в Рим.При такава обстановка народните трибуни през 375 г. пр. н.е. Гай Лициний и Луций Секстий предложили няколко законопроекта. Те били насочени срещумогъществото на патрициите и имали за цел да подобрят положението на плебеите.Първият от законопроектите на Лициний и Секстий предвиждал изплащането на дълговете и лихвите по тях да става по определена схема, за да няма произволи отстрана на кредиторите. Те предложили също да се прекрати избирането на военни трибуни с консулска власт и да се възстанови длъжността на консулите, като единият от консулите да се избира от плебеите.Сенаторите рязко се противопоставили на законопроектите и възпрепятствали събирането и функционирането на народното събрание за приемане на законите. В отговор на това народните трибуни Лициний и Секстий възпрепятствали избора на народни трибуни с консулска власт и на други патрициански магистрати.Борбата на Лициний и Секстий със сената и патрициите продължила до 367 г.пр. н.е. Предложението им единият консул да бъде плебей не било одобрявано от мнозинството от плебеите. То било в интерес само на плебейската върхушка, която се стремяла към висшите държавни длъжности. Сенатът направил последен опит да попречи на народнотосъбрание да приеме законите, като Въвел диктатор, чиито разпореждания не сеоспорвали. След остри борби законите на Лициний и Секстий били приети. С тях настъпили съществени промени в обществения, стопанския и вътрешнополитическия живот в Рим. Законите наложило и други

ограничения - в едно домакинство можели да се отглеждат до 100 глави едър и до 500глави дребен добитък. Това било удар върху все по-нарастващите икономически възможности на едрото земевладение сред патрицианските среди..Политическите промени в законите на Лициний и Секстий били свързани с отмяна на длъжността на военните трибуни с консулска власт и възстановяването надлъжността на консулите. Единият от двамата консули вече трябвало да бъде от плебейски произход. Първи плебейски консул за 366 г. пр. н.е. станал един от двамата автори на законите - Луций Секстий. За компенсация, че единият от консулите бил вече плебей, сенатът въвел от тази година две нови длъжности, които трябвало да се заемат само от патриции - претор и курулен едил.

Закон на Дуилий и Менений.
Двама от народните трибуни през 357 г. пр. н.е.предложили законопроект, който намалявал лихвения процент по заемите в страната. Законопроектът бил в полза на многобройните длъжници от средите на плебеите.
Трета сецесия.
Третата сецесия на плебеите се отнася за 342 г. пр. й.е.Сведенията за нея в запазените писмени източници са твърде ограничени и неясни. В някои случаи обстановката в Рим се приема като заговор и бунт на определени плебейски среди поради неясни конкретни причини.

Закон на Публилий Филон.
Този закон постановил през 339 г. пр. н.е., че единият от двамата цензори задължително трябвало да бъде от плебейски произход. Чрез този закон цензорската магистратура, която имала изключително важно значение за целия обществен и политически живот, станала постоянно достъпна и за плебеите.

Закон на Петелий и Папирий
. Жестоките произволи на кредиторите със закабелените и поробени длъжници довели до голямо изостряне на обстановката в Рим и сенатът реагирал бързо. Сенатът разпоредил на консулите за 326 г. пр. н.е. Гай Петелий и Луций Папирий да внесат в народното събрание законопроект, според който дълговото робство се отменяло, Законът бил приет и длъжникът вече отговарял за дълговете с имуществото си, а не с личната си свобода.

Закон на Клавдий
. Цензорите Апий Клавдий Слепият и Гней Плабций прокарали закон, според който римските граждани, които нямали собствени земи, можели да бъдат записани не само в градските, но и в селските триби. С този закон голяма част от римските плебеи, чиито икономически основи не били свързани със земеделието, а със занаятите и търговията, получили възможност да се изравнят на икономическа основа със съответните прослойки от патрициите. С тази промяна нараснали и политическите права на тези плебейски среди. Обикновено се приема, че законът на Апий Клавдий бил от 312 г. пр. н.е., но се срещат и други твърдения на основата на различия в писмените източници.

Закон на Огулшште
. Законът на народните трибуни от 300 г. пр. н.е. Квинт и Гней Огулнии увеличил броя на жреческите и другите религиозни длъжности.Половината от тях трябвало да се заемат от плебеи.След 300 г. пр. н.е. борбата на плебеите с патрициите завършила по същество и противоречията постепенно затихнали. Плебеите извоювали постепенно
равноправие с патрициите и възможност да заемат всички държавни длъжности.

Закон на Хортензий
. През 286 г. пр. н.е. диктаторът Хортензий прокарал закон по силата на който решенията на плебеите по триби (т.е. на плебейските триби)получавали силата на закон и били задължителни за целия римски народ. Законът на Хортензий от 286 г. пр. н.е. увеличил правата на плебейските събрания по триби и те вече получили законодателни функции.Законите на Валерий и Хораций от 449 г. пр. н.е. и на Публилий филон от 339 г.пр. н.е. дали възможност плебеите да прокарват законодателни мерки главно чрез другия вид трибутни комиции - т. нар. комициа трибута .Борбата на плебеите с патрициите дала основната характеристика на обществения и вътрешнополитическия живот в Рим през ранно републиканската епоха. Тази борба се отличавала с твърде много особености. Тя не била по същество борба на цялото плебейско съсловие, а в едно или друго време на отделни негови прослойки. Борбата на плебеите срещу патрициите се отразила неравностойно и върху цялото патрицианско съсловие. Отделни негови представители останали крайновраждебно настроени срещу плебеите т.е не допускали никакъв компромис и провеждали политика на атавистична консервативност.
Резултати от борбата между плебеи и патриции.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Борба между плебеи и патриции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.