Какво представлява реформената политика на БЗНС?


Категория на документа: История




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация
II курс

Учебна дисциплина "Стопанска история "

КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Какво представлява реформената политика на БЗНС

Разработил: Проверил:

Проф.Димитър Димитров
Фак. № 19250

София
Март, 2014 г.

След Първата световна война, българското правителство търси начин да преодолее тоталната криза, разрухата в стопанството и вътрешните противоречия. Изход от международната изолация и намаляване на непосилните репарации и клаузи в Ньойския договор. Като първа политическа сила в тази обстановка се налага Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Август 1919г. са проведени избори и с най-много гласове повежда БЗНС - 85 мандата, Българска комунистическа партия (БКП-тесни социалисти) с 47 мандата и БРСДП - 38 мандата. Нарасналото влияние на левицата и дава възможност за промяна във вътрешната и външна политика на страната. БЗНС начело с Ал. Стамболийски получава мандат за сформирене на ново правителство. В коалиция с него влизат две десни партии - Народната и Прогресивнолибералната. Съюзът е одобрен от съглашенските държави.

На 27 ноември 1919г. в общината на парижкото предградие Ньой, Ал. Стамболийски подписва мирен договор със страните победителки. С териториалните клаузи Южна Добруджа е предадена на Румъния, а малко по-късно цяла Тракия на Гърция. В Сърбо-хървадско-словенското кралство попадат западните български земи - Струмишко, Царибродско, Босилеградско. Една десета от територията на България е откъсната, а в нея живее една седма от населението и. Премахва се задължителната военна служба и се въвежда доброволно рекрутиране на армията, ограничен до 20 000 души. Страната не може да притежава военни кораби, подводници, военна и морска авиация. Трябва да се изплатят 2 млр. и 250 млн. златни франка на съглашенските държави. Срока е 37 години при 5% лихва. На Гърция, Румъния и СХСК трябва да се предедат около 70 хил. глави добитък и 250 хил. тона каменни въглища на западната ни съседка. Допълнителен разход е и издръжката на бежанците от отнетите територии, настаняването на около 50 хил. войници и офицери от армията на барон Врангел. Спрени са вземанията на България от чужбина, вкл. и Германия. Контрола за изпълнението на задълженията следи Междусъюзническа комисия със седалище в София. Тя е на българска издръжка и с правомощията си ограничава суверенните права на държавата.

Приетите закони и проведените реформи са важна вътрешнополитическа дейност на управлението на БЗНС. С издадено постановление са задържани министрите от правителството на В. Радославов и още 200 лица отговорни за въвличането на България в Първата световна война. На 22.11.1919 г. е приет закон за съдене на виновниците за националната катастрофа. Приет е и закон за търговията на зърнени храни. Създава се т. нар. Консорциум от Народната, Земеделската и Кооперативна банка за установяване на държавно-кооперативен монопол за износ на зърнени храни. Частично решение след войната е закона за облекчаване на жилищната нужда. Февруари 1920 г. се приема закон за изменение на закона за Народната просвета, с който се предвижда плебисцит за назначаване или отстраняване на учители. С промяна в избирателния закон се въвежда задължителното гласуване.

БЗНС закрепва позициите си с проведените през декември общински избори. Те са показател за засилващото им влияние. В този момент обстановката в страната се изостря. На 29.11.1919 г. избухва най-голямата стачка - Транспортната. Правителството на Ал. Стамболийски не отстъпва пред стачкуващите железничари. Предприети са арести, побоища, изхвърляне на семействата от държавните жилища. След 55-дневна борба, на 19 февриари 1920 г. транспортните работници прекратяват стачката. След потушаването и правителството на Ал.Стамболийски разпуска Народното събрание и насочва нови парламентарни избори. На 28 март 1920 г. те отново са спечелени от БЗНС с голям успех - 110 мандата. С 50 мандата е БКП(т.с.), а останалите мандати се разпределят между другите партии. Поради липсата на мандати БЗНС не може да състави собствено правителство. За да получи мнозинство от Народното събрание, той касира 13 от опозиционните депутати. Така с осигурено мнозинство на 21 май 1920 г. е съставено самостоятелно правителство начело отново с Ал. Стамболийски. Той е едновременно министър на външните работи и на войната. Целта му е българското общество да се реформира съобразно земеделската идеология - народовластието и съсловната теория.

Според земеделците от преработка се нуждае българската конституция като нови положения в нея са пълното самоуправление и въвеждане на референдум в общините и окръзите; избираемост на по-голяма част от висшата администрация; парламентарен контрол върху армията и разходите за въоръжението; право на избираемост и на жените. Въвежда се етатизма - приоритет са държавните интереси над частните и държавния контрол над икономиката. Целта е да се предпази дребната собственост от настъпването на едрия търговец и индустриален капитал. Приемат се реформи и в икономическата сфера. Според закона за трудовата повинност младежите над 20 г. и девойките над 16 г. трябва да полагат задължителен обществен труд. Трудовата повинност замества задължителната военна служба, забранена от Ньойския договор. Въвежда се и временна трудова повинност за мъжете от 20 до 40 години в срок от четири седмици при извънредни ситуации. Законът обхваща ученици и студенти. И лявата и дясната опозиция атакуват закона. Междусъюзническата комисия обвинява правителството, че нарушава договора и през 1921г. закона e съществено изменен.

Аграрната реформа е най-значима за БЗНС. 1921г. е приет закона за трудовата поземлена собственост. Според него всяко домакинство може да притежава до 300дка земя, ако я обработва. Тези, които не обработват земята - до 40дка на човек или 100дка на семейство. Образува се специален държавен поземлен фонд за отчуждените земи. С тях се оземляват безимотните и малоимотни селяни и бежанци от Македония, Тракия и Добруджа. Законът няма голям успех и от предвидените 80хил. семейства само 18хил. от тях са оземлени.

Реформата на БЗНС обхваща и образуванието. През 1921г. е приет Закон за народната просвета. Въвежда се задължително 7 - годишно основно образувание и се преовежда правописна реформа. Откриват се нови училища, а достъпа до средните е разширен.

Управлението приема още много закони. Част от тях за устройството на войската, пограничната стража и жандармерията. Правото на царя да е главнокомандващ е отнето и БЗНС поставя тези сили под ръководството си. Законите в областта на правораздаването предвиждат мирови съдилища, учредяване на изборни селско-общински съдилища. С финансовите реформи се въвежда данък върху общия доход и данък върху дружествата.

Управлението е атакувано и обвинявано от всички политически партии за ограничаването на икономическата база на едрата боржуазия. Реформите допринасят за бързото преодоляване на кризата, но са пречка за едрата капиталистическа собственост.

Кабинета на Ал.Стамболийски се стреми да изведе страната от международната изолация и да се сближи със страните съседки. Така през есента на 1920г. предприема 100- дневна обиколка из европейските столици, за да покаже новия облик на дипломацията. Но отношението към България не е променено. Приемат земеделското правителство като представител на т.нар. "оранжев болшевизъм", което е заплаха за съществуващия ред в страната. Декември 1920г. България е приета в Обществото на народите. Март 1923г. е сключено споразумение за промяна в изплащането на репарационния дълг. Споразумението с Англия, Франция и Италия позволява разделяне на българските задължения на две части: Част "А" от 550 млн.франка от 1 април 1923г. в срок от 60 години и Част "Б" - останалата сума да се изплати от 1април 1953г. Отлагането дава надежда, че дългът няма да просъществува дълго.

Земеделското правителство прави усилие да се сближи със Сърбо-хърватско-словенското кралство, за да смекчи денациолизаторската политика спрямо българите във Вардарска Македония. Март 1923г. в град Ниш страните подписват спогодба, но с цената на големи отстъпки. Преследват се четите на ВМРО, а те са единствените защитници на българите там. Конфликтите се изострят и ВМРО и цялото българско общество се настройва срещу правитеството. Неуспешни са опитите за връщане на Западна Тракия. 1920г. на конференция в Сан Ремо, цялото Беломорие се предава на Гърция.

Традиционните политически партии, загубили политическото си влияние след Първата световна война разбират, че само с общи сили могат да се противопоставят на управлението на БЗНС. Есента на 1920г. Народната и Прогресивнолибералната партия се сливат в Обединена Народнопрогресивна партия(ОНПП). Създава се и обща Националлиберална партия - Народнолибералната, Либералната и Младолибералната. През 1922г. се създава т.нар. Конституционен блок от ОНПП, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Основна цел е да бъдат спрени реформите на БЗНС и да се възтанови политическото статукво в страната. Предвиждата свалянето на земеделците чрез избори. През октомври 1921г. се основава нова политическа сила - Народен сговор. Обединяват се видни общественици, учени, офицери, дипломати, банкери индустриалци, привърженици на ВМОРО и др. Според тях със силен държавен контрол ще се осигури социалния мир и справедливост. Друга сериозна политическа сила е Военния съюз. Създаден през 1919г. ,той се противопоставя на всеки, който излага отечеството на гибел. С неуспех завършва опита на земеделското правителство да привлече съюза на своя страна и през октомври 1922г. го разтуря. Така с нелегални структури Военния съюз се звързва с Народния сговор за постигане на обща цел - свалянето на БЗНС от власт. Към края на 1922г. и началотона 1923г. отношенията между БЗНС и БКП(т.с.) се изострят. БКП(т.с.) отхвърля възможността за съдружие. БЗНС е смятана за "партия на селската буржоазия". По това време в земеделското управление се оформят няколко крила - ляво крило, начело с Ал. Стамболийски и Р. Даскалов; дясно крило, ръководено от Марко Турлаков, Константин Томов, Хр. Манолов; крайно ляво крило, което създава т.нар. Комитет за селска диктатура, с настояване за още по-радикални реформи. За защита властта създава Земеделска народна гвардия, наричана още "оранжева гвардия". Разединението поставя под съмнение земеделците и затова правителството разпуска парламента. Подготвят се нови предсрочни избори. И така на 22 април БЗНС печели 52,7% от гласовете и 85,6% от мандатите - 212 от 245. На второ място е БКП(т.с.) със 17 депутати. Следва Конституционния блок - 15 депутати и 1 от БРСДП. Резултатите показват на партиите от Конституционния блок, че БЗНС не може да бъде свален от власт по легален път.

Отдавна замисления преврат започва своята подготовка.Основна сила е Военния съюз. Участват представители на Народния сговор и Конституционния блок. Още недоволни от управлението са дворецът, църквата, българската дипломация, автономистите от ВМОРО и др. Разнородни политически и социални сили се изправят срещу земеделския режим. Правителството е предупредено за готвещия се преврат, но не предприема мерки за прекратяването му. На 8 срещу 9 юни 1923г. преврата е осъществен. Всички министри са арестувани и всички части на Софийския гарнизон завзети. Съставя се коалиционно правителство с премиер Ал. Цанков. Цар Борис подписва указа, с който признава правителството му и така по незаконен път е свалено законното земеделско правителство. Доминират военните и сговористите. БКП(т.с.) не заема страна с аргумента, че борбата е между "селската" и "градската" буржоазия. В провинцията се организира съпротива срещу превратаджиите. Масово е възтанието в Плевенско, Шуменско и Пазарджишко. В с. Слаловица, Стамболийски организира масова съпротива, но военните части разбиват възстанниците. На 14 юни 1923г. Ал. Стамболийски е зверски убит.
Превратът завършва с успех. Причините са добрата военна подготовка, неподготвеността на заемеделците, голямото недоволство от управлението и одобрението на всички политически сили за преврат.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Какво представлява реформената политика на БЗНС? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.