Царски период в Рим


Категория на документа: История


20.Царски период- Възникването на римската държава не еизяснено напълно в съвременната историческа наука. Ранниите писмени източници, които отразявали тези въпроси били унищожени приизгарянето на основните частина Рим по време на нашествието на галите през 390 г.пр.н.е. Създаването на град Рим и възникването на ранната римска държава обикновено се приемат по предложенията на Марк Теренций Варон дата 754/753 г.пр.н.е. Днес обикновено се смята че Рим бил основан на 21 април 753 г.пр.н.е. в деня на пролетното равноденствие според тогаващния календар.
Основните сведения за възникването на древен Рим и за ранната римска история са отразени в проиведенията на Тим Лавий, Дионосий Халикарнаски и Марк Теренций Варон. Древният Рим възникнал на хълма Палатин на левия бряг на Тибър.
Според легендите, възприети от древните римляни като абсолютна действителност и отразени в римската историография и в литературат, след края на Троянската война и погрома, извършен от ахейците в Троада и в западната част на Мала Азия, част от оцелялото малоазийско население успяло да напусне полуострова и потърсило по море други места за живеене. То било водено от Еней, един от вождовете на дарданите, които било сред главните племенни общности във федеративната Троянска държава в западната част на Мала Азия.
След много стрнствания по море оцелелите малоазийски бегълци се установили на крайбрежието на Лациум в западната част на Апенинския полуостров.
Политическа история-Всички римски автори разказват според запазените предания, че Рим се управлявал последователно от седем царе. Проблемът за историческата достоверност наРомул все още не е решен напълно в съвременната ист.наука. Мнозина иследователи свързват неговото лично име като произлизащо от името на града и означаващо най- общо "римски".
Освен основаването на Рим на Ромул се преписва:
- Разпределение на житните култури.
- Синойкизъм с една съседна сабинска община.
- Войни със съседни сабински и латински градове- общини.
- Разпределяне на курии.
- При войната с/у град Вей, римляните, водени от Рамул победили.
- Част от завладените по времето на Рамул земи били разделени по жребий м/у 3- те курии.
- С друга част от завладените земи разполагал лично Рамул и от нея дарявал учасъци, обикновенно по 2 югера.
- Учредил специален царски съд.
- Създал отряд от цалери.
След смъртта на Рамул управлението на ранната римска община- държава останало изцяло във властта на сената. След утвърждаването на кандидатурата за нов цар ръководещият сената сенатор свикал комициите за избор. Този подход на избор на нов цар станал трдиционен в Рим.
За цар бил избран Нума Пампилий. Царуването му се определя като мирен период. Той не воювал и се занимавал предимно с дейности около укрепването на новосформираната римска община- държава. Нума Помпилий направил календарна реформа. С неговото име се свързва и разделянто на дните на "добри" и "лощи" . Античните автори свързват с неговата дейност създаването на жреческите колегии- т.нар. фламини, салии и др.
третият римски цар Тур Хостилий бил от латински произход. Тул Хостилий водил твърде активна политика за налагане на младата римска държавяа над съседните народи. Основният конфликт бил с латинската федерация.
Изходът от войната о отразен в римската историография чрез епичния разказ за единоборството на братята Хорации и Куриации.Победата на Рим над Алба Лонга унищожава латинския съюз. Алба Лонга попаднала сред тази война под римска власт. Рим не унищожил латинският съюз, а практически заел мястото на Алба Лонга като хегемон в него.
Тези събития наложили съседните етруски градове да се обединят начело с град Вей. Тул Хостилий загинал трагично. Мълния опожарила дома му и царят загинал в огъня.
Цяр на Рим след Тур Хостилий станал Анк Марций, който бил внук на Нума Помпилий по майчина линия.Римската историческа традиция обрисувала Анк Марций подобно на Тул Хостилий като изключително войнствен ръководител. Той воювал почти непрекъснато с/у съседните на Рим народи, като латини, сабини, волски и др. Анк Марций присъединил към Рим териториите до устието до река Тибър.Военните му успехи били свързани със завладяването на съседнте на Рим територии и хълмовете Авентин и Яникул.
След смъртта на Анк Марций за цар бил избран Луций Тарвиний. Тарквиний Стари направил някои промени в организацията на войската. Той реорганизирал конницата, която се набирала от римските триби по старите родови и имуществени принципи. При Тарквиний настанали значителни промени в организацията и градоустройството на Рим като град. Той водил също няколко войни, представяни от симпатизиращата му староримска историографска традиция като принудителни. Краят на царуването на Тарквиний Стари е отразен в различни версии в римската историография. Престарелият цар бил убит, като според основната римска версия това било дело на синовете на Анк Марций.
След него на власт дошъл Сервий Тулий.Той продължил външна политики с друга на преходните римски царе. Воювал успешно с град Вей и с други етруски градове. Римската историческа традиция свързва с името на Сервий Тулий присъединяването на Рим на хълмовете Квиринал, Ваминал и есквилин. Сервий Тулий подобрил укрепяването на града, който бил опасан с голям вал, пред ойто имало дълбок ров.При царуването му настъпили големи промени във вътршния живот на младата римска държава. Той разделил римските граждани на 6 класи или разреди. Гражданите във всеки от имуществените разреди били групирани в т.нар. центурии. Броят на центуриите бил установен от Сервий Тулий, но източниците се различават по отделните конкретни стойности. Според Дионисий Халикарнаски центуриите били 193, а според Тим ЛАвий- 194. Първият разред трябвало да представи98 центурии, от които 80 тежковъоръжени бойци и 18 центурии конници. Вторият, тртият и четвъртият разред съставяли всеки по 20 центурии, а петият-30. Сервий Тулий напражил промени и в териториалното деление, което до негово време било на родова основа по триби. Той разделил римските граждани според мястото на живеене на 30 нови триби, които били териториални райони, области и др.
Сервий Тулий продължил започнатата от Тарквиний Стари строителна дейност в Рим. По негово време били построени няколко храма на някои от древните римски божества- така например на хълма Авентин бил построен храм на богинята Диана.
Последният римски цар бил Тарквиний Горди. Той водил много войни. Воювал успешно с волските, с латинските градове от южната част на Лациум и с други противници. Управлението му било свързано също и с широка строителна дейност и благоустройство на Рим. По негово време старите светилища на различни божества на хълма Капитолий били премахнати и на тяхно място бил издигнат голям храм на Юпитер и на великите латино- римски божества. С края на управлението му завършил т.нар. Царски период в историята на римската държава. Тарквиний Стари, сервий Тулий и Тарквиний Горди се приемат в историографията като царе от етруска династия в Рим.
Обществено и държавно устройство-Римската държава възникнала във време, когато родовите порядки определяли изцяло характера на общественото устройство и на обществените отношения сред всички племена и народи на древна Италия. Било естествено родовите порядки да навлязат в цялостния живот на младата римска държава. Този процес се осъществил по 2 начина. От една страна, първите заселници на Рим станали и родоначалници на нови римски родове, а от друга- с преместването на компактни групи население от латини, сабини, етруски и др.в Рим навлезли утвърдени традиционни родови структури от тези народи. Родовият колектив се храктеризиеал както при другите народи, такаи при римляните, с общност на произхода на неговите членове.
Земята на някои други блага били през най- ранните епоха изцяло родова собственост. Най- напред римляните ползвали земя като членове на съответните родове, но тази особеност отпаднала твърде рано в римската история. Родът бил единствената обществена институция, която имала правото да решава въпроси, отнасящи се до нейните членове. Задълженията на членовете на рода били от различно естество и се свеждали най- често до изпълнение на всички съответни решения, на обичаи, на трад.порядки и др. Всички членове на един римски род носели общо родово име- напр. Цезари, Клавдии, Фабии и др. Първото от римските имена било лично (Публий). Второто било името на рода, което по същество съответства на съвременното наще фамилно име ( Валерий- т.е. от рода Валериите). Третото име най- напред било прозвище или прякор на съответното лице. В отделни случаи през по- късните епохи се появило и съответното 4-то име. 4-тото име, което било своебразен вариант на трад.3-то име, вече означавало качества, заслуги и други лични особености- напр. Публий Корнелий Сципион Африкански (за победата му над Анибал в Африка). За разлика от мъжете, жените имали само по едно име.
Римското семейство през Царския период представлявало тясно сплотен кръг от лица. То било сравнително голяма обществена единица, съставена освен от " главата на това семейство", от неговата съпруга, която нямала никакви отделни права, от тяхното потомство, внуци и роби. Семейството можело по право да притежава всякакво имущество- земя, добитък, движими вещи и др. Отделните членове на римското семейство нямали никакви правни контакти с хора от външния свят. Те не можели да придобиват и да разполсклагат самостоятелно с имущество, не можели да сключват договори от различно естество с други лица.
Следващата структура в йерархията на родовата организация била т.нар. курия. Много често куриите се отъждествяват типологически с гръцките фратрии (братства). Обединението на родовите курии не било само римско явление. Приема се, че за разлика от родовете и трибите които нямали никаква политическа роля в началото на Царския период, куриите били единствените обществени институции с политическа роля и значение. По същество курията била обединение на група родове.
Следващото структурно обединение на родова основа била т.нар. триба. Трибата била сходна институция с гръцката фила. Най- напред в Рим имало само 1 триба. Тя носела името Рамини. След това се появила още една триба, наречена Тиции. Включването на третата триба на Луцерите е свързано с различни тези и преположения.
Обществено устройство-Патриции и плебеи-Организацията на ранното римско общество от времето на т.нар. Царски период се възприема обикновенно чрез термините патриции и плебеи. Терминът патриций се определял от обстоятелството, че тези лица можели да посочват своя баща, т.е своя род. Освен патрициите в римското общество имало и др.обществени категории.Цялото допълнително включено население в ранния Рим било обособено отделно от тристата рода, тридесетте курии и трите триби и наречено плебеи. Терминът плебеи е дискутиран продължително време в ист.наука и е свързанс различни обяснения.
След Тул Хостилий иАнк Марций също воювал успешно с латинските племена от тази част на Италия. Много латински градове били подчинени и превърнати в звисими от Рим. На тази основа обикновенно се приема, че осн. Разлика м/у патриции и плебеи се свежда до това,че патрициите били староримското население от времето на образуването на римската държава, а плебеите били нововключеното население през ранните периоди от римската империя. Общото м/у патриции и плебеи се свежда до това, че 2-те съсловия били съставени от свободни хора. Плебеите били равни на патрициите само по отношение на имуществената си правоспособност. М/у тях имало и съществени различия.патрициите били по онова време единствените пълноправни свободни хора в държавата, т.е. самият римски народ. За разлика от тях плебеите нямали подобно положение и същите права. С реформите на Сервий Тулий плебеите и патрициите се изравнили чрез участието си по центурии на основата на имущественото си състояние.
Патрони и клиенти-Оформящото се римско общество в нач.на Царскя период се отличавало и с едно друго деление. Цялото население се деляло на патрони и клиенти. Многообразието на научните интерпретации се по този въпрос се свежда до тълкуването на обстоятелството дали клиентите са само плебеи, или има и други лица , които били клиенти без статут на плебеи. В този смисъл в научната литература се срещат следните тези:
1.Патроните се приемат изцяло като патриции, които осъществявали гражданскоправно и икономическо покровителство над своите клиенти.
2.Клиентите се определят като лица
-от съсловието на плебеите
-от проникнало в Рим друго население
3.Патрициите- патрони отдавали от тяхната земя за обработка и издръжка на своите клиенти.Клиентите били обвързани със своите своебразни " покровители" освенс изплащането на арендата на земята.
4.Клиентите нямали съществени реални права в обществото.
5.Клиентът бил лично зависим от своя патрон.
6.Положението на клиентите било значително по- благоприятно в сравнение с това на плебеите.
Роби- Има сведения, че по време на Царския период в Рим имало и роби. Показанията в тази насока са недостатачни, поради липса на източници.
Уредба на държавата-Държавният живот в целия Апенински п-ов се отличавал през първата половина на 1 хил.пр.н.е. с с обособяването на своебразни общини- държави. Те се ръководили от лица, които обикновено се уподобяват на царе , но държавите не били монархии в общото значение на този исторически и държавно-политически термин.
Римският цар бил ръководител на държавата по подобие на съседните градове- държави на латините, етруските и другите племенни общности от Лациум и съседните области. Седемте римски царе били от латински, сабински и етруски произход.
През Царският период в Рим имало особена генеалогична система направа в/у престола. Най- общо може да се твърди, че по онова време в Рим се практикували 2 системи за правата в/у царската влааст. Рисмките царе били или съпрузи на дъщерите на предходните царе, т.е. техните зетъове , или синове на дъщерите на тези царе, т.е. техни внуци по майчина линия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Царски период в Рим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.