Икономическо развитие на основните държави в Америка, Азия и на Африка в периода между двете световни войни


Категория на документа: История


Стопанска академия "Димитър А. Ценов"
Факултет "..........."

Курсова работа по стопанска история на тема:

"Икономическо развитие на основните държави в Америка, Азия и на Африка в периода между двете световни войни"

Изготвил:
Фак. Номер:
спец.
група:

Стопанско развитие на основните държави в Америка

Изключително важно събитие в САЩ е войната между индустриалния и робовладелен строй, т.е между Севера и Юга - 1861-1865 година. Тя има огромно социално, икономическо и културно значение за бъдещето развитие на САЩ. След гражданската война САЩ стават господари на една голяма континентална област от Рио ранде до канадската граница и от Мексико до Орегон. След закупуването на Аляска от Русия през 1867 г. САЩ излизат на Северния ледовит океан. Аляска е стратегическа област по отношение развитието на икономиката на САЩ (богата на полезни изкопаеми). След гражданската война САЩ преживява буен икономически подем и в края на XIX в. те стават най-могъщата икономическа държава. Още тогава центърът на икономическата активност мигрира в САЩ. Най-добрата основа за развитието на капитализма е САЩ- без наличие на феодални остатъци. Относителното тегло на САЩ в световното икономическо производство е близо 21%, за да достигне в 1913 год. 36% от световното производство. Причините за този феномен са:
1. Това са огромните им природни ресурси, с които разполага американският континент, особено след усвояване на земите на запад. Тук съществууват най-богатите залежи в света на желязо, петрол, огромна водна сила; променя се технологичната база на производство; променя се бита на американеца. Има увеличениена производителността на труда на американската индустрия.
2. Закон за хомстедите - По силата на този закон всеки американец, който е отбил своята служба и е глава на семейство има право да получи 600 дка земя на запад с условие, че 5 години трябва да я обработва. През 1862 г. този закон позволява да се усвоят големи мащабни американски земи. По темповете на развитие селското с-во на САЩ няма равно в света. тези участъци земи създават условия за развитие на фермерски тип стопанство - имаме отсъствие на феодални остатъци. Наред със земеделието тези територии спомагат развитието на животновъдството и зеленчукопроизводството.
3. Огромен приток на имигранти от Европа. От 1870-1900 в САЩ прииждат 14 000 000 души и до началото на първата световна война те нарастват на 27 500 000 души.голяма част от имигрантите ползват правата на хомстедите. Към САЩ тръгват не само авантюристи, но и хора, които не могат да се реализират в Европа. има една втора вълна на индустриална революция в Америка. Масово се откриват работни места в индустрията.
4. САЩ успешно внася капитали от Англия. Те се внасят в най-проспериращите отрасли на промишлеността. В САЩ се внасят 7,5млрд. $ чужди капитали. Тази тенденция се запазва до Първата световна война. Английските капитали създават американската икономика.
5. Към края на XIXв. в САЩ се извършва мощна техническа революция - разпространение на електричеството, използване на нефта, превръщане на автомобила в масово превозно средство. САЩ стимулира техническия прогрес - само за 1860-1900 година в САЩ са регистрирани 676 000 патента за изобретения, като голяма част от тях веднага биват предложени в сектора на икономиката на Америка.
Друга важна черта на следвоенното американско развитие е бързата индустриализация на страната. От 1870 до 1900 г. производството на чугун се увеличава близо 8 пъти, на стомана 1900 година достига 10 000 000 т годишно. От 4-то място през 1868 г. по обем на промишлено производство през 1892 година САЩ излизат на първо място в света. Към края на века те вече изпреварват Англия близо 2 пъти. Особено бързо се развиват новите промишлени отрасли: каучуковата, нефтената, алуминиевата, химическата, електротехническата и машиностроителна промишленост. В САЩ за първи път е въведено поточно и конвейрно производство, което многократно увеличава производителността на труда.
За кратко време САЩ благодарение на този икономически бум се превръщат в напреднала индустриално-аграрна държава. От тази епоха се създава легендата за неограничените възможности на американеца. В САЩ по това време съществуват приказните богатства на Рокфелер, Морган, Форд, Дюпон, Мелон. Към края на XIXв. в САЩ 4% от населението са милионери. Най-богат сред американските милионери по това време е Рокфелер, по-късно Морган. Огромните мащаби на концентрация на производството могат да се илюстрират с развитието на тръстовете, които дават 3/4 от продукцията в страната. Тръстът на Морган разполага със 100 парахода, тръстът на Рокфелер контролира 90% от добива на нефт в цяла Америка. През този период американските монополи стават най-могъщите в света.
И в банковото дело протича процес на концентрация на капитали. Само двете банки на Морган и Рокфелер имат капитал над 11млрд. $.
Постепенно САЩ засилва агитацията си за анексията на Куба и Пуерто Рико, където американските капитали имат своето трайно присъствие. Към края на XIXв. се засилва американският интерес към Китай и Корея. През 1897г. САЩ присвоява Хавайските о-ви. през 1898година САЩ започват войната против Испания за Куба, която приключва с победа за САЩ. На 18.11.1898г. е подписан "Панамо-американския договор", за изграждане на Панамският канал.
Това е най-голямото национално предателство за панамското правителство. През 1907г. САЩ установяват финансов контрол над Санто-доминго. към края на XIXв. САЩ притежават вече 60 000кв.км колониални територии, а до 1914г. те нарастват на 300 000 кв.км. За разлика, обаче от някои европейски държави създават в колониите структура на промишлеността, т.е. икономиките се установяват в колониите - т.нар. "ефект на спойката".
Канада ускорява своето развитие след Първата световна война. Тя изнася за воюващите държави големи количества зърнени храни, особено пшеница. Поради зависимостта на Канада от въшната търговия световната криза от 1929-1933г. има силно отражение в страната и за нейното смекчаване се прилагат протекционистки мерки. Канада получава самостоятелност от Великобритания, чрез своята външна и вътрешна политика.
Аржентина изнася за европейските страни най-голямо количество зърнени храни и месо. Натрупват се значителни капитали. Златните запаси се увеличават двойно и се подобряват условията на развитието на промишлеността и селското стопаснтво. Започват по-пълно да се използват природните ресурси на страната, да се добива природен газ и нефт и да се строят хидроелектроцентрали на удобните реки. Въпреки този напредък, тя запазва аграрният си характер. Тя преживява тежкото кризата от 1929-1932г. и през 1933г. Англия чрез търговски договор осигурява на Аржентина износ на говеждо месо, като в замяна на това английските монополи получават нови привилегии.
Бразилия е също с едностранчиво развита икономика, която има за основен експортен продукт кафето. Затова при кризата от 1929-1933г. За поддържане на по-високи цени (които са спаднали много) плантаторите изгарят в локомотивите 120000т кафе. Тежкото положение на населението води до стачки и въстания 1931-1932г.
Чили се специализира в производство и износ на селитра и мед, който представлява 3/4 от износа. През 1931г. избухва въстание, по-късно ляв военен преврат през 1932г., последван от профашистки режим.
За Мексико е характерна организираност на селяните и радикална аграрна реформа. Върнати са на селяните 340млн. дка земя и са сформирани селски общини - "ехидос", на които по тази реформа били предадени 190млн. дка. През периода се извършва и строеж на напоителни съоръжения и насърчаване на националната индустрия.

Икномическо развитие на Япония

Япония макар и участничка във войната остава настрана от военните действия и успява да се възползва. Монополизира далекоизточните пазари. Външната й търговия се увеличава 4 пъти. Японската индустрия отбелязва високи темпове на развитие, особено тежките отрасли. В резултат на всичко това ликвидира външните си задължения и се превръща в кредитор. Още към 1925 г. Япония достига довоенните си показатели. Развива се мащабно военно производство, което работи и за съюзниците. Поради спирането на европейския внос в държавите от Азия, Япония получава шанса да развие националната си промишленост и да се наложи на азиатските пазари. Като нов отрасъл възниква химическата промишленост. Силно се разраства и корабостроенето. Нараства и износът на сурова коприна за САЩ и на памук и памучни изделия за Китай и други страни в района. Постъпленията от увеличенията внос рязко подобряват финансовото положение и в края на конфликта Япония е на второ място след САЩ по размер на златния запас. Нараства ролята на монополни обединения, особено в текстилната промишленост, в корабоплаването, енергетиката, банките, минното дело. За да защитават по-добре своите интереси, тръстовете "Мицуи" и "Мицубиши", които притежават десетки фирми, през 1922 се интегрират в Японска федерация на икономическите предприятия.
По време на "Великата депресия" повишаването на митата в САЩ блокира големия японския износ за американския пазар и така през 1930 г. обемът на японския експорт се съкращава 2 пъти и нивото на промишленото производство спада. През 30те години се утвърждава авторитарен режим, който води до засилване на ролята на държавата в икономическия й живот и така през 1938г. се приема закон за всеобщата мобилизация на нацията. Чрез него правителството може да регулира цените, печалбите, работната заплата и инвестииците в различните отрасли.

Икономическо развитие на Китай

Първата световна война дава положително отражение върху икономиката на Китай. Военновременното намаляване на конкуренцията на вносните европейски стоки създало възможността за сравнително бързо разрастване на националната индустрия. Броят на индустриалните предприятия в страната се увеличил около три пъти. Челно място заемала текстилната индустрия, съсредоточена предимно в градовете Шанхай, Циндао, Ухан, Тянцин и Уху. Повече от половината от индустриалните предприятия били вече с китайски капитал въпреки неравноправното положение, в което той бил поставен спрямо чуждия капитал. Тежката индустрия се създавала обаче много бавно и била предимно в ръцете на чужди капитали (главно японски капитали, които контролирали добива и износа на желязна руда, чугун и каменни въглища).

Китайското село продължавало обаче да изостава извънредно много. Половината от земеделските стопанства били на арендатори и полуарендатори. Експлоатацията на селяните както от земевладелците, така и от започналата да се сформира земеделска буржоазия често имала полуфеодални черти. В много райони на страната все още преобладавала натуралната аренда.

През 1923г. тя създала в гр. Кантон свое, ръководено от Сун Ят Сен регионално правителство, което се обявило против централното правителство в Пекин. Въпреки идеологическите различия то било подкрепено от Китайската комунистическа партия, която още от 1921г. взела решение за създаване на единен антиимпериалистически фронт в Китай. Така започнала "китайската революция", която преминала през няколко етапа при дълбоки вътрешни противоречия между лозунгите на националноосвободителното антиимпериалистическо движение и тези на една социалистическа революция. След смъртта на Сун Ят Сен през 1925г. и поемането на ръководството на партията Гоминдан от Чан Кайши тя успяла да надделее в политическата борба и след разрив с Китайската комунистическа партия през 1928г. създала национално китайско правителство с антикомунистическа насоченост. При тази обстановка инвестициите на чужди капитали (все повече американски и японски) в Китай само за няколко години се удвоили.

Външната търговия на Китай през 20-те години приключвала редовно с пасивен търговски баланс, тъй като вносът на стоки от челните развити страни бил поставен в привилегировано положение, а износът намалял поради рязкото ограничаване на търсенето на китайския чай и коприна като основни експортни артикули на страната (през 1893г. на китайския чай се падали 50% от регистрираната сума на световния износ, а през 1930г. неговият дял спаднал на 10%). След продължителна борба от навечерието на Първата световна война Китай едва в края на 1930г. успял да извоюва от челните развити страни своята митническа автономност.

До войната в Китай съществували само 27800км ж.п. линии, макар и те да не били свързани в една интегрирана схема. Тези линии по правило свързвали пристанищните градове с отделни центрове във вътрешността на страната.

От 1928г. развитието на икономиката на Китай било допълнително смутено от започналата гражданска война между партията Гоминдан и Китайската комунистическа партия. До 1930г. в различни райони на страната били формирани 19 "революционни бази", в които властта била в ръцете на съвети на работниците, селяните и войската от съветски тип. Те не можели веднага да издигнат чисто социалистически лозунги поради това частната търговия и продажбите на земя били силно ограничени, но не и забранени. Преобладавал държавният сектор в икономиката. Особено се насърчавало създаването на производствени и потребителски кооперации. Революционните бази създали свое парично обръщение. С данъци били облагани почти само земевладелците и лихварите. До 1941г. настъплението на Гоминдан срещу революционните бази принудило китайската "червена армия" да отстъпи през 1934г. към най-изостаналите северозападни провинции край границата на страната, които скоро се оформили като един политически и икономически хомогенен район с твърде ограничено икономическо значение. Той бил подложен на икономическа блокада от Гоминдан. След намесата на Китай във Втората световна война на страната на съюзниците против Тристранния пакт гражданската война била временно прекратена, за да продължи с нова сила през 1945 - 1949г.

След японското нашествие в Китай през 1936г. и особено през годините на войната (1941-1945г.) управляващата прослойка около Чан Кайши се превърнала в господстващ слой в икономиката, макар че обикновено тези бюрократи и военначалници формално не били собственици на средствата за производство. Във вътрешната търговия на едро, селскостопанския кредит и застраховането преобладавали държавно-кооперативни обединения. Чанкайшистката прослойка била заграбила ръководството на тези държавни и държавно-кооперативни предприятия при пълно безправие на работниците се разпореждала с обществената собственост като със своя частна собственост за осигуряване на лични облаги по линията на високи заплати, безплатно ползване или присвояване на държавно имущество, получаване на подкупи. Така възникнал един своеобразен "бюрократичен капитал" като специфична форма на държавен капитализъм в една изостанала в икономическо и политическо отношение страна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическо развитие на основните държави в Америка, Азия и на Африка в периода между двете световни войни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.