История на Средновековния град Ямбол


Категория на документа: История


Курсова работа на Деница Николаева Шереметова; ФН: 2240

ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД ЯМБОЛ

Град Ямбол е място с богато минало. Свидетелство за факта са множеството културно-исторически паметници във и около града. Тук са оставили следи велики исторически личности, сред които Филип II и Александър III Велики, тракийските царе Спарток и Скосток, редица византийски и османски владетели, и други. Града има интензивни търговски връзки с много градове в Мала Азия, Егея и Европа. Както в годините преди Средовековието, така и след това града запазва стратегическото и политическо си значение в региона и продължава да бъде арена на множество исторически събития.

За историята на Средновековен Ямбол научаваме от редица автори от онова време. В своя "Пътеводител", съставен през 527-528, Хиерокъл споменава Диоспол като един от петте града на провинция Тракия. Арабския историк-географ ал-Масуди от 10 век (описва защитния вал Еркесия югоизточно от града), Георги Пахимер (13-14 век), поетът Мануил Фил (12-14 век.), Александър Бурмов, Константин Иречек, арабския географ ал-Идриси, Саадеддин и други. Ямбол се среща и в редица извори като "Чудесата на Св. Димитър", Хамбарлийския надпис от с. Маламирово, Сюлейманкьоския надпис, Ямболския надпис, Дубровнишка грамота (1230) на Иван Асен II и др.

Ямбол в периода на Първата Българска държава.

След като се образува Българската държава (681 г.), император Константин IV Погонат (668-685), създал голяма военно-административна единица - тема Тракия. Един от петте града в състава на областта е Диоспол. За първи път областта Загория била включена в пределите на Българската държава през 705 г. по време на управлението на хан Тервел (701-718), като териториална компенсация заради военната си помощ оказана на Юстиниян ΙΙ. Това било първото разширение на България на юг от Балкана. През 716 г. император Теодосий III потвърдил териториалното разширение. През 756 г. Загория и следователно Диоспол попадат в границите на Визатия, след похода на Константин V Копроним при крепостта Маркела. Така тя била включена в новосформированата тема Македония, с център Одрин.

След битката при Върбишкия проход Крум предприема мащабен поход в Тракия и Македония, превзема редица ключови градове и крепости, сред които най-вероятно попада и Диоспол. По силата на сключения през 814 г. при хан Омуртаг 13-годишен мирен договор, Диоспол остава в границите на Българската държава. Описанието в Сюлейманкьойския надпис напълно съвпада със средновековният пограничен окоп Еркесия. Това съоръжение представлява ров и вал дълъг 131 км. Той започва от Мандренското езеро до вливането на р. Марица в р. Сазлийка край Симеоновград. Валът до голяма степен наподобява укрепителното съоръжение на Външния град на столицата Плиска. Сюлейманкьойския надпис позволява Еркесия да се датира от времето на Омуртаг непосредствено след сключването на 30-годишният мир с Византия.

През пролетта на 970 г. съюзените български и руски войски, предвождани от княз Светослав, възползвайки се от бездействието на стратега на тема Македония Йоан Куркуза, извършили набези в Източна Тракия, като достигат чак до Одрин. Тяхна база била областта Загория. През лятото на 971 г. византийския император Йоан Цимисхий организирал ответен поход срещу българи и руси и първоначално покорил земите на юг от Балкана и обсадил столицата Велики Преслав. Така Ямбол за дълго останал в тема Македония и се числял към пределите на Империята.

Ямбол в периода на Византийското владичество.

В периода на Византийското владичество Ямбол не престава да е свидетел на важни събития. През 1049 г. магистъра на Македония бил разбит от печенежкия вожд Кеген край крепостта Диамбол-Ямбол. След битката печенегите се преместили от дотогава заеманата от тях крепсот Авли (Сливенско) в Ямболската крепост, тъй като тя била значително по-добре укрепена и кръстовище на важни пътища. Следователно и нейните владетели имат стратегическо превъзходство срещу настъпващи от Одрин армии.

Града бил под властта на печенегите пет години - до 1053 г., когато византийската армия успява да ги изтласка от тези земи. През пролетта на 1088 г. император Алексий Ι Комнин тръгва на поход срещу войска съставена от кумани, печенеги и маджари, навлязла в Тракия предната година и опустошила Одринска област. Той се установява в крепостта Лардея (на изток от Сливен). Там той пребивавал 40 дни и през цялото време набирал войска от местното население. Очевидно е, че тукашното население служело за попълване на бойните редици на визанийската армия. От тук той потегля на поход срещу печенегите, настанява се в темата Перистрион, но след първоначално надмощие той претърпява катастрофално поражение. Оттук той се оттегля в Одрин, бягайки през Голое и Берое. Разбирайки това печенегите се прехвърлят отвъд Балкана и се установяват край Маркела. Императорът се принудил да сключи примирие с тях. Печенегите не спазват договора и подлагат на грабеж околните села и крепости чак до Пловдив. Областта отдъхнала от печенежките нападения едва в началото на 1091 г. след като печенегите били напълно разгромени и елиминирани от византийската армия.

През 1092 г. в Паристрион отново се родило движение, този път начело с един самозванец - Лъжедиоген. Целта им била да свалят от власт Алексей Ι Комнин. През 1093-1094 г. съюзена армия на самозванеца и куманите преминали Балкана и се насочили към крепостта Голое. Когато куманите се приближили до крепостта жителите й хванали византийския началник на крепостта, оковали го във вериги и им го предали. Жителите на съседните градове преминали на страната на куманите и радостно ги постещнали. Лъжегиоген и куманската армия се отправили към Поморие с цел да щурмуват стените му. Присъедияването на българското население от Диамбол-Ямбол, Голое и другите селища на юг от Балкана, към Лъжедиоген, ясно показва недоволството срещу гнета на цариградското правителство. Това е интересен и много важен факт от историята на средновековния Ямбол. Изглежда, че им е тежал повече политическия и икономическия гнет на империята от нападенията на печенегите и куманите. Дълго време крепостите в южна България служели за опорни пунктове на въстанието на Лъжедиоген, в което дейно участие заемали и бългатите, докато през късната есен на 1094 г. той бил разбит. Той и войската му били преследвани лично от Алексий Ι Комнин чак до крепостта Голое. Така властта над областта била възстановена от законния византийски император.

Повече от столетие след това, името на средновековния Ямбол не се среща в писмените извори, но населението му продължава да съществува и понася тежестите на византийското владичество и злините на куманските набези.

Ямбол в периода на Втората Българска държава.

В освободителното движение на братята Петър и Асен против византийското владичество, населението на Ямбол и околносите му не взели пряко участие. През 1186 г. в Ямболска област проникват куманите, които били съюзници на Петър и Асен. Това може да се смята за първият опит на възобновената българска държава да включи в пределите си част от земите на юг от Балкана. Те обаче останали във византийски ръце и тепърва предстояла борба за тяното освобождение. Вероятно Ямбол и областта между Балкана и Странджа са влезли в територията на Втората българска държава в периода 1193-1194 г. За този период ни известява Никита Хониат "те не прекратяваха оттогава нахлуванията със своята скитска фаланга, имайки предвид да разрушат някое укрепление, да разграбят няколко села или пък да разорят известни градове. И опустошаваха всичко, каквото им е попаднало по пътя, като нападаха ту Пловдив, ту обсаждаха Средец, а понякога достигаха до Одрин".

По ремето на Калояновото царуване (1197-1207 г.) българската власт на юг от Балкана била още по-добре укрепена. Крепостите там служели като изходна база на войските, атакуващи Византия и Латинската империя, създадена 1204 г. Според Дубровнишката грамота (1230 г.) може да се допусне, че Ямбол бил в пределите на Буруйска или Одринска хора - област, в която дубровнишките търговци получили правото свободно "да купуват и продават каквато и да е стока".

До 1236 г. Ямбол влиза в пределите на Българската държава. Сведения за това получаваме от Георги Пахимер: "границата на Ромейската държава достигаше до Орестиада и малко по-нататък, а оттатъшните земи бяха подвластни на българите".

През 1263 г. избухнала българо - византийска война и областта Загория преминала под властта на Византия. За тези събития научаваме от поетът Мануил Фил (12-14 век). От 1265 г. нататък за дълго време земите на юг от Балкана чак до Одрин стават територия на остри военни стълкнвения между византийци и българи, в които на българска страна действали татарските дружини, начело с хана на Златната орда Берке. По всичко изглежда, че тогава областта Загора отново станала българско владение. Византийците я превземат отново в 1278 г., когато започнали военните действия срещу въстанието на Ивайло, когато областта служела като база за съсредоточаване на византийската армия.

В края на 13 век, след потушаването на въстанието на Ивайло, на юг от Балкана било създадено самостоянтелно феодално владение с център крепостта Крън, чиито господар бил братът на българския цар Георги Тертер Ι (1280-1292) - деспот Елтимир. По същото време се обособява и владението на тримата братя Смилец, Войсил и Радослав, което обхващало Средногорието и достигало Сливен. Ямбол и областта му били владени от византийците. Този факт създавал сложана и напрегната ситуация в района, отразяваща се най-вече на обикновенното българско население. През 1304 г. по време на своя поход срещу Византия Теодор Светослав (1300-1321) превзема редица крепости в областта Загора, сред които Ямбол и Лардея (първоначално тях той дал на чичо си деспот Елтимр). Така Ямбол влиза в домена на Крънската феодална област.

Подаряването на Ямбол и Лардея от страна на българския цар представлява много интересен факт от средновековната българска история. Той доказва, че не само манастирите, но и светските феодали са получавали дарения от централната власт. Деспот Елтимир получава "подаръка" заради лоялното си отношение спрямо търновския цар в хода на българо - византийската война, както и за помощтта, оказана през 1302 г. при разбиването на войските на претендента за българския престол - Радослав.

Крепостите Ямбол и Лардея остават в пределите на крънската феодална област до 1305 г., когато Елтимир застава на страната на Византия и Светослав не му отнема подареното. След това царят започнал да опустошава всички крепости в Крънска област "без да щади и ромейските". Елтимир изчезва от историческата сцена.

През 1307 г. България подписва договор с Византия, в който последната признава завладените крепости на юг от Балкана - в това число и Ямбол. Границата между двете държави била Странджа. Теодор Светослав подарява Крънска област на деспот Срацимир - баща на бъдещия български цар Иван Александър. Не е ясно дали той е включил в областта Ямбол и Лардея.

По време на един поход в Тракия през 1322 г. внезапно умира цар Геори Тертер ΙΙ (1321-1322). "Градовете, подчинени на мизите, от Несебър до Сливен" отхвърлили българската власт и доброволно се подчинили на Византия. Според Александър Бурмов отцепилите се крепости били: Диамбол, Лардея, Айтос, Камена, Сотир, Кримна, Констанцион, Ктения, Несебър, Поморие, Пиргицяон, Девелт, Созопол, Анхиало и Скафида. Причините породили решението им били феодалната раздробеност и гръцкия етнически елемент в причерноморските градове, както и желанието им да избегнат "опустошениятана войната, присъединявайки се към по-силната страна". По същото време Византия насочила две армии, имащи за цел да укрепят позициите й в предалите й се градове. Армиите били предвождани от Войсил и Андроник ΙΙΙ. Бившия видиски деспот Михаил ΙΙΙ Шишман (1323-1330) обаче обсадил всички градове, които се били предали преди това и за кратко време ги превзел.

През 1324 г. между България и Византия бил сключен мирен договор, по силата на който българския цар се оженил за сестрата на младия император Андроник ΙΙΙ и поличил законното право да владее крепостите Ямбол, Айтос, Ктения, Несебър, Поморие, Русокастро и др. Във византийски ръце останали Пловдив и Созопол.

По време на медуособната война между Андроник ΙΙ и Андроник ΙΙΙ, българският владетел застава на страната на първия от тях. В хода на тези събития Михаил ΙΙΙ разположил основните си военни сили край Ямбол. В Цариград достигнали слухове, че българския владетел искал да превземе града, с изпратената 3000-на конница в подкрепа на Андроник ΙΙΙ. Същия изпратил пратеничество в Ямбол, до Михаил ΙΙΙ, обвинявайки го, че е струпал войската си по границата, противно на договора от 1324 г. и го заплашил с война.

Българският цар уверил пратеника на Андроник ΙΙΙ, че няма намерение да воюва, като едновременно с това изпратил писмо до войската си да се завърне незабавно в стана край Ямбол. Възползвайки се, скоро след тези събития Андроник ΙΙΙ успява да превземе Цариград и да вземе трона на дядо си. По същото време стануващата българска войска нахлула в Източна Тракия, превзема и опустошава намиращите в северните и краища градове и крепости след което се оттеглила. В отговор на това през юли 1328 г. византийският император Андроник ΙΙΙ нахлул с голяма войска в България, подложил на опустошение южните й територии, "превзел с пристъп Диамбол-Ямбол и като го разграбил, се завърнал в Цариград". След тези събития Ямбол не бил присъединен към Византия, защото само след два месеца българите отново започнали активни военни действия в Източна Тракия, достигайки до Одрин.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на Средновековния град Ямбол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.