Икономическо развитие на света от края на Втората световна война до 1989 година


Категория на документа: История


Борис Георгиев Стоянов, фак. №10211050, СиК, 3-та група

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СВЕТА ОТ КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДО 1989 ГОДИНА

Втората световна война поставя началото на един нов период в развитието на света поради няколко причини. На първо място трябва да се отбележи обстоятелството, че по своите разрушителни последици тя далеч надминава Първата световна война и е причина за дълбоко разстройство в икономиката на десетки страни. Тежките икономически последици от войната в основни линии са изживени в повечето страни в края на 40-те години, макар че в редица държави те дават известно отражение и по-късно. В края на 40-те години почти всички страни в света задминават довоенните си икономически показатели и до средата на 70-те години встъпват в един етап на ускорено икономическо развитие при интензивен научно-технически напредък, макар и темповете и насоките на това развитие по групи страни да са твърде различни. През втората половина на 70-те и 80-те години икономическата обстановка се изменя в негативна насока.

Променя се политическата карта на света и особено на Европа. Войната дава временен тласък на комунистическото движение в света и предимно в тази част на Източна Европа, която се оказва в границите на придвижването на съветската армия до окончателния разгром на хитлеристка Германия. Активизира се и националното освободително движение на колониите в Африка, Азия и Тихия океан, което особено през първото десетилетие на войната довежда до верижна реакция и завършва с разпадане на колониалната система. Най-бързо се разпадат колониалните империи на Англия, Франция, Холандия и Белгия.

Една от най-важните характеристики на разглеждания следвоенен период е разделянето на света на три организирани групи страни, което не става изведнъж или по едно и също време. На първо място следва да отбележим групата на развитите капиталистически държави. В резултат на следвоенните изменения те трябва да преодолеят редица новопоявили се военнополитически и икономически трудности. След разпадането на колониалната система те постепенно загубват прекия и евтин достъп до важни отвъдморски източници на суровини, което означава оскъпяване на тяхното производство и нарушаване на ритмичността на снабдяването със суровини и течни горива.

Водеща роля в групата играят Сащ, макар че тяхното политическо и иконимическо надмощие все повече се оспорва от другите челни капиталистически страни като Франция, ФРГ, Япония, и Англия. През 50-те и 60-те години лидерите на международното комунистическо движение много разчитат на изостряне на противоречията между челните капиталистически държави, но това не се получава. От своя страна противоречията между развитите страни и формиралия се след войната социалистически лагер рефлектира в поддържането на някой значителни локални огнища на война. Основните развити капиталистически страни формират свой военнополитически блок в лицето на центрирания към Западна Европа НАТО в комбинация с извъневропейските блокове СЕАТО и СЕНТО. В икономическо отношение основната част на тази група страни бива сплотена от две организации за икономическа интеграция - Европейската икономическа общност (Общия пазар) и Европейската асоциация за свободна търговия.

В своите отношения със социалистическите страни развитите капиталистически държави от 1947 - 1948 г. се ориентират към една сдържана политика като ответна реакция на настъпателното настроение на сталинистите и техническите наследници в ръководството на СССР и социалистически лагер. Така се стига до т.нар. "студена война" и до една политика на възпрепятстване на научно-техническия обмен и на външната търговия между развитите страни и социалистическите страни с крайна цел да се затрудни усвояването на по-модерна техника и да се забави икономическото развитие на социалистическия лагер. След 1956 г. започва колебливо раздвижване в тази посока, но в общи линии резервираността отностно техническия обмен се запазва и до 80-те години. Постепенно разведряване на международната обстановка през първата половина на 70-те години достига своята кулминационна точка с подписването на акта в Хелзинки през август 1975 г. Нова тенденция към частичното нормализиране на отношенията между развитите страни и социалистическите страни започва с установяване на режима на Горбачов в средата на 80-те години.

Като антипод на развитите капиталистически страни след войната се формира т.нар. "социалистически лагер". Още в края на войната почти всички местни компартии в източно европейските страни възприемат тактиката на създаване на временни камуфлажни "народни антифашистки фронтове", които вземат властта благодарение на съветските войски на тяхна територия. След кратък преходен етап до края на 1947 г. тези отечествени фронтове отстъпват пред установяването на открита еднопартийна диктатура и формирането на сплотена група социалистически държави, която бързо сформирва своя организация за икономическа интеграция в лицето на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) от 1949 г., както и свой Варшавски договор като военно политическо обединение. В крайна сметка групата на социалистическите държави в средата на 70-години обхваща 16 държави с 1306 млн. население което представлява около 1/3 от населението на земята.

Водеща идейно-политическа, военна и икономическа роля в социалистическия лагер играе СССР, независимо от политическите промени след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. - свалянето на новоизбрания Никита Хрушчов от поста генерален секретар на КПСС, установяването на режима на Леонид Брежнев през 1969 г. и завоя към реформаторската политика на "перестройка"-та на дошлия на власт през 1985 г. Михаил Горбачов. От Москва идват директивите за основните насоки на стопанската и външната политика на всички държави от СИВ. Там се намира фактическото ръководство на Варшавския договор и на СИВ.

В своето отношение с развитите капиталистически страни социалистическия лагер около СССР се стреми да разшири своето военно-политическо и икономическо влияние с цел създаване на социалистически режими в допълнителен брой страни до мечтаната победа на социализма в световен мащаб. Наред с това обаче различната последователност от втората половина на 60-те години се промулгирва политика на съвместно съществуване на двете социално-политически системи и икономическо сътрудничество между тях на основата на взаимна изгода.

Обща черта на икономическото развитие на включените след Втората световна война в орбитата на СССР източноевропейските страни е налагането на този социалистически експеримент, който е започнат в съветската страна след 1917 г. Провъзгласеното като цяло изграждане на социализма в отделните страни е обаче прекъснато от остри политически кризи, като например изселническата политическа криза в Източна Германия през 1953 г. Темповете на иконимическо развитие в отделните източноевропейски държави остават доста различни, макар че е обявен курс към тяхното нивелиране. Въпреки наличието на централизирано планово ръководсвто на икономиката в отделните страни понякога се проявяват циклични кризисни колебания. През преломната 1989 г. това става общо явление за всички източно европейски социалистически държави, когато в условията на реформеното разколебаване на редица дотогавашни устои на Съветския съюз по времето на Михаил Горбачов се сгромолясва социалистическия модел като политическа и икономическа система в страните членки на СИВ.

Значително отклонение от насоките на стопанското и политическото развитие на държавите от СИВ правят Югославия, Китай, Виетнам и Северна Корея. След преоринтирането на Й. Тито през 1948 г. в Югославия започва изграждането на един компромисен модел на "пазарен самоуправляващ се социализъм", който обаче остава като режим на военно-политическа диктатура. В Китай едно десетилетие след 1949 г. се стига до странен по своите методи левичарски завой по времето на обожествявания вожд Мао Цзе Дун, който отразява все още примитивното равнище на икономическо развитие на страната.

След войната сравнително бързо се оформя и трета група страни, които неособено правилно биват наречени "развиващи се страни". Макар и терминът "развиващи се страни" да се появява след след войната при разпадането на колониалната система, към тази група спадат и 29 икономически изостанали повече или по-малко страни.

Тенденцията на развитието е към засилване на диференциацията между страните от "третия свят".Причините за това са различни - нееднаква степен на обезпеченост с природни богатства, нееднкви производствени отношения, различно равнище на трудова дисциплина, нееднакво средно културно ниво. Силен тласък за по-нататъшната диференциация на развиващите се страни дава рязкото покачване на цените на нефта от 1973 г., в резултат на което страните от ОПЕК и особено някои арабски държави многократно увеличават своите валутни доходи и сумата на своя национален доход.

Различията в позициите на трите групи страни по основните въпроси на международната политика и на световната икономика не са пречка за различните форми на частично единодействие или сътрудничество от общ интерес. Тази обективна тенденция към икономическо сътрудничество между народите след войната се проявява в създаването на редица международни стопански организации от световен мащаб, които понякога обхваща и трите групи страни. На първо място можем да отбележим създадената през 1945 г. Организация на обединените нации. Икономическият и социален съвет при ООН с неговите многобройни комисии дава известен принос за уреждане на редица международни въпроси. Активна роля играят и специализираните институции на ООН като Международната организация по труда, Организациите за прехрана и земеделие (ФАО), Организациите за просвета, наука и култура (ЮНЕСКО).

Една от най-важните характеристики на този период е рязкото ускоряване на темповете на научно-технически прогрес, макар и той да се развива неравномерно по отрасли. Това явление е окачествено като следвоенна научно-техническа революция. Разбира се, научната-техническата революция след Втората световна война не започва внезапно и неочаквано. Тя е подготвяна от развитието на науката и техниката в навечерието и по време на войната. Важна особеност на следвоенния етап на научно-техническата революция, е че тя обхваща и нематериалното производство. В значителна степен е засегната сферата на потреблението. Друга особеност е излизането на преден план на нови критерии за оценяване на резултатите от производствената дейност, като опазване на околната среда, осигуряване на качество и надеждност.

Важна роля за разпространение на научно-техническия прогрес играят и висшите учебни заведния, държавните изследователски институции и лаборатории, инженерните бюра. Те възникват на базата на потребността на промишлените компании от услуги във връзка с усвояването на нови технологии и тяхното приспособяване към изискванията на пазара.

Повишава се много ролята на международния научно-технически обмен както в неговата търговска форма (продажба на лицензи и патенти), така и в нетърговската форма на лично общуване на дейци на науката и техниката, провеждане на конференции и изложби. Очертава се обаче една изпреварваща тенденция на развитие на Япония. Лицензионната търговия се отличава с висока степен на монополизация, в резултат на което значителна част от най-новите разработки не се появяват на международния научно-технически пазар. Японските транснационални компании по принцип не допускат предаване на свои лицензи в чужбина.

Една от най-ранните насоки на научно-техническата революция е използването на атомната енергия за мирни производствени цели. Скоро обаче използването на атомната енергия за добив на електроенергия в редица развити страни започва да се натъква на препятствия, сред които изпъкват екологичната съпротива на населението и по-високата себестойност на добиваната електроенергия.

Почти едновременно с това започва и овладяването на Космоса. Първият изкуствен спътник на Земята е пуснат през 1959 г. През 1964 г. се появява първия пилотиран космически кораб на СССР, а през 1973 г. за първи път човешки крак стъпва на Луната. Междувременно значителни успехи постигат две по-ранни направления на научн-техническата революция - автоматизацията и създаването на нови материали. Тласък за ускорено развитие в тази насока проличава главно от началото на 50-те години. Автоматизацията на производството започва да обхваща и новите наукоемки промишлени отрасли, макар че отначало фините операции се изпълнявата само ръчно.

Автоматизацията обхваща също и канцеларската работа и банковото дело. До началото на 80-те години в тази сфера тя протича сравнително бавно. Тук автоматизацията започва с превеждането на електронна основа на операциите по приемането и изплащането на банковите влогове във водещите търговски банки в развитите страни. Те започват да си служат с компютри при извършване на кредитни операции и преводи.

Не по-маловажна съставка на революцията е появата на широка гама от нови синтетични материали. Особенно значение в химическата индустрия продобива производството на различни пластмаси и синтетични влакна, ципи, кожи и т. н с предварително зададени качества на устойчивост на външни въздействия. В края на на 70-те години проличава ускоряване на научно-техническия прогрес. Все повече се утвърждават две нови области - микроелектрониката и биотехнологиите.

Електронизацията става характерно явление не само за сферата на производството, но и за потреблението. Появата на микроелектрониката в сферата на индивидуалното потребление през 80-те години довежда до вълна от разширяване на пазарното търсене на нови стоки за дълготрайно ползване като видеомагнетофони, видеокамери, радиотелефони, компютри и др. По този повод трябва да се отбележи, че компютаризацията започва да изпъква един бурноразвиващ се нов отрасъл на обслужването на икономиката още през края на 50-те в резултат на стремително нарастващите потребности от обработване на големи масиви от данни във връзка с рационализиране на производството, търговските операции и т. н.

Биотехнологиите са също рожба на 80-те години. Ориентацията към биотехнологиите е резултат от обстоятелството, че механичната обработка на материалите бързо се измества от химически и физико-химически методи на въдействие върху материята. Все повече химически процеси започват да се преустройват на биологична основа, обикновенно с използване на биокатализатори.

Сред късните постижения трябва да се споменат създаването на системи за разпознаване на образи, появата на лазерно оборудване в редица отрасли, използването на слънчевата, водородната и геотермалната енергия, създаването на спътниковите системи за радиовръзка, термоядрения синтез. Широко се разгръщат от края 70-те години отрасли като генното инженерство, оптиката на влакнестите материали, производството на интегрални схеми.

Икономическия напредък на отделните страни и на световната икономика след Втората световна война започва да се сблъсква с някои глобални промени на човечеството, които се проявяват отчасти още преди войната, но изпъкват ясно едва през последните десетилетия. Обикновенно се говори за пет такива проблема: екологичен, енергиен, суровинен, разоражаване и изостаналост на "третия" свят. Някои от тези проблеми сами по себе си не са икономически, но имат икономически корени и съвсем конкретни и съвсем и значими икономически последици. На първо място трябва да отбележим екологичния проблем. Той не е съвсем непознато явление за по-ранните етапи на икономическо развитие на човечеството. Изсичането и разораването на горите в някои райони е водело понякога до локални екологични катастрофи и до превръщането на тези райони в полупустини. Екологичния проблем в сегашния смисъл на думата предимно като замърсяване на околната среда започва да възниква в ограничени мащаби още от края на 19-ти век, когато в някои страни ускорените темпове на индустриализация и развитие на новата техника без спазване на каквито и да е ограничителни природохранителни норми започват да причиняват твърде осезаемо замърсяване на въздуха в индустриалните центрове. Това довежда и до първите екологични закони. През периода межди двете световни войни проблемът все още има само локално-комунален аспект. През 60-те и 70-те години нарушаването на екологичното равновесие започва да се чувства във все повече страни при все по-сериозно замърсяване на въздуха, водатата и почвата поради изхвърлянето на редица вредни отпадъчни продукти или на различни топлинни, електромагнитни и други излъчвания в количества, значително превишаващи възможностите на околната среда за самопречистване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическо развитие на света от края на Втората световна война до 1989 година 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.