Френското Просвещение


Категория на документа: История


8.Френско Просвещение.
През 18в. във Фр-я се появяват блестящи творци и мислители, които формулират нови идеи за човека и обществото. Това са идеи за равенство на гражданите пред закона, за религиозна толерантност и за правото на избор. 1вия ярък представител на фр.просвещение е Шарл дьо Монтескьо. Разделението на 3те влсти става негов политически идеал. Той става широко известен през 1721г., когато публикува книгата си "Персийски писма". В нея той критикува порядките във Фр-я като използва кореспонденцията на 2ма перси. Най-зрелият труд на Монтескьо е "Духът на законите". Според Монтескьо, когато 3те власти се осъществяват от различни институции само тогава има демокрация. Създава теория за ролята на географския фактор в общественото развитие, според която само северните народи са пригодени за демокрация. Той твърди, че колкото хората са по-близо до екватора, толкова те са по-лениви и трябва да се управлява с диктатура. Най-яркият представител на фр. Просвещение е Волтер. Големият талант му обезпечава достъп до големите салони. Попада в бастилията, заради свои епиграми, по отношение на аристократ. След това отива в Англ., където създава 1вите си философски книги и писма. Идеалът на Волтер е образованият владетел, философ, който е ЗА провеждането на реформи. Осн.цел на Волтер е да предотврати революцията. Според него светът има божествено начало, а след това се развива по силата на естествените з-ни. Той критикува свещениците, заради тяхната алчност и невежеството, което насаждат, заради което е отлъчен от църквата и е принуден да живее в Париж. Той смята, че ако нямаше религия, ние сме длъжни да я измислим. Смята, че религията е нужна на хората, за да ги прави по-добри. Най-хубавите му книги са посветени на крале реформатори - "Векът на Луй 14", "Кандит". Обявен е за патриарх на обществената мисъл на Фр-я. Жан Жак Русо (1722-1788г.). Роден е в протестантско семейство в Женева. Става популярен, когато спечелва конкурс с малката по обем книга "Какви са причините за неравенството м/у хората". Русо е наричан идеолог на равенството. Той идеализира обществен строй без частна собственост. За него частната собственост е неизбежно зло. По негово мнение в имуществото на всеки човек трябва да има 2 елемента - необходимо и излишък. Обявява се с/у социалните полюси в обществото. Той е против голямото богатство и с/у крайната бедност. През 1762г. публикува "Общественият договор" -най-зрялата му книга. Други негови книги са - романа "Новата Елуиза" и "Емил". Дени Дидро - роден е в заможно семейство, добре образован, опълчва се на баща си, който настоявал да бъде свещеник. За това е лишен от издръжка. Става популярен с романа "монахинята", който представя фалша в средите на висшето духовенство. Дидро създава повече от 30 тома трудове, озаглавени "Енциклопедия на занаятите, науките и изкуствата". С тези томове Фр-я получава нова представа нова представа за човека и обществото. Църквата спира 2 пъти изданието, изпраща Дидро в затвора, но той успява да завърши своето огромно дело. Бомарше - "Севилския бръснар" и "Сватбата на Фигаро". В тях за 1 път главния герой е гражданин от 3тото съсловие, който поставя в комична ситуация своя господар аристократ. Той, както Дидро, нарича фр.революция "дъщеря на Просвещението".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Френското Просвещение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.