Колониалната политика на Aнглия през 70-те и 80-те години на XIX век


Категория на документа: История


 Докато промишления и търговски отрасъл на Англия не бил разклатен, колониите не били чак толкова важни за английската буржоазия. От началото на 40-те до края на 60-те години на XIX век се усещало моментно намаляване на темпото на завладяване на колонии от Англия. Преломният момент в оценяването на колониите започнал през втората половина на 60-те години. Гражданската война в Съединените щати и гладът за памук, показали на британския кабинет какво значение имали собствените суровинни ресурси. Решаващ фактор към колониалните подстъпи се оказал и засилилата се чуждестранна конкуренция, под влиянието на кризите от 1867 година и следващото десетилетие. През 70-те и 80-те години е налице трескаво търсене на нови пазари за пласиране на стоки. Засилва се експанзията към икономически изостаналите страни, разполагащи с голям брой суровини и с евтина работна ръка.

Съществена информация по темата се съдържа в редица исторически трудове и научни разработки. Поставеният проблем не е изследван отделно, а се разглежда в контекста на история на Англия, за която има значителен обем литература. Английския историк Alan John Taylor е един от бележитите изследователи на XIX век. В своята книга " The struggle for mastery in Europe" ("борбата за господство в Европа") той описва, по един доста изчерпателен начин събитията от тази епоха. Първото издание на книгата излиза през 1954 година като част от поредицата "Oxford history of modern Europe" ("Оксфордска история на модерна Европа")

В региона на Средна Азия се сблъскали две от най-големите колониални империи в историята на света. Още през първата половина на XIX век британското правителство излязло с доста тенденциозно обяснение по въпроса за англо-руските отношения в тази част на света. Според тяхната версия Русия непрекъснато настъпвала към Индия. В действителност не били напълно вярно, че Русия постоянно настъпвала, а Англия само се отбранявала. И двете държави водели агресивна политика, въпреки това се страхували една от друга. Мотивите за военните завоевания били от доста широк спектър, но като главни такива се изтъквали интересите на търговията и важните стратегически точки. Основния инструмент, чрез който те установявали своята доминация над завоюваните страни бил военната мощ. В Индия британските колонизатори се намирали във вечен страх от народно въстание, което може да отхвърли тяхната власт. Те считали, че приближаването на чуждестранни войски също би дало повод за народно възмущение. От тази гледна точка идеята на Англия била да разпростре влиянието си върху околните страни - Персия, Афганистан, Китай и Бирма.

Английската дипломация в Западен Китай

Английските колонизатори от край време имали апетит към региона на Западен Китай. През 60-те години на XIX век пред тях се открила уникална възможност. Те снабдили с оръжие и пари Якуб бек, който вдигнал успешен бунт в Кашгария против китайското правителство и благодарение на това се отделил от Китай. Благодарение на тесните връзки между Англия и Османската империя по това време , той получил титлата емир. От своя страна Русия също се опитала да установи връзка с Якуб бек. Този ход на руската дипломация не бил никак добре приет от емира, който под влияние на английската корона имал враждебна позиция не само към Китай, но и към Русия. Следващият политически ход на британските колонизатори имал ясно определена цел - те изпратили при кашгарският владетел английско посолство, което да следи от близо ходовете на владетеля. То били отхвърлено, но през лятото на 1873 година англичаните направили втори опит, който този път бил успешен. След провала на своята дипломатическа мисия руското правителство взело мерки да затвори пътищата на север за Якуб бек и англичаните. През лятото на 1871 година те завзели град Кулджа, а година по-рано Музартския проход в планината Тян-шан. През това време благодарение на междуособиците и недоволството на населението в Кашгария положението на владетеля станало доста усложнено. През 1877 година Якуб бек намерил смъртта си и това сложило край на създадената от него държава.

Англо-руските преговори а подялба на Средна Азия

Главен обект на английската експанзия в Средна Азия бил Афганистан. През 1869 година в Афганистан приключил шестгодишния период на междуособици. Емир Шер Али надделял на своите противници и започнал политическа централизация на страната. Британският кабинет виждал в тези събития удобен момент да наложи властта си. На 27 март 1869 година в Амбала се състояла среща между афганистанския емир и представителя на англичаните индийския вицекрал лорд Майо. Шер Али настоявал да се сключи съюзен договор, в който Англия да признае неговата власт в Афганистан. Лорд Майо не се съгласил с исканията на емира, но в замяна на това обещал да не се меси във вътрешните работи на Афганистан. В началото на 1869 година английското правителство изпратило до Петербург договор, който впоследствие бил утвърден. В него двете държави постигнали споразумение за територията на Афганистан, според което актуални граници на държавата били "действителните" владения на Шер Али. Обаче не след дълго започнали да възникват разногласия относно договора от 1869 година. Английското правителство целяло да разпростре своето влияние по на север. Този неин ход всъщност бил есенцията на спора между двете колониални сили за северната граница на Афганистан. Главната цел на Руската империя била да запази териториалното статукво в Средна Азия. През октомври 1872 лондонският кабинет иска от царското правителство да признае за северна граница на Афганистан реката Аму Даря. Отговорът на Русия е доста изненадващ. Тя приема английските искания, но отказва да признае ханствата Бодахшан и Вахан за подвластни на Афганистан. По-късно позицията на царското правителство се променя. През януари 1873 година Александър II напълно се съгласил с исканията поставени от Лондон. С направената по-рано отстъпка руският император целял да принуди Англия да е пасивна по въпроса за завоюването на Хивинското ханство. След завземането на столицата на 10 юни 1873 година от руските войски, Хива попаднала под руски протекторат. Важно е да се отбележи, че завоюването станало без сериозни международни усложнения.
Преминаване на Английското правителство към засилена експанзия в Средна Азия. Подготовка за война срещу Афганистан

Кабинетът на Дизраели, който сменил либералното правителство на Гладстон през 1874 година, имал за основна цел да разшири британските колониални завоевания. Белег на тази негова външна политика откриваме в многобройните райони на земното кълбо, в които имало колониални войски - Южна Африка, Египет, Средния Изток, Западна Азия. Основната цел на консервативното правителство било да зароби напълно Афганистан. Дизраели се отказал от идеята за буферна зона. Неговата идея била заедно с Русия да започне открита подялба на Средна Азия. Руското правителство отговорило на исканията в началото на 1876 година. Тяхното основно становище било двете държави да запазят свободата си на действие върху държавите в този регион, но да вземат под внимание взаимните си интереси и да избягват непосредствено съседство. За Англия било много по-трудно да постигне своите завоевателни цели. Поробването на Афганистан можело да се окаже доста сложна и скъпоструваща авантюра. През юли 1873 година в град Симла се състояла англо-афганистанска конференция. Несъгласието по поставените въпроси се оказало повратната точка в англо-афганистанските отношения. Вицекралят на Индия лорд Майо бил противник на незабавното превземане на Афганистан. Благодарение на този свой възглед без много уговорки той бил уволнен от Дизраели. През април 1876 година за вицекрал бил назначен лорд Литон - протеже на английския консерватор. След неговото назначаване последвали многобройни искания в Кабул да бъдат приети английски резиденти. В крайна сметка преговорите не помогнали на нито една от двете държави, напротив отношението между тях само се влошило. Шер Али преценил, че по-нататъшни преговори са безполезни. Въпросът за започване на война срещу Афганистан бил решен от английското правителство още през 1876 година. През ноември същата година британските колонизатори получило съгласието на съседа на Афганистан, Келатското ханство да държат войски на неговата територия. След подписването на договора с хана английските войски завзели Квета - стратегическа област с важно значение в случай на бъдеща война. Като следващ ход в подготовката в началото на 1877 година било наложено ембарго върху износа на оръжие за Афганистан. Основната цел на вицекраля Литон била да разпокъса Афганистан и по този начин да наруши единството, което всъщност крепяло държавата. Войната срещу Афганистан била решен въпрос за английското правителство. Оставало да се реши само въпроса за военната подготовка.

В заключение можем да обобщим, че крайният резултат от англо-руската борба с Средна Азия носи белега на новия тип разпространението на колониалния режим и прогресивната подялба на средноазиатските страни.
Англия и Суецкият канал

След откриването на Суецкият канал пред английското правителство се открива нова, но доста важна задача - да завладее новия път към Индия и Далечния Изток. Ситуацията около Суецкият канал била малко сложна. Владението му се деляло в две основни насоки - търговска и политическа. В търговско отношение самия канал бил в ръцете на френска компания. А заради това, че каналът минава през територията на Египет, дава възможност на египетското правителство да се разпорежда с него. От своя страна Африканската държава била икономическо нестабилна. Заради това тя лесно можела да попадне в ръцете на която и да било европейска сила. В такъв случай тази държава би станала господар на Суец. За да бъде Англия хегемона в "краткия път до Индия" трябвало да се действа бързо и целенасочено. Като начало Дизраели осигурил на Англия икономическото господство върху канала. Той се възползвал от това, че египетското правителство имало остра нужда от пари и трябвало да продаде акциите си от компанията на Суецкия канал. Сделката се осъществила на 25 ноември 1875 година и след нея първата стъпка към притежаването на канала била изпълнена.

Финансовото заробване на Египет

Продажбата на акциите обаче не спасила финансите на египетската държава. В този труден за нея момент, английското правителство виждало удобен момент, в който да натрапи своя контрол срещу отпускането на заеми. Това било доста обичаен дипломатически подход в такива ситуации. Опасявайки се от английската активност, французите предложили на египетското правителство финансова помощ при доста по леки условия. Фаталният момент за Египет настъпил на 8 април 1876 година, когато държавата обявила финансовата си несъстоятелност. Главен виновник за случващото се бил Дизраели, който обявил пред лондонския пазар реалната финансова нестабилност на Египет и по този начин цената на египетските ценни книжа спадната многократно. В следствие на тези си действия английското правителство не осъзнавало, че вместо да се приближава към заробването на Египет всъщност се отдалечавало. Фактически банкрутът принудил египетския управник да започне активни преговори с френските банкери. Англия най се опасявала от бъдеща френско-египетска сделка, която можела да се окаже крайно неизгодна за нейните бъдещи планове. Пред Англия се откроявали два възможни пътя - или да се откаже от Египет, което би позволило на французите да преградят пътя към Индия, или да поделят влиянието си в Египет с Франция. Взаимното съперничество не пречело на английските и френските банкери да разоряват африканската държава. Така завършил първият период от чуждестранния финансов контрол, установен през 1876 година.
Окупацията на Египет

През 1882 година в Александрия избухнало народно въстание насочено главно против чужденците. Убити били няколкостотин души между които имало 50 поданици на различни европейски държави. Дълги години Англия се нуждаела от провокация, след която спокойно да може да обяви война на Египет и да постигне своите цели. Това несъмнено бил най-удобният момент. На 10 юли 1882 година английския кабинет поставил ултиматум на египетските власти. На следващият ден бил даден ход на военните действия. Войната не продължила дълго - на 15 септември бил превзет Кайро. За кратко време английските войски окупирали целия Египет. В началото на 1883 година по искане на англичаните бил издаден указ, с който се премахнало двойното управление. В следствие на него в продължение на 23 години политиката на Египет била ръководена от Евелин Беринг - британски генерал консул и дипломатически агент. От своя страна Франция не се примирала със своят губещ статут. По всякакви начини тя се опитвала да пречи на английската политика в африканската държава. В крайна сметка борбата за Египет изострила до краен предел политическите отношения между Франция и Англия.

Борбата за Южна и Западна Африка

Борбата за Южна и Западна Африка започнала още в началото на 70-те години на XIX век. Главните цели на английската колониална експанзия били диамантените и златни залежи, които изобилствали в тези райони на континента. През 1871 година либералното правителство на Гладстон, чрез редица военни и дипломатически ходове успяло да принуди Републиката на Оранжевата река да признае английската протекция. Няколко години по-късно консервативния кабинет на Биконсфилд успял да анексира друга република - Трансваал. Експанзията се провеждала не толкова от английските колониални войски, колкото от различните британски капиталисти, които живеели в тези райони.

Англо-афганистанската война и мисията на генерал Столетов в Кабул

В края на 70-те и началото на 80-те в Средна Азия се водела ожесточена борба за Афганистан и Туркмения. Британското правителство се възползвало максимално от сложната политическа обстановка на Стария континент. Благодарение на избухналата руско-турска война Англия успяла да пороби Афганистан. Докато Англия се подготвяла за бъдеща война с Афганистан, руската империя решила да попречи на нейните планове. Един от най-важните ходове на царското правителство бил да изпрати в Кабул дипломатическа делегация начело с генерал Столетов. Нейната единствена цел била да покаже, че и Русия проявявала интереси към Афганистан и по този начин да принуди Англия да бъде по-отстъпчива в колониалната си политика в Близкия Изток. За никого не било тайна, че царското правителство от край време имало добро сътрудничество с емира Шер Али. Благодарение на него генерал Столетов изработил проект за съюзен договор. Ответният отговор не закъснял. На 14 август 1878 година британското правителство изпратило в Кабул английски представител, който да преговаря с емира по "неотложни" въпроси. Афганистанският владетел отхвърлил тази мисия. Последвали многократни опити, но идеята на английския кабинет била да не търси споразумение с Афганистан, а да търси повод за скъсване и започване на война. На 21 септември същата година афганистанската гранична стража отказала на английския представител да мине границата. Това бил нужният повод за война, който чакала Англия. Поставен бил ултиматум и за краен срок се приела датата 20 ноември 1878 година. На следващият ден англо-индийските войски нахлули в Афганистан. Готвената отдавна война започнала. От своя страна руското правителство решило да предприеме ходове, чрез които да противодейства на английската експанзия. Въпреки поетото по-рано от двата кабинета задължение да се зачита целостта на Афганистан, правителството на Биконсфилд обявило намеренията си да завземе трите главни планински прохода свързващи Индия с Афганистан. Добре организираните атаки на колониалните войски дали резултат. Войната не продължила дълго. През лятото на 1879 година в Гандамак афганистанския емир подписал мирен договор, който слагал край на войната. Афганистан се задължавал да няма самостоятелна външна политика, тя вече зависела от английската корона. Отстъпени били най-важните планински проходи, които свързвали страната с Индия. Британските войски трябвало да напуснат азиатската държава. През юни 1879 година в Кабул като постоянен представител на Англия бил назначен майор Каваняри. Като ответна реакция на афганистанския народ през август същата година в столицата избухнало въстание, което в последствие прерастнало в народна война против завоевателите. В тази война английското правителство виждало удобен момент да завладее целия Афганистан. С времето обаче войната се затягала. Пролетта на 1880 година била кулминационния момент в сблъсъците. В Кабул англичаните подписали мирен договор с новият емир Абдуррахман. В него Афганистан успял да си извоюва по-лека форма на протекторат, но за сметка на това в ръцете на Англия останал контролът в отношенията на Афганистан с другите страни.

Англо-руското съперничество в Персия

Персия била от изключителна важност както за Русия така и за Англия. Благодарение на своето географско разположение тя дълго време приковавала погледите на двата колониални гиганта. За английските колонизатори Персия имала огромно значение заради западните постъпи към Индия. За царска Русия тя представлявала важен търговски пазар. За разлика от Англия, която внасяла много стоки в Персия, търговията с Русия имала двустранен характер, като износът от Персия за Русия на моменти надминавал руския внос към страната. В цяла Северна Персия преобладавали руски стоки. С времето тя се превърнала в основен пазар за руската текстилна, захарна и петролна промишленост. В южна, Югоизточна и Централна Персия преобладавало влиянието на Ангия. От своя страна британското правителство предявявало интерес към пътя по река Карун, който станал важен канал за проникване на английските стоки на персийския пазар. В началото на 1890 година Англия притежавала монопола за изкупуването, обработването и продажбата на тютюн.

Английската експанзия в Далечния Изток през 70-80 години на XIX век

Главната цел в Далечния Изток през тези две десетилетия си оставала Китай. Тук както и в Персия основният двигател на английската колониална политика се оказала търговията. Английските кораби заемали първо място в превозите от Европа за Китай и обратно. През 70-те години английското правителство отделяло голямо внимание на изследването на сухоземния път от Индия през Горна Бирма за Китай. В началото на 1875 година британската експедиция занимаваща се с това изследването се натъкнала на въоръжена съпротива, при която били убити няколко души. Този инцидент дал възможност на английската дипломация да поиска разширяване на своята търговия по река Янцзи. Конфликтът с Русия в Близкия изток принудило британския кабинет да смекчи първоначалните си искания. През септември 1876 година в град Чифу била подписана англо-китайска конфенция, която давала на Англия подстъпите по река Янцзи, но за сметка на това Китай увеличил вносните мита на опиума.

Завземането на Горна Бирма

Френско-китайската война позволила на англичаните да преговарят за по-изгодни цени на вносния опиум. В Англия много се опасявали от проникване на френския капитал в Южен Китай, а също и от приближаването на френската експанзия до източните подстъпи към Индия. Анексирането на Анан и Тонкин от Франция ускорило превземането на Горна Бирма от Англия. През 1885 година по река Иравади били изпратени около десет хиляди души англо-индийски войски. Те завзели Горна Бирма без особени затруднения. На 1 януари 1886 година било анонсирано анексирането на Бирма.

Борбата за подялба на Азия, както и на Африка, изострила противоречията между главните колониални държави - Англия, Франция и Русия. Това обстоятелство не можело да не се отрази върху политическата обстановка в Европа. В навечерието на XIX век Англия е най-голямата колониална империя, по обширна дори и от Римската - "империя над която слънцето не залязва".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Колониалната политика на Aнглия през 70-те и 80-те години на XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.