Древните германци


Категория на документа: История


 ДРЕВНИТЕ ГЕРМАНЦИ ПО СВЕДЕНИЯ НА ЦЕЗАР И ТАЦИТ

И ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ДАННИ

І. Поминък

1. Степен на уседналост: уседнали скотовъди-земеделци; инцидентни миграции били предизвиквани от външнополитически конфликти, нарушено екологическо равновесие в резултат на колебания в климата, демографски прираст и др., но не и от характера на стопанството.

2. Скотовъдство: главен отрасъл; било особено добре развито в южните части на Скандинавия, на полуостров Ютландия, в северните крайбрежни части на Германия, където имало хубави ливади и по-малко (макар и добра) земя за обработване; отглеждали едър рогат добитък, овце, кози, коне, свине, домашни птици.

3. Земеделие - към ІV в. се изравнило по значение със скотовъдството:

а) системи за обработване на земята:

- подсечно-огнева с угар, с тенденция за обработване на отдавна разчистени и постоянно използвани участъци;

- преложна - връщане към келеметата;

- двуполна: редуване на есенни с пролетни зърнени (по-рядко на бобови или лен със зърнени).

В откритите крайморски низини на Северна Германия и Ютландия, където скотовъдството било добре развито и широко се използвал оборски тор в земеделието, се наложила системата на продължително обработвани участъци с непроменяеми граници, оградени с трайни синури, които били използвани за пътища между нивите. В Средна и Южна Германия, където земеделието се развивало върху горски почви, които се възстановявали по-бавно и трябвало да бъдат оставяни да почиват дълго, а и скотовъдството било по-слабо развито, се наложила преложната система със съответстващото й периодично преразпределение на обработваемите участъци.

б) земеделски оръдия на труда:

- рало: симетрично като конструкция; използвали го главно на ливадни почви и в планинските райони;

- плуг: с асиметрична конструкция; оре по-дълбоко от ралото и с ухото си обръща и струпва пръстта от едната страна на браздата; използвали го главно на отвоювани от гората тежки, влажни и глинести почви и на ливадни почви.

в) отглеждани култури:

- студоустойчиви, бързозреещи житни култури: няколко сорта пшеница, пролетен ечемик, овес;

- кореноплодни: ряпа, моркови;

- листни зеленчуци: зеле, салата и др.;

- не познавали овощарството и лозарството.

4. Лов, риболов, събирачество.

5. Добив на метали и металообработване: желязо, злато, мед, олово, сребро.

6. Занаяти - домашни: тъкачество (отвесен стан; лен, вълна), грънчарство (груба керамика; усвоили грънчарското колело по време на Великото преселение на народите); кожарство; дървообработване (и корабостроене); ювелирство.

7. Търговия - размяната била предимно в натура:

а) вътрешна: обмен на метални изделия, сол, кехлибар;

б) външна: износ на роби (военнопленници), добитък, кожи, кехлибар; внос на скъпи платове, фина керамика, скъпоценности, вино.

ІІ. Селища и жилища



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Древните германци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.