История на китайската цивилизация


Категория на документа: История


Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"

Реферат

По Стара история

На тема: "История на китайската цивилизация" - Жан -Жак Жерне

Изготвили:

специалност: Български език и история

Дата: 22.12.2008 г. Научен р-л: ............
Империята на аристократите

Периодът, който се открива в края на VI в. е период на преход от средновековния свят към съвременната епоха в източна Азия. Предшествениците на наближаващите промени вече са налице в края на големия военен метеж на Ан Лутан, продължил от 755 до 763 година. Непосредствено след въстанието се променя не само общата атмосфера, а и политическият и икономическият климат,институцийте и т.н.; периодът, наречен период на Петте династии (от 907 до 960 г) от своя страна е само логическо продължение и последствие от вече започналата еволюция от края на VIII в. Наследник на "Империята на аристокрацията" е един период на "преход към съвременната епоха".

Прието е възкачането на династия Суй през 581г. да бъде смятано за велика историческа дата, защото с него се слага края на династийте от тюрко-монголски произход в северен Китай и защото седем години по-късно ще бъде постигнато обединение на китайските територии.

Вярно е, че с присъединяването на Китай от басейна на Яндзъ към Севера се разширяват хоризонтите пред династии Суй и Тан, които получават излаз до морето, достъп до зоната на тропиците и до източноазиатските страни. Вярно е също така, че Тан си връща драгоценното културно и литературно наследство на династиите от Нанкин.Обединението на северен Китай, който е разделен и опустошен от войни след 534 г. в действителност е дело на северната династия Джоу през 577 г. Унищожавайки през 589 г. изтощената империя Чън Суй се ограничава само да постави точка на един процес, започнал 36 години преди това и сред чиито определящи фактори е качеството на военните инсттуции, създадени от западната династия Уей.

Династия Суй е основана в Чанан в следствие на държавен преврад, дело на един роднина по съребрена линия на управляващото семейство - генерал Ян Дзиен управлява от 581 до 604 г. под името император Уън, като през 589 г. слага край на империята Чън, последната отломка от шестте династии, изредили се да управляват от III в. в Нанкин.Според официалната история наследникът му, който е обрисуван в наи-черни краски, бил негов антипод: отцеубиецът император Ян (604-617) бил докаран до гибел от собствената си мегаломания, склонност към разкоша, пороци и безмилостно отношение към народа. В действителност, политиката на двамата императори от епохата Суй показва впечатляващ континует, а предприетите от тях стъпки ще бъдат продължени в началото на следващата династия.Строителството на големия канал и на големи хангари в районите на Луоян и на Чанан започва още при управлението на император Уън, а една от първите му инициативи е да изгради двете огромни столици в долините на реките Уей и Луо.

През 585 г. в северозападните части са издигнати 350 км от Великата стена. Политиката на морската експанзия, която е характерна за император Ян вече е прилагана от император Уънди. Но тази политика на силата и внушения авторитет започва да причинява все повече проблеми именно при управлението на втория император Суй - селски бунтове, влошаване на отношенията с тюрките, в същото време избухва първото въстание, организирано от аристокрацията, това на Ян Сюенган.

Първите години от управлението на Тан са период на вътрешна консолидация, след този период 626-683 г. идва времето на една от наи-големите експанзий в китайската история. Китайската армия нанасят решително поражение на източните тюрки, чиято столица се намира в долината Орхон, подчинява местните племена, отварят си път към оазисите и установяват контрол над тях.

Авторитетът на Тан достига своя апогей. Тази изключителна експанзия става възможно благодарение на политическите и стопанските институции, върху които е важно да хвърлим светлина.

Политическа и икономическа основа на Танската империя

Големите строежи

Между 587 и 608 г. е изградена плавателна мрежа, съставена от плавателни канали и реки, предназначена да свърже долините на жълтата река и на река Уей с долното течение на Яндзъ до провинция Ханджоу - мрежа продължена през 608 г. с канал, осигуряващ връзката между областта Луоян и тази около Пекин.Това е първият голям канал в китайската история.

Създадена от стратегически и политически съображения, предназначена веднага след обединението да улесни комуникациите между северен Китай и басейна на Яндзъ, тази система от плавателни пътища при управлението на Тайдзун (626-649) обслужва само малка част от превозването на ориз към Луоян, а се използва предимно за трафика на коприна. Затова големите канали играели решаваща роля за икономическия подем през VIII-IX в.и помагат на управлението на Тан да оцелее при тежката криза, в която го хвърля въстанието на Ан Лушан (756-763)

Около 600 г. по грандиозни проекти са реконструирани столиците Чанан и Луоян. Външните крепостни стени на Чанан през епохите Суй и Тан са с дължина от 8,2 км от север на юг. С правоъгълна форма, градът е пресечен от четиридесет булеварда между тези булеварди са заключени сто и десет опасани със стени квартали и два огромни пазара, към които извеждат канали, а пък в северната част на града два големи пръстена от вътрешни стени прислоняват императорския дворец и административния център. Но трябва да отбележим, че промяната в мащабите на столицата вече е очевидна при строежа на Луоян през 501 г. по времето на северната династия Уей. Новият Луоян, който по размери леко отстъпва на Чанан, той е построен във формата на шахматната дъска по времето, когато по такъв план е построен и Янджоу, голямата метрополия на югоизтока, гъмжаща от чуждестранни търговци през VII-IX в. Именно този град императорът от Суй е искал да превърне във втората си столица на Луоян.

Ако сътворените градове и водни пътища към 600г. осигуряват икомическа рамка на Китай от VII-IX в., то свършеното в юридическа, административна и военна област не е никак маловажно, ако не и определящо. Наследници на дългата традиция династиите Цао-Уей и Северна Уей, законотворците от епохата Суй и Тан успяват да систематизират дотогавашните постижения и да предоставят на новата империя един от базовите елементи на нейната сила.

Административна система

Китайската администрация има далечни корени, след като още през IV-III в.пр.Хр. дворцовите длъжности, изпълнявани от благородници с висок сан, са преобразувани в граждански длъжности. Още с възникването на империята администрацията образува относително автономно цяло и осигурява равновесието между образуващите се фракции в Двора, както и служи като контрапункт на неограничената власт на императора.

При управлението на династия Тан канцелариите на централната администрация се състоят от четири основни служби:
- Департаментът по Държавните дела, който обединява шест министерства (на държавните служители, финансите, ритуалите, армията, правосъдието и обществените строежи);
- Имперторската канцелария, която обнародва и санкционира императорските декрети;
- Големият секретариат, натоварен със съставянето на официалните текстове; като двата последни органа осъщетвяват контрол над общата политика;
- Държавният съвет, в който взимат участие, освен императорът висши съновници и важни служители (това обикновено са ръководителите на шестте министерства, съставящи Департамента по Държавните дела)
От централната администрация зависи цялата администрация в провинциите, по-точно в големите провинции, на които е разделена територията на империята. На най-ниско равнище стоят подпрефектурите следват префектурите и над префектурите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на китайската цивилизация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.