Кризата в късната Римска империя


Категория на документа: История


2. Кризата в Късната Римска империя. Реформите на Диоклетиан и Константин I.
Кризата от II-III в. е криза на робовладелското производство (основен проблем на рим. империя е типа производство), като тя е най-тежка в онези части, където масово се използва робски труд т. е. на запад, докато в африканските и крайдунавските провинции, изобщо на изток, тя се чувства много по-слабо. Така следва да разгледаме и основните белези за кризата на запад, съответно в няколко аспекта. Икономически аспект. Белези: недостикът на работна ръка поради намаляване броя и повишаване цените на робите (робския труд е нерентабилен) и от там масово разоряване на дребните и средни производители; обедняването на градовете в западната част на империята - това проличава особено при по-малките градски центрове; разоряващо увеличаване на данъците и на военните доставки; отслабване на финансовата стабилност на държавата, следствие на което се наблюдава инфлация през IIIв. Политически аспект Белези: разпадане на характериня за периода на Принципата политически съюз между императорската власт, сенаторската аристокрация, конниците и върхушката на градските муниципалитети; въстанията в империята вече не могат да бъдат наречени робски, тъй като в тях масово участват и колони и представители на бедното свободно население. Често те прерастват в масови движения, които могат да откъснат за десетилетия цели региони от местната и централна римска администрация - движението на циркумцелионите и на багаудите; растат проблеминте на империята и в нейните гранични области т. е. с варварското обкражение. Социално - правен аспект. Белези: очертават се две социални групи сред свободното население: honestiores - сенаторската аристокрация и humiliores - свободни земевладелци; наблюдава се сближаване на фактическия статус на робите и част от свободните; оформя се нов слой от дребни производители, които всъщност са основните данакопладци, на които стъпва империята. Идеологически и културен аспект. Белези: отслабват или изчезват връзките на рим. граждани с градската община; започва да отмира идеята за вечността на Рим; разцвет на социалните отопии - напр. идеите за връщане към златния век; криза, и то дълбока на старите и традиционни култове и философски учения - напр. стоицизмът и нарастващата популярност на източните култове към боговете. Така следва да преминем и към разглеждане мерките на римските императори за излизане от кризата - реформите на Диоклетиан и Константин I Велики. Реформи на Диоклетиан: 1. в сферата на икономиката - монетва реформа - въведена е златната монета нумизма; т. нар. едикт за затвърждаване цените на стоките и труда; данъчна реформа - размерът на данъците се изчислява на всеки 5 год., а на всеки 15 год. се извършва преброяване на населението. Въведена е нова система за изчисляване на т. нар. анона - годишен натурален данък, капитацио - югацио - единно данъчно облагане; реформа в армията. 2. в армията - войските по границите са разделени на подразделения, с по-малка численост. 3. административна реформа - 101 провинции, като някои от тях образуват диоцези - 12; реформа в централното управление - въведена е т. нар. тетрархия т. е. империята е разделена на източна и западна част, всяка управлявана от август, с помощник цезар. Реформи на Константин I: 1. в сферата на икономиката - парична реформа - започва да сече златния солид, завършва процеса на закрепостяване в различните слоеве. 2. в армията - магистър милитум получава помощник - магистър еквитум - началник на конницата. 3. в сферата на администрацията - всяка от двете части на империята е разделена на по 2 префектури, които от своя страна се делят на диоцези - 14, а диоцезите на провинции - 117; преместване на столицата от Рим в Константинопол през 330 г.; реформи в сферата на централното управление - рим. сенат изгубва функциите си и се превръща в градски съвет на гр. Рим. На негово място започва да функционира т. нар. сакрум консисториум т. е. свещен съвет. От друга страна при управлението на Константин се извършва и активна законодателна дейност - издадени са два законодателни сборника. Всъщност при този император не се запазва тетрархията - той става едноличен владетел на империята. Още от края на II в. се очертават тенденции в империята, които определят значителния икономически упадък в нейната западна част. Макар че Диоклетиан, Константин и техните приемници успяват да спасят империята за известно време, в крайна сметка поне западната и част се оказва обречена. Така тенденции типични за ранното средновековие на Западна Европа, особено в икономическата и социалната сфера са заложени в последните векове от съществуването на империята, като настаняването на германците може да се каже, че допълнително ги задълбочава.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кризата в късната Римска империя 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.