Централизирана икономика на Съюза на съветските социалистистически републики (СССР)


Категория на документа: История




Централизирана икономика на Съюза на Съветските Социалистистически Републики (СССР)

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з е еднопартийна тоталитарна държава в северната част на Евразия, съществувала в този си вид между 1922 и 1991 година. Съветския съюз е първата държава в света с планова икономика. Нейни отличителни черти са също колхозите (колективните стопанства) и совхозите в селското стопанство, 5-годишните планове и плановата администрация (Госплан).

Принципно, целта на социалистическата икономика е да задоволява по-ефективно търсенето на стоки и услуги, избягвайки усложнените отношения, свързани с частната собственост.

Основните идеолози на социализма са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, според които социализмът е по-ниската степен на комунизма, и се основава на принципа "от всеки според способностите, на всеки според приносите". Горната степен - тази на комунизма се основава на принципа "от всеки според способностите, на всеки според нуждите".

Стопанската система на СССР се характеризира със организация, при която държавата и/или работниците притежават и управляват средствата за производство, а в различна степен - и разпределението на стоки и услуги.

Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид. Социализмът не е политическа система. Той е икономическа система, различна от капитализма.

Социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма, както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството,

Съветския модел на икономическо развитие е образец на централно-планова икономика - икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство.

Благодарение на строгия държавен контрол СССР в рамките на съществуването си се превръща от една от най-бедните селскостопански европейски държави във втората (след САЩ) икономика в света и става втора по обем на тежката промишленост. Първоначално индустриализацията е стимулирана от подготовката за война, дължаща се най-вече на недоверието към капиталистическия свят.

За икономическият растеж на СССР в периода от 1928 до 1975 година няма никакъв спор. Той надминава този на САЩ и западните страни с изключение единствено на военните години 1941-1945. За целия период средния годишен растеж на САЩ е 3.1%, а на СССР 4.5% по оценките на ЦРУ и 9.1 според съветската статистика. Независимо колко голяма е цифрата на средния годишен растеж, факт е, че за 10-15 години СССР превръща неразвитата почти феодална Русия в индустриализирана страна, която през 40те години вече има потенциала да произвежда оръжията необходи за победата над технически най-развитата по това време страна - Германия. Войната опустошава икономически най-развитите области на СССР до 30% от предвоенните години. Въпреки това, СССР се възстановява изключително бързо, превръща се във военна сила равна на САЩ и първа космическа страна в света. Благосъстоянието на народа расте изключително бързо, като при това е равномерно разпределено в сравнение с капиталистическите страни.

Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези в здравеопазването и образованието. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави.

Но установяване на обществена или работническа собственост означава одържавяване, създаване на кооперации, а в някои случаи и установяване на частна собственост на работниците.

Един от способите за постигането им е национализацията - акт на прехвърляне на частна собственост в държавна собственост. Например: ферма или банка се отнемат от собственика и се прехвърлят на държавата. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании - фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.

Вносът и износът са ограничени - осъществяват се предимно със социалистически страни.

Като се има в предвид, че държавно-плановата икономическа система стартира в една по начало изостанала икономически страна, каквато е Русия през 1922 година, че развитието й е смутено от най-опустошителната война в историята, и че това е първата и единствена такава система, както и агресивната икономическа и политическа среда, в която се намира, и не винаги правилните решения на ръководството на СССР, то се оказва, че постиженията й са внушителни и не може да се каже, че отстъпва на капиталистическата система.

Източници :

Weekipedia





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Централизирана икономика на Съюза на съветските социалистистически републики (СССР) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.