Хронологически граници и вътрешна периодизация на историята на средните векове.


Категория на документа: История


1. Хронологически граници и вътрешна периодизация на историята на средните векове. Понятиен апарат. Извори по историята на средните векове. Обща медиевистика в България.
Термина среден век - мedium еvum се поява в Италия през ХV-ХVI в. като съществуват различни версиите относно името на този, който пръв го употребява. Главната версия обаче е че това е папският библиотекар Джовани Андреа употребил го през 1469 г. В историографията обаче като термин за средновековието, се смята че влиза през ХVI век когато двама немци - Георг Хорн, и Кристоф Келер, Целер или Целариус, разделят човешката история на три периода - античност, сред. и ново време. Хронологични граници - съществуват различни версии по този въпрос. 1. Версии за началото на средновековието - Гьорг Хорн дава като начална дата на този период 300 г., без тя да се свързва с конкретно събитие. Други историци пък избират конкретно събитие като например 313 г. - подписването на Миланския едикт и признаването на християнството за официална религия. Друга дата, към която се ориентират историците е 325 г. т. е. Никейският събор и Първи вселенски събор. От своя страна обаче Кристор Келер сочи 330 г. т. е. създаването на Константинопол като столица на империята. Привърженици има още и идеята, началото на средновековието да се постави в рамки с "Великото преселение на народите" като се взема 375 г. Друга популярна теория се свързва с 476 г. или падането на Рим. 2. Версии за краят на средновековието - Георг Хорн - дава като край на средновековието 1500 г. Следващите предложения са свързани с конкретни събития като например 1453 г. - падането на Костантинопол, 1492 г. - откриването на Америка, 1517 г. - начало на Европейската реформация, поставена от Мартин Лутер, двете буржоазни революции - Нидерландската - от 1566 г. до 1609 г. и втората Поританската революция или Английската буржоазна революция - от 1640 до 1660 г. Има още предположения за краят на средновековието и в ХVI и ХVII в. като част от историците смятат още, че то свършав през ХV век. Не малка част предполагат, че то продължава и до ХVII век, а за някои региони на Европа дори до ХVIII-ХIХ век. Налага се обаче и вътрешна периодизация, която има различни варианти: според проф. В. Гюзелев средновековието се дели на три части, като първия период е от IV до IХ в. включително; втория от Х до средата на ХIV в.; и трети от средата на ХIV до ХV в. включително. Друга периодизация е източната - Сказкин, отново с три периода - 1. ранно средновековие - от края на V до средата на ХI в.; 2. развит феодализъм - от средата на ХI до края на ХV в.; 3. късно средновековие обхващащ ХVI до средата на ХVII в., т. е. Английската буржоазна революция се явява като край. И като последен вариант за периодизация е тази на Жак льо Гоф. Той дели средновековието на късна античност - преходен период между античност и средновековие от IV до VII в. включително; ранно средновековие - VIII-IХ в.; централно средновековие - от Х до ср. на ХIV в.; и късно средновековие, като тук трябва да се има впредвид, че за по-голямата част от Европа това е от средата на ХIV до ХVI в.. За други части от Европа обаче средновековието продължава и през ХVII в. а дори и през ХVIII в., като за негов край се приема като цяло Великата френска революция от 1789 г. Извори - класификация на писмените извори по Средновековна обща история (по Люблинская). Тя разделя огромния масив от писмени извори на няколко големи групи. I. група е наречена Документален материал. Всъщност като извори документалният материал обхваща най-достоверните писмени извори, но сред оригиналите често се откриват фалшификати и затова е необходимо изворите от тази група да се подлагат на изследване и критика с методологията на специалната историческа дисциплина Дипломатика. Всъщност този тип документи са важни с това, че показват колко строго се следи всичко и как по тях може да се проследи социалното, икономическото и финансовото развитие на дадения народ в даден район. Подтиповете на тази група са следните: публични актове, т. нар. частни актове, документи от стопански административен, военен и финансов характер. II група - Юридически извори. Подтиповете на тази група са следните: паметници на обичайното право; кодекси с гражданско, наказателно и църковно право; отделни закони и укази; градски харти - договор между града и сеньора; държавните договори; съдебните протоколи; юридическите трактати. III. група са Повествователните, наративни извори. Тук също има подтипове: анали; хроники; мемоари и дневници; биографии; житията; кореспонденции с неофициален характер; публицистика. IV. група са Фолклорни и литературни извори - народни песни, епос, авторови литературни произведения и др. Извори за ранното средновековие края на IV ср. на ХI в. - запазени са индивидуални преписи на публични актове, главно в манастирските архиви, т. нар. "варварски законници" - от Меровингския период е Салическия закон на франките, в който няма влияние от римското право, Рипуарския закон, законът на вестготи, бургунди, алемани и др. Има още и анали и хроники, както и два извора даващи сведения за древните германци - "Записки за Галската война" на Гай Юлий Цезар, писани между 58 и 50 г. пр. Хр., "Германия" на Тацит, писано към 98 г. сл. Хр. От Каролингския период има "Сборници със формули", които са една манастирска традиция, полиптици - многолистни книги, описи на манастирското имущество, книги за даренията, описи на кралски, църковни и пр. имения, капитуларии - кралски едикти - "Капитуларий за именията", от който се вижда структурата на голямото имение през тази епоха. Извори за периода от ср. на ХI до края на ХV в. - до края на ХIII в. - основен извор са манастирските архиви; ХIV-ХV в. - частни архиви на едри земевладелци,;т. нар. градски харти - имаги още от ХIII в., но от ХIV-ХV в. стават масови. Те са всъщност всеобразни конституции на средновековните градове. Има още и запазени вече архиви на съдилища от епископски ранг, както и кралско законодателство, представено от различни укази. Новото, което се появява тук са сборници със записано обичайно право - котюми или зерцал, в които са уточнени сеньориално - васалните отношения. Група извори, които стават масови през ХIV-ХV в., но ги има и през ХIII в. са цеховите устави - записано обичайно право. Срещат се и жития, които не са толкова много обаче както през ранното средновековие, хроники - това е тяхната епоха, като те са актуални до ХVI-ХVII в., след което се заменят от мемоари, спомени и др. От този период има още и биографии - главно от крале.

Обща медиевистика в България - дисциплината "Средновековна обща история" се появява в програмата на Софийския университет през 1889 г., като първи лекции тук чете Димитър Агура. През същата година по негово предложение като преподавател в университета е привлечен киевския проф. Михаил Драгоманов. След смъртта на Агура имаме смяна на преподавателите в Софийския университет - проф. Светозар Георгиев, като най-изявена тема в неговото творчество са кръстоносните походи, Георги Дерманчев - основната му тематика е за Реформацията в Западна Европа. В периода между двете световни войни сред. история в Соф. университет преподава и Пьотър Бицили - интереси: европейска култура и философия, християнството, ренесанса. След 9. IХ. 1944 г. като асистент е назначен синът на Св. Георгиев Борислав Примов. Следващият преподавател, който трябва да отбележим е проф. Христо Гандев - интереси: средновековния град, италианския ренесанс, европейската реформация. От 1952 до 1956 г. лекции чете и акад. Владимир Дупенчаров - изследвания: разпространение на богомилските идеи във Франция, международни аспекти на мисията на Кирил и Методий във Великоморавия и др. След неговото оттегляне лекции чете Михаил Йонов и в Търново също чете - интереси: пътеписи за Б-я през османския период, за ренесанса и реформацията в Европа и др. Следващото име, което трябва да отбележим е Йордан Николов - интереси: проблеми на реформацията, антифеодално движение на селяните и градското население в Зап. Европа и др. На следващо място ще отбележим Георги Сотиров - интереси: езичество и християнство в Средна Европа и др. Днес преподаватели в Софийския университет са проф. Красимира Гагова, доц. Александър Николов, доц. Ивайла Попова. Великотърновски университет - отначало тук води лекции Михаил Йонов, а след това Борислав Примов - той има много добро езиково образование; основни трудове -"Средновековна България", "Европейския Югоизток и Зап. Европа", "Кръстоносните походи и България" и др. От 1987 г. доцент тук е и Георги Първев - основна тема в научните му изследвания е историята на Полша през средновековието и полско - български отношения през ХIII-ХVII в. Асистент от 1973 г. тук и доцент от 1992 г. е още Стоян Богданов - интереси: ересите в Зап. Европа през ХI-ХIII в. Днес преподаватели по Средновековна обща история във Великотърновския университет са: дод. Надежда Христова и доц. Ивелин Иванов.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хронологически граници и вътрешна периодизация на историята на средните векове. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.