Частноисторическите понятия


Категория на документа: История




Историческото съзнание е основната предпоставка за развитието на историята като наука. Чувството за историчност е това, което първо събужда научния интерес към миналото. Когато историзмът - това, че човекът има история, това, че развитието на човешкия род, на цивилизацията и културата протича линейно във времето и е един процес, който включва не само настоящето и бъдещето, но и миналото - прерастне в рефлексия, се появява нуждата от историческо познание, която нужда не може да бъде задоволена другояче, освен чрез наука, която разполага със средствата за изследване и синтез на фактите от миналото. Такава наука е историята. Думата "история" идва от знанието. "Istor" е този, който вижда и знае. Това е и смисълът, който Херодот влага в понятието "история" - проучване, изследване на основата на видяното( старогр. "historia" и от "istor" - свидетел, зяпач). Зрението според древните гърци е основен източник на историята. Наука за живота и делата на хората. Тя е взаимодействие между човека и не-човешки фактори. Не е дело нито на големите личности, нито е резултат от действията на не-личностни сили.

Дългата история на историческата наука подпомага ценностното ориентиране на хората, участва пряко във възпитанието им в дух на привързаност към собствената страна и народ, на гордост от неговите победи срещу социалното и политическо зло, на страдания от нейните поражения и неуспехи.

Историческата наука изследва социално-икономическия, обществено -политическия и културния живот на обществото във всичките му разнообразни прояви и аспекти. Значимостта на историческото събитие се определя и от неговото влияние върху хода на общественото развитие. То е и поливариантно. Ако иска да отрази богатството на историята историкът трябва да разглежда повечето възможности. Да се интересува от последователната причинно-следствена верига на извършващите се във времето и пространството събития.

Методологията и историята на историческата наука изследват предмета , същността, методите, категориите и принципите на историческото познание, неговите особености,същността на използваните понятия, диалектиката между общото, особеното и единичното, обогатяване на фактическия материал, теоретичните принципи при подбора, анализа и оценката на изворите. Историка използва не само научни методи и форми, но и художествена интуиция и свободно творческо въображение, чрез които увлича читателя в самото съдържание на описваните събития. Основната му задача обаче е да предлага вярно и точно знание за миналото.

Историческата наука се подчинява на общите закони на познанието, а следователно проблемите и задачите ,които стоят пред всяко научно познание, са и нейни проблеми и задачи.

Българският неокантианец Ал. Николов казва: "Историята не е нещо , което съществува със строга и неизменна обективност, а е един образ на миналото на човешкия дух , който се създава винаги от хората на настоящето и който съществува дотолкова, доколкото те искат да го създадат."

Обекти на историческото познание са винаги събития и явления, при конкретни социални условия. Именно поради това процесът на историческото познание , както и на всяко друго научно познание, не предполага достигане до някакви готови и неизменни знания за изследваните обекти. И този процес е движение от незнанието към знанието, от непълните и неточни знания към все по-пълните и по-точните. Като носители на информация за фактите от миналото, историческите източници играят голяма роля за всички етапи на историческото изследване. Самото историческо изследване се състои от редица последователни и взаимосвързани етапи и равнища.

Съхранените през годините и открити и изследвани от историка, материалните следи от обективната историческа действителност са именно конкретните източници на историческото познание. Историческите източници като "следи" от миналото на човешкото общество представляват сами по себе си сложно диалектическо единство от обективно и субективно. Те са обективни , тъй като съществуват независимо както от създалия ги субект, така и от познаващия ги историк.

В историческото познание има голямо разнообразие от понятия, термини и категории, които изпълняват различни функции и предназначения..От голямо значение е понятийния апарат. Всеки период в историята има свой собствен понятиен апарат.. Понятията в историческото познание дават ценна конкретна историческа информация за промените и развитието,които настъпват през всеки етап, както и за социалните отношения през епохите . Понятия са градивния материал в историческото познание, с помощта на които се извеждат различни измерения на обществено- историческото развитие. Използваният от историците понятиен апарат се формира под непосредственото въздействие на настоящето, разказвайки миналото със съвременен език , а не с езика и стила на изследваната епоха. Усложняването на терминологията, особено чрез заемки от други науки, измества, по мнението на част от историческата мисъл. Настояването историческите събития и процеси да се изследват на език, който да не се отличава съществено от разговорния език, има предимство както в ясното и точно наименование на използваните исторически понятия, така и на изводите и обобщенията, които засилват истинността на анализа.

Историческите понятия непрекъснато се допълват с разнообразни знания в различните епохи, създават се възможности да се конструират типичните единични признаци и черти, чрез които се извеждат съдържателните характеристики на съответстващите им явления. В изходните исторически понятия се отразява информация, която независимо от обема и качеството си, съдържа необходимите елементи и свойства да бъде определена за автентична. Съществуващите данни за историческите понятия разкриват различни форми за развитието им,както и за степента на тяхната значимост. В зависимост от степента на обобщаване, понятията могат да се разглеждат условно в три насоки: понятия,които разкриват различни елементи от същността на идеализираните обекти; понятия чрез които се получава информация за институциите,общностите,групите от социалната действителност; понятия, които характеризират и обобщават, на едно или друго равнище, събития и явления със сложни структури. Като други важни характеристики на историческите понятия са конкретността, надеждността и подвижността им, сред които се открояват частни, родови и случайни признаци. В разкриването на миналото събитията и явленията се разглеждат в тяхната хронология, като се конкретизира същността, съдържанието, историческото време и място на реализацията им. Нагледността се явява видим белег и характеризиращо свойство на историческите понятия. Тя крия собствена специфика, породена от вида, естеството и историческото време, в което се изявява съответното събитие или явление. Подвижността на понятийния апарат в историческото познание осигурява безпрепятствени подходи към сложната историческа действителност, формира и изгражда нови представи за реалностите на отминали епохи.

За да бъдат разкрити видовете промени в живота на обществата са необходими не просто исторически понятия. Обществените институции и учреждения призвани да регулират порядъка през един или друг период не могат да бъдат измерени само и единствено с чисто понятийния апарат на историческата наука ,това е така, защото обществените процеси и явления не могат да бъдат ограничени и анализирани с езика на Историческото познание.Тъкмо тук намира място и широка употреба такъв вид понятия и термини ,както от миналото,така и от съответната-съвременна история на обществата. Тези понятия се наричат като историко-социологически понятия. В някой изследвания тези понятия могат да бъдат употребени и като социално-исторически понятия. Понятия като "обществено историческо развитие","социално- икономическо развитие",социално- политическо развитие","исторически закон"(което е и общо историческо понятие) и други насочват историка- изследовател към критиката не само на отминали исторически времена , но и към преките контакти , взаимозависимости, взаимовлияния и взаимодействия с реалната съвременна история за дадения конкретен период.изследователи като М.Вебер , Гуревич и други с основание твърдят , че "истинската история винаги се твори, разглежда и анализира с езика на историческата социология.

Основен определящ социален носител на историческата наука за сложното и противоречиво минало на обществата са общо-историческите понятия. Тяхното съдържание е от същността на събитията и явленията ,които показват всичко от развитието на историческата наука до променливите величини за всяко историческо събитие или явление, от характера на реалните взаимовръзки между определени исторически факти за реалността на миналото, от наличието на много исторически събития , приемащи верига от различни събития или явления. Самите понятия в историята много често се допълват и играят ролята на катализатор на историческото познание в цялост. Изходните общо-исторически понятия откриват изключително големи пространства както за изследвания етап от миналото, така и да отграничавам междинните етапи в самото историческо изследване. И тъй като завещаната социална информация се променя по различен начин в понятийния апарат, значителна част от нейното съдържание се представя през погледа на настоящето. Нееднаквостта на конкретната социална среда има своето съществено значение в явяването на всички различни елементи на изследвания исторически факт, намерили отражение и в съответните понятия.

Друг вид понятия са частно-историческите. Те разкриват отделни, нетипични белези,свойства и черти на изследваните исторически явления. Тези понятия не могат да бъдат срещани системно в историята на всички цивилизации и епохи, именно поради това, че са носител на информация от частен характер се наричат частно-исторически. Характерно за тях е, че открояват такива видове човешки дейности, които нямат аналог в по-късната история. Такива например са роб, робовладелец, които разкриват класовото разслоение по време на обществената робовладелска формация. Понятия като "феодал" са типични за феодалното общество и не се срещат в историческото познание в по-късните периоди от развитието на обществата до ден днешен. Понятия като копие, шлем, боляри и други, също са присъщи за отминали исторически периоди.

Частно-историческите понятия придават специфичен облик на развитието на историческия процес, извеждат неповторими характеристики на конкретни исторически събития и факти. В същото време те съдържат информация, която разширява, допълва и конкретизира такова историческо знание , което е част от изявата на общото при определени обективни условия. Частно-историческите понятия без да имат трайно присъствие в изследователската лаборатория на историка изясняват много важни страни от съответен период на цялостното човешко съществуване. За историка е важно да разбере, че този вид понятия , макар и не много използвани в езика на изследователя, в някои исторически изследвания хвърлят обилна светлина върху обществените порядки и имат собствен принос за обогатяване познанието на конкретен етап от историческото движение на обществата. Частно-историческите понятия доказват, че историята на обществата не се движи по шаблон; че промяната на обществения ред не следва изцяло едни или други промени, които са наложени без да са съобразявани определени обществени изисквания. С помощта на тези понятия ние успяваме да се доберем до много специфични възлови моменти от живота на съответни обществени институти и организации, които са поставили ударение върху целокупния исторически процес за този период. Частно-историческите (социално-историческите) понятия непрекъснато се развиват и усъвършенстват поради това ,че непрекъснато се развива и усъвършенства човешкото общество в цялостния исторически процес. От тази позиция ,тези понятия имат изключително значение за Историческото познание и същевременно обогатяват различни разклонения на историческата наука, като например :историческа социология, политическа социология , социална антропология.Частно-социологическите и историко-социологическите понятия допълват и значително обогатява понятийния апарат и Историческото познание, получената информация от тях винаги се базира на изходните, общо-историческите понятия. От тази гледна точка историка- социолог в системата на социалните изследвания е най- често срещаното явление сред изследователите от всички страни в живота на съвременното общество. Частно-историческите и историко-социологическите понятия допълват и обогатяват понятийният апарат.Тяхната информация се базира на изходните общо-исторически понятия.

Понятийното присъствие в съвременното познание се свързва с истинската необходимост да се приложат задълбочени анализи и преценки на важни събития от световната и националната история, да се открие реалната роля на човека в процеса на съзидание. . Действително не съвпадане има между миналото и настоящето не може да е отговор за противопоставяне на понятийната мрежа, защото новата епоха израства от ядрата на отминалите епохи. В теорията и практиката на историческото познание разнообразието от цели, изследователски задачи, предварителни знания, хипотези и др., отговарят, в една или друга степен, изцяло на познавателната дейност, подчинена в търсене и създаване на нови знания. В съвременните условия непрестанно, лавинообразно нарастване на знанията в системата на историческото познание, поставя проблема за целесъобразността, гл.т. на теоретическа обоснованост и практическа съобразеност на методите за изследване с историческата реалност. Този въпрос има водещо методологическо значение за изследователския процес, тъй като става дума за истинността на резултатите, за тяхната достоверност и практическа потвърдимост. Статусът на историческите изследвания днес се определя чрез различни научни критерии, които се обосновават на основата на една теория. Напълно се солидаризираме с позицията на И. Ковалченко, че .."следва направо да се изключат каквито и да било претенции за възможността да се създадат някакви универсални и абсолютни теории и методи на историческото познание. Това е обусловено от неизчерпаемостта на чертите и свойствата на обществено-историческото развитие, което прави невъзможно изработването на каквито и да било всеобхващащи теории. Самото допускане на подобни построения фактически изключва възможността за прогрес на историческото познание. От друга страна,.. всяка научна теория, т.е. теория, основана на анализа и обобщаването на историческата действителност,.. съдържа едно друго рационално зърно и внася определен принос в развитието на обществено-научната мисъл"... Именно поради това реалното присъствие на плурализма в системното историческо познание предпоставя "раздвижване" на стандартите на историческите изследвания, насочването им към по задълбочено и обобщаващо проучване на миналото.
Поставеният проблем в историческото познание има своите основания не само от гл.т. на развитието на историческата наука, за качеството, достоверността и автентичността на историческите знания. Самото понятие "историческо познание" иманентно съдържа и реално отразява съществуващите в историята множество теоретични подходи, подкрепящи или отричащи различни теории. На този фон видимо се откроява субектът на историческото познание, със своя собствена специфика и реализация в изследване на сложните процеси в общественото развитие.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Частноисторическите понятия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.