Градоустройство и архитектурен облик на Средновековния български град (12 - 14 век)


Категория на документа: История



Градоустройство и архитектурен облик на средновековния български град
(12 - 14 век)

След освобождението си от Византия в края на 12 в., България започва да се издига отново, за да достигне апогея на своето могъщество в периода 12-14в. Развива се и културата. Значителен тласък получава строителството. Създават се нови укрепени селища - малки и големи градове, които продължават традициите на градовете от ранното Средновековие. Разкритите до този момент веществени доказателства дават право на археологията да типологизира градовете според техните функции.

Към първия тип се отнасят градовете с първостепенно значение в търговията и международните отношения. Те съчетават икономически и политически функции. Такива са Търново, Варна, Видин и Несебър.

Към втория тип се отнасят стопанските центрове. В тях развити са били занаятчийството и търговията. Този тип градове са административните центрове на хората. В тях се строят резиденции на местната феодална аристокрация. Червен, Никопол, Шумен, Ловеч, Враца, Овеч, Средец, които спадат към тази група са били и центрове на църковните области.

При третия тип градове доминират стратегическите и военно-политическите функции. Резиденции на местните феодали, Крън и Копсис са именно такива центрове.

Противоположни на тях са четвъртият тип градове, които нямат политическа роля. Чипровец, Созопол, Анхиало възникват на базата на специфични дейности.

Най-малки са петия тип градове като Белоградчик и Оряхово. Те нямат характерни отчетливи признаци.

По отношение на градоустройството планът в периода 12-14в. следва природните особености. Избират се естествено защитени места, които спомагат сравнително лесно да бъде укрепено селището. Самият градоустройствен план различава две основни части: външен и вътрешен град. Вътрешният град е разположен върху най-високата част и е укрепен. В някои големи селища във вътрешния град се оформя цитадела. Тя включва замъкът на владетеля и се оформя като второ укрепено ядро.

Външният град (т.н. приград) обикновено не е укрепен. Тук се разкриват къщи на търговци, занаятчии, дребни и средни свободни производители.

При по-големите градове извън очертанията на външният град се наблюдават останки от селища, което говори, че беднотата е живеела в махали.

За да се създаде средновековния български град строителните работи са били извършвани в четири основни направления: отбранителни съоръжения, култово строителство и гражданска архитектура.

Поради несигурното не само външно, но и вътрешно положение в страната, от значение за всеки град е било неговото укрепление, което по принцип се е състояло от стена и кули.

Крепостната стена е била строена само откъм достъпните места. Изграждана е, следвайки плана на местността - използва наклони, възвишения и затова винаги е в неправилен план. Дебелината на стената рядко надвишава 2 метра. Кулите нямат строго определено място. Често основите им са били вграждани в самите скали.

През периода 12-14 в. възниква като архитектурна форма свободностоящата кула. Тя със значителни размери и съчетава функциите на крепостно съоръжение и жилище. Тя се среща много рядко в цитаделите на градовете. Включвана е в плана при изграждането на някои манастири (Хрельова кула).

Едно от централните места в градоустройствения план е заемал християнският храм. Строителството на църква през периода 12-14 в. се подчинява на канона, но свързана с духовните потребности на неселението е много изкусната изработка. Разнообразието в архитектурните типове е голямо. Има онаследяване на старите традиции и същевременно се въвеждат нови форми. Църковната архитектура е представена от два основни типа. Външната украса е пластична - декоративни панички, изработени от глина и покрити с цветна глеч.

Гражданската архитектура дава цялостния облик на средновековния град. Сградите са били организирани в квартали, имало е улици и канализация.

Сведения за това как са изглеждали жилищата дават веществените доказателства, представляващи останки от приземни етажи на сгради. Запазени са изображения и в църковни стенописи и миниатюри.

В периода 12-14в. жилищата се делят на два основни типа: масови и болярски. Масовите жилища се откриват и в големите, и в малките градове.

Биват полуземляни, които са полувкопани в земята и надземни жилища. Планът е прост, постройките са едноетажни. Това, както и използваният груб строителен материал - камък, кирпич и плет - ясно показват социалното положение на обитателите на тези жилища - градската беднота.

Големите градове са имали водеща роля в търговията и занаятите. Затова тук присъства и ясно диференцирано търговско-занаятчийско съсловие. В много големи градове са били оформяни цели занаятчийски квартали. От разкопките става ясно, че част от сградите в тези квартали са били двуетажни. Горния етаж най-вероятно е бил използван като жилище, а долния е бил свързан обикновено с търговска дейност - магазин, или по-рядко е представлявал работилница.

Най-интересни по план са били болярските жилища. Останки от тях се разкриват изцяло само в големите градове. Сградите се отличават със сложен план и са двуетажни. Понякога болярските жилища представляват цели комплекси, включващи вътрешен двор с жилищни и стопански сгради. Голяма част от домовете са имали балкони или чердаци. Болярските жилища са прецизно изградени. Като строителен материал освен обработъчен камък са били използвани и дървени греди. Разкрити са останки от плоско стъкло, доказващи, че прозорците са били остъклени.

Така наи-общо в градоустройствено и архитектурно отношение е изглеждал средновековният български град. Значението на създадените и оформените в периода 12-14 в. градове е било толкова голямо, че една част от съвременните стопански, политически и промишлени центрове са създадени именно на базата на средновековните укрепени селища.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Градоустройство и архитектурен облик на Средновековния български град (12 - 14 век) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.