България по пътя на териториално разширение. Управление на Крум, Маламир и Пресиан.


Категория на документа: История


Интерпретативно резюме на тема:
"България по пътя на териториално разширение"
Възникването на новата "варварска" държава на Балканския полуостров, опитваща се да обедини под крилото си всички славяни на това място, разбира се, не било посрещнато особено радушно от Византия. Въпреки опитите на империята да ликвидира българите обаче, това не се случило, не защото Византийската армия не била в състояние да мобилизира силите си, а и защото българските владетели Аспарух и Тервел положили основите на Българската държава, които се оказали достатъчно здрави, за да удържат на заплахата от страна на Империята. През втората половина на VІІІ в. Обаче в държвата ни настъпил неочакаван обрат, който довел след себе си сериозни последствия, съпътствани с дестабилизация на държавата отвътре. Дълго управлявалият род Дуло окончателно слязъл от престола, което довело до междуособици в България, от които Византийският император Константин V удобно се възползвал. Той повел 9 похода срещу България, петият от които се оказала неуспешен заради морска стихия, връхлетяла Византийския флот. При вледетелите Телериг (766-777) и Кардам (777-796) кризата постепенно се уталожила и Византия се принудила да поднови мирния договор с България отпреди "българската" криза. След това на трона се възкачил хан Крум, за чийто произход и до днес съеществуват догатки. По времето на разпадането на аварската държава и триумфа на Карл Велики, Крум подчинил източните части на аварския хаганат, като по този начин земите между р. Дунав и р. Тиса станали гранична зона между българи и франки. Богатата Трансилвания също попаднала под българско влияние, както и разбира се славянските премена, населяващи я. Това станало предпоставка за бъдещи конфликти на българи и франки, но също се и отразило на отношенията на България с Византия. Император Никифор І следил внимателно развитието на българската държава. Заветът на Аспарух за обединение на всички славянски племена на Балканския полуостров, бил стриктно изпълняван от българските владетели дори и във времена на криза. Затова Никифор нарушил мира, предприемайки поход срещу България, но после се върнал назад заради размирици в собствената си държава. Крум обаче отвърнал на удара- през 809 г. превзел и разрушил Сердика. Отговорът на Византия също не закъснял- Никифор се насочил директно към Плиска. На няколко пъти български пратеници предлагали мир, но Византия отказвала. Така Крум изоставил Плиска, като се заел да мобилизира славяни и авари, привлякъл нови съюзници и устроил засада на Никифор в теснините на Върбишкия проход. На 26.07. 811 г. Се състояло фаталното за византийския император сръжение, което отнело живота му и окончателно разбило войските. В следващите години, Крум се възползвал от объркването във Визанития и превзел крепостите Девелт и Месемврия. По-късно той предложил подновяване на мира с Византия, но бил отхвърлен. Така се стигнало до нова битка на полето край Версеникия. На 22.06. 813г имепратор Михаил І Рангве претърпял загуба. След това Крум обсадил Константинопол . Византия била принудена привидно да се съгласи на мир, кроейки план за ликвидиране на българите. При срещата си с Лъв V, Крум бил тежко ранен, но се спасил. Последвало страшно отмъщение- българите опустошили цяла Тракия и отнесли безброй пленници и добитък в България. Паднала и крепостта Адрианопол. След тези събития Крум бил твърдо решен да превземе Константинопол. Започнали грандиозни приготовления, но на 13.04. 814 Крум получил сърдечен удар и така жителите на Константинопол получили надежда. При наследника на Крум, Омуртаг, България сключила 30 годишен мирен договор с Византия- нещо, от което Империята отчаяно се нуждаела. Били усатновени точно определени гораници между двете съседки, осъществила се размяна на военно- пленници. През 821 г. Омуртаг дори помогнал за Византия за потушаването на въстанието на Тома Славянина. Новият български владетел се заел със задачата да изглади останалите проблеми в държавата, един от тях отношенията с франкската империя. Това не се случило по дипломатичен път, затова се наложило два пъти българските войски да навлизат в оспорваните райони. След победата над франките вождовете непокорните славянки племена на българо-франкската граница били прогонени, като на тяхно място били назначени намесници на българския хан. Този конфликт бил окончетелно приключен с мирния договор, подписан през 830 г. Успоредно с това, хан Омуртаг уредил отношенията ни и с другите ни съседи- хазарите. Той предприел поход към р. Днепър, с който хазарската опасност била окончателно преодоляна. По този начин Омуртаг укрепил Българското ханство, установявайки мирни отношения със своите съседи- византийци, франки, хазари. Негов наследник станал най-малкият му син- Маламир. Вероятно малолетен при възкачването на престола, той изпратил вестоносци до франкската империя, уведомяващи за смяната на българския трон, като по този начин спазвал установения от баща му мир. Договорът с Византия обаче бил нарушен от император Теофил през 836 г. Българските войски начело с кавхан Исбул (присъствието му доказва твърдението за малолетието на хана) нахлули в Тракия и завзели някои области около Адрианопол. Насочили се и към Филипопол. След преговори с жителите му, те се обявили за българи и по- този начин най-важният град в Тракия станал български. Следващият български хан бил Пресиан- племенник на Маламир. В началото на неговото управление възникнало въстание на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи срещу византийската власт. Смятало се, че българите стояли зад този бунт- след избухването му български войски се насочили към Солун и Христопул, за да блокират византийските части. Походът на кавхан Исбул бил овенчан с успех. Възползвайки се от тази победа хан Пресиан разширил териториално България на югозапад- около днешните градове Охрид и Прилеп. Това продължение на аспаруховия завет, вероятно накарало византийците да изтеглят своите военопленници от отвъддунавските земи, вероятно нанасяйки поражение над български гарнизон. Византийската дипломация била причината и за враждебните отношения и със сръбските племена, които станали български съседи през ІХ в. По тази причина България не получила нови разширения. Друг проблем, който се появил бил съперничеството с франките относно влиянието върху среднодунавските славяни. Българите подкрепяли панонския княз Привина и хърватския княз Ратимир, които отстоявали незвисимостта си от новобособилото се Немско кралство. Немците обаче надделели и се наложил договор за уреждането на балгаро- немските отношения през 845 г. Това били събитията в българската държава през първата половина на ІХ в. След множеството успешни походи на българските владетели Българската държава се разраснала многократно, обединявайки всички "балгарски" славяни както и потомците на Куберовите българи от Панония под властта си. На наша територия попаднали едни от най- ключовите търговски и военни пътища, свързавщ континента с останалия свят, както и редица прироодни богатства като сол, желязо и сребро. Българската ханска държава имала голямо политическо и военно значение за международните отношения на Европа.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България по пътя на териториално разширение. Управление на Крум, Маламир и Пресиан. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.