Икономиката на Турция в периода 1945-1987г.


Категория на документа: История


Икономиката на Турция в периода 1945 - 1987г.

С преминаването към многопартийна система на управление, както в политиката, така и в социално-икономическата област настъпват някои съществени промени. Управляващите партии и желаещите да бъдат такива са принудени да се съобразяват със социално-икономическите изисквания на своите избиратели, защото те са активни участници в многопартийните избори. Основната маса избиратели в Турция са селяните, чието недоволство непосредствено след войната намира израз в искането за провеждането на аграрна реформа и подобряване на материалното им положение. Управляващата Народна републиканска партия, която губи все повече влияние сред различните слоеве на турското общество, изразява готовност за оземляването на безимотните и малоимотните селяни. За необходимостта от аграрна реформа се изказва и забогатялата във военновременните години индустриална буржоазия, която има нужда от разширяването на вътрешния пазар и увеличаването на необходимите й промишлени суровини.

Веднага след войната правителството на Народната републиканска партия отменя всички извънредни селскостопански данъци, в това число и изкупуването от държавата на твърди ниски цени част от селскостопанската продукция. През юни 1945г. е приет и закон за оземляването на селяните, според който земя за обработване се предоставя на безимотните и малоимотните селяни, а също така и на онези, които желаят да се занимават със земеделие. Заедно с това се отпускат необходимите средства за закупуване на селскостопански инвентар за обработването на замите. Законът предвижда първо да се раздадат земите от държавния и общинския фонд, след това от земите на едрите земевладелци, надвишаващи 500 хектара и 200 хектара в малоземлените райони, както и досега обработваните земи от арендаторите и селскостопанските работници. Обаче законът за оземляването на селяните среща рязката съпротива на едрите земевладелци и става причина за разцепление в управляващата партия.

Пълното приложение на приетия закон за оземляването на селяните би довело до радикални промени в турското селско стопанство. Тъй като Народната републиканска партия не иска да загуби напълно подкрепата на едрите земевладелци, се разделят само земите от държавния и общинския фонд, а с приетите през 1950г. поправки към закона се променя неговата същност, засягаща интересите на едрите земевладелци. С тези поправки се обявява неприкосновеността на частната поземлена собственост, което прави невъзможно разпределянето на земите на едрите земевладелци. От 1947г., когато започва приложението на аграрната реформа, до 1960г. между безимотните, малоимотните, арендаторите и селскостопанските работници срещу заплащане са разпределени 1937 хил. хектара земи и 1440 хил. хектара пасища и ливади за общо ползване. Тези земи се разпределят между близо 370 хил. семейства, което съставлява 12% от всички земеделски семейства в Турция.

През 1947г. е приет План за развитието на Турция, в него не се предвижда комплексното балансирано индустриално развитие, а се дава предимство на свободната частна инициатива и развитието на отделни отрасли от икономиката, като развитието на селското стопанство и свързаните с него индустриални сектори, строителството на сухопътни магистрали вместо железопътно строителство, развитието на енергетиката и други. Този план се одобрява от конгреса на правителството през ноември 1947г. и се препоръчва неговото изпълнение. Независимо от това, че след войната, Турция има валутен резерв от 250 млн. долара , тя настоява за получаването на американска икономическа и военна помощ, след което Турция става обект на посещения на различни икономически и финансови делегации от специалисти на западните държави, които изработват препоръки за по-нататъшното развитие на турската икономика и най-добрия начин за използването на американската помощ. В унисон с Плана за развитието на Турция от 1947г. се оказва мисията на Световната банка, начело с М. Торнбург от 1949г. Одобрена и от турска, и от американска страна. През 1947г. Турция е включена в "доктрината Труман", а през 1948г. в "плана Маршал", с което започва да получава американска икономическа и военна помощ.

През първите години в Турция се забелязва икономически растеж и подобряване до известна степен на материалното положение на населението. Брутния национален продукт ежегодно се увеличава с 11%, селското стопанство се увеличава с 13,2%, а промишлеността с 9,2%. Ускореното развитие на селското стопанство е свързано с приобщаването на турската икономика към световната и нейната специализация в производството на суровини и селскостопанска продукция за удовлетворяване потребностите на разрушената и все още невъзстановена икономика на Западна Европа.

След преминаването към многопартийна система на управление в Турция, водеща роля в политическия живот на страната играят двете най-големи партии - управляващата Народна републиканска партия и главната опозиционна Демократическата партия. На проведените на 14 май 1950г. парламентарни избори опозиционната Демократическа партия бележи победа. Приоритет в икономическата политика на правителството на Демократическата партия има развитието на селското стопанство, което отговаря и на препоръките на Международната банка за реконструкция и развитие.

През десетгодишното управление на Демократическата партия, рязко се увеличава механизацията на селското стопанство. През 1960г. броят на тракторите достига 42 хиляди, тракторните плугове достигат 65 хиляди и други. Всичко това се постига благодарение на кредити от САЩ и безвъзмездни помощи по линията на "плана Маршал", а държавните кредити по линията на селскостопанската банка за периода 1950 - 1960г. се увеличават шест пъти. Икономическата политика на правителството на Демократическата партия достига определени, и то значителни успехи през първите четири години на управление.

От създаването на Турската република до идването на власт на Демократическата партия през 1950г. военните играят водеща роля в управлението и политическия живот на страната. Висшите държавни постове се заемат от бивши военни. Опитите на управляващите да въведат религията в политиката, националистическата пропаганда и опитите за приватизиране на държавния сектор разклащат устоите на ДП. През май 1960 г. военните извършват преврат. Формира се Комитет за нац.единствонач.с ген Гюрсел и помощник полк.Тюркеш известен като ръководител на организацията Сивите вълци . Реформите, които се провеждат не са особено успешни. През май 1961 г. се приема нова конституция, определяна като една от най-демократичните на Балканите, с която се разширяват буржоазно-демократичните свободи и се преминава към известно планиране на икономиката.

Новата конституция разширява и гарантира в много по-голяма степен демократичните права и свободата на гражданите. Тя отделя по-голямо внимание на социално-икономическите проблеми, въвежда се конституционен съд, с цел предотвратяване на една нова политическа криза в парламентарната система. Без съмнение новата конституция е голяма крачка напред, в сравнение с предишната, първата републиканска конституция от 1924г. и открива нови, широки хоризонти за демократичното развитие и обновление на Турската република.

От 1961г. до 1963г. с два неуспешни опита за военен преврат, Исмет Иньоню създава три коалиционни правителства, за разлика от първите две, третото е значително обновено и подмладено. То се представя като правителство на реформите, което ще проведе аграрна, данъчна и други реформи, но не успява да проведе нито една от тях, защото още в самото начало вниманието на третото коалиционно правителство е заангажирано с Кипърската криза и произтичащите от нея вътрешни и външнополитически последици за страната.

След падането на третото коалиционно правителство на Иньоню на 17 февруари 1965г. , до парламентарните избори на 10 октомври, управлява коалиционно правителство, оглавено от независим сенатор. В това правителство участват много партии. След победата на Партията на справедливостта, начело с Демирел, той сформира еднопартийно правителство, което на 11 ноември получава вот на доверие. В програмата на правителството се говори за развитието на смесената държавно-частна икономика и предоставянето на най-широки възможности на частния сектор, на частния чуждестранен капитал, за готовност да бъдат приватизирани някои предприятия от държавния сектор. Против аграрната реформа открито не се говори, а само се подчертава необходимостта от извършване на предварителна подготовка за нейното провеждане. Набляга се върху необходимостта от изменението на закона за петрола, с цел увеличаването на неговия внос и увеличаването на националното му производство. Поставя се въпроса за изменението на избирателния закон и по-специално за отменянето на поправката "национален остатък". Възприема се развитието на смесената държавно-частна икономика с предимство на частния сектор. Особено много се набляга на привличането на частния чуждестранен капитал, от което се облагодетелства предимно промишлената буржоазия. Аграрната политика на правителството е насочена към по-нататъшното развитие на капитализма на село, което не предвижда оземляването на безимотните и малоимотните селяни, а облагодетелства само едрите земевладелци. Готовността на правителството да приватизира печелившите предприятия от държавния сектор улеснява проникването на чуждия капитал. Ако по-рано ежегодно в Турция са навлизали чужди капитали в размер средно по 120 млн. долара, то през първите пет години, те са вече 270 млн. долара, а след 15 години, надхвърлят 300 млн. долара. Тези чужди капитали се усвояват предимно в частния промишлен сектор, вследствие на което от средите на крупната буржоазия все повече се отделя и укрепва своите икономически, а после и политически позиции турската промишлена буржоазия. Това обаче предизвиква недоволство на едрите земевладелци и на търговската буржоазия. Правителството на Демирел толерира промишлената буржоазия, но не смее да се лиши от подкрепата на едрите земевладелци и търговската буржоазия. На първо време то успява да балансира интересите на различните слоеве на едрата буржоазия от града и селото.

Във връзка с тежкото заболяване на президента Гюрсел, се налага предсрочното избиране на нов прездидент на страната. Под натиска на военните, на 28 март 1966г. за президент е избран Джевдет Сунай.

Правителството на Демирел, не само подкрепя кандидатурата на Сунай за президент, но трезво оценявайки ролята на военните в политическия живот на страната, предприема определени стъпки на сближение с тях и привличането на висши офицери в редовете на Партията на справедливостта. В интерес на военните, правителството на Демирел всячески съдейства за влагането на средствата от фонда на Дружеството за военна взаимопомощ (пенсионен фонд на военните) в перспективни и рентабилни отрасли на промишлеността. Ако по-рано това дружество е влагало своите парични фондове в недвижима собственост, то сега закупуват предимно акции на големи промишлено-търговски обединения с участието на държавен и чуждестранен капитал, които осигуряват много високи печалби. Огромните доходи, които реализира Дружеството за военна взаимопомощ, се използват за щедри възнаграждения на излизащите в оставка военни. Всичко това увеличава заинтересоваността на част от висшия офицерски кадър в сътрудничество с крупния капитал и неговите политически партии и преди всичко управляващата Партия на справесливостта.

През октомври 1969г. се провеждат поредните парламентарни избори с участието на повече партии от досегашните избори. И този път парламентарните избори се печелят от Партията на справедливостта. И през втория си мандат правителството на Партията на справедливостта на Демирел провежда предишната си социално-икономическа политика, която облагодетелства предимно крупната буржоазия и едрите земевладелци. Въпреки предимството, давано на частния сектор, на практика държавния сектор продължава да запазва ключовите си позиции в икономиката на страната. Капиталовложенията в държавния сектор през първата /1963-1967г./ и втората петилетка /1967-1972г./ надхвърлят 50% от всички инвестиции в икономиката на страната. Държавният сектор има водещи позиции в енергетиката, миннодобивната промишленост, транспорта и съобщенията, в подготовката на национални научно-технически кадри. Освен това държавния сектор има силни позиции в химическата, металургическата, хартиената, тютюневата, хранително-вкусовата промишлвност и други. Военната промишленост изцяло принадлежи на държавния сектор. Предприятията от държавния сектор представляват гръбнака на турската промишленост и включват най-големите заводи и фабрики, оборудвани с модерна техника и технология.

Държавния сектор в Турция не само не противодейства на частния, а напротив, съдейства за неговото развитие. Като поема върху себе си развитието на онези отрасли от промишлеността, които изискват големи капиталовложения, той дава възможност на частния да развие отрасли, изискващи сравнително по-малки капиталовложения, но които дават големи печалби и възможност за по-бързото натрупване на капитали. В други случаи частният сектор действа като посредник за продажбата на готовата продукция на държавния сектор и за кратко време реализира големи печалби. Всичко това показва, че и през втория мандат на правителството на Партията на справедливостта, смесената държавно-частна икономика съставлява основата на развитието на Турция.

При управлението на правителството на Демирел, турската икономика бележи определен напредък, въпреки, че набелязаните цели за първата и втората петилетка не се постигат напълно. Предвидения годишен прираст на националния брутен продукт със 7% се изпълнява за първата петилетка с 6,7%, а за втората петилетка с 6,9%. Националният доход на човек от населението от 243 долара през 1962г. се увеличава на 350 долара през 1971г.

Проблемите, възникнали с финансирането на втората петилетка, правителството се стреми да разреши с провеждането на информационна политика. Паричните обезщетения се увеличават, което води до повишаването на цените и поскъпването на живота. През август 1970г. правителството е принудено да девалвира турската лира с 66.6%. От инфлацията и поскъпването на живота недоволстват не само широките слоеве от населението с ниски доходи, но и някои сред управляващите среди.

В резултат на ускореното социално-икономическо развитие на Турция, особено през втората половина на 60-те години се изострят все повече противоречията между различните слоеве на турското общество, променя се и тяхната значимост в политическия живот на страната. Нарушава се традиционното равновесие на силите между различните слоеве на управляващата класа и противоречията между тях се изострят. Тези противоречия между различните слоеве на турското обшество се отразяват върху политическите партии, в някои от които се стига до разцепления и образуването на нови партии. През втората половина на 60-те години особено се активизира студентското движение в страната. За това определено влияние има широкомащабното студентско движение, обхванало Западна Европа по това време. Студентското движение за реформа на университетското образование и подобряване на условията на обучението и живота на студентите не дава очакваните резултати. Въпреки обещанията на правителството на Демирел проблемите на университета и студентите остават неразрешени.

Студентското младежко движение прераства в борба срещу съществуващия режим в станата и поставя пред много сериозно изпитание правителството на Демирел. През първите месеци на 1971г. политическата криза в Турция достига своята кулминация и поставя под заплаха нормалното функциониране на многопартийната система на управление.

Военно-цивилният режим от 12 март 1971г. съдейства за укрепването на властта на управляващата буржоазия и висшата военно-цивилна бюрокрация. Крупния капитал се възползва от установения режим за да засили позициите си в различни сфери на икономиката. Последиците от девалвацията на турската лира през 1970г. започват да се чувстват най-силно след 1972г., когато износът се увеличава с 30% и възлиза на близо 900 млн. долара, а постъпленията от турските работници в чужбина нарастват с 55% и достигат 732 млн.долара. В резултат на това валутните запаси на Турция за 1972г. достигат 1 милярд 380 млн. долара. Годишния прираст на капиталовложенията в машиностроенето през 1972г. нараства. Въпреки увеличаването на капиталовложенията, безработицата в Турция остава неразрешен проблем поради високия прираст на населението и недостатъчно развитата икономическа база.

В Турция няма единство между различните слоеве на управляващата буржоазия относно по-нататъшното развитие на икономиката и функционирането на многопартийната система на управление.

В периода от 1973-1980г. в урция се сменят седем правителства. Тази политическа нестабилност оказва голямо влияние върху развоя и задълбочаването на икономическата и политическа криза в Турция. През втората половина на 70-те години поради недостиг на суровинии полуфабрикати, на петрол и електроенергия , на чуждестранна валута, турската промишленост работи приблизително с половината от своя капацитет и възможности. В резултат на това темповете на икономическото развитие постоянно намаляват, за да стугнат почти до нула през 1980г. Брутния национален продукт от 7,2% прираст през 1978г. спада на 1,7% през 1980г. Поради това, че турската промишленост и икономика като цяло е тясно свързана с Европейския съюз и Общия пазар, енергийната криза обхванала неговите членове от средата на 70-те години, се отразява много тежко върху Турция. Намаляването на износа на Турция в тези страни води до намаляване на нейните валутни постъпления. Поради това, че Турция е зависима от вноса на петрол, тя е принудена да плаща от шест до осем пъти по-скъпо, което поглъща почти всичките й постъпления от външната търговия.

По инициатива на Генералния щаб през есента на 1978г. се формира една специална група от офицери, която да получи необходимостта и формата на военната намеса в политическия живот. В същото време началникът на Генералния щаб генерал Еврен, придружен от командващите видовете войски, обикалят из страната, за да се запознаят на място с опасността от кюрдския сепаратизъм и политическия тероризъм за републиканския режим и единството на страната. Те стигат до извода за необходимостта от военна намеса в политическия живот, но на първо време решават на окажат натиск върху политическите партии, за да изведат страната от кризисното състояние.

На 9 август 1980г. в Генералния щаб с участието на командващите родове войски и жандармерията се взема решение на 12 септември 1980г. да се извърши военния преврат.

След преврата, властта на военните се осъществява от съвета за национална сигурност и контролираното от него надпартийно правителство. Съветът за национална сигурност се оглавява от генерал Еврен, който едновременно е държавен глава и началник на Генералния щаб на турските въоръжени сили.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономиката на Турция в периода 1945-1987г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.