Характеристика на персите като етнос


Категория на документа: История


Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Курсова работа на тема:

Етнографска характеристика на персите

Изготвил: Звезделина Айдарова

Геолого-Географски факултет, II курс География, №4952

Персийците са група от индо-европейските племена, които никога не са се обединявали до VI в. Възходът на персите се дължи до голяма степен на тяхната религия. До 486г. пр. Хр. те контролирали цяла Месопотамия, както и Македония, Египет, Палестина, Арабския полуостров и дори части от Индия. Родината на персите е територията на дн. Иран. Те говорели на език, който бил близък до санскритския и почитали богове, които били близки до боговете на Ведите в Индия. Историята, културата и религията на древна Персия са били доста близки с тези в Мидия. Персите и мидийците по произход са арианци. Тези от тях, които се заселили в южната част на Иранското плато, станали известни като перси, а тези от планинските региони на северозапад са наречени мидийци. Мидийците били първоначално водещи, но към средата на VI век пр. Хр. персите доминирали не само в Иран, но също така и в цяла западна Азия. В началото на V в. пр. Хр. Персия станало обобщаващо название на териториите на Мидия, Сузиана, Елам и Месопотамия. Това, което ние днес наричаме Персия, не съвпада с територията на древната империя със същото название. Тази империя е обхващала през периода VI в. пр. Хр. - VII в. Месопотамия, Арменското плато, Асирия, Арабския полуостров и дори Египет. На север тя е граничела с Кавказ, Каспийско море и Тюркестан, а на юг с Индийския окена и Персийския залив. Територията й била1 642 000 км2 .

Промени в териториалния обхват в древна Персия

Древните перси са били буйни и дръзки хора, които отглеждали добитък в планинските региони и са развивали мотично земеделие в долините и равнините. Най - големите им градове били Екбатана, Персеполис, Суза и Селевк - Ктезифон. За начало на персийската история специалистите приемат царуването на Кир Велики (550-529 г. пр. Хр.). Той е бил принц на Елам (Анзан) и, разширявайки границите на държавата си, превзел Мидия и Персия. Още по-голямо разширение на границите си Персия имала при Дарий (521-485 г. пр. Хр.). Той е персиец по рождение и религия и произхожда от царския род Ахемениди. Бил е поклонник на древната персийска религия зороастризъм. Историята на Персия може да се радели на 5 периода, през които са царивали различни династии . Династията на Ахемениди започва с цар Кир Велики и свършва със завоюването на Персия от Македония; следва династията на Селевкидите ; династия на Партите; династия на Сасаните и ислямски период. Династия на Ахеменидите (550 - 331г. пр. Хр.) - след смъртта на Новуходоносор Велики - цар на Вавилон Западна Азия е била разделена на три царства (Вавилон, Мидия и Лидия), които воювали помежду си. През 550 г. пр. Хр. на трона на мидийската империя се възкачил Кир, който още през следващата година превзел Мала Азия и я включил в пределите на империята си. До 538 г. пр. Хр. Кир превзел и Вавилон, като разрешил на евреите да се върнат в Палестина. Неговия наследник Камбис завладял и Египет. През 521 г. пр. Хр. на трона се възкачил Дарий Хистасп, с което настъпил края на династията Елам и започнала ерата на истинските Ахемениди. Дарий бил принуден да води война срещу Вавилон, Египет и другите провинции на империята, които не признавали неговата власт. Тези войни продължили до 515 г. пр. Хр., когато бунтът на азиатските гърци бил потушен. През следващите години от царството си Дарий завладял и голяма част от територията на днешна Индия по поречието на Инд. Дарий I

През 485г. пр. Хр. на престола се възкачил синът на Дарий - Ксеркс. Той се опитал да завладее Древна Елада, но бил победен от Темистокъл при Саламин край Атина (480 г.), като преди това дал огромни жертви в битката със спартанците на Леонид при Термопилите. През периода 479 - 465 г. пр. Хр. Ксеркс загубил владението върху Атина, Йония и Тракия.

Битката при Термопилите (началото на Втората Гръко-персийска война)

През 465г. пр. Хр. на престола се възкачил Артаксеркс I. През 449 г. пр. Хр. той сключил примирие с Атина след редица неуспешни войни с Гърция. През 424 г. пр. Хр. Артаксеркс I бил наследен на престола от Дарий II. През 412 г. пр. Хр той отново завладял гръцките градове в Мала Азия. През 404 г. пр. Хр на престола се възкачил сина на Дарий II - Артаксеркс II. Той потушил бунтовете в Мала Азия и Египет. През 359 г. пр. Хр на престола застанал Артексеркс III. През същата година персите били победени в Египет, а през 352 г. пр. Хр изгубили Финикия и Кипър. През 338 г. пр. Хр той бил убит и наследен от Дарий III. През 331 г. Дарий III бил победен от Александър Македонски при Аарбела (Гуагамела), с което бил сложен край на династията Ахемениди. Династия на Селевкидите (331-250 г. пр. Хр ). Александър Македонски основал над 70 града в територията на днешна Персия, в който се заселили гръцки и македонски колонисти. След смъртта му избухнали размирици в огромната империя, която продължила близо 42 г. През 312 г. пр. Хр на трона на Персия се възкачил един от генералите на Александър - Селевк., който основал династията на Селевкидите. Той построил град Селевкия на река Тигър и преместил столицата на Персийската империя в него. При неговото управление и това на наследниците му имало явно съперничество между гръцките и македонските родове, което се пренесло и в съперничество между кавалерията и пехотата във войската. Гръцките колонисти в Бактрия въстанали срещу македонците и с много усилия били укротени от Селевк. Недоволството обаче продължавало и по време на царуването на Антиох I. През 240 г. пр. Хр избухнало въстание, което довело до основаване на гръцка държава в сърцето на Централна Ария (Бактрия). Тази малка колония запазила своята независимост около 100 г. и разширила владението си чак до р. Ганг, като завладяла стотици големи за времето си градове. През 259 г. пр. Хр. на престола застана Антиох II, при чието управление Персия загубила голяма част от мощността и територията си. През 250 г. пр. Хр. Парта се обявила за самостоятелна държава и се поставило началото на Партанската династия. Арсацидска или Партанска династия - великата ера в историята на Персия. Партанците били номадско племе и последователи на зороастризма. Те били известни със своите ездачески умения, а войниците им били покрити с метално снаряжение и яздели без седалки. Те водели чести войни с гърците и римляните и управлявали около 400 г. с желязна ръка Персия. От партанската династия най-известен бил Матридат Велики. Той разширил територията на Парта за сметка на съседните държави и достигнал бреговете на Ефрат и Инд. Партите победили Селевкидите и сключили мир с римляните. Те завладели също и Армения. Митридат развил търговия, занаятите и земеделието. По негово време започнало сечението на монети от злато и сребро, на които бил изобразен неговият лик.

Монета от сребро с лика на Матридат Велики

В средата на I в. Парта била нападната от 60 000 армия на Крас., който управлявал Рим заедно с Цезар и Помпей. През 54 г. римските легиони били разбити напълно от партанците на Ородес край изворите на Ефрат. Неговият наследник Фраат преместил столицата на Партанската империя в северния град Крезифон, който бил столица на около 6 века до нашествието на арабите. През 33 г. Фраат разбил 100 000 римски армии начело с Марк Антоний при Фрааспа. След това поражение Римската империя не е воювала с Парта около век. Династията на Сасанидите - в партанската династия Сасаниди е имало истински представители на персите. Неин основател е Артаксеркс, който е бил роден в град Персис (централен Иран). Неговият баща Бебек бил местен княз. Артаксеркс завладял цялата империя на партите, а оцелелите представители на династията се приемала като наследник на Ахеменидите и наложила зороастризма като официална религия в Персия. През 230 г. Артаксеркс започнал война с Рим за завладяването на Месопотамия. След частичният си успех той се отдал на строителство на нови градове, училища и храмове и извършил преустройство в правосъдната система и в армията. Неговият син Сапор I подновил войната с Рим и завладял Сирия, като разрушил Антиохия. Военните одежди на сасанидската армия
Третият сасанидски цар бил Хормуз, който се задържал за малко на престола. Неговият наследник Бахрам I продължил войната с Рим до 275 г. Той започнал и преследвания срещу последователите на Мани (манихейците). При неговият наследник Бахрам II столицата на Персия Крезифон е била опожарена от римляните. По времето на цар Шапур (310- 381 г.) в Персия започнали големи гонения срещу християните , за които се считало, че симпатизирали на Рим. По време на неговото царуване бил подписан и 30 - годишен мирен договор с Рим. По време на царуването на Ездегерд било разрешено свободното разпространение на християнството в Персия и издигането на църкви. След неговата смърт през 420 г. започнали гонения на християните, което влошило отношенията на Персия и Рим и през 422 г. започнала нова война между тях. Едва при царуването на Хозрой I (Справедливия) през 531 г. била обявена всеобща търпимост между религиите в Персия (християнство, манихейство и зороастризъм) . Последния представител на династията на Сасанидите е цар Ездегерд III, при който е бил победен от арабите при Екбатана през 642 г. С това бил сложен край на династията на Сасанидите и Персийската империя. След завладяването на Персия от арабите територията е била управлявана от заместник губернатори. Постепенно Персия се превърнала в ядро на Арабския халифат. В началото на Х в. територията й била завладяна от селджуките, предвождани от Тогрул Бег, Али Арслан и Малек Шах. През 1258 г. територията на Персия била завладяна от монголите на Хулаку Хан. До 1848 г. Персия е била управлявана от представители на различни династии. След 1747 на власт дошли династията на Каджарите, която въвлекла Персия в три войни. Първите две били с Русия (1813 и 1828) и завършили неуспешно за Персия. Третата война е с Великобритания през 1856 г. През 1860 г. Персия била опустошена от чумна епидемия и глад, които отнели живота на над 2 млн. души. През този период върху живота в страната нараснало влиянието на Русия. През 1896 г. на трона на Персия застанал Музафер - ед - Дин. През 1905 г. той свикал събрание и започнал дълбоки реформи на управленско и държавно ниво. Това променило и формата на управлението от абсолютна към парламентарна монархия. До тогава шахът бил съветван от великия везир и министри. Неговата воля била задължителна за изпълнение от всички. Имамите (върховните свещеници) имали също голяма съдебна власт. Днес наследник на древна Персия е Ислямска република Иран. Името на Персия е променено на Иран през 1935 г. - като по-обединяващо за преимуществено арийското население на страната. Името "Иран" идва от старата форма "Арианам", т.е. "земя на арийците". Самите персийци отдавна наричат своята страна така, а от 1935 г. това име е официализирано и за пред останалия свят. Посредством името си Иран подчертава арийския си произход - на страна на водещия ирански азиатски индоевропейски народностен клон. Още първите персийски царе (шахиншахове) се титуловат като "царе на арийците".

Официален език е персийският, наричан още фарси. Той е майчин език на половината иранско население. Много диалекти на този език се говорят в различни региони на страната. Едни от най-ранните заселници на територията на Персия били арийците, чиито език има силно влияние върху персийския и до днес. Историята на персийския език се поделя на три периода: Ахеменидски период (550 - 331 г. пр. Хр.). Персийският език бил представен от около 400 думи. Езикът от този период се нарича староперсийски. Бил познат от монументалните клинописни надписи (6-4 в.пр.Хр.) в областта Парс в югозападен Иран. Тези надписи са изсечени по поръчка на ахеменидските владетели и прославят тяхното управление. Езикът на клинописните надписи се характеризира с повтарящи се стандартни формули по вавилонски образец. В клинописни текстове от Елам и Вавилон, както и в деловодството на ахеменидската канцелария, водено на еламски език, са запазени голям брой староперсийски лични имена и военно-административни понятия. Сасанидски период (227 - 651 г. пр. Хр. ). През периода езикът е бил представен от описание по паметници, медали, скъпоценни камъни, печати и монети, от литература, която се смята за равна по обем на тази от Стария Завет. Това е литературата на Зороастър, която била богословска и писана на литургии. Езикът, на който е писана, е много по - архаичен от съвременния персийски, в който е ограничено арабското влияние. Той е познат като пахлави или средноперсийски.

Религиозни надписи на средноперсийски (Сасанидски период)

Ислямски период (от 900 г. сл. Хр. до наши дни). Разликата между пахлави и ранната форма на съвременния персийски е, че във втория арабското влияние е много силно. Водеща религия на древните перси от периода на династията на Ахаменидите до края на Сасанидската династия била зороастризма. Тя се е зародила в средата на VII в. пр. Хр. Неин основател е Зороастър. Според зороастризма вселената се управлява от двама богове - Ахура Мазда (бог на сътворението, светлината и доброто) и Ахриман (бог на злото и тимнината). Тези богове били в епична битка за сътворението, но накрая победил Ахура Мазда. Религията на Зороастър била ориентирана към последното поражение на Ахриман и на всички негови последователи - богове, човешки същества и други сили. Персийския цар Кир първи схванал идеята, заложена в зороастризма, която се разпространила по света по-късно. До появата на Кир е нямало култура или човек, които да проумяват тези идеи. През 559 г. пр. Хр. Кир станал вожд на едно от племената в южната част на Персия. Явен поклонник на Зороастър , той вярвал, че неговата религиозна мисия е да изпълнява заветите на Зороастър чрез военните си дела. Според Кир той е трябвало да помогне на своя бог Ахура Мазда в борбата му със силите на злото. Той разпространил учението на Зороастър сред всички народи, които завладял. Тези народи обаче не били принуждавани на сила да приемат зороастризма. Кир приемал правото на народите да имат свои богове. Той виждал мисията си в унищожаване на религиите, служещи на злите богове и сили, и издигане на тези религии, които са обединени от боговете на доброто, начело с Ахура Мазда.

Зороастър

След като Кир завладял Вавилон освободил от робство евреите. Той твърдял, че в съня си бил посетен от бога на евреите Йехова, който му казал, че е на страната на Ахура Мазда и по тази причина иска да бъде почитан в земята на Юда. Кир освободил евреите с ясната идея да възвърнат почитта си към Йехова в Храма на Йерусалим. Те обаче заимствали и редица неща от Зороастър. Персийският етнос е бил съставен от много племена. В основата му били племената на Мидия (пасаргадите, марафианци и маспианци), които определяли политиката на държавата и развитието на етноса. Тези племена са били ръководени от династията на Ахеменидите, от които произлизали почти всички известни царе на Персия. Персите не са имали ясна представа за боговете и не са вярвали, че божествата имат човешки образ. Те не са имали олтари и храмове, като са считали това за ненужно. Персите са провели жертвоприношенията си по върховете на планините. Те са почитали Слънцето, Луната, Урания, огъня, водата и ветровете. Част от божествата им са били заимствани от арабите и асирийците. Жертвоприношенията към гореизброените божества били правени без издигането олтари, без паленето на огън, без извършването на възлияния, без музика на фейти, без поставянето на венци и без освещаването на пшеничени питки. Мъжете, които искали да извършат жертвоприношението, донасяли жертвеното животно до уреченото място и там изричали името на бога, за когото се извършва ритуала. Мъжете носели чалми, които трябвали да бъдат с венци от мирта. Жертвоприносителят трябвало да се моли за благоденствието на царя и персийския народ. Жертвеното животно било нарязвано на парчета и варено. Когато всичко било готово, се поднасяло на поляна с трилистни детелини и един от маговете пеел химн, който разказвал за произхода на боговете. Не било законно да се прави жертвоприношение без присъствието на маг. Персите почитали най-много рождените си дни. Според обичая трапезата на този ден трябвало да бъде отрупана с храна. По-богатите перси изпичали цели волове, коне, камили, или магарета. По-бедните използвали за жертвоприношение по-дребни животни. Персите били любители на десертите и виното. Те много уважавали съседните народи. При срещи на представители на различни прослойки от персийското общество нискостоящият е трябвало да покаже почитта си към висшестоящия като ляга на земята пред краката му. На най-високото стъпало на обществената стълбица в Персия са били мидийците. Те са управлявали останалите народи в империята. Персийците бързо приемали чуждите обичаи. Те възприели облеклото от мидийците , а част от бойните им доспехи били заимствани от египтяните.

Традиционно персийско облекло, заимствано от мидийците

Мъжете персийци имали по няколко жени и любовници. Те считали за израз на мъжество отглеждането на много синове в семейството. Всяка година персийският цар изпращал дарове на мъжът, който имал най-много синове. Момчетата били възпитавани от петата до двадесетата си годишнина да яздят, да стрелят с лък и винаги да отстояват честта си. До петата им година не било разрешено да се появяват пред бащите си. Този обичай се е наложил преди схващането, че ако детето почине преди навършване на 5 г., бащата не би трябвало да скърби за загубата му. Персите считали за неприемливо да се говори за нещо, което е забранено да се върши. Най-позорното за тях била лъжата. Позорно било също да имат заеми, защото длъжникът бил принуден да лъже. Ако някой бил болен от проказа на него му било забранено да общува с хората. Персите вярвали, че болните от проказа са прегрешили пред Слънцето. Болните и белите жени не бивало да общуват с други хора и били прогонвани от страната. Персите никога не замърсявали реките, защото имали голяма почит към водите. Персийските имена завършвали с еднаква буква, наричана от йонийците сигма. Според персийският обичай телата на мъжете не били погребвани докато не бъдат разкъсани от кучетата или от хищните птици. Останките от телата им били покривани с восък и погребвани. Персийските жреци за разлика от египетските са убивали с голи ръце жертвените животни. Персите никога не пазарували на открити пазари, защото считали, че стоката се разваля. Персийските занаяти и изкуство също имат древна история и традиции. Те са разпространени не само в Азия и Европа, но и по целия свят. Персийското влияние личи в архитектурата, калиграфията, килимарството, киното, музиката, рисуването и във всички други художествени занаяти. Точното изображение на човека никога не е било част от персийското изкуство. По-късно тази традиция се е пренесла и върху шиитската ислямска култура. Много видове персийски изкуства са създадени още преди арабското нашествие в Персия. Любими мотиви в персийското изкуство са геометричните форми (медальони и извивки, гроздове и други цветни украси) и фигурите на хора, лъвове, слонове, пауни, феникси и графони. Човешките фигури били формализирани. Калиграфията е високо ценена в Иран и днес, и често се слива с изобразителното изкуство. Съвременните произведения на изкуството отразяват до голяма степен вековните персийски традиции. Характерен елемент от персийското изкуство е гравирането на фигури върху метал. То най-често се свързва със специфичния метод на изработка. Гравирането се извършва върху различни видове метали - мед, месинг, сребро, злато и сплави. Когато се гравира, се поставя смола на задната част на металния предмет, за да се избегне нагъването на метала, което може да се причини от силните удари на чука и длетото, както и за да се избегне силния шум. След това избрания модел се пренася върху метала с помощта на специален инструмент, наричан нимбор. В много древни персийски митове се споменава за употребата на метали. В свещената персийска книга "Авеста" се споменават четири вида метали, върху, които се е гравирало - злато, сребро, стомана и желязо. Иран (Персия) е първата страна, в която се е използвал метал. Това било и следствие на факта, че за разлика от Месопотамия и Египет, Персия разполага с богати залежи Гравиран съд на метални руди. Главният рудодобивен регион бил Кармания. Сасанидските майстори изработили много предмети от метал, които украсявали със скъпоценни камъни - чаши, сребърни кутии и др. Върху предметите били изобразени ловни сцени, животни и птици. В Персия било развито и грънчарството. Първоначално глинените съдове били изработвани за домакински нужди. Те били 2 бива - черни и червени. По-късно те били украсявани с геометрични фигури. Може да се каже, че Персия е родината на керамиката за украса, защото рисувани керамични съдове са открити през 4000 г. пр. Хр. Глинените съдове били изпичани в пещи, като се поставяли върху въртящ се постамент. Персийците изработвали различни съдове - гърнета, купи, делви и др., в които събирали зърното. Сред откритите съдове има и примитивни глинени фигури на животни и птици, които били използвани за украшения. Изобразителното изкуство на територията на Персия датира още от пещерната епоха. В пещерите на провинция Лорестан са открити рисунки на животни и ловни сцени. Открити са и рисунки по стените на постройките в град Фарс, които датират отпреди 5000 г. Всичко това доказва, че древните перси са имали високоразвито изобразително изкуство. В него личи и влиянието на китайското изобразително изкуство. През първите векове след появата на исляма персийските художници започнали да илюстрира и книги. След нахлуването на монголите, в Персия се появил нов художествен стил, който бил повлиян от китайското и монголското изкуство. Великите монголи насърчавали персийските художници в творческите им търсения. Древните перси имали азбука от 36 букви, която използвали при писането с писалки върху кожи, вместо върху глинени плочи. Персите били и изключително добри калиграфи (краснописи). Калиграфията била сред най-уважаваните изкуства в Персия и Иран. Калиграфите използвали различни мотиви за обогатяване и украсяване на керамични и метални съдове. Повечето от ръчно писаните ирански книги се считат за художествени заради изящната калиграфия в тях. Произведенията на известни калиграфи от Иран се съхраняват днес като ценни художествени произведения в частни колекции и в музеите по цял свят. Калиграфското изкуство в Иран има дълга история. През VII в. пр. Хр. в Мидия за първи път била измислена азбука, която се състояла от 36 букви. Персите подвързвали книгите по различни начини, обикновено с кожа. Кожената подвързия била украсяване с геометрични цветни фигури и разнообразни пейзажи.

Персийска калиграфия (VIII в.)

Персите са останали в историята и с изключително красиви килими, които произвеждат от векове. Персийските килими наподобяват многоцветна изящна картина, която прелива от цветя, зеленина, митични животни и същества. Килимите били достъпни за всички и украсявали домовете на милиони персийци. Тъкането на килими е майсторство, защото се комбинират изобилието и богатството на фантазия, която се изразява чрез дизайна на килима. Джон Раскин (английски критик, философ и реформатор, живял XIX в.) отбелязва, че "красивото изкуство е това, което ръката, мисълта и сърцето на майстора се сливат". Тъканите на килими било до известна степен и начин за изразяване на племенното изкуство в миналото. Персийският килим е бил винаги ръчно изработен от вълна. Думата килим (carpet) произлиза от латинската дума caprere, която означава дърпам или здраво връзвам. Тази дума се предполага, че произлиза от изтеглянето на вълна. Векове наред вълната се използвала за тъкането на килими. Нуждата е породена и развила килимарското изкуство в Персия. Многобройните номадски племена, които някога кръстосвали обширното Иранско плато, са измислили покритията по подовете и стените, които ги предпазвали от студа. Топлите и приятни цветове на килимите и техните фигури са осигурили успокоение сред суровата природна среда. Килимите в палатките се използвали за сядане, лягане и за покриване на входа на палатките и на стените, с цел задържане на топлината. Те са били разменяни за други продукти в бартерни сделки. Считат се за важен елемент в постоянната борба за оцеляването на хората, които живеели в трудни условия. Килимите постепенно се превърнали от нужен елемент на бита в признак за богатство. Персийските килими са станали неразделна част и от домашния интериор в световен мащаб. От палатките на номадите до дворците на владетелите, персийските килими били ценени навсякъде. Най-важното в тях били красотата и топлината, която те излъчвали. Персийските килими били и най-главната цел за търговия през вековете. Главен процъфтяващ търговски център бил Тебрис в Азербайджан. Тевриз бил вратата към Запада, тъй като бил разположен на главните търговски пътища от Персия (Иран) за Анатолия (Анадола) и за Европа. Градът бил продължително време и крайна точка на Пътя на коприната от Китай. На изток от него били разположени градовете Машад и Херат, които били оазис на пътя за Туркменистан и Китай. Още в древността са съществували 2 основни традиции в килимарството - ориенталски и оксидентален. По-старата (ориенталската) обхваща килимарството от Централна Азия, Близкия изток, Китай и Северна Африка. Западната традиция произлиза от ориенталката и е формирана доста по-късно. Марко Поло споменава в своите записки, че Мала Азия произвежда най-качествените и красили килими в света. Търговията с килими със Запада започнала едва през XVI в. На Запад килимите се използват за покривки на легла, шкафове, маси и други мебели. Едва през XVIII. Килимите започнали да се използват за подови настилки в Европа. Причината за това била, че килимите били ценени твърде високо като произведение на изкуството и било недопустимо да се стъпва върху тях. Заслужавали да бъдат показвани само като предмет на изкуството. През 1949 г. руският археолог Руденско открил най-стария ориенталски килим по време на разкопки в погребални могили в планината Алтай. Този килим е датиран от времето на Ахеменидската династия и е признат за най-старият в света. Гробницата била ограбена от крадци, но те не взели килима. През направеният отвор проникнала вода, която замръзнала и по този начин се е съхранил килима. Този древен килим е наречен "Пазирик". Цветът му бил тъмночервен, а на него били изобразени елен и персийски конник. Сега той е изложен в Ермитажа в Санкт Петербург.

Първият персийски килим "Пазирик"

От персийските килими са били запленени и много велики военачалници и владетели. Александър II Македонски бил удивен от килимите в гробницата на Кир Велики в Пасаргада. По време на монголското нашествие в Персия през XIII в. килимарството западнало. Монголските владетели използвали труда на талантливите килимари от Иран , за да украсят дворците си в Централна Азия. По времето на Сафавидската династия през XVI в. шах Абас Велики създал кралска килимарска фабрика в столицата си Исфахан, наемайки най-добрите майстори. По това време градът бил рай за изкуството. Уникален килим за този период е "Ардебил". Той бил направен през 1539 г. и се счита за вторият най-стар килим в света след Пазирик. Днес се съхранява в музея "Виктория и Албърт" в Лондон. Този килим представлява звезден медальон на фона на сложна система от стебла и цветя, изобразени на ослепително тъмносиньо поле. За оцветяване на вълната се използвали само естествени бои. Оцветителите включвали минерални пигменти, извлеци от насекоми и животни, както и от растителни продукти (листа, кора на дървета, корени, плодове, цветя и др.). Тези оцветители били използвани от XVI до XIX в. И до днес в Иран много рядко се използват изкуствени оцветители при изработката на килими.

Персийският килим "Ардебил"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на персите като етнос 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.