История на Византия


Категория на документа: История


Унрверситет "Проф. Д-р Асен Златаров"
Факултет обществени науки

КУРСОВА РАБОТА

По История на Византия
На тема: Император Флавий Клавдий Юлиан

Изготвил: Виктория Валентинова Ангелова фак.№198 втори курс
сп.Педагогика на обучението по български език и история

Проверил: Доц. Д. Момчилов

Историята на Византия като отделна държава започва към края на Ⅳ в. по-точно след 395 г., когато двете части на обширната Римска империя - западната и източната - се обособяват като самостоятелни политически формации, всяка със свой път на рзавитие. Византия - това е по същество продължение на Римската империя в нейната източна половина, обхващаща Балканския полуостров, Мала Азия, Египет, Палестина, част от Армения и Месопотамия. Но ако от териториално-политическа гледна точка възникването на Византия ни отвежда към края на четвъртото столетие, то от гледна точка на редица съществени страни на сложната и многолика действителност, а именно: социално-икономическите отношения, административната уредба, религиозни и културни явления и пр., "раждането" на Византия трябва да се търси в значително по ранен период. Един период, който обхваща приблизително времето на Диоклециан (284 - 304г.) и на Константин Велики (306 - 337г.) и завършва с царуването на ТеодосийⅠпоследвалото след неговата смърт през 395 г. разделение на Римската империя на два дяла.(Ангелов 1994, 20)

Едно от съществените събития, предхождащо и обуславящо обособяването на Византия като отделна държава, е провъзгласяването на Константинопол за втора столица на Римската империя. Събитие станало при царуването на император Кнстантин Велики и по точно на 21 май 330г. (Ангелов 1994, 20)

Първите столетия от културно-историческия живот на Византия са отбелязани от силното присъствие на все още неизчезналите езически традиции, възприемани като наследство на елинизма и на идейното влияние на победилото християнство. Въпреки присъщата му консервативност, християнството става двигател на културния процес и обагря специфичната физиономия на византийската култура.(Бакалов 2006, 205)

Ранната история на християнството, разпространявана три века в пределите на Римската империя е свързана с непрестанни гонения срещу нейните последователи главно поради това че отказвали да признаят култа към императора. Влиянието на християнството обаче нараствало все повече и заедно с това се разширявала и социалната му база. Така се стигнало до естествен от гледна точка на изсторическата логика резултат, а именно - едикта на Константин Велики издаден 313г. в град Милано. По силата на този едикт преследванията срещу християните спрели и изповядваната от тях религия се признала за равноправна на останалите разнообразни религии в пределите на Римската империя. Налагането на хистиянството бележи край на присъщия на езическите религии политеизъм и води до установяане на монотеистичния възглед като ръководещ принцип. (Ангелов 1994, 22 - 23)

Впериода на Никейския събор до възшествието на племенника на Константин Велики, Юлиан през 361г. християнската църква има възможността напълно да укрепне и утвърди в империята. Положението на езичеството и християнството точно в средата на Ⅳв. добре се изеснява в съчинението на християнския писател Фирмик, предназначено за императорите Констанций Ⅱ и Констант и имало за цел да ги поощри за окончателното изкореняване на езическото богослужение.(Успенски 2001, 101)

Император Констанций Ⅱ е син на император Константин Велики от втория му брак с Фауста. Роден е на 7 август 317г. в Илирик. Брат е на цезаря Крипс, на император Константин Ⅱ, на иператор Констант Ⅰ, на Константина и на Елена. Констанций живее при двора на баща си в Срдика от 1 март 321г. На 8 ноември 324г. той е обявен за цезар едва на седемгодишна възраст. Десетина години по-късно той е изпратен да управлява Галия. По това време администрацията на империята е изцяло в ръцете на синовете на Константин Велики. Смъртта на Константин Велики заварва Империята с няколко цезари и нито един август. Следва период на междуцарствие, който продължава от май до септември. Войниците отказват да допуснат до властта другиго освен синовете на Константин и извършват жестоко клане на останалите изявени членове на семейството. Убит е братът на починалия император - Юлий Констанций, баща на цезаря Гал и на бъдещия император Юлиан. Убити са и двама негови племенници - цезарят Далматий и наскоро обявеният за цар на Армения Ханибалиан. Едва след тези събития, на 9 септември 337г., три месеца и половина след смъртта на Константин Велики, синовете му Констанций, Константин и Констант са обявени за августи.(Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 58)

Чрез умелата си външна политика Констанций успява да съхрани целостта на Империята и спокойствието по нейните граници въпреки продължаването на започнатия от Константин Велики конфликт с Персия. На практика той се запазва през всичките години на царуването на Констанций.(Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 59)

Император Констанций Ⅱ посещава Рим само веднъж - през 357г. за това пък той полага особени грижи за Константинопол, който именно по негово време придобива статус, сходен с Рим.(Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 59)

Цезарят Гал, син на Юлий Констанций и брат на бъдещия владетел Юлиан. Получава цезарската титла по време на борбата с Магнеций и е изпратен да управлява Изтока. В началото Гал успява да ограничи пиратството в Източното Средиземноморие и постоянните грабежи на исаварите. Той обаче проявява извънредна жестокост и липса на държавнически разум при опустошаването на еврейското въстание в Галилея, когато е разрушен град Диокесария. Гал се разправя с особена свирепост и с бунта на глдните в Антиохия - действие което дискредитира властта. Разбрал това, Констанций отстранява Гал, като постепенно го лишава от войските му, а през есента на 354г. го екзекутира. През ноември на следващата година за цезар в Галия е поставен Юлиан, братът на Гал. Изборът на императора е добър, тъй като Юлиан проявява държавнически качества, но скоро се обявява срещу Констанций, като поставя мира в империята под въпрос.(Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 60)

Констанций Ⅱ умира на 3 ноември 361г. в Мопсукрини, Киликия. Това става по време на метежа, организиран от войските, които обявяват Юлиан за август в Галия. Така властта минава в рацете на неговия противник като последен мъжки представител на Константиновия род. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 61)

Император Флавий Клавдий Юлиан е роден през май или юни 332г. в Константинопол. Той е син на Юлий Констанций, който е еднокръвен брат на Константин Велики, внук е на император Констанций Хлор. Роден от втория брак на баща си с Василина. Император Юлиан има само еднокръвни братя и сестра от първия брак на баща си с Гала. Най-големият му брат не е известен по име. Има една, също неизвестна по име сестра, която е първата съпруга на император Констанций Ⅱ. Еднокръвен брат му е и цезарят Гал, който управлява Изтока (354 - 355). (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 62)

Почти цялото семейство на Юлиан е избито от разбунтувалите се войници след смъртта на Константин Велики през 337г. Тогава той е едва на пет години и поради това избягва разправата. Детството му е нещастно и самотно. Лишен не само от ласката на родителите, но и от разбирането на обкръжението си. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 62) След смъртта на Кнстантин Велики в Цариград войници избили членовете на императорската фамилия. В числото на жертвите бил и бащата на Юлиан. В това престъпление бил обвиняван Кностанций, който уж искал да премахне бъдещите претенденти за императорската корона. Гал и Юлиан съвсем случайно останали живи. Гал поради болезненото му състояние,не представлявал никаква опасност, а шестгодишният Юлиан бил спасен и скрит в църква от Аретузкия епископ Марко. До 15-годишна възраст не обръщали внимание на възпитанието на Юлиан. Предоставен на себе си, предирчив и любознателен по природа, Юлиан прочел през това време всички произведения на класическата литература. Отживелият стар свят, с неговите богове и герои, му се представял прекрасен и идеален. Във впечатлителното момче започнал да се заражда езически светоглед, когато Констанций решил да се занимае с възпитанието на младите принцове. Гал и Юлиан били изпратени от Цариград в Макела, в Кападокия и били настанени в двореца на старите кападокийски царе. Братята живеели в добри условия, но били изолирани съвършено от света. Те виждали само поставените за техен надзор евнуси и наставници. Разсъждавайки справедливо, че християнската религия може да примири човека с неговата участ, Констанций решил да приготви принцовете към духовно знание. Юлиан бил причислен към клира, като получил длъжност четец. Но християнското възпитание на Юлиан се водило крайно небрежно, неговото християнско религиозно образование ръководи епископ Евсевий. Между неговите християнски възпитатели нямало нито един, който да завладее душата на Юлиан, към когото той би почувствал уважение. Учителите на Юлиан убили у него всяко желание по-дълбоко да се запознае с религията на Христа. Свещеното Писание му чели без ръководство и тълкуване. Християнските обреди му се стрували някакви безсмислени действия. А между това учителят му по словесност, юристът Никоклес, горещ поклонник на класическата литература, само с маска на християнин, а от все душа предан на езичеството, се оказал на висотата на своята работа. Той успял да увлече Юлиан с външните красоти на литературните и художествени произведения на класическия свят. С майсторска ръка разкрил пред него поетическите картини из живота на боговете и героите, в митовете и сказанията за боговете той му сочил дълбок тайнствен и назидателен смисъл. Езическият светоглед на Юлиан бил вече здраво поставен. При такова осветление на класическата литература, свещените християнски книги се стрували на Юлиан много прости и груби. Връзките му пък с тогавашните учени предсатавители на езичеството Ливаний, Максим и Темистий окончателно завършили и оформили неговото езическо възпитание. От тях особено влияние върху него имал неоплатоникът Максим. Той го посветил в езическите тайнства. Така безвъзвратно било решено скъсването на Юлиан с християнството. (Малицки 1994, 20 - 22) Юлиан посещава Пергам и учи още при Хрисант и Едесий. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 62)

Ярко се отличават в характера на Юлиан и в съчиненията му две насоки: разнообразни и широки познания, почерпени от древните автори и дълбока начетеност в книгите на Светото писание, от което изкусно се ползва в борбата против християните.(Успенски 2001, 103)

Възпитанието на Юлиан в езически дух се водело тъй изкусно, че не породило у Констанций ни най-малко подозрение, въпреки че той поставил Юлиан още от самото начало под най-строг надзор и систематично шпиониране. Но на това шпионство Юлиан отговорил с поразително религиозно лицемерие. Той гледал да се показва като най-образцов християнин: молил се усърдно, постил, посещавал гробниците на мъчениците. На гробницата на мъченика Мама той заедно с брат си построил параклис. В Никодимия, в най-големия разгар на оживените си отношения с учените поборници на езичеството, той си обръснал главата и заживял като монах, давайки вид, че се готви да приеме монашество. Между това Констанций извършил още една работа, която окончателно препълнила чашата на омраза към него у Юлиан. (Малицки 1994, 22) Бездетният император Констанций се тревожил за наследник. Тъй като от прякото потомство на Константин са живи само двамата братовчеди на Констанций - Гал и Юлиан, императорът през 350г. привлича към властта Гал. Но скоро се оказва че Гал не се справя с новото положение и предизвиквайки подозрение за невярност кум императора Гал е премахнат от властта и екзекутиран. По настояване на императрица Евсевия, която действа против плановете на придворната партия, Констанций възвръща на Юлиан положението, което му се полага. В годината на смъртта на Гал, Юлиан е вече напълно изграден човек на двадесет и три години. Поканен в Милано след смъртта на Гал, той, макар и да не спечелва благоразположението на императора, получава свободата са посети Атина. Там Юлиан попада в центъра на тогавашния културен и умствен живот. Юлиан отнася от Атина запознаването със стълбовете на древната западаща култура. Прекарвайки в Атина само няколко месеца (от юли до октомври), Юлиан е поканен от Констанций от ролята на студент, наконтен с философска мантия, с невчесана глава и с мастило по ръцете да се преобрази в царедворец. На 6 ноември той тържествено е обявен за цезар и едновременно е упълномощен с управлението на провинция Галия. Няколко дни след това се оженва за сестрата на Констанций Елена и с неголям военен отряд се отправя към местоназначението си. Юлиан гледа на това назначение като на смъртна присъда. Положението на Галия е безнадеждно. Всички укрепления по левия бряг на Рейн са пробити и разрушени от германците, градовете - разрушени и опустошени. Цялата провинция е беззащитна и готова да стане плячка на варварите, особено в началото, Констанций не предоставя на Юлиан достатъчно средства и не определя отношението на цезаря спрямо висшите административни и военни чинове в провинцията. Това поставя цезаря в голямо затруднение, когато започва да се запознава с военното дело. (Успенски 2001, 103,104,105)

Юлиан е държан далеч от властта през целия си дотогавашен живот. Той успява да изтика нахлулите в Галия германци и даже да възтанови римската власт отвъд Рейн. През 357г. бъдешият император влиза в конфликт с преторианския префект Флоренций, който предлага увеличение на данъците. Заел се сам с фиска, Юлиан успява да докаже, че не малките данъци, а корупцията и лошото им събиране са причина за недоборите. Така след неколкогодишно управление в Галия, благодарение на успехите си авторитета на Юлиан привлича горещите симпатии на войска и народ. Това явно не се харесва на подозрителния Констанций, който започва постепенно да изтегля подчинената на цезаря войска. Скоро избухва бунт сред изтегляните от императора войници и след кратка демонстративна съпротива от негова страна Юлиан е обявен за август през февруари 360г. Все пак той се опитва да предотврати разрива с Констанций, когото моли за признаване. Това му е отказано и през 361г. се стига до военен сблъсък. Войските от Галия се отправят към Константинопол. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 63) Илизайки срещу Констанций, Юлиан открито се обявил за почитател на древните богове. Пътьом той отварял затворените храмове, възстановявал забравени олтари, принасял изобилни жертви. Езичеството било провъзгласено за официална религия във войската на Юлиан. Кръстният знак на знамената бил заменен с образи на Митра - бога на слънцето. (Малицки 1994, 23) Юлиан вече бил завладял алпийските проходи , основал главната си квартира в Ниш, взел под своя власт Илирик, Панония и Италия и събрал огромни средства за война, когато неочакваната смърт на Констанций на 3 ноември 361г. го освобождава от необходимостта да започне гражданска война. На 11 декември 361г. Юлиан влиза в Константинопол като пряк и законен наследник на римските императори. (Успенски 2001, 106)

Встъпването на Юлиан на престола било посрещнато с обща радост. Констанций с неспособността си да управлява и с нетърпимостта си в областта на вярата бил еднакво дотегнал както на езичниците, така и на християните. (Малицки 1994, 23) От декември 361г. до юни 362г. Юлиан прекарва в Константинопол. Едно от първите му дела е да обяви равноправие на изповеданията. И действително, всички пострадали от Констанций, поради верско разномислие с него, били върнати от заточение. (Малицки 1994, 23) Еретиците - ариани и други - не само са поставени под една нога с православните, но даже са толерирани неофициално. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 64) Възстановяването на езичеството започнало с тържественото отричане в Цариград на Юлиан от християнството. Столицата на Константин Велики, не видяла до тогава идолски храмове и жертви, скоро видяла на своите улици и площади множество идолски олтари, а самия император бил в ролята на жрец. Юлиан не носел само титлата, pontifex maximus, но и действително изпълнявал жречески задължения: носил дърва, подпалвал и гасил огъня, убивал със свещения нож жертвените животни, изваждал им вътрешностите и се мъчел по тях да определя волята на боговете. Върху парите и медалите той заповядал да го изобразяват с бик и жертвен олтар. Но Юлиан чувствал, че му е невъзможно само със своите сили да закрепи западащото езичество. Заради това той се опитал да групира около себе си най-добрите представители на езичеството. Той викнал при себе си от всички краища на империята ритори, софисти и философи. Мнозина дощли и без покана. Също той разбирал, че грубият езически политеизъм трябва да се обнови чрез нови жизнени елементи, към което се стремили и неоплатониците. (Малицки 1994, 23 - 24) Тази реформа представлява интерес, която Юлиан се опитва да извърши в организацията на самото езическо изповедание. Той напълно съзнава слабостта на култа и въвежда нови правила, в които явно е повлиян от християнската Църква. Преобразува се самото вътрешно пространство на храмовете, където се въвеждат изображения, напомнящи икони. Реорганизира се жречеството. Императорът назначава главен жрец във всеки град и във всяка провинция. Същевременно от тях се иска определен начин на живот. Жрецът трябва да води благочестив и сдържан живот, трябва да е за пример, да спазва законите, да има висок морал и нито той, нито семейството му да участват в увеселения или борби със зверове. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 64) Той препоръчал също на езическите жреци да открият гостоприемници, да хранят бедни, да се грижат за погребения на умрели, да държат проповеди, да въведат в практика изповядването на греховете и други. Освен това, Юлиан смятал да въведе в езическия свят нещо подобно на християнското монашество: искал да уреди мъжки и женски манастири, където посветените на безбрачен живот и служене на боговете са могли да се предават на съзерцателен живот и да прекарват времето в благочестиво усамотение. Но такова езичество било ново за самите езичници. Жреците не били подготвени за такива задължения. В християнството всички тези учреждения произлизали от неговия дух, а в езичеството нямали никаква връзка с неговото вероучение. (Малицки 1994, 24)

Като възстановявал езичеството, Юлиан употребил всички мерки, за да убие християнството. Той отнел на християните всички облекчения и привилегии, които им били дадени по-рано. (Малицки 1994, 24) Всички привилегии на църквата са отменени. За самите християни е било трудно да не нарушават религиозните си норми, когато е трявбвало да отдават почест на императора, изобразен по публичните сгради в обкръжението на езическите богове. При назначаване на държавна служба взели да предпочитат езичници, а християните махали от тези длъжности само за това, че били християни. В съдилищата към християните нарочно се допускало пристрастие и несправедливост, придружени с обиди над тяхната религия. (Малицки 1994, 25)

На почвата на имотните отношения християните търпели особеносилни притеснения. По наредба на Юлиан, християните били задължени да върнат на езичниците всички имоти, които преминали у тях от езически храмове, а също и самите храмове. Император Константин, когато връщал на християните техните църковни имоти, преминали при последното гонение към езичниците, заплащал загубите на езичниците от държавната хазна. Такава справедлива мярка по отношение на християните не била приложена. Християните трябвало за своя сметка да възобновяват езическите храмове, да развалят свои църкви, за да възвръщат местата, принадлежащи по-рано на езичниците. При пристрастното отнасяне на правителството към имотните искове на християните, езичниците започнали широко да се ползват от правото на заграбване: те предявявали иск не само за това, което по-рано принадлежало на езическите храмове, но и за това, което било всякогашна собственост на християнските църкви. При възвръщане на имотите на езичниците, християните изпадали в тежко състояние. Християнската съвест не могла да се помири с исканията на властта да разваля своите църкви и да възобновява езическите храмове. Християните се отказали да правят това, поради което били подлагани на мъки, затвор и смърт. (Малицки 1994, 25 - 26)

Най-силно изразен репресивен характер има един едикт на Юлиан, с който забранява на християни да преподават литература в училищата, което непосредствено ги лишава от възможност да влияят върху формирането на младите. (Божилов, Билярски, Димитров, Илиев 1997, 64) С тази мярка Юлиан разчитал също от една страна да понижи образователното ниво на християните, а от друга да огради езичеството от нападките на учените християни. Езичеството било създадено от поетите и философите. Християнските учени, като подлагали техните произведения на всестранен разбор, подравяли езичеството в самите му първооснови. (Малицки 1994, 26)




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на Византия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.