Българската католическа интелигенция


Категория на документа: История


 Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

По: Държава и църква през XIX-XXвек

На тема:Българската католическа интелигенция и идеята за самостоятелна църква и държава

Изготвил:Златомира Каменова Петкова
Фак. №868-БИ, 3 курс

В историческата книжнина съществува удивително единодушие относно ролята и мястото на интелигенцията за изграждането и поддържането на националното съзнание.Без да отричаме доминантността на християнското религиозно съзнание в първите векове на османското владичество,многобройни примери илюстрират все по-яркото народностно чувство на българските католически дейци и стремежа им да утвърдят такова самосъзнание и сред своите сънародници.Очевидно идеята за християнското единство,противопоставяно на исляма като традиция,оцелява твърде дълго.Нейното съхранение в променената ситуация става възможно,защото от една страна,турските атака от запад създават непрекъсната несигурност сред християните,а от друга -съществува възможност за обединение на християнските владетели.Това рефлектира в многобройни политически планове,които целят установяване на европейското обединение и мирен политически ред в Европа.
Същевременно плановете и политическата практика показват,че макар Османската империя да била политически и икономически интегрирана в европейската система, на нея продължавало да се гледа като на чуждо тяло извън християнската общност,т.е политико-религиозната идея за християснко единство в името на общата борба срещу исляма се решава все още по линията на европейската историческа традиция.Конфронтацията между западнохристиянската църква и цивилизацията и исляма е един от най-големите и продължителни конфликти в човешката история.Тя е в основата на кръстоносните походи и кръстоносната идея,където исляма е вечния враг на християните.По време на кръстоносните походи официалната средновековна мисъл изоставя принципа на пацифизма,залегнал в християнската доктрина и обявява,че Бог подкрепя войната срещу враговете на християнската вяра.Сега освен основната тема за отвоюване на Гроба Господен активно се издига идеята за християнското единство.
Очевидно тази идея,която не е нито типично балканска,нито пък има за цел да решава чисто балкански проблеми,за дълго съответства на нуждите и стремежите на балканските народи.На фона на общото идейно развитие на европейската политическа мисъл,когато се правят опити за съвместяване на интересите на националните държави с тези на християнската общност,българската интелигенция го голяма степен изостава в защитата на общохристиянския принцип.Но възможностите за създаване на християнска държава под властта на християнски владетел за условията и времето е приемлива и желана.Обратната страна -тази на безспорния сблъсък на общохристиянските интереси и тези на националните държави е все още непозната.Затова общохристиянската идея в ранните векове се възприема като особено удобна,стимулираща обединението на съпротивителните сили на различните балкански народи,и като идея,която може да свърже интересите на Западна Европа и нейните владетели с тези на поробените християни в Османската империя.За българските дейци тази идея олицетворява надеждата за приобщаване към западния християнски свят,така,че в голяма степен тя е израз на една политика ориентирана на Запад.
Засиленото народностно съзнание на българската католическа интелигенция намира израз в стремежа за създаване на самостоятелна,национална църква.Българите единствени сред балканските християни са напълно лишени от собствена църковна организация.Създадената Софийска архиепископияе истинско постижение и първо признание на българската народност.Още при избора на епископ българите изразяват в Рим своите предпочитания.В папската столица пристигат специални пратеници от Чипровци,снабдени с писмо от местните български католици и свещеници за български епископ да бъде назначен Петър Солинат.Противно на своите намерения да изпрати за Софийски епископ след смъртта на Петър Солинат босненския францисканец Павел Папич,Римската курия трябва отново да удовлетвори българските искания,като постави на овакантеното място българина Илия Маринов.Това е успех за българите не само в отношенията с Рим.След унищожаването на самостоятелната българска Църква и независима държава Илия Маринов е първия български църковен глава.
Получили признание за своята църква,българските дейци постоянно търсят аргументи за нейното самостоятелно съществуване в историческото минало.Тяхната борба е прелюдия към голямата битка,която ще води току-що родилата се Екзархия за обединение на всички българи през последната четвърт на 19 век.Така например с голяма твърдост и настойчивост,с много такт и умение се поставя въпроса за преминаваме на църквата на дубровнишките колонисти в София под властта на Българския,а не на Дубровнишкия архиепископ.
Проблеми възникват и за Никополската епископия,поставена от Рим под църковната власт на Полша.В писмо до папата българските католициясно изразяват силното си народностното чувство и своите претенции към границите на българската църква.С него те молят да бъде назначен Марцианополски епископ П.Парчевич,тъй като е "българин",а тази епархия е в България и не им е приятно да чуват,че друг народ се ползва и слави с почестите на това царство.След продължителни разпри и поради изключителната настойчивост на католическите дейци Римската курия се съгласява Никополската епископия да се присъедини към българската католическа Цъкрва.За дейците на католическата интелигенция познаването на историческото минало е важен фактор както за утвърждаване на народностното самосъзнание,така и за международно признаване на "забравения" български народ.Сериозни за времето и българските условия познания за историята на българите показва Софийския архиепископ П.Богдан.В своите писма,доклади и исторически описания той се старае да определи географските,етническите и сторическите граници на България,да убеди църковните прелати в Рим в качествата на българския народ и неговата успешна държавна политика.Всички примери посочени от Софийския архиепископ,са му необходими,за да докаже,че ако България има самостоятелност и един "добър господар-християнин",тя не би отстъпвала на много царства в Европа,защото според Богдан българското царство е по-голямо,отколкото цяла Сърбия,Босна,Далмация,Хърватско и Унгария и има толкова градове,области,паланки и села,че не могат да се преборят.Това царство България е прекрасно и е украсено с шикори поля,високи планини,хълмове,приятни гори и дъбрави,напоено от всякакъв вид житни храни,вина,овце,биволи,крави и волове,добри коне,злато,сребро,желязо и олово.
Народностното,както и националното съзнание,без съмнение нмира най-ярък израз в борбата за политическо освобождение и национална държава.В условията на Османската империя съдбата на поробените християни-католици и православни-българи,сърби,гърци,черногорци и т.н е еднакво тежка.Успешните действия на коалицията и напредването на към Балканите засилват надеждите на всички балкански народи.Затова балканските дейци търсят контакти с воюващите срещу Османската империя и правят опити за организиране на населението.
Нарасналото народностно и политическо съзнание на българската католическа интелигенция не е откъснато от общото идейно и политическо развитие на балканската интелигенция,свързана с Рим.Поради ред причини (обща държава и религия,продължителен престой във ватиканските колежи,общ живот в манастирките братсва и т.н)дейците от български,сръбски,хърватски,дубровнишки и т.н произход без съмнение стават носители на твърде близки идеи не само за националното освобождение,но и за политическото и икономическото устройство и за формата на държавно управление.Ярък превърженик на тази идея е хърватинът Ю.Крижанич,възпитаник на Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим.Повлиян от западноевропейския абсолютизъм,Крижанич формулира основните правила,които един просветен монарх трябва има предвид при управлението:
-да познава основно вътрешното състояние на държавата(природни условия,богатства,търговски пътища и своя народ)
-да познава неговото житие,сравнено с това на другите народи,силните и слабите страни в народопсихологията.
-да познава основно законите и тяхната история
-да определя най-точно приятелите и враговете на държавата и народа,да пази тяхното достойнство и слава.
За да бъде стабилна държавата,владетелят не трябва да бъде ограничаван в своята власт,той трябва да бъде абсолютно независим от "князе,властелини,боляри и всякакви дворяни".В същото време съществуването на аристокрация в държавата е особено важен фактор,но нейни права "над простите хора" трябва да бъдат точно фиксирани
Монархическото управление се счита като единствено възможно и от българските католически дейци,макар че въпросите на бъдещото управление не се разискват директно техни писма,доклади и описания.Разбира се,монархическата форма на държавно управление,макар и преобладаваща не е единствена.Сериозни позиции както в международните отношения,така и в икономиката печелят Венеция и Дубровник,символи на аристократичната република.Въпреки че българските дейци не коментират специално формата на бъдещото държавно управление,техните тесни контакти с Дубровник и Венеция без съмнение са влияели и на вижданията за устройството на българската и на другите балкански държави.Републиката се схваща като най-добра форма на управление от всички дубровнишки дейци,но не липсват и идеи за усъвършенстванена държавата и нейното управление .При по-детайлното запознаване с идеите на изтъкнатите балкански катлически дейци убедително се налага мнението,че държавно-политическите,религиозните и икономическите им възгледи не са рожба единствено на балканската действителност,те са пряко повлияни от политическата мисъл и в общи линии следват нейното развитие.В същото време интересите на българската католическа интелигенция в политически план са насочени основно към една цел-постигане на религиозна и политическа самостоятелност,т.е освобождение от османската власт.Няма съмнение,че макар и в различна степен и по различни начини идеите за самостоятелна Църква,за роден език в Църквата и просветата и за политическо одвобождение са стъпки по пътя към национална идея,избуяла през Възраждането.

Използвана литература:
1."Държава и църква;църква и държава на Българската държава"-Университетско издателство
2.Йордан Колев- Българската интелигенция 1878-1912г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската католическа интелигенция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.