Езикови школи през 19 в.


Категория на документа: История


 Езикови школи през третата четвърт на 19 век.

През последните две десетилетия преди Освобождението (времето на националноосвободителните борби) културният живот на българския народ получава значителен размах. Наред с просветната книжнина (учебна и научнопопулярна) се развива бързо публицистиката и художествената литература. Това налага да се развиват по-интензивно и процесите на обработка и обогатяване на книжовния език. От друга страна обаче, не са съществували благоприятни условия за изграждане на единни норми (главно фонетични и морфологични), тъй като през време на османското иго българският народ не е имал свой административен и културен център. Поради това се очертават няколко различни книжовно-езикови школи, изградени на различна говорна основа (било единна, било сборна) или във връзка с различни схващания за езиковото строителство.

Тези "школи" отразяват основните черти на една не особено обширна територия (областта около Централния Балкан и Средногорието), те се различават помежду си по редица особености, като например система на палаталността, позиционно разпространение на якането, рефлекси на старите сонантни р и л, система на ударението, конкретни форми на някои морфологични категории, особености на словореда и други. На първо време се появяват Пловдивска и Търновска, а по-сетне още и Каравелова и Дринова. Докато старите школи са свързани с борбата за основата на книжовния език, в новите школи вече централно място заема проблемът за нормативността му, т.е. за постигане на единство в него.

I. Пловдивска книжовно езикова школа

Нейни създатели и най-видни представители са Найден Геров и неговият ученик и по-късно съратник Йоаким Груев. Запознат добре с разликата между черковнославянски и старобългарски език, Н. Геров приема, че единство в новобългарския книжовен език може да се постигне върху основата на историческия принцип, т.е. при съобразяване с графиката и някои от морфологичните форми в старобългарския език. Езиковата и правописна система на Н. Геров е усвоена и доразвита от ученика му Йоаким Груев.

Най-характерните особености на книжовноезиковия модел на Пловдивската школа, изложен в граматиката на Й. Груев, са следните:
1. След съгласните ж, ч, ш винаги се пишат буквите я, ю, а: чюдо, шяпка, жяба.
2. На мястото на старобългарската малка носовка (ѧ) винаги се пише я: имя.
3. Постоянни рефлекси ръ, лъ на старите сонантни р, л: връба, Връбница, глъчѫ, глъчка.
4. Запазване на буквата ѣ на етимолигическото й място: мѣсто.
5. Окончание -и при многосрични съществителни от мъжки род: блъгари, орачи.
6. Член -ти, -ты (за В.П.) за мн. ч. при имена от мъжки и женски род: орачи-ти, книгы-ты.
8. Член -ий, -ый при прилагателните от мъжки род: малкий, голѣмый.
9. Ъ-изговор (правописно ѫ) на глаголните окончания за 1 л., ед. ч. и 3 л., мн. ч. в сегашно време: четѫ, четѫт.
10. Бъдеще време със спрегаем спомагателен глагол щѫ, щешь, ще и пр.
11. Енклитични местоименни форми мя, тя, ся.

Пловдивската книжовноезикова школа не е изградена върху единна говорна основа, а върху сборна говорна основа с известно съобразяване и с фонетиката и графиката на старобългарския език. Тази школа е имала голям авторитет и значително разпространение в училищата и в книжнината докъм 70-те години, когато отстъпва място на Търновската школа, която е била по-добре съобразена с фонетиката и морфологията на живия народен език.

II. Търновска книжовноезикова школа

Нейните създатели са еленчаните Никола Михайловски и Иван Момчилов. Книжовноезиковият модел на Търновската школа представя обобщение на езиковата практика на онези книжовници, които следват линията на Петър Берон и от части на Иван Богоров. Моделът им има единна говорна основа и поради това е добре съобразен със съвременната езикова действителност.

Най-съществените различия на Търновската школа от Пловдивската се състоят в следното:
1. Подвижна гласна ъ в рефлексите на старите сонантни р, л: върба, Връбница, гълчѫ, глъчка.
2. След съгласните ж, ч, ш Търновската школа употребява а, у: чука, чаша.
3. На мястото на старобългарската малка носовка (ѧ) Търновската школа възпириема е: име.
4. Член -те (правописно -тѣ) за мн. ч при имена от мъжки и женски род: орачитѣ, книгитѣ.
5. Член -иятъ, -ыятъ (-ия, -ыя) при прилагателните от мъжки род: малкиятъ, малкия, голѣмыятъ, голѣмыя.
6. Енклитични местоименни форми ма, та, са.
7. Последователно запазване на мекостта при същите окончания във II спрежение: видѫ, видѫт.
8. Бъдеще време с неизменяема частица ще.

В резултат на по-пълното и последователно съобразяване с говоримата народна реч книжовноезиковият модел на Търновската школа получава през 70-те години на миналия век широко разпространение както в училищата, така и в книжнината.

III. Каравелова книжовноезикова школа

В средите на българската революционна емиграция в Букурещ и в революционно-демократическия емигрантски печат се оформя през 70-те години на миналия век самостоятелна книжовноезикова школа, наречена по името на нейния създател Каравелова. Според Л. Каравелов единен книжовен език и правопис може да се постигне само ако книжовниците се придържат строго към народното произношение и към началата на народния език. Той се стреми към демократичен и прогресивен правопис.

Създаденият от Л. Каравелов книжовноезиков модел има за основа копривщенския говор. По-важните особености на този модел са:
1. След съгласните ж, ч, ш винаги се пише а или у: чудо, чаша, шапка.
2. Отчасти подвижна гласна ъ в случаи като върба - Връбница.
3. Буквата ѣ се изговаря двояко като я и е в зависимост от фонетичните условия.
4. Окончание -е при многосрични съществителни от мъжки род: овчаре, ораче.
5. Съществителните имена и прилагателните от м.р. се членуват само с пълен член.
6. Член -те (правописно -тѣ) за мн. ч. при имена от мъжки и женски род: орачитѣ, книгитѣ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езикови школи през 19 в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.