Китай - от маоизъм към реформи (1945-1990)


Категория на документа: История


 Китай - от маоизъм към реформи (1945-1990)

В навечерието на капитулацията на Япония Китай ознаменува осмата година от началото на чуждестранната окупация и антияпонската война. Десет милиона са дадените човешки жертви от двете военнополитически сили, изправени една срещу друга - на Гоминдана с армия от 4,5 млн. и на Китайската комунистическа партия (ККП) с армия от 1,2 млн. души.
Въпреки американското посредничество опитите за създаване на коалиционно правителство в началото на 1946 г. се провалят. Гоминданът отхвърля постигнатото споразумение, а в същото време взема курс на военномобилизацион-на подготовка.

Гражданската война, 1946-1949 г.

В края на юни 1946 г. армиите на Гоминдана под командването на Чан Каиши преминават в общо настъпление срещу северните райони. През 1947 г. те завземат Янан - централната база на Народоосвободителната армия (НОА) на Мао Цзедун. През юли 1947 г. НОА преминава в контраофанзива, която достига своя връх в края на 1948 и началото на 1949 г. В три самостоятелни операции са ликвидирани основните сили на гоминдановската армия с обща численост 1,6 млн. души. Част от нейните командири преминават на страната на победителите. Сраженията продължават до края на 1949 г. с превземането от частите на НОА на провинциите Шикан и Юнан.

Китайската народна република - "държава на новата
демокрация" (док. 5, 6)

На 21 септември 1949 г. в Пекин е свикано Учредително събрание. То утвърждава статут за дейността си, приема закон за централното правителство на КНР, избира Общокитайски комитет и централно правителство. Създаването на КНР е провъзгласено на / октомври 1949 г. на площад "Тянанмън" в столицата.

Още на този етап органите на НОА имат определяща роля в Китай. Страната е разделена на пет военноадминистративни района, управлявани от военноадминистративни комитети, чиито правомощия се запазват до 1954 г.

През 1951 и 1952 г. в КНР са организирани първите две масови кампании. Това са: движението срещу "трите злини в партията" - корупцията, разточителството и бюрокрацията, и движението срещу "петте злини в икономиката" - не-плащането на данъци, раздаването на подкупи, разхищението на държавни средства, кражбата на държавни средства, недобросъвестното изпълнение на правителствени поръчки. Същевременно над всички други кампании властва основната - тази на прослава на "идеите и учението на Мао".

От май 1953 до август 1954 г. за първи път в Китай се провеждат общи избори за Общокитайско събрание на народните представители. Свикано на 15 септември 1954 г., то избира за председател на КНР Мао Цзедун, а за председател, на правителството - Държавния съвет - Чжоу Енлай. Приета е първата конституция на страната. В нея се залага постановката, че обществото, създадено в Китай след революцията, е преходно от "новодемократично общество към социалистическо".

В края на 1953 г. е организирана поредната масова кампания на идеологически терор и репресии, известна като "Процеса срещу Гао Ганжао и Хуши". Двамата партийни ръководители на Североизточен и Източен Китай заедно с министъра на отбраната са обвинени в стремеж за заграбване на властта.

След проведената през 1951-1953 г. аграрна реформа в края на 1955 г. Мао подготвя ускорено коопериране на селското стопанство. Това е първият "скок", който създава облика на китайския модел на социализма. Едновременно с това започва "разобличаване на последователите на Хуши" - китайски философ със сериозно влияние върху част от интелигенцията. Тази чистка засяга над 80 хил. души в държавните учреждения и учебните заведения.

В ръководството на ККП се противопоставят две течения. Едното взема превес на партийния конгрес през септември 1956 г., когато са подложени на критика "левичарските отклонения". С лозунгите за "подобряване на стила" и "нека цъфтят сто цвята, нека си съперничат сто школи" маоистите възвръщат позициите си. Но само след месеци се пристъпва към репресии срещу хиляди интелектуалци, кадрови партийни работници и военни и кампания за "превъзпитание" на появилите се дисиденти.

Големият скок"

В края на 50-те години (на VIII конгрес на ККП през 1958 г.) китайските комунисти се насочват към проблемите на икономиката. Взето е решение със свръхтемпове да бъде построен социализъм и за около 15 г. да бъдат достигнати САЩ и Великобритания в индустриално отношение.

"Големият скок" се осъществява от "народните комуни". Тези 26 хил. военизирани единици осигуряват единствено безплатно хранене, масов принудителен труд и безкрайно повтаряне на едни и същи лозунги. Само за една година резултатът е тежка икономическа и социална криза, а на много места и масов глад, в резултат на който измират милиони хора. В началото на 60-те години Китай рязко влошава отношенията си със СССР и страните от социалистическия лагер.

"Културната революция'

След периода на урегулиране (1961-1965) е предприета поредната масова кампания, която няма равна на себе си по мащаби. Тя започва през 1966 г. и превръща отново армията в решаващ фактор на поредната чистка срещу партийния елит в големите градове. В акциите за "огън по щабовете" най-масово участват студенти и ученици - хунвейбини. Стига се до масов терор, убийства, унищожаване на исторически и културни ценности. В селата са организирани лагери за "превъзпитание" - "школите 7 май", където по непълни данни за 10 години преминават над 30 млн. души - интелектуалци, студенти, квалифицирани работници, военни кадри. Култът към личността на Мао се засилва неимоверно. Той е обявен за "жив бог", "син на небето", "гениален, мъдър и непогрешим ръководител".

След неговата смърт борбата между привържениците и опонентите му (наречени в началото на 70-те години "банда на четиримата") завършва с победа за реформаторите.
За трети път е реабилитиран за политическия живот умереният политик Дън Сяопин. На проведения през 1977 г. конгрес на ККП е обявен официално краят на " културната революция ".

Прагматиците на власт

Битката между групата на прагматиците начело с Дън Сяопин и хората, издигнали се по време на "културната революция", продължава повече от две години. Прагматиците налагат нови идеи в икономиката на страната. Приет е план за реформа в управлението на икономиката чрез въвеждане на пазарно регулиране и развитие на частния сектор, който през 90-те години на XX в. дава вече повече от половината промишлена продукция. Разширява се участието на чуждестранните инвестиции. Те се крепят на 5 свободни икономически зони и зони за икономическо и технологично развитие в градовете на крайбрежието със специални финансови облекчения за чужденците.

През 1989 г. отново е поставен на дневен ред въпросът за политическото надмощие в Пекин. Студентските демонстрации през април, майските и юнските демонстрации на площад "Тянанмън" и жестокостите, с които на 4 юни площадът е "очистен", подсказват назряващи политически конфликти в китайското общество. Същевременно китайският растеж в икономиката е свързан с налагане на нов икономически модел, основан върху опора на науката и технологиите. "Похвално е да станеш богат" - тази мисъл на Дън Сяопин изразява същностна страна на новите икономически виждания.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Китай - от маоизъм към реформи (1945-1990) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.