Женското присъствие на Атон


Категория на документа: История


 Великотърновски университет

"Св.Св. Кирил и Методий"

Исторически факултет

Реферат

На тема:

Женското присъствие на Атон

Изготвил: Ралица Кунчева

Специалност:История.Българска история

Фак. №:00925

Велико Търново

2013 г.

Оградената от светски изкушения монашеска обител в източката част на Халкидическия полуостров - Атон, наречена официално през XI в. Света гора (Света планина), изключва присъствието на жени. Това строго изискване е превърнало една немалка част от полуострова в единственото място на света днес, в което достъпът на жени е забранен. От Средновековието до наши дни монашеската общност не допуска жени в своята обител. Изгонването на жените, както и на другите миряни, не е станало изведнъж. Забраната за женското присъствие на полуострова е свързана с някои легенди за светостта на мястото и божественото покровителство за живеещите там хора.

Най-популярна е легендата за идването на Света Богородица на Атон. Първоначално тя възниква като запис на гръцки език. През XVI-XVII в. е била преведена на новогръцки, а оттам българинът Стефан Светогорец превел текста на старобългарски език. След IV в. в продължение на няколко столетия на Атон продължавали да живеят миряни, включително и жени. Докъм IX-X в. се очертава един първи период, в който женското присъствие на Атон не е било напълно забрането. Въпреки това идването на някои жени, царствени особи, на полуострова се смятало за изключително събитие.

Сред високопоставените личности, които посетили Атон, била и дъщерята на византийския император Теодосий I - Гала Плацидия. Изпълненият с перипетии живот на Гала Плацидия, афористично наречена "щастлива, злополучна и благополучна", е документиран сравнително добре в историческите извори и от дълго време е обект на траен научен интерес. Светогорското предание за посещението на Гала Плацидия на Атонския полуостров за първи път е публикувано от гръцкия лекар, учен и духовник Йоан Комнин. Легендата гласи, че Гала Плацидия пътувала по море от Рим за Цариград. Нейният кораб спрял на Ватопедското пристанище, наричано "женско". Там тя била посрещната от местното духовенство. Калугерите я завели до храма и влезли вътре. Гала Плацидия отказала да влезе през централните, медни порти, а решила да мине през северната врата, която се намирала близо до кладенеца. Тогава тя чула глас, който я спрял. Гала Плацидия паднала на колене и горещо се помолила на Бог да й прости греха на дръзновението. На това място бил издигнат храм на Свети Димитър. Светецът заповядал да се изпише икона на Света Богородица и пред нея да се постави постоянно горящо кандило. Тази икона била наречена "живоносна". След това Гала Плацидия отпътувала за Цариград и разказала на брат си, императора, за случилото се на Атон чудо. Той, като чул това, изпратил много дарове на Ватопедския манастир - стада животни, земя и други богатсва, като заповядал всяка година от царското съкровище да се дават на манастира по дванадесет литри злато и седемнадесет литри сребро.

Легендата само от части съдържа историческа истина. Вероятно Гала Плацидия наистина за малко време е била на Атон. Това станало много преди да възникнат тамошните манастири. През ранната пролет на 423 г. Гала Плацидия, заедно с невръстните си деца Валентиниан, бъдещият император на Западната империя, и Хонория, предприема морско пътуване от Италия на изток към Цариград.

Андреа Агнело, живял през първата половина на IX в., автор на книга за архиепископите на Равенската църква, съобщава, че корабът, с който пътувала Гала Плацидия, бил застигнат от морска буря. Августата се помолила за помощ от евангелист Йоан, за да се спаси с децата си от премеждието и обещала да построи храм на негово име. Според П. Успенски може би Гала Плацидия се озовала на атонския бряг в района на бъдещия Ватопедски манастир. Тя дори нарочно минавала оттам. На това място имало храм, построен от Хонорий, брат на император Теодосий и чичо на Гала Плацидия. Храмът бил издигнат през 383 г. по повод спасението на сина на Хонорий отново от морска буря. Набожната сестра на императора по пътя си смятала да се поклони там, още повече, че самата тя била спасена от явна гибел в морето.

На Атон пребивавала и една племенница на Гала Плацидия. Това била Пулхерия, дъщеря на император Аркадий и сестра на Теодосий II. На нея светогорската мълва приписва основаването на манастира Есфигмену. Пулхерия била изключително ревностна християнка. Още като млада тя дала публична клетва за девственост, от която не отстъпила и при формалния й брак с император Маркиан, който се състоял през 450 г. По-късно Пулхерия била канонизирана за светица.

В проскинитария на Йоан Комнин е споменато, че манастирът Есфигмену бил построен от благочестивия император Теодосий II и сестра му императрица света дева Пулхерия. Пулхерия е отбелязана и в поменици на този манастир като негова създателка. Според някои несигурни сведения от началото на XIX в. тази императрица била изобразена близо до купола на съборната църква в Есфигмену.

Само по себе си посещението на Пулхерия, както и на други жени на Атонския полуостров през V в., не буди учудване. За тези визити обаче липсват ясни и категорични исторически доказателства. Това не попречило на светогорските монаси да припишат на Пулхерия основаването не само на Есфигмену, но и на манастира Ксиропотаму.

Легендаризирането на исторически събития и създаването на манастирски предания било обичайно явление за много от средновековните манастири в Европейския Югоизток. През периода на османското владичество обаче смесването на истина и легенда придобило характер на професия сред монашеската общност на полуостров Атон. Османската империя позволила съществуването на православните светогорски манастири. Те били източник на значителни финансови постъпления за хазната на падишаха, макар да проповядвали враждебна идеология. Наложените от османската власт плащания нерядко се съпровождали с откровени ограбвания от страна на спахиите в този район. Това създавало все по-често финансови затруднения на манастирските братства.

Много от манастирите събирали помощи не само от царските дворове, но и от таксидиотите, които обикаляли балканските зами. Те разчитали на своята старинност и известност, като Великата Лавра "Св. Атанасий", за да привлекат богати поклонници. За да увеличат своята популярност, част от останалите по-малки манастири започнали да търсят доказателства за основаването им от тачени и почитани личности в християнския свят. Така много императори, императрици и други височайши особи попаднали сред светогорските ктитори.

Манастирите Ксиропотаму и Есфигмену сочели за своя основателка августа Пулхерия. Ватопед и Кастамонит отишли по-далеч, като споменавали за свой ктитор император Константин Велики. За строител на манастира Каракала се смятал римския император Каракала. Българският манастир "Свети Георги Зограф" свързвал началото на съществуването си с името на византийския император Лъв VI Мъдри. Над всички се откроил Ивер, разпространявайки преданието за основаването на манастира от Света Богородица.

Истинското начало на монашеския живот на Атон се свързва с дейността на двама души - полулегендарната фигура на Петър Атонски и Евтимий Нови или Солунски, който за пръв път посетил полуострова към 859 г. Византийският историк от X в. Йосиф Генезий отбелязва, че през 843 г. на Атон вече имало голяма монашеска общност. Това били изолирани групи от отшелници, които живеели в атонската планина. За пръв общежителен манастир, възникнал в околностите на Атон, се смята Колову, основан между 866 и 883 г. от монаха Йоан Коловос. Опасността от нападения на арабски пирати и сравнително изолираното място на полуострова затруднявало развитието на монашеския живот. От друга страна, обезлюдяването на атонските селища в резултат на земетресенията от V-VII в., а и поради арабските набези, било предпоставка за превръщането на планината в център на православното монашество и събирането му в манастири.

Същинското развитие на монашеския живот на Света гора е свързано с дейността на Атанасий Атонски. С финансовата помощ на византийския военачалник и бъдещ император Никифор II Фока той полага през 926/3 г. основите на Великата Лавра. Атанасий Атонски съставя Правилата за живот на монасите. Макар да се наричал Лавра, манастирът всъщност бил общежителен. Според правилата само пет монаси живеели в килии извън стените на Лаврата.

До края на X в. възникнали редица нови манастири - Ивирон, Хилендар, Есфигмену, Пантелеймон, Ватопед, Ксенофонт, Зограф и др. Византийските василевси играели важна роля за формирането и живота на монашеската общност на Атон. Известно е, че император Роман Лакапин започнал да дава определена сума за издръжка на атонските монаси и по негово нареждане през 941/2 г. били очертани границите на Атон. След възкачването на Никифор II Фока на престола в Цариград Великата Лавра придобила статут на императорски манастир. С хрисовул от 964 г. той гарантирал независимостта на монасите в Лаврата от Цариградската патриаршия. През 972 г. император Йоан Цимисхи издава първия атонски типик. Разпоредбите в него предвиждали ограничаване на контактите между светогорските монаси и миряните на полуострова и неговата околност. По-конкретно не се допускало побратимяване между тях, посещението на монаси по домовете на миряни, както и съвместните им обеди и вечери. Ограничителен характер имало и постановлението, отнасящо се до търговията с вино, която се вършела от манастирското братство. Най-строго се забранявало приемането на юноши, голобради младежи и евнуси, идващи за монашеско подстрижение. Забраните в типика ограничавали и отглеждането на домашни животни в манастирите.

През управлението на император Василий II Българоубиец и особено в началото на XI в. на Атонския полуостров се заселили голяма група миряни. Сред тях имало много влашки семейства, които се установили тук, за да отглеждат своите стада. В околностите на манастирите се появили и отделни села на придошлото население. Присъствието на жени било видимо и това увеличило "изкушенията от чувствените демони, т. е. от жените и дъщерите на влахоринхините". Обезпокоени от нередностите в живота на атонските манастири, при император Константин IX Мономах дошли старци от Атон, които го помолили да ги спаси от сполетялото ги зло и произлизащите от него опасности за душата. Така се появил вторият типик за правилата на живот в свещената планина. В него за първи път, в официален документ, Атон бил наречен "Света гора". Типикът на Константин Мономах потвърждавал предишните ограничения за живота в светогорските манастири.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Женското присъствие на Атон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.