България през първата половина на IX век


Категория на документа: История


УВОД

Създаването на българската държава в края на VIIв. е събитие с огромно значение и последици за историческото развитие на Югоизточна Европа. Тази държава е първото трайно политическо обединение в Европа, което възниква с участието на славянските племена. Тя се превръща в естествен притегателен център на славяните от българската група, които се намират все още под византийска власт.

По времето на управление на Хан Тервел (700-718/721г), България се превръща в значим политически фактор в Югоизточна Европа. В замяна на помощта, която оказва на Византия, Тервел получава областта Загоре. Това е първото териториално разширение на България на юг от Стара планина. Тази област има изключително важно военностратегическо значение, защото пред нея минават най-преките търговски пътища за Плиска и Константинопол. Тервел получава титлата "Кесар", която го легитимира като независим владетел. Тя в втората по значение във византийската дворцова йерархия. Със своите действия той предотвратява проникването на арабите във вътрешността на Европа, които представляват реална опасност и за България.

През третата четвърт на VIIIв. Страната изпада е криза, която се изразява в борбата за надмощие между представителите на различните прабългарски родове. В българската историография има няколко хипотези относно причините за кризата. Според проф. Васил Златарски те я предизвикана от борбата за надмощие между славяните и прабългарите в държавата. В основата на тази хипотеза стои предположението, че славянската аристокрация се опира на държавата. Становището на историка Петър Мутавчиев дава съвсем друго обяснение за политиката на страната. Според него сред управляващите в страната се формират две групировки на базата на отношенията с Византия. Едната се обявява за нормализиране на отношенията с Византия. Съвременната историческа наука защитава тезата за комилексния характер на причините, които са довели до тази криза. Това са борбата за андмощие между отделните родове, заплахата от Византия, липсата на държавно-политически качества у хановете и действията на византийската агентура в България.

При хан Телериг (768-777г) и хан Кардам (777-803) са направени първите стъпки за излизане на страната от кризата и активиране на външната политика на България. През първата половина на IX в. в резултат на активно провежданата политика на българските владетели ханството постига крупно териториално разширение по Среден Дунав, в Тракия и Македония. По същото време в страната протича процес на преодоляване на административния дуализъм и на централизация на властта, който е съпроводен със засилване на ролята на хана в управлението на държавата.

Изворите, които дават сведения за първата половина на IX в. се делят на: домашни, византийски и западни извори. Твърди ценни сведения за българската история през първата половина на IX в. дават множество летописни надписи върху камък, които в повечето случаи са анаписани на гръцки език. Относно съдържанието си домашните извори могат да бъдат разделени на две групи. Към първата спадат надписи, които отразяват военно-политическата дейснот на българските ханове. Някои от тях представляват особено голям интерес за науката. Пример за това е Хамбарлийският надпис на хан Крум(803-814) от 813г. Той носи името на мястото, където е намерен-с. Маламирово(дн. Ямболско). Този извор загатва за новите административни промени, към които пристъпва хан Крум. Сюлейманкъсийският надпис от 815г. е намерен край някогашното село Сюлейманкъсой(дн. Сечище, Шуменско). В него се съдържат част от клаузите на 30год. Мирен договор, който е сключен между България и Византия през 815г. Към тази група спадат също Маламировата каменна летопис от 836г и надписът на хан Пресиян от Фелипе, който дава информация за походите и за военните победи на българските войски в Тракия и Беломорието. Към втората група спадат строителните извори, които ознаменуват строежите на българските владетели. Чаталарският надпис от 821/822г е намерен край някогашното село Чаталар (дн. с. Хан Крум). Този извор разказва за строителството на аул на р. Тича. Търновският надпис е открит в Търново, в църквата "св. Четирдесет мъченици" и затова се нарича така. Той съобщава за строителството на дворец на р. Дунав. Съществува една твърде интересна група извори, наречени погребални. В тези надписи се споменава за гибелта на един друг висш съновник от групата на т. нар. "хранени хора" на хана.Този вид надписи дава информация, както за съществуващите институции и длъжности в българската държава, така и спомага за осветляването на някои крупни воено-политически събития, като например бойните действия, който хан Омуртаг води по Весероизточните и Северозападните граници на държавата. Тези надписи не са издигнати върху гробовете на загиналите, а на видни места, за да възвеличават името на загиналия. Сред византийските извори на първо място трябва да се спомене хрониката на византийския хронист Теофан Изповедник, който описва много обстоятелствено войните на хан Крум срещу империята. Към тях спада също и "Анонимния ватикански разказ"от IX в. Този разказ отразява най-подробно похода на Никифор I Геник от 811г по българските земи. Авторът му вероятно е участник в самия поход. Съвременник на описваните събития е и съсавителят на "Анонимната римска хроника" от IX в., който е известен като "сктиптор инцертус". Този извор дава информация за гибелта на хан Крум. Към по-късните византийски извори спада виз. енциклопедия от Xв. "Свидас"(Свида), която предисвиква текста на Крумовото законодателство. Други по-късни извори са хрониките на "Продължителя на Теофан", съчиненията на византийския император и хронист от X в. Константин VII Багренородни "За Церемониите" и " За управлението на империята", съчинението на Охридския ерхиепископ Теофилакт "Житие на 15те Тивериополци" , в което са описани гоненията срещу християните по времето на управление на Омуртаг и Маламир.
Сред западните извори трябва да бъде отбелязано съчинението на франкския летописец от IX в. Айнхарт, който като близък на франкския крал Карл Велики е един от най-добре осведомените автори. В съчинението си "Анали" той дава сведение за влошаването на българо-франкаските отношения по времето на хан Омуртаг.

I. Управление на Хан Крум(803-814г.)
През 803г. българският престол е зает от хан Крум. Съществува известно колебание относно началните години на стъпването му на престола. Според историографското мнение на проф. Васил Гюзелев началото на неговото управление може да се отнесе още към края на VIIв. Някои автори смятат, че той произхожда от панокските прабългари, някогашните съюзници на аварите. Какъвто и да е той, когато и да се е възкачил на престола едно е ясно, че той поставя началото на на един нов владетелски род, към който принадлежат още бележити владетели като хан Омуртаг, княз Борис и Цар Симеон.

Началото на IXв. е един много важен период в развитието на ранното средновековие, защото в международната обстановка настъпват важни промени. По това време френската империя е най-силна сред страните в Западна Европа. През управлението на Карл Велики(768-814г) в границите и влизат цяла Западна и Централна Европа без Британия и южните части на Испания и Италия. Тези успехи са санкционирани с тържествена коронация, извършена в Рим от папа Лъв II през.......Тя превръща "варварския" владетел в император на Свещената Римска империя. Рова представлява голямо предизвикателство за Византия, която се смята за единствен наследник на Римската имоерия. На практика това е първият пробив в ойкоменизма, според който византийският император е единствен на Земята. Другата основна промяна, която е налице е, че към края на VIIв. и началото на IХ в. Под ударите на френската империя пада западната част на Аварския хаганат. Хан Крум се възползва от това и през 805г. предприема активни воени действия, които водят фо унищожаването на източния дял на аварската държава и присъединяването и към териториите на България. Кратко сведение за това събитие дава византийската енциклопедия от Хв."Свидас"("Свида"). Към територията на България са присъеднинени обширни земи между р. Дунав и Карпатите. Това са Трансилвания и Долна Панония, които са населявани от славянски племена, авари и потомци на панонските прабългари. Друга последица от унищожението на Аварския хаганат е установяването на непосредствено съседтство с Френската империя, като българо-френската граница на северозапад достига до р. Тиса. България действително укрепва икономическите си позиции защото тези територии са богати на каменна сол и желязна руда. В резултат на това разширение на северозапад България се издига като трета политическа сила в Европа.

Началото на IX в.българо-византийските отношения се изострят. Териториалното разширение на България и засилването на нейното влияние в Средния Дунав се посрещат с недоволство и безпокойство от империята, защото се засилва българският натиск към югозападните части на Балканския полуостров. През 807г. император Никифор I Геник(802-811) организира изненадващ поход срещу България. Той достига до Адрианопол(Одрин) и е принуден да се върне в столицата поради бунт в Мала Азия. В изворите не се съобщава нищо за мотивите на този поход, но вероятно това е опит на византийският император да продължи политиката на Константин V Копроним и да унищожи българското царство. За хан Крум това означава обявяване навойна и той не се поколебава да отвърне на предизвикателството. Посоката на удара, която избира Крум е неслучайно на югозапад към Македония. Македония е гъсто населена със славянски племена, а освен това настъплението на югозапад е по-перспективно отколкото към Тракия, защото Македония е подходящ плацдарм(място за събиране на войските) за българското контранастъпление. През 808 български отряд прониква в Стримонската тема и разбива един византийски отряд. През 809г. българският владетел овладява ключовата крепост Сердика (дн.София). Присъединяването на тази крепост има особено голямо стратегическо и икономическо значение за България. Тя се явява като добро предмостие за българските действия към Македония. Хан Крум избива гарнизона и разрушава крепостните стени на града, за да не може Византия да си възстанови властта.

В отговор на тези действия на хан Крум, Никифор предприема заселвания на византийци по р. Струма и в Македония с цел да предотврати проникването на български войски в тези територии. Тази мярка на императора не дава резултат и през лятото на XII в. той решава даорганизира поход срещу България.Никифор I Геник потегля с 60 000 войска, като мобилизира почти целия военен ресурс на империята."Освен редосвната войска" в армията участват и множество бедняци, които са леко въоръжени и се надяват на плячка. В този поход участва най-близокото обкръжение на императора, начело със сина му Ставрий.

Византийският император се насочва с многобройната си армия към крепостта Маркели(дн. Карнобат), откъдето трябва да нападне българските земи. Критичната ситуация за държавата определя действията на хан Крум. Пристигат ългарските пратеници, които предлагат мир, но императора уверен в своята победа отказва. Без особени проблеми виз. войски преминават през южните Старопланински проходи превземат Плиска. Градът е опоражен и разрушен. Изворите съобщават, че Никифор I Геник отнема значителна част от плячката на войниците и дори затваря и запечатва складовете, като наказва сурово всеки, който дръзва да се приближи до тях. Отнася се доста жестоко с мирното население. За това събитие ни дава информация късния византийски хронис Михаил Сирийски. Според византийският хронист Теофан Изповедник, хан Крум отново предлага мир на византийския император, но той пак му е отказан. Вероятно Никифор I Геник е главозамаян от победите, а и се блазни о възможността да заличи България. Неговите планове са да премине в Мизия и да наложи своята власт в тези територии.

След поредния отказа Крум мобилизира всичко годно да носи оръжие, в това число славянските племена, аварите и аварските военнопленници и започва преграждане на Старопланинските проходи с цел да спрдотвтари връщането на Византийските войски. На 25 срещу 26 Юни 811г,българските войски подготвят засада на византийците при прохода Верегава. Никифор се отказва от първоначалното си намерение да се върне в Сердика и решава да пренощува край прохода Веретава. Изворът, който най-ясно описва поражението е "Анонимният ватикански разказ" от IX в., чиито автор най-вероятно е участник в похода. Византийският хронист Теофан Изповедник (от края на VIIв., началото на IXв.) пише, че в битката при Върбишкият проход"загинала цялата християнска красота". Византийският император също намира своята смърт. Тежко ранен е и неговият син Ставрикий, който вече не може да изпълнява своите задължения и абдикира. В тази битка загиват също много знатни аристократи. За втори път в единадесетвековната история на имаперията, византийски император загива на бойното поле. Смъртта на Никифор I Геник е един изключителен удар върху вековния авторитет на византийските василевси, защото развенчава мита за тяхната ботохранимост, тъй като византийският император се смята за наместник на Бога. Смъртта наимператора поставя началото на остра вътрешно-политическа криза в империята, защото има честа смяна на владетели. Византийският император Ставрикий абдикира от престола и властта преминава в ръцете на зетя на Никифор I Геник - Михаил I Рангаве (811-813). Езическият ритуал след смъртта на императора по всяка вероятност е свързан с оренсистичните вярвания на българите. Крум заповядва черепа на Никифор да се обкове със сребро и от тази чаша пие "наздравица" със славянските князе. Крум ги третира като свои съюзници, с който празнува победата си. В българската история това е една от най-големите военни победи през Средновековието.

Разгромът на византийските войски отбелязва прелом в българските позиции спрямо Византия. Използвайки военното и преди всичко психологическото преимущество, Крум поставя началото на голяма българска експанзия в периода 812-813г. в Северна Тракия. През 812г. Крум превзема пограничния град Девелт и изселва неговите жители в Отвъддунавска България, за да разхлаби влиянието на Византия в тези територии. С превземането на Девелт, Крум иска да окаже настиск на Византия и да възстанови мирния договор от 716г. През септември 812г. Крум изпраща българско пратеничество в Константинопол, начело със славянина Драгомир с предложение да се възстанови мирния договор от 716г. Византийският император Михаил I Рактаве отхвърля предложението заради клаузата, която предвижда предаването на политическите бегълци. Империята все още живее в излюзията, че може да използва емигрантите от България за политическите си планове. Крум продружава мирните си демонстрации със заплахата" Ако не побързате с мира, ще ударя на Месемврия". През октомври 812г., българският владетел превзема важна черноморска крепост Месемврия (дн. Несебър), като пред стените и той разполага модерни стенобойни укрепления. В превзетия град са открити 36 модни сифона, с помощта на които се изхвърля прочутия гръцки огън-оръжие, което ромеите пазят в пълна тайна. През пролетта на 813г. български и ромейски войски се срещат край крепостта Версиникия, която се намира до Адрианопол(дн.Одрин). Няколко седмици никой не се решава на щурм. Едва на 22 юни Михаил Рангаве успява да стигне столицата си, но там е свален и заместен от Лъв V Арменец(813-820г). Крум успява да превземе всички крепости в Източна Тракия с изключение на Одрин. На 17 юли 813г. българските войски са пред константинопол. Това е първата българска обсада на този град. Теофан Изповедник и Скрипт инцертус описват религиозните обреди, които българският владетел извършва. Централно място в тях заемат жертвоприношенията на хора и животни. Предложението на Крум за мир е привидно прието от новия император, който използва преговорте като параван да убие българския владетел. Крум успява да се спаси, но е ранен. Разярен от византийското коварство нах Крум подлага на страшно опустошение околностите на Константинопол - опожарява църкви, крепости, манастири. Цялото население на Одрин е преселено в отвъддунавска България. По повод тези действия Крум е наречен от византийските хронисти " санахерим".

Хан Крум започва подготовка за организиране на един грандиозен поход за превземанетона Константинопол през зимните месеци на 814г. Летописците съобщават, че ханът въоръжава 30 000 войска " изцяло облечена в желязо", а обсадната техника натоварва на 5000 волски коли. В навечерието на похода на 13 април 814г българският владетел умира. Обстоятелствата около неговата смърт не са напълно изяснени. Според неизвестният хронист Скрпторинцертор животът на Крум завършва от"незнайна ръка". Някои автори смятат, че става въпрос за сърдечен удар. В домашния извор"станиславов пролог" се загатва, че той е одушен от своите съименници с въже. Други автори го приемат като акт на съкрално цареубийство.

Със своите военни действия хан Крум предизвиква коренен обрат във външно -политическото поведение на България. От една чисто отбранителна пасивна политика през първата половина на VII в., България преминава към настъпателни действоя. В резултат на масираните действия на Крум, българската държава поставя под свой контрол Северна Тракия. По този начин Византия се лишава от възможността за светкавични походи към България. Византия първоначално не признача императорската титла на Карл Велики, но през 813г тя изпраща пратеник до франкския двор и казва, че есъгласна да признае титлата на франкския владетел в замяна на помощта срещу българския владетел Крум. Със своите действия империята показва, че е готова да направи компромис със своята външна политика. Това показва, че България се е издигнала като един сериозен политически фактор в Средновековна Европа.

Успоредно с външно-политическите си успехи Крум осъществява и значителна вътрешно-политическа дейност, която е подчинена на централизацията на българската държава. Опитът на Крум за премахване на административния дуализъм визира само в някои райони. Българският владетел прилага тази мярка първо с ново-завладените земи."Хамбарлийският надпис" от 813г. описва как са устоени земите от Девелт до Сердика. Характерно за устройството на тези земи е , че Крум Поставя тези територии в съответствие със старите тюркски традиции. Лявото и дясното крило се намират съответно под командването на Кавхана Иратаис и ичиргу-боила тук. Това означава,ч е Крум отстранил от властта слявянските князе. Следователно на практика с тези си действия Крум ликвидира славянското самоуправление в тези области, тъй като управлението е поверено на пряко подчинени на хана лица. Някои автори смятат, че това поставя началото на комитатната система, независимо че това не е споменато никъде. Окончателното оформяне на комитатната система ще стане факт при хан Омуртаг. Славянският елемент към началото на IX в. започва да достига до висшите постове на българската йерархия. Пример за това е славянина Драгомир, който води преговорите от името на хан Крум.Издаването на първото писано законодателство от Крум представлява стъпка към постигането на централизация. То не е достигнало до наши дни в оригинал, а във формата на преразказ, който се съдържа във византийската енциклопедия от Хв. "Свидас"(Свида). Законите имат легендарен вид и затова много автори смятат, че те са легендарни. Хан Крум стига до идеята за издаването на своите закони под влияние на разговора си с аварските първенци, които му разказвали за причините, довели до пропаденето на могъщото им военно-племенно обединение. Законите на Крум предвиждат тежски санкции срещу крадци, лъжци, клеветници, като наказанията са смърт или срязване на крайниците. Законът предвижда и уреждане на имуществените отношения-безимотните селяни са поставени във феодална зависимост спрямо едрите поземлени собственици. Следователно като цяло Крумовите закони защитават собствеността от посегателство. За това може да се предположи, че неговите закони съдържат елементи от съвременното византийско законодателство, изложено във "Византийският законодателен сборник", нар."Еклога".

Крумовите закони имат един твърде важен принос заменяйки дотогавашното обичайно право на славяни и прабългари, законите стават общовалидни за всички поданици на държавата. Следователно това е несъмнена стъпка за заличаването на различията между двата етноса в държавата.

II. Управление на хан Омуртаг (814-831г)

В историческата наука твърде дискриминиран е въпросът за прекия приемник на българския престол. Някои автори основавайки се на някои податки от византийски агиографски източници смятат, че за кратко време на българския престол се извеждат още трима владетели" Цог, Докум, Дицент. Някои автори са на мнение, че те изпълняват длъжността на видни военачалници, на регенти на още непълнолетния хан Омуртаг. В резултат на най-новите изследвания тази хипотеза се възприема скептично, защото в изворите никъде не се споменава, че Крум има други синове. В съвременната историография е залегнало становището на проф. Васил Гюзелев, че въпреки някои политически спречквания в страната след смъртта на Крум, Омуртаг е наследил властта директно от своя баща.

Заемайки престола хан Омуртаг се изправя пред дилемата, дали да продължи политиката на Крум и да превземе Константинопол или да запази мирните отношения с Византия. Той възприема този мирен курс. Но това не е израз на неговата слабост, а една реална преценка на историческото положение. Новият владетел осъзнава невъзможността на България да поддържа една непрекъсната военна активност. Това, което е постигнато от неговия баща трябва да се утвърди, а за това е нужен мир. В края на 814г. и началото на 815г., между България и Византия е сключен 30г. мирен договор.

Смъртта на Крум заварва доста български подразделения в Тракия, които трябва да отбраняват ново-присъединените земи и да пазят придобитите стратегически позиции. Най-вероятно през лятото на 814г, византийският император Лъв V Арменец извежда войските си срещу тях. Военното сражение става при Бурдизо (дн. Баба-Ески, Тракия) и завършва с победа за ромеите, тъй като те устройват военна хитрост. Българите са обкръжени и победени. Едва ли поражението е причина Омуртаг да предложи сключването на мирен договор, защото византийците разбиват само една малка част от българската войска. Византийският император Лъв Армеец веднага приема предложението за му, защото Византия не по-малко има нужда от него. В своята дипломатическа практика Византия рядко пристъпва към подписването на дълготрайни договори. Това е един факт, който показва колко голямо значение в тогавашния момент империята отдава на мира с България. Византийските хронисти не дават никакви конкретни сведения, но затова пък описват церемонията на сключване на този договор. Споразумението предвижда императорът да се закълне според езическия обичай на българите, а пратениците на Омуртаг - съгласно християнския закон. Византийските историци осъждат единодушно Лъв V заради това, че може да се види как "най-християнският владетел" излива на земята вода от чашата, обръща саморъчно конски седла, как се докосва до тройна юзда и вдига трева на високо" Един от изворитв, който дава информация за това е хрониката на "продължителя на Теофан" от Х в. За да почертае значението на договора Омуртаг нарежда текста да бъде изсечен на мраморна колона, т.нар. Сюлеймански надпис. Тази колона представлява една значителна находка, въпреки, че края и началото на надписа липсват. Оцелели са само 4 от 11 глави на договора. Първата клауза е за определяне на границите. България е принудена да се откаже от голяма част от завладените от Крум територии, но в замяна на това узаконява голяма част от своите владения в северна Тракия. Граничното трасе е точно е точно маркирано с много топоними .





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България през първата половина на IX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.