История на социалната работа през Античността


Категория на документа: История


История на социалната работа през античността

В древното египетско общество съществува представата за усърдието като безкористно и облекчаващо нуждите на нуждаещите се. В древноегипетските надписи се среща информация за проява на милосърдие. В древната китайска цивилизация любов към ближния и взаимоуважение и подкрепа са едни от най-важните морални правила. Изброените са част от китайската концепция за хуманност, справедливост и дълг. Те са част от етичната система разработена от Конфуций наречена "пет постоянства" която означава отношението между близките. Тези 5 постоянства са: бащина любов, синовна почтителност, приятелско отношение от по-голям към по-малък брат, почтително отношение на по-малък към по-голям брат, съгласие м/у съпрузите. Средствата за поддържане на справедливия ред Конфуций дава не на закона, а на моралните принципи, които подсилват образа на идеалния вид поведение основано на зачитане на всички мерки, които следва да насърчава хората да правят отстъпки и компромиси. Чувството за хоманност и състрадание прониква в преподаването от Конфуций "сиа-о". Според това учение предания син има посвещения за цял живот да се грижи за родителите си, да служи и да ги моли, да ги почита по всяко време. Конфиций счита, че милосърдния човек умее да обича и да ненавижда хората и, че в проявите на милосърдието отсъства т.нар. зла енергия. В древните китайски текстове може да се срещне развита следната идея: "Почитайте своите родители, разпространявайте това почитание към всички по-възрастни, обичайте децата си и разпространете тази любов и тогава ще ви е лесно да управлявате. За това когато проявявате милосърдие е достатъчно да защитите всички, а когато не проявявате е невъзможно да защитите своята жена и деца." Традицията на благотворителност са присъщи на духовната култура на древна Индия.

Закони на Ману - в тях се описват форми на брак, механизмите за осиновяване, особеностите на наследяване на имуществото. Едни от първите съхранени факти за социалното регулиране на обществото са свързани с развитието на древна Гърция. Самото гръцко общество не е обединено в държавна система. В структурно отношение населението е разделено на свободни граждани, чужденци и роби. Увеличаването на робите води до социално наслояване и задълбочаване на социалните проблеми. Първите социални закони се приемат след Персийските войни от 500-449 г.пр.Хр. До тогава съществува практика да се прави уравновесяване на доходите на малоимотните семейства и съседите като се отпускат помощи на по-бедните. След войната се създава малка група от богати и многобройна от бедстващи. Това налага законови промени относно регулирането от бягството от страната, мерки за намаляване на безработицата.

Социална политика на Перикъл. Перикъл заделя пари за младите по време на война, въвежда социално подпомагане. При неговото условие имаме реална държавна ангажираност по отношение грижата за бедните. Тази политика не я въвежда от състрадание, а от необходимост за задоволяване на потребностите с цел социален мир. По времето на Перикъл държавата се превръща в социална институция. Основни негови социални мерки са: осигуряване на военно-инвалиди и техните близки, подпомагане на безработни които нямат възможност техни близки да ги подпомагат, даване на безплатна лекарска грижа и лекарства на малоимотни лица при болест. Социалната дейност на древногръцките съюзи и гилдии на занаятчиите се изразява във всички действия и принципи на взаимопомощта. Събират се средства главно от членски внос. Използват се за подпомагане при болест, инвалидност, при отпускане на лекарства или храни. Също имаме подпомагане при смъртна член от гилдията. По-висока степен на развитие достига социалната дейност в древен Рим. В социално отношение първоначално господства системата на клиентиризма. Тази система е съвкупност от личности,които имат вярност към своя покровител, а той им гарантира социална сигурност като издръжка, подслон и работа. В годините на републиканския Рим социалната диференциация се засилва. Появяват се съсловията на конниците и арендаторите. Слага се края на едноличното господство на сенатската аристокрация. Едни от най-значимите социални реформи са я извършили братя Гракхи. Тяхно дело е прокарването на военните и житните закони. Целта е подобряване на икономическото и социалното положение на населението. Държавата поема плащането на доставката на жито, разпределя обществените земи между бедни и безимотни, а лишените от земя ги включват в армията. В имперския Рим се запазва строга йерархическа диференциация на обществото като то продължава да се дели на граждани и роби. Гражданите са патрициите. Цялата власт е изградена на принципа на клиентелизма. Значима социална реформа осъществява император Антоний Пий. Чрез тази форма се подобрява правното положение на робите. Друга важна мярка е разширяване на системата на социални помощи. При император Хандриан на частни лица се опрощават суми. Имуществото на осъдените лица се използва за обществено подпомагане. В Римското общество се наблюдава социална ангажираност на работодателите. В началото на 1 в.пр.Хр. се създават първите доброволни сдружения. Това са кастите за подпомагане при смърт и болест. Те са държавно утвъдени чрез отдаване на концесия и поддържавен контрол. През 161 г.сл.Хр. кастите стават юридически лица. Има изисквания кандидатите да не са прекалено възрастни и да не членуват в други съюзи. Те събират средства предимно от членски внос, които употребяват за помощи при погребения, подпомагане на сираци, подпомагане при болест с пари, лекарства и храна. Кастите губят своето значение и своята социална функция след официалното признаване на християнството при Константин Велики.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на социалната работа през Античността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.