Българската култура през 11-ти век


Категория на документа: История


Българска Култура 1018-1396

Падането на Б-я под виз. влас и последвалият продължителен период на чуждо владичество се отразили неблагоприятно - не само в/у социално-икономическия и политическия живот на бълг. обесщество, но и в/у развитието на неговата култура. Чст от бълг. болярска аристокрация се отделила от своите сънародници и постепенно се сляла с виз. Феодална класа. Този процес започнал още след първите години след завладяването на стрната, когато на престола бил Василий II. Раздавайки щедро титли и материални блага византийският император привлякал отделни боляри на своя служба и ги включил в кръга на ромейската арисотокрация. М/у тези боляри имало роднини и потомци на последната бълг. царска династия, някои от които се оженили за видни византийки и се правърнали в служители на цариградските василевси. Свързалата се с Византия болярска аристокрация била постепенно включена във византийската образованост. Децата на богатите и влиятелни бълг. боляри посещавали виз. У-ща, обучавали се на "елински науки", преподавани в Цариград и др големи градове на империята. По такъв начин един, макар и незначителен слой от бълг общество започнало постепенно да се ромеизира, да се откъсва от своя род и език.

Останалото население на първо време запазило своята възможност да посещава бълг у-ща, да чете и пише на на роден език. Това било в политиката на Василий II, който се стараел да създаде впечатление, че в покорената страна нещата въврят по старо му и че той не против запазването на съществуващите традиции и наредби и по-спец на съществувашата църковно-манастирска организация. Тази прокарвана от него линия се забелязва най-ясно в грамотата от 1019 година, в която се казва, че на виз съновници не се разрешава "да се намесват в делата нито на бълг манастир, нито на църква, нито в каквата и да е църковна работа". А както е известно, една от главните грижи на църквите и наманстирите по това време е била да организира просветния живот, да създават и ръководят у-ща за елементарно образование. Като потвърждавал правата и организацията на бълг църква и на бълг монашество, Василий II им давал възможност да продължават и за напред своята просветна дейност.

Крепости; жилища; църкви и стенописи

През виз владичесво се разгърнало значително строителство на крепости в бълг земи, което се дължало главно на необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др.

Най-много данни за крепости от 11-12 век са запазени за Южна България (в Родопската област - Воден и Ваниста, Станимака, крепоста над с. Мезек, в Стара планина - Търновската крепост; крепостен център Перник).

Строителната техника на крепостните съоражения и на по-значителните граждански постройки от същото време се отличава техниката на монументалните строежи на старите български центрове Плиска, Преслав, Мадара и Дръстър.

В градовете се трояли главно каменни къщи споени с хоросан или с кал зидове. Останки от такива жилища от византийския период са разкрити на Царевец. По елата най-разпространени били полу-вкопаните в земята жилища, т.нар. Полуземлянки.

Монументален характер носело от части строителството на църквите. Най-вношителен архитектурен и художествен паметник от това време е Бачковският манастир. Той е основан през 1083 години от Григорий Бакуриани. от първоначалните манастирски сгради до сега се е запазило почти непокътната една двуетажна гробнична църква - Костница, която както по своето архитектурна оформяне, така и по вътрешната си стенописна украса е истински шедьовър на изкуството от времето на византийското владичество по бълг земи. Костницата е съхранявала костите на починалите монаси. Долният етаж се състои от централно помештение, наречено наос, с полукръгла апсида на изток и притвор на запад. В каменния под са издълбани 14 гроба. Стените на горния етаж по стара балканска традиция са оформени декоративно от редуващи се пояси камъни и тухли. Те са разчленени също от непрекъснато следващи двуетажни слепи арки, обкръжени с полуцилиндрични рамки - торуси. Тези елементи на украса са характерни за т.нар. живописен стил, който по-късно става отличителна черта на българската архитектура. Живописният стил се явява още в някои плисковски и преславски църкви, а торусът се среща често като украса в преславската архитектура. Двуетажните църкви обаче водят началото си от раннохристиянските църкви - гробници /т.нат. мартириуми/. Голяма част от стените на Бачковската костница са покрити със стенописи от времето на византийското владичество. Фреските носят белезите на Комниновия живописен стил, характерен за 11-12 век. Религиозните сцени не се отличават от утвърдените образци и са типични за византийската живопис от същото време. През разглеждания период (11-12 век) се форимира един тържествен стил, при който линията е основното средство за изграждане на образите. Лицата са строги, одухотворени и вглъбени в себе си. Фигурите са с издължени пропорции, което им предава лекота, и обикновенно се изобразява в статична фронталност.

Най-често срещаният манстирски тип църкви на Балканския полуостров от 9 век насам е триконхалната. Поставянето на две странични конхи-полукръгли издатъци на север и юг - било продиктувано от нуждите на богослужението. Др храмове построени по време на виз. владичество са: Из. Част на Боянската църква, част от фреските на "Св. Георги" в Сф.; голямо църковно строителство в Охрид - "Св.София"- живопистта на тази църква се отличава с известен архаизъм.

Въпреки византийското робство българите запазили своето традиционно облекло. Григории Антиох отбелязва, че българите били облечени в ямурлуци и овчи кожи, а на главите си носили калпаци от дебело киче. Естествено аристокрацията носела освен различно облекло, също така и различни украшения. Злато, сребро, скъпоценни камъни - от това били изработвани украшения за аристокрацията, до като обикновенното население използвало глина за изработка на обеци, увит тел за гривни и др.

Образование и книжнина

През 1037 година охридският архиепископ Йоан Дебърски, по род българин, починал и Охридската архиепископия била оглавена от висшия духовник Лъв. С неговото назначение влязла в сила практиката най-висшите представители на църквата в покорените бълг земи да се подбира из средата на византийското духовенство. Гърци били всички изредили се след Лъв Пафлагонски охридски архиепископи, най-известен от които е Теофилакт Охридски. Освен висши духовници в отделни бълг селища изпълнявали разл служба към църквата и не малък бр низши духовници също от гръцка народност. С преминаването на цялата църковна йерархия в ръцете на византийците развитието на българската просвета ставало все по-трудно. Някогашните прочути школи в Охрид и Преслав били напълно занемарени и прекратили своето съществуване. В църквите започва да се чува богуслужебна реч само на гръцки, такава била и писаната книжнина, като крайна цел на поробителя е да убеди българина,че неговият език е груб, варварски. За тази цел дори Теофилакт Охридски пише на гръцки език жития на личности, които пряко вълнуват българския народ - житие на Климент Охридски и др.

Книжовни средища и книжнина

Най-голяма роля на просветно и книжовно средище за 11-12 век е Рилския манастир. Но др манастири също не отстъпват, като те са главно в югозападна България - Бачковски, Осоговски, Лесновски, Пчински
манастир.

Преобладават прозиведения с религиозен характер, което е в духа на епохата. Превеждат се и се пише множество богослужебна литература - евангелия, триоди, месецослови. Едно от най-разпространете сред бълг население книжовни творби в периода 12-13 век са апокрифите (т.е. тайни книги). По съдържание апокрифите са легендарно-религиозни съчинения със сщжети главно из областта на Стария и Новия завет. По-важни апокрифи : "Видение Исаево", "Откровение Исусово", "Ходене на Богородица по мъките" и др. "Български апокрифен летопис" - тук се смесват православни и богомилски възгледи (потърсете информ. Ако желаете)

Жития - като образец на истински "вярващ" се смята онзи, които НЕ се стреми към угода на платта, а към аскетизъм.

След 1185/6г.

Две основни части на града: вътрешен и външен. Търново се развивало като типичен феодален град: в отделни квартали - болярските къщи и двореца, жлищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на западноевропейските търговци, на еврреите и пр. Вместо единен градски център, както е при античните градове, за обединително звено в средновековния град, служела главната улица, която минавала по дължината на целия град.

Търново: разположено върху 3 хълма - Царевец, Трапезица и Момина крепост. Царевец най-добре укрепен. Трапезица - съпо има крепостни стени, силно застроен с жилищни сгради и църкви. Най-голям т.нар. "новия квартал". Южно от града - хълма Света гора - манастира "Св.троица". Други манастири в околността на Търново - Преображенски, Килифаревски, Св. Богородица.

Продължавайки традициите на Първата бълг държава, Търново скоро се очертало като средище на художествените школи в областта на архитектурата, на живопистта, на миниатюрата и на приложните изкуства. Цариградският патиарх Калист в житието на Теодосий Търновски пише: "Търново е столица на българите и втори...град след Цариград." Значението на Търново като един от забележителните културни центрове не само в България, но и в Югоизточна Европа нарастнало особенно много след падането на Византия под ударите на крътоносците, които през 1204 превземат Цариград. През 1240 година татарите превземат Киев. Падането на този град още повече допринася за издигането на Търново като политически и културен център на византийско-славянския свят.

Църковна архитект.

Голям разцвет на църковното строителство при Асеневци и през 14 век при Иван Александър. Най-разпространен тип църкви - кръстокупулни - по-малак размер от базиликите, но се извисяват в пирамидална с-ма, с купол в центъра. 4-ри полуцилиндрични свода, образуващи кръст. Продължават да се строят и триконхални църкви, които се очертали като манастирски тип.

Характерен за епохата е т.нат. живописен стил, при който фасадите на сградите се оживявали от голям бр цветни и пластични елементи. Развитието на този стил може да се проселди както на Балканите така и в Близкия изотк. Във всяка страна той добив свои специфични особености в съответствие с местните условия и традиции. За бълг архитектурна характерна т.нар. керамопластична украса - фасадата се раздвижва от сменящи се редове каъни и тухли в хоризонтален ред. Отгоре минавали един или повече редове декоративна керамика.
Емблематични църкви - "Св. Димитър", "Св. 40 мъченици", окрити над 8 църкви в Месемврия, на Цареврц открити над 20 църкви - всички тези и още мн други са изградени в пластичнодекоративния стил на Търновската школа.

Гражданска архитектура



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската култура през 11-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.