Древните цивилизации


Категория на документа: История


 Древните цивилизации
Египет
Политическа система на Египет
Египет имал четири периода. Първият период бил разделението на две царства Северно(Долно) и Южно(Горно). През 3150 г. пр.Хр. владетелят на Южното царство победил владетелят на Северното и това било началото на Старото египетско царство. Северът опитвал да се отдели. Началото на Средното царство бил с владетелите от XI и XII династия. Краят му дошъл през 1720 г. пр.Хр. с нахлуването на азиатски номадски племена от североизток. Началото на последният период, който е Новото египедско царство започнал през 1560 г. пр.Хр. с прогонването на азиадските племена. Завладяването на Египет било през IV в. пр.Хр. от Александър Македонски.Египет бил монархия. Начело бил фараонът. Той бил считан за бог. На него принадлежало всичко. Властта се предавала наследствено. Той имал помощта на чиновнически апарат. Едно от задълженията на фараонът било организацията на работата по напоителните сълражения и подържането им. Началото на администрацията било за добрата организация от която зависел успехът на работата. Основният закон на чиновника бил: "Това което фаронът обича.".Египет бил разделен на области. Те се наричали номи. Начело на нома бил номарх, който бил назначаван от фараонът. Те събирали и обучавали армията. Също така се грижели за данаците и раздавали правосъдие. Близо 90% от населението било селяни. Те живеели в малки селца във високите части в края на долината.

Икономическа система на Египет
Египет бил развид в земеделието зареди разположението си покрай река Нил. То изисквало много хора, защото било нужно строителство на диги и прокопването на канали. След като през есента водите на Нил се оттеглят от долината, те започвали обработването на нивите. Основно те отглеждали пшеница, лен и ечемик от които произвеждали хляб, бира и тъчали платове. След края на земеделският сезон селянинът работел по строежите на пирамидите, храмовете и дворците. Номарсите организирали замеделската работа, ръководели занаятчииското производство и търговията. През цялата антична епоха Египет бил смятан за житницата на Средиземноморието. Търговията била държавна политика и се контролирала от фараонът. Той изпращал морски и речни експедиции.
Култура на Египет
Писменността на египтяните била йероглифите. Някой смятат, че причината за появяването им е за да има добра отчетност. Училищата в Древен Египет били към храмовете и били наричани "домове на живота". В тези училища се обучавали писарите. Писарите били на почит заради своето рядко умение. В началото на обучението си децата се обучавали на варовикови плочи, защото папирусът бил скъп. Образованието включвало правене на преписи, заучаване на свещенни текстове, обучение по граматика и придобиване на умения по рисуване. Домовете си изграждали от тухли, а храмовете и гробниците от камък. Египтяните вярвали в много богове. Египтяня пренасял дарове към боговете. Основен бог бил богът на слънцето Амон-Ра. Много от фараоните включвали титлата "син на Ра". В периода на Новото царство култът към Амон-Ра станал общо държавен. Боговете били представяни в човешки и животински образи. Жреците и ръководените от тях храмове оказали силно влияние върху политическият живот. Храмовете изпълнявали - религиозни, стопански, образователни и научни дейности. Древните египтяни полагали повече грижи за боговете и мъртвите отколкото за живите.
Месопотамия
Месопотамия е областта между реките Тигър и Ефрат.
Политическа система на Месопотамия
Първи в Месопотамия били шумерите. Те покорили местното население през IV хил. пр.Хр. и установили властта си близо хилядолетие. Техните градове се издигали на естествени хълмове и били опасани с крепостни стени. В тях живеели 40-50 хил. души. Някой от градовете им били Ур, Урик и Лагаш. През III хил. пр.Хр. семитите изместили шумерите. Те нахлули от север и се установили в северната част на Месопотамия, но не след дълго те устанвили властта си над цялата Месопотамия. Техният най-древен град бил Акад. Тяхна била първата постоянна армия от 5400 войници. Не след дълго в края на III хил. пр.хр. шумерският град Ур отхверлил тяхната власт и обединил градовете от Южна Месопотамия. Неговите владетели със съмочувствие носили титлата "цар на Шумер и Акад". Това възраждане било последвано от опадък поради нахлуването на нови вълна семитски племена от запад. Тези племена били амуреите. Те покорили цяла Месопотамия и създали своя държава със столица Вавилон. Едва в началото на XVIII в. пр.Хр. си разширили своите граници. В началото на XVI в. пр.Хр. хетската държава нанесла съкрошителният удър. Хетите превзели и разграбили Вавилон. Асирийското царство възникноло в северна Месопотамия в края на III хил. пр.Хр. и началото на II хил. пр.Хр.. Те били семити. За разлика от Вавилон Асирия била бедна страна, но заемала важно разположение в търговията между Сирия, Мала Азия и Армения. До края на II хил. пр.Хр. асирииската държава не играела особенна роля, силното Вавилонско царство и хетската държава възпирали амбициите Й. Най-голямото си могъщество достигнала през периода VIII-VII в. пр.Хр., когато владетели те Й присъйдинили Финикия, Израел, Египет и Вавилон. До този момент целта на Асирия били грабежите ивземането на роби, но през VIII в. пр.Хр. Асирия започнала да организира властта в завладените си земи. През 626 г. пр.Хр. във Вавилон избухнало възстание. Асирия била победена. Това било Ново Вавилонско царство. През 539 г. пр.Хр. Портата на Ищар се отворила пред персииският владетел и това бил краят на Вавилон. През VI в. пр.Хр. било създадено Персииско царство, което просъществувало две столетия. Младото Персииско царство постигало бързи победи. Персия се превърнала във могъща империя. Най-бляскавите Й години дошли в края на VI в. пр.Хр. и началото на V в. пр.Хр.. Нейните територии били Мала Азия, част от Бълканският полоостров, а на изток границите Й достигали чак до Индия. Персия се поучила от своите предшедственици. Империята била разделена на области наречени сатрапии. Начело стоял управител-сатрап. От земите на всеки покорен народ се образувала отделна сатрапия. Владетелят Й получавал властта от персииският цар и можело по всяко време да я загуби. Владетелят на градовете държави в Месопотамия притежавали политическа, военна и религиозна власт. Земният владетел бил наместник на бог. Царят имал морални и материални задължения. Владетелят разполагал с много служители които, му помагали в управлението. За да се усъществи работата трябвало да има контрол. За този контрол царят трябвало да разполага с информация, която трябвало да бъде съхранена. Заради това се появила писмеността.
Икономическа система на Месопотамия

В Месопотамия било развито земеделието. Те имали специални съоръжения. Тези съоръжения били нужни за успеха на земеделската работа.

Култура на Месопотамия
Много хора смятат, че първата писменост се е появила в Шумер. Това било клинописното писмо. Писарите с тръстикови пръчици нанасяли знаци с клиновидна форма върху глинени плочки. В Месопотамия било поставено началото на знанията по астрономия, астрология, математика и медицина. В края на XIX в. англииски археолог открил висящите градини в Семида и "Улицата на процесите", това било портата от която се влизало в същиннският Вавилон. Хората от двуречието вярвали в много богове. В Шумер всеки град имал своите богове покровители. По-къстно сред тях се отделили трите божества Ану, Енлил и Еа. След проникването на семитските племена най-значим станал култа към бог Мардик. Храмът и дворецът били важни постройки в града. Те организирали ритъма на градският живот. Под техният контрол се намирали обществените, юридическите и стопанските дела.
Древна Елада
Политическа система на Древна Елада
На остров Крит били минойците. Повече за тях разбираме от фрезките. Те разполагали със силна флота и градовете им нямали крепостни стени. Краят им бил от силно волканично изригване предизвикано от земетресение. Между III-II хил. пр.Хр. на континенталната част на Гърция от север нахлули ахейците. Те били първите гърци. Ахейският свят бил съставен от много царства. Начело на тях стоели царе. Около 1400 г. пр.Хр. Микена достигнала най-голямото си могъщество и били най-могъщи сред всички. Тя задържала властта си до края на XIII в. пр.Хр.. Троянската война била между Микена и Троя. Те воювали 10 години. Микена не воювала само по суша, но и по вода. Победител във войната била Микена. След тази война започнал залезът на Микена. Започнало нахлуването на дорииски племена. Те живеели в полиси. Всеки полис имал собственно управление и бил самостоятелен. Поради нужда полисите създавали колонии. Колониите били по Черно море, по бреговете на Мала Азия, Италия и Испания. Властта на полиса била сменена от монархия на тирания. Следващият вид власт била демокрацията. През демокрацията всички мъже, които са жители на полиса са имали правото на глас. Най-могъщите полиси били Атина и Спарта. Те били много различни полиси. Атина наблягала на психическото развитие, а Спарта на физическото развитие. Спартанските закони били дело на Ликург, а атинските на Драконт и Солон, който поставил началото на демокрацията. В Спарта имало двама наследствени царе, Герусия и Апела. В Атина имало Еклесия, буле, съвет на архоните и хелия. Гръко-персииската война била за колониите по бреговете на Мала Азия. Нейното начало било през 500г. пр.Хр.. Покорените Персииски градове вдигнали възстание. Основните битки били при Маратон, при Термопилите, при Саламин и при Микале. Гърците спечелили всички битки. През 478 г. пр.Хр. много от полисите създали Делоския съюз. Неговата задача била опазва Егейско море и да се противопоставя на Пелопонеският съюз. Пелопонеската война била между Атина и Спарта. Войната започнала през 431 г. пр.Хр. и завършила през 404 г. пр.Хр.. Победителя в тази война била Спарта, заради предател от Атина.
Икономическа система на Древна Елада
Елинската територия била 80% планини. Заради това земеделието не ставало. Елините били занаятчии и рибари.
Култура на Древна Елада
На остров Крит били открити множество изписани със знаци плочки. Учените установили два вида писмо - линеар А и линеар Б. Линеар Б бил разчетен от англичанин. Законите в Древна Елада били, за да помирят хората. Арбитът станал законадател. В Елада се родила философията. Повечето философи се занимавали с формите на управление. Монария, олигархия, аристокрация, тирания и демокрация взели своето начало от там. Елините открили, че Земята е кръгла и се върти, а ученият Аристарх подържал теорията си, че се върти около Слънцето. Питагор, Евкалид и Аримед положили началото на математиката, геометрията и физиката. Медикът Хипократ и до днес е считан за "баща на медицината". В Древна Елада имало и тятър. Той се играел на специални места с добра акустика. Актиорите трябвало да притежават изключителни гласови данни, отличителна дикция, да умеят да пеят,танцуват и летят. Театърът още от древноста притежавал сценични ефекти. В Елада най-важни сред игрите били олимпииските. От 776 г. пр.Хр. започвали на всеки четири години. По тях се отчитало времето, а когато започнели се прекратявали всички военни действия. Били построявани и специални стадиони за тях. Всеки град изпращал най-добрите си атлети. На игрите очаствали само мъже, които се състезавали в много дисциплини. Боговете били голямо семейство и живеели на връх Олимп в северна Гърция. Те се хранели с божествени храни и напитки-амброзия и нектар. Те били вечно млади, красиви и били безсмъртни. Главен бог бил Зевс. Героите били деца на богове и смъртни. Героите ходели на подвизи. Всеки град имал свой бог покровител. Гражданите определяли къде да е светилището. На входа му имало съдове за пречистване, а вътре олтар за жертвопринощения. В рамките на светилището се намирал и храмът на бога. Оракул се наричал отговорът, който бога давал на поставеният му въпрос.
Рим
Политическа система на Рим
Латините-италянскo племе основалo Рим в началото на I хил. пр.Хр.. През ранният период на Рим всички жители имали привилегията да бъдат граждани на Рим. От начало Рим бил република. Плебеите били покорените жители на съседните села и пришелци. Те нямали правото да участват във властта и войската. Патрциите били старото население на Рим и имали правото да участват в управлението на Рим. Те били 300 рода. Мъжете от тези родове се събирали и вземали решения, които трябвало да получат да получат удобрението на Сената. В него били 300 измежду най-възрастните и уважавани представители на всеки род. Сената бил представител на народа и съветник на царя. Патрициите разбрали, че не могът без плебеите и им позволили да участват във войската и в политическият живот. Начело на Римската република били двама консули, които били избирани за една година. Преторите, едилите и цензорите отговаряли за правосъдието, реда и морала в града. Те се избирали за определен срок. Всички длъжности се поверявали на поне двама човека освен диктатора, който се избирал за шест месеца само при инзванредни ситуации. В Рим имало роби, но римляните ги приемали като нещо естествено и необходимо. Според Римското правителство те били вещи. Римляните водели много войни и завладявали много територии. За три столетия Рим се превернал в господар на Средиземноморието. През 83 г. пр.Хр. Корнелий Сула обсадил и завладял Рим. Той станал диктатор за неограничен период от време. Неговите промени били нарастването на Сената с 300 души и получаването на законодателна и изпълнителна власт на Сената. След като направил тези промени той се оттеглил и след това умрял. Първият триумфат бил от Юлии Цезар през 60 г. пр.Хр.. Той последвал примера на Сула. През 49 г. пр.Хр. започнала гражданска война. През 48 г. пр.Хр. Цезар бил провъзгласен за постоянен диктатор. Цезар управлявал амбициозно. Вторият триумфат бил през 43 г. пр. Хр.. Той бил воден от Брут и Касий. Октавиан бил следващият управник на Рим. Сенатът му дал почитната титла Август. През 27 г. пр.Хр. Рим станала империя. При наследниците на Август Римската иперия се простирала от атлантическото крайбрежие на запад до река Ефарат на изток и река Рейн на север до северна Африка на юг. Жителите на империята говорели различни езици и почитали различни богове, но признавали като владетел само императора. В средата на III в. Римската империя била отслабнала. Тя била под натиска на варварски племена. Армиите избирали кой ще е император. Спасението дошло през 284 г. с император Диоклециан. Той разделил империята на две части-източна и западна. Следващият владетел преместил столицата в Константинопол. С последният си владетел Рим оканчателно бил разделен на две части. Едната била Рим(западната). Тя не издържала нападенията от варварите и през 455 г. вандали завладели и упостошили Рим. Другата била Византия(източната). Тя просъществувала до 1453г..
Икономическа система на Рим
В Рим имало данъци. Те били различни за гражданите му и за покореното население. Римляните използвали роби. Те научили много неща от покорените народи. Римляните живеели на тястно и от това имало опастност от болести и пожари.
Култура на Рим
В Рим имало обществени бани. Те не били само за къпане, но и за срещи. В баните имало много развлечения. Рим дължал на Елада за културата си. Латинските автори следвали гръцкият стил. Римският гении направил сериозна крачка напред в областите-право, военна организация, администрацията и инжинерното изкуство. Свидетелство за това са трудове те им достигнали до нас. Повечето градове имали канал, водопровод и настилка. В Рим прозата също имала представители. Астрономията и географията също получили развитие. От начало римляните вярвали в много богове. С завладяването на нови територии боговете се увеличавали. Властта се отнасяла толерантно към чуждите религиозни вярвания. Възникналата в началото на I в. религия била христянството. Римляните преследвали христяните, защото отхвърлили езическите богове и култа към императора. Император Константин позволил на христяните свободно да изповядват религията си през 313 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Древните цивилизации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.