Българско Възраждане


Категория на документа: История




Съдържание
1. Същност и особености на бълг.възраждане
2. Периодизация на българското възраждане
3. Разпадане на Османската аграрна система. Стопански и обществени промени в българските земи
4. Зараждане на националноосвободителната идеология. Паисий Хилендарски и "История славянобългарска"
5. Софроний Врачански и неговата обществено-политическа дейност
6. Съвременници и последователи на Софроний
7. Движение за новобългарска просвета
8. Българското образование до 30-те години на ХІХв.
9. Взаимни и класни училища
10. Българската просвета от Кримската война до Освобождението

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ

УВОД: Епохата на Българското възраждане се характеризира най-общо като преход от Средновековието към буржоазната епоха, от феодализма към новото време.

ТЕЗА: СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.

Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот. В областта на икономическите отношения промените се изразяват в ликвидиране на военно-ленната система на аграрен режим и на средновековните форми в градското стопанство. И в града, и в селото си пробиват път буржоазните стоково-парични отношения.

В социално отношение промените през тази епоха са в постепенното оформяне на слаборазвитото буржоазно общество в българските земи. В основата на формиращата се буржоазия са дребните стокови производители - селяни и занаятчии.

След османското завладяване зараждащата се българска буржоазия е първата социална сила в обществото със самостоятелна роля и самостоятелни функции в производствения, социалния и културния живот. Обособяването й предопределя и формирането на нов тип интелигенция, която вече е материално осигурена и може да задоволява нуждите на буржоазията от светски познания, от бърза стопанска информация, да обосновава теоретически и идейно стремежите й към политическо, духовно и културно признание.

Промените в културната и духовната област са в две основни посоки - новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е към освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите на новата материална и духовна култура. Съществена страна в този процес е борбата срещу гръцката църковна власт за национална независимост.

Дълбоките промени в обществото, свободата да стопанска инициатива и духовен избор водят до формирането на българската нация. Тя се изгражда в етническите граници на обща територия, обхващаща земите на Мизия, Тракия и Македония, с единен книжовен и говорим език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция, с единен национален пазар.

Най-съществена проява на националния подем на българите са борбите за политическо освобождение. Отражение върху тях имат противоречията между европейските сили на Балканите и отношенията им с Османска Турция, обвързани в т. нар. Източен въпрос. През възрожденската епоха в българското освободително движение се създават общонационални програми, образуват се общонационални организации и центрове, които застават начело на освободителната борба.

Българското възраждане е част от общия европейски процес, осъществил прехода от Средновековието към буржоазния свят. На Запад епохата на Възраждането (Ренесанса), разбирана като връщане към античните образци на реалистичност, започва много по-рано - през ХV в. Българите изостават от тези процеси поради завладяването от османците, което откъсва българските земи от стопанските и културните промени на Запада.

Това определя и спецификата на възрожденския процес в българските земи, макар че в тях като цяло Възраждането следва общите закономерности на прехода от феодализъм към капитализъм.

Хронология и периодизация на Българското възраждане. Спорове за хронологията. Долна граница на Възраждането - края на ХVII - началото на ХVIII в. Горна граница на Възраждането - руско-турската война от 1877-1878 г. и възстановяването на независимата българска държава. (За Източна Румелия - Съединението през 1885 г., за Македония и Източна Тракия - Балканските войни от 1912- 1913 г.).

Вътрешна периодизация. Първи период: Ранно възраждане - ХVIII в. - първата четвърт на ХIХ в. - характеристика на основните процеси. Втори период: от средата на 20-те години на ХIХ в. (началото на реформите в Османската империя) до Кримската война 1853-1856 г. - характеристика на основните процеси. Трети период: от Кримската война до Освобождението през 1878 г. - характеристика на основните процеси.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Въпросът за границите на Българското възраждане и неговата вътрешна периодизация дълго време е бил дискусионен, а и сега в историческата литература има различни мнения по някои отделни етапи. В основата на различията е въпросът коя страна от многообразния възрожденски процес се взема за определяща.
Критерии за тези граници са появата и краят на главните възрожденски процеси и явления в икономическия и политическия живот на българското общество. Вътрешната периодизация на Възраждането може да изглежда така:
1) Ранно възраждане (ХVІІІ- началото на ХІХ в.). То се характеризира с ускорено разлагане на турската военно-ленна система, с разширяване на капиталистическите отношения в стопанството, с появата на нова обществена сила - буржоазията. Това е време, когато се ражда идеята за национално освобождение и започва процесът на духовнопросветно съзряване на българския народ. Българите участват в опитите за политическо освобождение на съседните балкански народи и натрупват опит за самостоятелна борба.
2) От реформите в Турция през 20 - 30-те год. на ХІХ в. до Кримската война (1853 -1856). Това е период на задълбочаване и зрелост на възрожденските процеси. Утвърждават се буржоазните стопански отношения, оформя се социалната структура на българското буржоазно общество на относително ниска степен на развитие. Започват два от главните процеси на Българското възраждане - борбата за новобългарско училище и за независима Българска църква. Предприемат се и първите самостоятелни опити за въоръжено разрешаване на националния въпрос.
3) От Кримската война до 1878 г. (Освобождението на България). Проспериращото българско общество влиза в дълбоко противоречие с османския държавно-политически порядък. В международните отношения се заражда въпросът за наследството на Османска Турция (Източния въпрос). Завършва с успех борбата за самостоятелна Българска църква и за национална просвета. Националноосвободителното движение навлиза във фазата на вътрешна организирана подготовка за извоюване на политическото освобождение на българската нация, получило официално призвание с фермана от 1870 г. С войната между Русия и Турция през 1877-1878 г. се възстановява държавната традиция на българите. Създават се обективни условия чрез българската държава да се подпомагат процесите на духовно и политическо развитие на неосвободените български земи.

РАЗПАДАНЕ НА ОСМАНСКАТА АГРАРНА СИСТЕМА.
СТОПАНСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.