Икономически промени в българските земи през XVIII и XIX век


Категория на документа: История


Резюме на тема "Икономически промени в българските земи през XVIII и XIX век." На Пламена Желязкова от 12 б клас.
Отварянето на Османската империя към икономиката има значително отражение върху съдбата на местното население . Нарастналото търсене на пшеница, кожа, вълна, памук, коприна в Европа довежда до многократно увеличение на търговията с османската империя.Натискът на пазара предизвиква важни промени в земеделието и то се превръща в източник на печалби, а не средство за оцеляване.Появяват се едри земеделски стопанства които произвеждат продукция на пазара, които са собственост предимно на мюсюлмани, но се появяват и богари български чифликчии.Благоприятно се отразява на земеделието премахването спахийската система. С реформен акт през 1832г. Султан Махмуд II пенсионира спахииите и ги превръща в обикновенни поземлени собственици ,а през 1842г. е вдигнат и държавният монопол над българското зърно, което тогава за първи път достига и Западна Европа експортът бързо нараства. Важно значение има въвеждането на нови култури като например нарастването на площите с памук и носи двойно по-големи печалби в сравнение с пшеницата при равни площи.Други нови култури са тютюнът,макът и оризът, които са стабилни източници на доходи за едрите земеделци.Търсенето на сурова коприна предизвиква скокообразно развитие и на бубаството и се създават големи черничеви градини, особено в полупланинските райони на Стара планина- Търновско, Врачанско и Казанлъшко. Производството на орис е предимно ж Пловдивско и Пазарджишко, на пшеница-Добруджа, а на памук- Македония. Преобладаващата форма на стопанисване на земята си остава дребното и средното селско владеене, което продава само малка част от производството. В полупланинските правило са дребните стопанства, а недостигът на обработваема земя е хроничен. Основни потребности за живота- тъкани,дрехи, съдове, сечива в Османската империя се произвеждат от многобройни занаятчии. Нарастналият търговски обмен обаче налага постепенни промени във вековната традиция. През 1773 г. специален султански декрет потвърждава еснафската организация и строгата регламентация на занаятчийското производство. Важна социална промяна е нарастването на дела на българите сред занаятчиите.Все повече българи стават калфи и самостоятелни майстори в някой еснаф. В началото на XVIII в. Българите проникват в кожухарския, казанджийския, хлебарският занаят в Русе, в Търново те са мнозинство и ръководят златарския и бояджийския еснаф, а в Скопие в българските ръце са объщарският казанджийският и сапунджийският еснаф. Във всеки град има голям брой занаяти , но само някои от тях стават най-практикувани. Където доставките на вълна са редовни процъфтяват бояджийството, предачествето, производството на аби , а където говедовъдството е силно се налагат кожарският и кожухарският занаят.През XIX в. Занаятчийското производство започва да търпи и нови промени: вносът на европейски суровини и стоки променя характера на ред занаяти. За напредъка на занаятите съдейства и известна интензификация.На първо място примитивният ръчен труд все по-често се измества от механични приспоцобления и машини. Типично е въвеждането на гайтанджийския чарк. Все повече започва да се използва водната енергия в ред производства- железодобив, тепане на платове, чаркове, мелничарство като се използват водни колела и турбини. В най-разпространения случай предприемачът раздава суровини, най-често вълна, на работници в околната среда, където се извършват една-две прости операции-боядисване, изтъкаване на аба, след което полуготовата продукция се връща при предприемача, които има грижа за продажбата. Търговската фирма на Васил Станчев организира производство от такъф тип в Котленско, Иван Калпазанов и тази обстановка става възможна поява на първите истински индустриални предприятия-фабрики, а първата фабрика е открита през 1834г. от Добри Желязков. Добри Желязков успява да построи модерна сграда и да започне масово производство.През 40-те години се появява и втората фабрика организирана от пловдивския предприемач Михалаки Гюмюшгердан, а пред 70-те години на XIX в. Се появяват и нови предприятия, които са на братя Манолови в Сливен. Европейският търговски интерес към Османската империя, нарастналото занаятчийско производство дават силен тласък на търговията и обменът нараства многократно. Някои местни пазари се разрастват в годишни, а от панаирите най-известен остава Узунджовският панар, разположен центално на важния транзитен път Истанбул-София-Белград. За българските турговци необятният османски пазар е огромно предимство и те могат да реализират значителни печалби от износа. Продукцията на самоковските папукчии, на врачанските копринари намира пазар в Сърбия.Особено впечатляващо е развитието на междунаротната търговия.Още през първата половина на XVIII в. Памук от българските земи достига немските и австралийските предачници.Отварянето на Черно море улеснява връзките не само в Австрия, но и между балканските страни.70 % от вноса се осъществяват от Англия и Австрия.много от българските търговци се установяват в градовете на Австрийската империя.От началото на XVIII в. Се активира и търгувията с Русия.В обмена с руските земи създават богатство и име Кънчо Даскалов от Трявна и братя Априлови в Габрово.До освобождението търговията е най-развитата икономическа сфера, в която пазарните отношения, подвижността за първи път достигат стандартите на модерна Европа. Липсата на пътна инфрастуктура, на модерни съобщения става осезаема пречка пред развитието на балканската икономика.След Кримската война (1853-1856) започва изграждането на първите железни пътища изцяло с чужди капитали.Модернизирането на финансовата система на империята е един от най-трудните проблеми.Те довеждат до непрекъсната инфлация, а друга трудност е обърканата монетна циркулация.Изчисляването на курса е несигурно и води до загуба на търговците.През 1863 г. е създадена и Отоманската емперска банка с френски и английски капитали.Липсата на кредитни учреждения и от много време тяхната роля се изпълнява от лихварите и сарафите.Много от търговските къщи се занимават даване на пари под лихва. През 60-те години на XIX в. започват да се основават самостоятелни кредитни акционерни дружества с българско участие.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически промени в българските земи през XVIII и XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.