История на идеята за Европа


Категория на документа: История


История на идеята за Европа - промяна в контекста и смисъла на представата за Европа - през античността, Средновековието, Ренесанса, ранната модерност, между двете световни войни, през периода на студената война, през 90те години и началото на 21ви век.

Историята на идеята за Европа, органично неотделима от историята на идеята за европейско обединение, следва да бъде подложена на анализ:
• Хронологически - от Античността до днешни дни
• Географски - с акцент върху процесите в Западна Европа
• Концептуално - правейки разграничение между идеята за политическо обединение на Европа (Europagedanke) и 'представата за Европа' в културен план (Europabild)
Европейската идея е пряко свързана с идентификацията, а терминът Европа е идентификационен маркер още в Античността. Етимологията на 'Европа' като понятие се свързва с древногръцкия мит за дъщерята на цар Агенор, отвлечена на о-в Крит от преобразения като бик бог Зевс. Произхода на наименованието 'Европа' има гръцки ('тъмна, тъмнокожа') или финикийски ('вечерна земя, на залязващото слънце') корен.
Най - ранното разбиране за Европа е като географска единица, чиито граници се определят от Средиземно море на юг, Азовско море и река Дон на изток и Колоните на Херкулес (Гибралтар).
В културен аспект Европа е идентификация на 'земя на свободни хора' - израз на осъзнатата различност на европейците. Показателен пример в това отношение е възникването на понятието 'варвари'.
В идеята за обединение на Европа през Античността ключови унифициращи фактори са античната култура, Римското право, латинският език и християнската религия.
Имперската структура като модел за обединение е специфичен за Европа, а Римската империя - определяна като 'Златен век' в историята на Рим - оставя в наследство доказаната ефективност на този модел. Изграден върху комплекс от административни, политически и военни структури, с добре развита комуникационна мрежа и приложена на практика концепция за живот според предписанията на закона, Рим успява да наложи Pax Romana в продължение на 150 години и да се утвърди като безусловна доминираща сила. Съхраняването и възприемането на античната гръцка култура и универсалността на латинския език позволяват да говорим за обособяването в Рим на културна общност , определяна като най-голямата в света до глобалните промени през късния 19ти век.
Упадъкът на Западната Римска Империя съвпада с възхода на една нова унифицираща сила за Европа - християнството. На Никейският събор (325г.) е обявен съюзът между Империя и Християнство, давайки начало на идеята за 'божествена диархия' - държавата поема грижата за телата на поданиците си, а религията - за техните души. В допълнение, налагането на християнството придава ново, глобално призвание на вече християнската империя, като постепенно Европа започва да се разглежда като земя на християнската религия и да се отъждествява с християнския свят (Christendom).
Чрез същите унифициращи фактори - християнство, латински език, антична култура... - се импулсира възраждането на идеята за имперско обединение в Западна Европа . Оглавяваната от Карл Велики Франкска империя се разглежда като отправна точка и образец за европейско обединение, защото постига включването на западноевропейските територии в една централизирана политическа цялост. Тя също създава стабилна административна организация, унификация в редица ключови области (държавни и църковни правила, образователна система, мерна система и др.) , а степента на християнизация и активната роля на Църквата в обществения живот дава повод да бъде наричана Imperium Christianum.
Единството на империята на Карл е скрепено с получаването на имперската корона (25.12.800 - 'Св. Петър' в Рим) , с което той въвежда тази институция в западна Европа. През следващите векове императорската власт се разглежда като основен унифициращ фактор в западноевропейското общество. Получената от Карл имперска чест дава основание през 962г. Отон 1ви да основе Свещената Римска империя, която изследователи определят като 'универсална държава с общоевропейски характер, неразривно свързана с историята на народите в Западна Европа в дълъг период от време, чиято основна мисия е да изгради единството между тях'.
Каролингската империя успявя да възроди античния термин 'Европа' като обозначение на доминираната от Карл част от света, която да я разграничи от варварските земи, Византия или християнството като цяло. Затова римският император е наричан 'глава на света, свещен връх на Европа' и 'владетел и баща на Европа'.
Краткото съществуване на империята на Карл Велики не накърнява нейното основополагащо значение за идеята за обединение на Европа.
През Средновековието и ранното ново време (13ти - 16ти век) идеята за европейско обединение може да бъде разгледана в три основни измерения - християнска империя, християнски съюз и християнска република - въз основа на централната роля на религията в средновековното западноевропейско общество. Идеята за обединена Европа е разработена, с вариации в поставените акценти и тенденции, в трудовете на Инокентии 3ти, Бонифаций 8ми, Данте Алигиери, Пиер Дюбоа, Иржи Подебрад, папа Пий 2ри, Еразъм Ротердамски, Хуан Луис Вивес и др.
Идеята за християнска империя поставя в конкуренция за ролята на хегемон Папата и германския император според различните виждания на Инокентий 3ти, Бонифаций 2ри от една страна и Данте Алигиери (De Monarchia) от друга. Други автори, сред които Пиер Дюбоа, считат идеята за обединение в структурите на една универсална империя за трудно осъществима и изтъква като по-удачен вариант 'съюз от държави' (republic of Christians), ръководен от специално създаден за целта Съвет начело с Франция. Предвидено е той да има правомощия да урежда конфликтите между страните членки на съюза, да налага икономически и военни санкции или изгнание в Свещената земя. Дюбоа подчертава, че съществуването на тази наднационална институция не накърнява суверенитета на държавите членки и че гаранцията за законността на съюза се основава на суверенните крале на държавите от християнския свят. Друга институция, чието създаване се визира в плана на Дюбоа е обективен и независим международен Съд, в състава на който влизат равен брой (3ма) духовници и светски прависти. При евентуална невъзможност те да стигнат до решение се предвижда Папата да влезе в ролята на 'духовен ръководител'' - арбитър, чието отсъждане е окончателно. Общата схема на този европейски проект е разработена от Дюбоа в трактата му "За възстановяване на Свещената земя".
За разлика от него, другият популярен през Средновековието план за обединение за Европа - официално представен от чешкия крал Иржи Подебрад но реално изготвен от политика и дипломат Антоан Марини - е под формата на договор ('Договор за междудържавен съюз между френския крал Луи 11ти, чешкия крал иржи Подебрад и Великия Съвет на Венеция за съпротива срещу турците'). Основна цел и на този проект е организирането на кръстоносен поход, като за тази цел е необходимо установяването на траен мир между католическите владетели. Предложението му е за християнски съюз между Франция , Германия, Италия и (евентуално) Испания, в рамките на който те частично отдават суверенитета си (в частност - тяхното право за водене на война) срещу гаранции за защита. При евентуален военен конфликт между съюзници и безсилие на дипломатическите средства, от останалите членове на обединението се очаква да подкрепят нападната страна в защитата срещу агресора. Наднационалния орган, управляващ съюза, е Общо събрание, в което всяка държава има един глас и решенията се взимат с обикновено мнозинство , а за Папата и императора не са предвидени специални функции. Този проект също предвижда създаване на международен Съд, където 'членовете на съюза се задължават на разрешават всички спорове' и чиито решения се отнасят както за страните членки, така и за непридлежащите към обединението. Договорът предвижда и създаване на обща военна сила и общ бюджет - финансиран главно от Ватикана, а седалището да бъде променяно на всеки 5 години на ротационен принцип.
'Християнската република' въплъщава идеята за обединеното от християнските принципи западноевропейско общество, основано на практиките и теориите свързани с хуманизма, и намира израз в призивите на папа Пий 2ри, Еразъм Ротердамски ('Жалба за мир') и Хуан Луис Вивес за мир и единодействие на европейските владетели, в контекста на турското настъпление към Западна Европа през 16ти век. Изложените от тях идеи не съдържат конкретни схеми за политическо институционализиране на идеята за обединена Европа, но затвърждават ролята на християнството като главен унифициращ фактор за западноевропейското общество през Средновековието.
В първите проекти за изграждане на европейско обединение прави впечатление присъствието на идеята за създаване на наднационални тела с ръководни и правораздавателни правомощия, чието функциониране предполага частично отдаване на суверенитет за сметка на съвместно взимане на решения, засягащи общността. Ротационния принцип на смяна на седалището и принципът една държава - един глас, както и обикновеното мнозинство при взимане на решения носят духа на демократичност и солидарност и се поставя началото на тенденция в интерпретацията на идеята за обединена Европа.
В епохата на Реформацията християнството и империята загубват значението си на основни обединяващи сили и през 16ти век се налага концепцията за Европа като съвкупност от суверенни държави, в чиито отношения водещ е принципът за баланс на силите. Създаването на антагонистични религиозни движения и породените от тях конфликти унищожават средновековния идеал за Imperium Christianum и Европа постепенни губи своята идентификация с 'християнския свят'. Изход от многобройните и кръвопролитни войни се търси в постигането на траен и всеобщ мир чрез създаването на международна общност, основана на религиозна толерантност, вътрешнополитически мир на държавите членки и развитие на международната търговия.
В своя трактат "Новият Кинея...." католическия монах Емерих Крюсе препоръчва създаването на Асамблея, (за решаване споровете между държавите), която да се състои от посланици на всички суверенни републики и монархии, като всекиму се даде дължимия ранг. (първи за Папата, втори за Султана - владетел на 'втория Рим', следвани от германския император и френския крал). За седалище на тази асамблея е избрана Венеция заради нейната неутралност. Особен акцент се поставя върху развитието на международната търговия, 'условията за която да са разумни и еднакви навсякъде' , за което владетелите трябва да съдействат чрез подкрепа на производствения сектор, стопанството и науката, строеж на пътища и не на последно място - чрез въвеждането на уеаднаквени мерни и парични единици.
Първият детайлно разработен проект за обединение на Европа е Grand Design на (Максимилиян дъо Бетюн) дук дъо Сюли, за когото обединението е средство за отхвърляне на хабсбургската хегемония зад Запада чрез установяване на мир между европейските държави. Този план също се гради върху концепциите за религиозна толерантност , възстановяване на баланса на силите чрез териториално преразпределение, и създаването на институционална структура на обединението. Начело на съюза проекта на Сюли поставя Европейски съвет (с 6 областни подсъвета, съответстващи на отделните част на Европа) със променящо се на ротационен принцип седалище. Съветът се състои от национални представители с фиксиран (3годишен) мандат,а решенията му както по междудържавни, така и по вътрешнополитически спорове са окончателни и задължителни за всички държави членки. Сюли също изтъква развитието на международната търговия като предпоставка за създаване на подобен съюз, от който всяка държава членка има икономически интерес.
Идеята за европейско обединение като средство за установяване на мир през 17ти век е отразена и в популярните проекти на Уилям Пен и Джон Белърс. В своето 'Есе върху настоящия и бъдещ мир в Европа' Пен определя като най-стабилна основа за държавния живот и междудържавните отношение взаимното съгласие, при което хората се подчиняват на създадените от самите тях закони. Планът на Пен предвижда Европейски парламент от представители на суверенните владетели, чийто брой и съотношение се преразглеждат ежегодно в зависимост от държавните доходи. Гласуването се провежда тайно,а решения се взимат с 2/3 мнозинство. В този проект за пръв път се лансира идеята за разоръжаване на държавите членки. Изпреварили времето си звучат и думите му : ' можем лесно да си представим удобствата и предимствата на пътуването с един паспорт във всички европейски страни...".
Изложените от Джон Белърс 'Някои основания за европейска държава' предлага административното деление на европа на 100 еднакви по големина кантона, чийто брой на територията на всяка държава следва да определи и броят на представителите й в Европейски парламент и размера на контингента й в съюзна войска. За разрешаване на евентуални религиозни конфликти се предвижда създаването на Християнски съвет. Акцент в труда на Белърс е изтъкването на необходимостта от унифициране на политическите системи на европейските държави.
Векът на Просвещението поставя на дневен ред концепцията за Европа като общност, обединена от своята култура, която бива разработена в трудовете на Монтескъо, Волтер, Русо и Кант. Формулира се идентификацията на Европа с ' цивилизация' , а усещането за общност се задълбочава от космополитните и универсалистки просвещенски идеи. "Европейското мислене' се определя от унифицираната образователна система (Болоня, Хайделерг, Оксфорд, Париж и др.) а виждането за 'културна европейска република' е илюстрирано в публикациите на Монтескъо и Волтер. В 'Духа на законите' Монтескъо характеризира културната и политическа същност на Европа посредством паралел с Азия, а Волтер вярва в надмощието на общоевропейското над националното. Абат Сен Пиер представя своя 'План за вечен мир с Европа', който бива критикуван както от Лайбниц и Русо като неосъществим и в неотговарящ на обективната политическа действителност. В 'Преценка върху вечния мир' Русо не се ограничава с ролята на коментатор , а излага своята концепция за постигане на мир между европейските държави чрез поставянето им във взаимна зависимост, песимистично отбелязвайки, че 'съюзът между държавите не може никога да бъде резултат от свободно споразумение, а трябва да бъде осъществен със сила..'. Идеализма на проекта на Сен Пеир бива париран от реализма на Русо, който, макар да не оспорва заложените от Сен Пиер принципи, отхвърля практическата им реализация като невъзможна.
Основополагащо значение за развитието на концепцията за европейско обединение има повлияният от тази полемика трактат на Имануел кант 'Към вечния мир' , който защитава идеята за 'федерация на свободни държави'. Кант изтъква, че политиката трябва да бъде обвързана с морала, което намира израз в републиканска конституция (т.е. обратното на деспотична). В своя план Кант отхвърля идеята федеративната общност да прерастне в една 'свръхдържава', целта му е съюз, а не 'държава на народите'. Според Кант 'Разумът прави от мира задължение' , и този мир трябва да бъде скрепен с договор, който за разлика от обикновените мирни договори, има за цел да сложи край на всички войни - завинаги. Пътят към вечния мир Кант вижда не чрез революция, а посредством множество постепенни реформи и сближаване. Характерни за проекта на Имануел Кант са също така принципа за гостоприемност , свободната търговия, и утвърждаването на концепцията за Европа като общност, държавите членки на която са свързани от общи икономически интереси.
Две са революциите - Френската и идустриалната - които налагат преосмислянето на идеята за обединение на Европа в съответствие със социалната, икономическа и политическа действителност. Възходът на национализма и желанието да се преодолеят поражданите от него конфликти стават предпоставка за създаването на идеята за 'Европейски съединени щати' (Виктор Юго) и ' Европа на народите' вместо 'Европа на правителствата ' (Мацини) .
Френското завладяване на континента под ръководството на Наполеон Бонапарт носи вярата му в универсалността на френския модел ('което е добро за Франция е добро за всички хора'). Тези аспирации личат от Декларацията на правата (1879г), отнасяща се до 'всички' правителства и общества. Осъщественото териториално разширение в комбинация с данъчни, административни, съдебни и кономически реформи, преследват създаването на 'голяма европейска федеративна държава' (!!!!) с общоевропейски закони, върховен касационен съдобща европейска валута, единна мерна система. Начело на конфедерацията се предвижда да застане Централна асамблея (по модела на американския конгрес или гръцките народни събрания).
Завоевателските амбиции и имперски практики на Наполеон биват критикувани като 'денационализация' от либералните европейски интелектуалци ( напр. Жермен дъо Стал и Бенжамен Констант) , които изграждат представата за оптимистично бъдеще на Европа върху националното разнообразие.
Наполеоновата експанзия изважда на показ опасността от револции и неконтролируеми имперски амбиции и избличава като неефективна досегашната система за баланс на силите, което предизвиква реконструкция на европейските международни отношения (чрез Метерниховата система, залагаща изцяло на дипломатическия подход, легитимизираща всяка промяна на баланса на силите посредством консенсус).
Фундаменталните промени в Европа след Революциите намират отражение в проекта на Анри дъо Сен Симон 'За реорганизиране на европейското общество....' чиито сред идеи са обвързването На Англия с континента, включването й в съюз със Франция и създаването на власти, защитаващи общите и частните интереси, под контрола на трета, 'регулираща' власт. Предвижда се също и създаването на европейски парламент и приемането на паневропейска конституция, създаване на централна европейска банка, развиване на свободна търговия, общ пазар и др. Обединението на Европа Сен Симон вижда като процес на постепенна еволюция понеже националните различия биха възпрепятствали еднаква скорост на провеждане на реформите . Към европейското обединение според автора на проекта трябва да се присъедини и Германия, която благодарение на развитието на науките и най вече фолософия ще контролира 'чистотата на морала и благородството на чувствата' . Проектът на Сен Симон е радикален в своето различие с досегашните концепции за европейско обединение, понеже го разглежда колкото като резултат на дипломатически усилия, толкова и като социален натиск. Може би най-крайният му възглед засяга ролята на Европейския парламент като защитник на интересите на народите, а не на правителствата. Проектът за 'реорганизиране на европейското общество' поставя нуждата от реформи в името на просперитета на самата Европа, без да се привежда като аргументи защитата от външна заплаха или единствено постигане на мир. Като слабост на проекта може да се изтъкне подценяването на национализма и общественото мнение, считайки, че 'обединяването на народите на Европа в единно политическо цяло, като се запазва националната независимост на всеки един' е достатъчно за разрешаване проблема с отдаване на национален суверенитет.
Въпросът за национализма е ключов и в изготвянето на проектите за 'Съединени европейски щати' на Виктор Юго и 'Европа на нациите' на Мацини, илюстриращи съответно антинационалното и пронационалното измерение на идеята за обединена Европа през 19ти век. Юго предрича обединение на Франция, Русия, Англия, Германия и другите нации на континента в европейска общност, в която пазарите ще са новото 'бойно поле' и обединението е 'отгоре' т.е. от правителствата. По противоположния метод - отдолу, от народите -се предвижда съюязването в "Европа на нациите', в която се съхраняват националните интереси на всички членове.
Възходът на национализма през втората половина на 19ти век ограничава интереса към идеята за европейско обединение, приоритетни са чувството за принадлежност към нацията и лоялността към осъществяването на националните политически проекти. Войната се интерпретира като катализатор за пробуждането на нацията, в контекста на което идеята за мирна и обединена Европа придобива нереален и анахроничен оттенък, до преоткриването си след Първата Световна война.
През 1923г. Е публикуван популярният проект на граф Куденхоф - Калерги - 'Паневропа', в който обединението се представя като средство за решаване на следвоенните икономически и политически проблеми и кто полезно за нейната самозащита. В предговора на книгата си определя визията си за Европа като 'политико-икономическа федерация' , от която СССР и Великобритания биват изключени. (Англия бива разглеждана като посредник между Панамерика и Паневропа). Калерги мотивира проекта си за създаване на икономическа и политическа европейска общност с възможността за заемането на Европа на позицията на 3та глобална сила (заедно със САЩ и СССР, с които да основе Тристранен съюз) и като средство за защита от евентуална руска хегемония над континента (чрез ремилитаризация). Идеите на Калерги получават широк отзвук и предизвикват появата на широко и влиятелно паневропейско движение, организирало Паневропейски конгрес (Виена, 1926г.) с участието на 2000 делегати, разискващи както политически, така и икономически въпроси. Проектът на граф Калерги не само възстановява интереса към идеята за обединена Европа, но и актуализира нейната интерпретация с оглед на глобалната икономическа (САЩ) и политическа (СССР) заплаха, пред които вътрешнополитическите противоречия трябва да отстъпят.
В полето на официалния политически дебат на континента идеята за европейско обединение навлиза чрез меморандума на Аристид Бриан за създаване на федерален европейски съюз, целящ постигане на мир и сигурност и защита от вече посочените външни заплахи. Съюзяването, а НЕ обединението Бриан вижда като преди всичко икономическо, ненакърняващо националния суверенитет и състоящо се от отделни 'географски групи'. Управителен орган на съюза би била т.нар. Европейска конференция на представители на държавите членки, подпомагана от малоброен постоянен Политически комитет. Идеите на Бриан се приемат резервирано от европейските правителства, на които той е предложен за обсъждане.Причини за това могат да се търсят както в потенциални слабости на самата схема, така и в 'атмосферата' в Европа в условията на световна икономическа криза, предизвикваща вълна от протекционистични мерки - в противоречие с преследваните от проекта премахване на митнически бариери и либерализация на международната търговия като предпоставка за европейско обединение. Съдбата на плана Бриан илюстрира отношението към идеята за обединена Европа през 30те години на 20ти век, но съдава (главно икономически) перспективи, които намират реализация в процеса на интеграция след Втората световна война.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на идеята за Европа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.