Християнизация на балканските народи и взаимоотношенията Изток-Запад


Категория на документа: История


 Християнизация на балканските народи и взаимоотношенията Изток-Запад

Конфликтът между Византия и Римската църква датира от дълго време, а поспепенно прераства в сблъсък между двете големи църковни общности - Източната и Западната. Противоречията се изострят още повече, когато на дневен ред е поставен въпросът за влиянието сред славянските общества в навечерието и по време на тяхното християнизиране. Всичко това води до сблъсък на интереси и постоянни пререкания.

Проблемът с християнизацията добива предимно външнополитически характер, свеждащ се в стремежа на константинополските светски и църковни управници да обърнат ,,в правата вяра'' околните езически народи и държави и преди всичко славянския свят (сърби, руси). Това е време на културно-политически мисии с християнизаторска цел, които стават особено активни от средата на IX век нататък.

Наред с тези противопоставени една на друга държави на политическата сцена все по-ярко излиза славянският свят, все по-ярко се чувства присъствието му в една обширна територия в Югоизточна и Централна Европа, където са обособени отделните славянски етнополитически формации. Нов съществени момент е широко разгърналият се от средата на IX век нататък процес на християнизация, при който отделните славянски държави, които с времето рано или късно изоставят старите езически вярвания и възприемат новата вяра. При този процес наред с вътрешните предпоставки, които налагат промяната на религията, определен дял специално за славянските държави на Балканския полуостров има и византийската политика. Целта на империята е по този начин да засили своето влияние върху тези държави, да ги включи в своята област не само църковно, но и в политическо отношение. Във взаимоотношенията между константинополската и римската църква нееднократно настъпват остри кризисни моменти, водещи до пълен разкол. Конфликтът получава драматичен завършек на 16. VII. 1054 г., когато папски легати начело с кардинал Хумберт пристигат в Цариград и поставят в олтара на ,,Св. София'' една була на папата, с която той анатемосва патриарха. Окончателното скъсване, което е резултат от дълго продължило разграничение превръща Балканите в територия, през която преминава една от най-важните конфесионално-културни граници в Средновековна Европа - тази между източното православие и католицизма.

Разривът между източната и западната църква не е случайно явление. Той е резултат от едно продължително, закономерно обществено-икономическо и политическо развитие, което в течение на векове разделя все повече и повече Рим от Цариград и създава предпоставки за изостряне на противоречията помежду им. След схизмата на двете църкви тези противоречия се изострят още повече, като при това обхващат не само областта на религията, но се проявяват и в областта на политическия живот, на социалните и правните възгледи, на културата. Под въздействието на църковната схизма от 1054 г. римското реформаторско движение от Латеранския събор (1059 г.) дава нов подтик на централизиращите стремежи и издава решение срещу по-нататъшното съществуване на литургия на народен език. На синода в Сплит от 1060 г. хърватската църква е задължена да изпълни решенията на църковния събор.

Всички тези събития дават ход на историята в различни аспекти, а отражението им върху бъдещето оказва голямо значение за развитието на отношенията между балканските страни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнизация на балканските народи и взаимоотношенията Изток-Запад 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.