България от съединението до края на 19-ти век


Категория на документа: История


България от Съединението до края на 19в.

Съединението и неговата военна защита представляват най-гоемия успех на България в новата и история.Само седем години след Освобождението младата бъг.държава,опирайки се само на собствени сили,успява да наложи преразглеждане на Берлинския договор,в резутат на което почти удвоява територията си.Заради обединението се влошават българо-руските взаимоотношения и настъпва външно-политическа криза,и се нажежава политическото напрежение в страната.
Поитическата криза след Съединението е предизвикана от външни фактори,но тя подронва позициите на княз Батенберг.Неодобрението на Русия за Съединението,негласната подкрепа на Сърбия,трудностите на Цариградската конференция,авторитетът на Русия като освбодителка,влияят на вътрешнополитическите процеси в Княжеството.Оформяйки 3 направления в българските политически среди.
Националната партия се представлява от хора активно ангажирани със Съединението,нейни лидери са З.Стоянов,Д.Петков,Д.Ризов и др.Към тях принадлежат либералите от Южна Бъгария и политическите дейци около д-р Радосавов.Те не са антируски настроени,но не желаят Петербург да се намесва в българските проблеми и се противопоставяр на руските намерения да отстранят княза.Дейците на партията считат,че модернизацията и развитието на страната ще се осъществят с подкрепата на запдноевропейските държави.
Крайните русофили са начело с Др.Цанков,митрополит Климент,Т.Бурмов и др.Считат,че излизането на България от руската орбита на влияние е запаха за нейната свобода и развитие.За подобряване на отношенията с Русия те са готови да жертват княза,виждайки в него основна пречка за възстановяването на българо-руските взаимоотношения.
Умерените русофили са политиците около мин.-председатея П.Каравелов.Желаят запазване на добрите отношения с Русия и съхраняване на политическото статукво в България.
Умерените и националистите съзнават огромната заплаха от династическа криза в страната.Те не желаят и груба външна намеса в обществения и политически живот в държавата.Крайните водени от романтичната привързаност към Русия,неволно стават проводници на дестабилизаторска политика,тласкаща България към криза.
През лятото на 1886г. политическите противоречия достигат своя връх.Засилва се и външната намеса.Руския военен аташе полк.Сахаров успява да обедини група офицери,които организират военен заговор,начело с майор П.Груев,кап.А.Бендерев,кап.Р.Димитриев и др.Поставят си за цел детронацията на княза,но не желаят кръвопролития,както и намеса на политическите партии.Преврата е извършен на 8 срещу 9 август 1886г.Използвани са юнкери от военното училище и части от Струмския полк.Те завземат София,а офицерите принуждават княз Александър да подпише абдикацията си.Князът е изпратен с конвой до Оряхово,а след това с кораб за руското пристанище Рени в делтата на р.Дунав.
Провъзгласено е правителство ,начело с П.Каравелов,в което са включени представители на всички партии,но без консултации с министрите.П.Каравелов отазва да оглави превратаджийски кабинет,участие отказват също Д.Греков и К.Стоилов.След провала на тази идея,по съвет на руското посолств,е формирано правителство,начело с митрополит Климент,което е с проруски характер.В тази ситуация енергична дейност развива Ст.Стамболов.При отсъствияте на княза и след оставката на Каравелов,той е единствената легитимна власт в страната.По време на преврата,той е в Търново.Създава наместничество на княза в състав П.Славейков,Г.Странски и Стамболов.На 11 август Стамболов излиза с обръщение за борба срещу превратаджиите.На негова страна застават повечето гарнизони,като особено важна е подкрепата на Русе и Пловдив.Командирът на пловдивския гарнизон полк.Сава Муткуров се придвижва с войниците си към София.Правителството на митрополит Климент е поставено под стража,а Каравелов е принуден да се съобрази с решенията на Стамболов.На 17 август княза се завръща в страната,той съзнава че срещу него има сериозни настроение и търси подкрепа в Русия.Князът изпраща телеграма до императора и на 20 август получава отрицателен отговор относно оставането си в България.На 25 август Александър Батенберг подписва своята абдикация и окончателно напуска страната.Преди това назначава регентство в състав Ст.Стамболов,П.Каравелов и С.МУткуров и правителство с мин.-председател д-р В.Радославов
Безкняжието изправя страната пред големи проблеми.Нарушен е Берлинския договор,фиксиращ формата на държавно управление.Заплашено е и Съединението-според договорът в Топхане,генерал-губернаторът на Румелия е князът.Според конституцията трябва да се проведат избори за ВНС,което да избере български княз.Изборите са първата задача пред регенството.
Русия изпраща на мисия ген.Каулбарс,с искания да се отложат изборите,да се вдигне военно положение и да се освободят офицерите детронатори.Изпратени са руски военни кораби във Варна.Изборите се провеждатв обстановка на остра политическа борба,достигаща до сблъсъци и кръвопролития.Категорично побеждават националистите.От своя страна руския генерал оспорва законноста на изборите.П.Каравелов напуска регентството и е заменен с Г.Живков.ВНС започва работа на 15 окт.1886г.Направен е опит за помирение с Русия като се избира Валдемар Датски,роднина на руския император.По съвет на Александър 3 той отказва.Русия от своя страна предлага княз Николай Мингрели,крайно неподходяща фигура,отхвърлена от ВНС.В този момент котва хвърлят руските кораби,което по-скоро демонстрация и насърчаване не русофилските организации.Регентството и правителството заявяват,че България е готова да воюва при опит за окупация,с дипломатическата подкрепа на Англия и Австро-Унгария.На 6 ноември Русия къса дипломатическите отношения с България.
Международните усложнения на страната съвпадат с изострянето на вътрешнополитическата криза.Подпомогнати от руското правителство през февруари 1887г. офицерите русофили вдигат бунт в Русе и Силистра.Бунтовее са жестоко потушени,арестувани са видни политически дейци,а от опозицията емигрират от страната.През лятото на 1887г. делегация успява да намери кандидат,готов да приеме короната.На 25 юни 187г. ВНС избира за български княз немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски.На 2 август той полага клетва в Търново.Той назначава правителство начело със Ст.Стамболов,чиято основна задача е стабилизирането на обществения ред и излизането от международна изолация,чрез признаването на княза от великите сили.Стамболов предприема силови мерки за справяне с опозицията и разбойничеството.Със специален закон е ограничена свободата на печата.Много от водачите на опозицията емигрират.Парламентарните избори се провеждат в условията на брутална намеса на полицията и местните власти.Мин.-председателя превръща НС в послушен орган,подчинен на изпълнителната власт.Под контрол е поставена и независимата съдебна власт.Стамболов нарушава установения от конституцията демократичен ред.Той се спрява с политическите си противници чрез насилия,след нагласен процес през 1890г. кап.К.Паница е разстрелян,а през 1892г. П.Каравелов неоснователно е хвърлен в Черната джамия.Опозицията от своя страна отговаря на тези жестокости с атентати,жертва но които става финансовия министър Христо Белчев.В средата на 1890г. започва изграждането на Народно-либералната партия,известна още като Стамболовата партия.Ограничаването на вътрешно политическите борби създава условия зза развитието на икономиката.
След дълги преговори през 1889-1890г. кабинетът сключва изгодни търговски съглашения със западните държави.Направени са първите външни заеми,необходими при финансовите затруднения в страната.Започва мащабно изграждане на железопътната мрежа в страната.Правителството отпуска безлихвени заеми на индустриалци,освобождава производителите от данъци и такси,насърчава животновъдството.През 1892г. в Пловдив е организирано Първото българско земеделско промишлено изложение.Правителството подкрепя родното производство,но не изработва програма за модернизиране на икономиката.През 1888 е открит софийския университет и е приет закон за висшето училище в столицата.
Стамболов провежда енергична и твърда външна политика.Той не успява да постигне международно признаване на Фердинанд,но го закрепва на българския трон.При враждебното отношение на Русия министър председателя с основание търси подкрепата на Австро-Унгария,Англия и Италия,отбъсквайки всеки опит за вмешателство във ветрешните работи на страната.Той полага усилия да издейства облекчаване на положението на поробените българи,строго ограничава четническите акции и подкрепя църковно-просветителната дейност на Екзархията в Македония и Одринско.В резултат на това през 1890 и 1894г. са извоювани 4 берата за български владици в Скопска,Охридска,Велешка и Неврокопска епархии.Султанът дава бератите на бълг.правителство,а не на Екзархията,което е признание на правото на княжеството да отстоява интересите на българите зад граница.Стамболов отклонява две предложения на Гърция и Сърбия за подялба на Македония,като се стреми да издейства автономия на областта.
В средата на 1893г. се забелязват първите признаци на износване на Стамболовия режим.Диктаторската тактика все повече тежи на голяма част от интелигеницията и затруднява стопанската дейност.Изострят се и отношенията между мин.-председателя и княза.Фердинанд тайно поощрява опозиционно настроените привърженици на Радославов,бивши консерватори и южнобългарските съединистти,които образуват Съединената легална опозиция.Князът предизвиква оставката на Стамболоб и на 18 май 1894г. я приема.
Стамболов е разглеждан като много противоречива политическа фигура.Подема в стопанството,бива възпрепятствано от диктаторските му тактики,но в същото време има значителни заслуги във външната си политика и по националния въпрос.
На 19 май княза назначава правителството от средите на съединената опозиция с мин.-председате К.Стоилов.Новия кабинет си поставя 3 задачи:демократизиране на управлението,възстановяване на гражданските свободи и подобряване на икономиката.На дневен ред стои удовлетваряването на обществеността,недоволна от диктаторския режим,започвайки с постепенно освобождаване на интернираните,лежащи в предварителен затвор и осъдените по политически процеси.Административния апарат се прочиства от стамболовисти,съживяват се старите партии,които вее могат да водят легален опозиционен живот.
През 1894г. бивши консерватори ,южнобългарски съединисти и независими дейци основават Народната партия.Д-р Стоилов е избран за шеф на партията.Либералната партия на П.Каравелов подновява дейността си още докато нейния лидер е в затвора.През 1896г. се преименува на Демократическа партия.Привържениците на Цанков от 1897г. имат нов идер-д-р Стоян Данев,а от края на 1899 партията вече се нарича Прогресивнолиберална.През 1891г. се създава Българска Социалистическа Партия,през 1903 се разцепва на тесни и широки социалисти.Така в България се очертава многопартийна система.
През 1895 е убит Ст.Стаболов,а през 1897г. е извършено покушение срещу М.Такев,при което умира Алеко Константинов.
Правителството изработва програма за реорганизация на стопанския живот с цел ускорено индустриално развитие и икономическа еманципация на страната.Очерталата се тенденция при Стамболовия режим за държавен протекционизъм се превръща в трайна политика.Прокарва се специален закон за насърчаване на местната индустрия,предвиждащ привилегии за новооснованите фабрики,като се освобождават от мито при внос на машини и суровини,ползват намалени тарифи за превоз по железниците,получават безплатни места за строеж и др.Основават се търговско-индустриални камари,защитаващи интересите на търговци и индустриалци.Държавните служители и войниците са задължени да носят дрехи и обувки родно производство.Стоиловото правителство продължава да изгражда жеезопътни линии,което уеснява вътрешната търговия.През 1896-1897 подписва търговски договори с Австро-Унгария,Русия,Англия,Франция,Италия и Сърбия.Митото на вносните стоки се повишава,така бълг.производители се защитават от чужда конкуренция.През 1897г. се прокарва търговски закон,съчетаващ държавния протекционизъм с поощренията на чуждите инвеститори.Основават се частни банки и спестовни дружества в различни градове.Създава се и застраховатено дружество "Балкан".Развитие има и в селското стопанство.Натуралния десятък е заменен с поземлен данък,премахнати са някои данъци,въведени са земеделски конкурси,реформирани са земеделските каси,с цел отпускане на евтини кредити на селяните.Осигуряват се държавни помощи при уреждане на образцови градини,винарски изби,млекарници,заводи за отглеждане на добитък,за които са предвидени и данъчни облекчения.Полагат се усили за модернизиране на селското стопанство като се създават временни курсове и е приет закон за земеделско учение.
Последователната политика на стимулиране на стопанското развитие дава своите резултати,което ни доближава в икономическо отношение до Гърция,Румъния и Сърбия.
Първата външнополитическа задача на правителството е нормализиране на българо-руските взаимоотношения,отт което зависи международното признаване на княз Фердинанд.След смъртта на имп.Александър 3 д-р Стоилов прави първи стъпки за сближение,през лятото на 1895 бълг.деегация посещава Петербург,с което се поставя началото на преговори между двете страни.На 2 февруари 1896г. в София Екзарх Йосиф покръства престолонаследника Борис в източно православие.На тържествената церемония присъства и кръстника му имп.Николай 2.Веднага след това дипломатическите взаимоотношения са възстановени.Това позволява международното признаване на княза от великите сили и Турция.
Стоилов многократно настоява издаването на нови берати за бълг.архиереи в Македония и търси съдействие от страна на великите сили.В края на 1897г. султанът издава 3 берата за бъг.владици в Битоля,Дебър и Струмица.Заедно с това Високата порта се съгасява да се открият 4 нови бъг.търговски агенства в Сяр,Драма,Кавала,Родосто и Цариград.Също така решително се отблъсква искането на Сърбия и Гърция за предварителна подялба на Македония на сфери на влияние,защото неговата цел е автономия на Македония.През 1897г. е подписано бъгаро-сръбско споразумение,към което се присъединява Черна гора,предвиждащо запазване на статуквото на Балканите и ненамеса в случаи на усложнение в Европейска Турция.
През 1898г. позициите на правитеството отслабват.Договорът за откупуване на Източните железници се приема враждебно от опозицията.Страната изпитва финансови затруднения,а княза все по-активно се намесва в упрвлението,което води до обтягане на взаимоотношенията между тях.На 14 януари 1899г. Стоилов подава оставка на кабинета,който успешно е решил важни за страната проблеми.
Развитието на Княжество Бъгария от стопнска и икономическа гледна точка е забележително.България се нарежда до нейните съседки Гърци,Сърбия и Румъния по отношение на икономиката и стопанското развитие.Въпреки спадовете в края на Стамболовия режим ,страната запазва сравнителен стопански стабилитет,най-вече заради успешната икономика на държавен протекционизъм.България се утвърждава и на международната сцена,чрез приемането на Фердинанд за княз от великите сили,но също така защитава интересите на българите зад граница,чрез издаването на берати за бълг.владици и откриването на търговски агенства.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България от съединението до края на 19-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.