Лекции и упражнения по Средновековна българска история


Категория на документа: История


Гл. ас. Д-р К. Господинов
Анубис Том1 История на Средновековна България
-писмен изпит-тест

Лекция1
Изворите в българската история
-български и чужди
-Класификация и характеристика на българските извори в Средновековната българска история.
1) издирването, събирането и критичното издирване на изворите-важно условие; От изворите към истината;
Според общата класификация се разделят на няколко основни групи:
1. Писмени
2. Веществени
3. Лингвистични
4. Антропологични
5. Етнографски
6. Фолклорни
-писмените извори имат най-голямо значение. Разнообразието на изворите позволява цялостно проучване. Да се разкрие динамиката. Поради това всички останали групи извори имат спомагателна функция. Показват значимостта на писмените извори.
-Плиска без археологически проучвания трудно би била анализирана, както е днес.
Етнографските проучвания дават възможност за задълбочаване историята на народа.
Характеристика на писмените извори:
-по произход
-по типове
-по видове
-по съдържание
Писмените извори за историята на Средновековна България се делят на групи:
1 български извори
2 чужди извори
-латински
-други западноезични извори.
-византийските извори
-източните извори ( арабски, арменски, сирийски и т.н) най-многобройни.
Българските извори се разделят на:
1) Исторически свидетелства(актов материал)-закони, законови сборници, грамоти на български царе, междудържавни спогодби и договори, нотариални актове, кореспонденцията на българските архиепископи, патриарси, различни послания, частна кореспонденция. Актовият материал е извор от първостепенно значение.
2) Паметници на историческата традиция=наративни извори-обхващат произведенията на литературата. Характерната отлика се изразява от това, че наративните извори се пишат от една конкретна личност. Те отразяват позицията в нашата история.

Крумово законодателство-нач. на 9 век. - То е съществувало, но не в това състояние, в което го познаваме от Византийската империя.(Свидас;Суда)
-свидетелство за началния процес свързан с централизацията на България. Същностната промяна в управлението е отразена. Процеса на обединяване на българското население може да се проследи. Развитие на духовния живот на българското общество. Крумовите закони отразяват и грижата на българския владетел за държавата.
-отговорите на папа Николай Първи; По времето на Борис функционира подобно законодателство.
-след Покръстването общуването между България и Византия се отприщва.
-Еклога-извор от закони(създаден през 8 век при Лъв Трети и Константин Пети). Еклога е законодателен сборник, който възпроизвежда нормативни решения на Юстиниановата комуникация. Бил е кратък и пригоден за практически нужди сборник. В него се съдържали най-съществените решения за Юстиниановото законодателство. Славянската еклога е достигнала до нас запазена в руски преписи, а византийската е била разделена на части.
В България намира разпространение Номоканон - Кръмчая книга. Възникналите през 7 век византийски правни сборници съдържащи апостолски и съборни правила(както и граждански разпоредби относно взаимоотношенията между църквата и държавата. Имало е църковни правила задължителни за клира и миряните.
След 886г. по нареждане на княз Борис се съставя юридически сборник (заповеди за светите отци); закон за съдене на хората -кр. На 9-нач. на 10 век. Съставен е въз основа на еклогата.
-земеделския закон; нач. на 8 век. Проследява отношенията в земеделските общини, появата на частната собственост; информация за икономиката
Личните договори сключени между България и други страни
България е сключила над 100 международни договора.
Първите два надписа върху Мадарския конник(705-716)
Сьолейманкьойски надпис
Наръшкият надпис 904г.
1204г.-Златопечатите на цар Калоян
-Дарствената грамота на цар Иван Асен Втори от 1230г.
-Съюзен и търговски договор на Михаил Втори Асен с Дубровнишката република.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции и упражнения по Средновековна българска история 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.