Църковнонационална борба на българите през Възраждането


Категория на документа: История


Църковнонационална борба на българите през Възраждането

След завладяването на Търново през 1393г. независимата българска църква престава да съществува,патриарх Евтимий бил изпратен на заточение.Цариградската патриаршия побързала да изпрати свой митрополит в Търново,по-късно това положение получава признанието на османската власт.Завоеванието на средновеквното българско царство се съпровожда от унищожаване на църкви и манастири и избиване на духовенството.След завладяването на Константинопол,султан Мехмед 2,признава Вселенския патриарх за религиозен глава,на всички православни подданици на империята.В българските епархии са назначавани гърци за митрополити.От средата на 18в. в гръцката църква настъпва промяна,висшето духовенство ставало все по-нискообразовано и корумпирано.От края на 18 и началото на 19в. "Мегали-идеята"става основно оръжие за погърчаване на негъцката част от пасомите в Цариградската патриаршия.През 1819г. патриарх Григорий 5 задължава висшата йерархия да разспространява гърцизма сред всички православни християни в империята.Процеса на преодоляване на икономическа и социалната изостанолост,българите осъзнават,че гръцката духовна власт е пречка пред общественото им развитие.

Най-ранните прояви на организирана съпротива с/у гръцкото духовенство са събитията във Враца от 1824г.

Това е първата организирана проява,макар и на регионално ниво.Врачанския първенец Димитраки хаджи Тошев организира местното население,главното искане е отстраняването на Врачанския митрополит гърка Методий,и замяната му с българина Гавраил Бистричанин.Патриаршията действа със съгласието на турските власти,убива Димитраки и отстранява Методий.Съпротивата с/у гръцкото духовенство в Скопска и Самоковска епархии се извършва съответно през 1825 и 1829г.Наблюдават се вълнения в Старозагорско,Казанлъшко и Новозагорско през 1836г.,тогава са част от Великотърновската епархия.Българските искания били отстраняването на Търновския митрополит Иларион и замяната му с българина Онуфрин Хилендарски.Тези прояви остават с регионално значение.Те са неорганизирани,завършват без успех,но са предшественици на бурните събития в следващите десетилетия.

В края на 30те и през 40те години на 19 век обстановката в Османската империя значително се променя.Създават се условия за масово и организирано движение за църковна самостоятелност.Българската буржоазия забогатява и влиза в конфликт на икономически интереси с гръцката.Гюлханския хатишериф от 1839г.,макар да остава формален акт,дава законова база на българските искания.

През 1838г. умира митрополит Иларион Критски,на негово място е назначен невежия и брутален Панарет.Българите от Търновската епархия,обхващаща и обширни територии в Южна България,започват борба за смяна на Панарет с Неофит Бозвели,популярен духовник и български обществен деец.Изпращат се прошения до Високата порта.Панарет е отстранен,но на мястото му е назначен отново грък-Неофит Византиос.На Неофит е предложено да бъде помощник-протосингел,отказът му води до заточението му в Света гора през 1841г.През 1846г. султан Абдул Меджид при обколката на европейските провинции на Турция,българите подават множество молби с искания да се назначат български владици.В началото на 50те години се води антигръцко движение в една от крепостите на гърцизма-Пловдив.Протестите са водени от рода Чалъкови,Н.Геров и др.Активизират се българските емигранти."Славянско дружество",създадено от българи ученици на о.Андрос.Освен просветителски цели,като задача се формолира борба за прогонването на гръцките владици от България.Активна е дейността на Одеските българи,имащи контакти с руски политици и общественици,акцентират в/у вредата от гръцкото влияние сред славяните.Неофит Бозвели е роден в Котел около 1785г.,18 годишен се замонашава в Хилендарския манастир.От края на 30те години отдава изцяло силите си на църковната борба.Привлича Иларион Макриополски,като през 1845г. получават пълномощно от абаджийския еснаф в Цариград,да го представляват по църковни въпроси пред Високата порта и Патриаршията.Благодарение на Н.Бозвели,българската колония в Цариград става водач на църковното движение,имащи икономически възможности и политическо влияние.През 1844-45г. двамата връчват прошения да Високата порта с искания да се назначат български духовници вместо гръцки,избирани от населението и съгласувани с Високата порта,да се определят заплати на висшето духовенство,в църквите да се служи на български език,да се постри храм в Цариград.Исканията са отхвърлени,а двамата са заточени в Атон,където Н.Бозвели умира през 1848г.Разрастващото се движение кара султана да издаде ферман за построяването на храм в Цариград,във фермана за първи път се споменава "булгар миллет".Ст.Богориди и Ал.Екзарх издействали фермана,а Богориди дарил своя къща и на 9 октомври 1849г. е открит храма "Свети Стефан".Това е първия пробив в духовната хегемония на гръцкото духовенство.

Българското общество се замогва,значителни капитали се концентрират в ръцете на българската буржоазия.Това й дава допълнително самочувствие,за да постигне целите си по църковния въпрос.Чрез издаването на реформения акт-Хатихумаюн,не прилаган,но дава юридически основания на българските искания.Великите сили активизират политиката си в Османската империя.Турция и Гърция засилват противоречията си след въстанието на о.Крит.

През 1856г цариградската българска общност съставя програма с искания до В.порта с настояване за признаване на самостоятелна българска църква.За времето 1857-1860г. движението за прогонването на гръцките владици обхваща цялата страна.В хода на това масово движение се оформя идеята за самостоятелна българска църква.През 1858-1860г. по искане на В.порта,в Цариград е проведен църковен събор.Гръцките духовници отказват да приемат дори умерените български искания,решенията на събора показват,че компромис по църковния въпрос е невъзможен.В страната започва акция за изгонване на гръцките владици и признаването на Иларион Макриополски за български духовен глава.Конфликтът приема особено остри форми в Търновско и Пловдивско,където владиците са прогонени,а българите с насилствени средства заемат храмовете.На 3 април 1860г.(Великден) Иларион Макриополски удовлетворява желанието на българите в "Св.Стефан" и отказва да произнесе името на цариградския патриарх,този акт символизира скъсването с Патриаршията и възстановяването на независима българска църква.
След загубата на Русия в Кримската война,Парижкия мирен договор и поставя сериозни ограничения.Петербург активизира политиката си на Балканите,за да предотврати настаняването на западноевропейско влияние.Франция е най-активна от западните държави.Основните и насоки надействие са изграждането на католически училища и множество католически мисии.На 18 декември 1860г. 120 българи начело с Драган Цанков,подписват акт за уния с Рим,след това бързо се разрастват униатски общини,които привличат още хора.За глава на униатската църква е ръкоположен Йосиф Соколски.През 1861г. е отведен в Одеса и се отказва от Унията,след енергични действия на българските духовници и грешки на мисионерите,униатското движение замира.

В редица градове в България гръцките архиереи са прогонени и заменени с българи,а въстанието на о.Крит обтяга взаимоотношенията м/у гърци и турци.Все по-активното българско националноосвободително движение подтиква султана да санкционира фактически решения по църковния проблем.На 27 февруари 1870г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна българска църква-Екзархия.В диоцеза и са включени 16 епархии в Добруджа,Северна България,Нишко,Северна Тракия и част от Македония-по-голямата част от земите населени с българи.Ферманът предвижда възможност за присъединяване към Екзархията,ако при официално допитване 2/3 от населението пожелае това.По този начин прз 1874г. към Българаската църква са присъединени още 2 епархии-Скопска и Охридска.През 1871 се провежда църковно-народен събор на който се изгражда устав на Екзархията.На 16 февруари 1872г. за първи български екзарх е избран Антим 1.
Създаването на Българската Екзархия е едно от най-значимите събития в българската нова история.В църковното движение участват всички българи,и то е един от най-важните процеси формирали българската нация.Независимата българска църква можела да събира данъци,признати са й права като представител на българите пред султана,поверени са й административни и някои съдебни функции,ръководство на училища и др.От това произтича,че създаването на Екзархията е не само религиозен,но и политически акт,а с фермана от 1870г. българите са признати за отделен народ.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Църковнонационална борба на българите през Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.