Литовско-руската държава


Категория на документа: История



Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий"

Исторически факултет

Реферат

По дисциплината :

История на Русия

На тема:

Литовско-руската държава

Изготвила: Проверила:
Росен Иванов Стоев
Специалност:
История и чужд език
Фак.№ 00058

Велико Търново , 2012

Преди управлението на Василий II московските владетели успяват да разпространят властта си върху голяма част от предишната територия на киевската държава,но друга значителна част от киевското наследство остава във владение на Великите литовски князе.В действителност историята на западните руски земи от векове е свързана със социалната организация и със съдбата на Литва и Полша.
Развитието на Литовската държава:Литовците,чийто език принадлежи към балтийския клон на индоевровейското семейство,се появяват на историческата сцена сравнително късно,макар че обитават горите на Балтика от древността.Натискът на тевтонските рицари-същите,които нападат Новгород,принуждава няколко литовкси племена да се обединят под ръководството на Миндовг.Той управлява литовската държава приблизително от 1240 до 1263г.Миндовг приема християнството и короната от папа Инокентий IV,само за да премахне зависимостта си от Западна Европа и да предотврати връщането към езичеството.Неговото убийство е последвано от период на междуособици и често сменящи се владетели.Към края на XIII в. Витен отново обединява литовците.Той управлява като Велик княз от 1295 до 1316г.,води активна вътрешна и външна политика и загива в борбата с Тевтонския орден.
Братът на Витен,Гедимин,който управлява от 1316 до 1341г.,се смята за истинския основател на литовската държава.Той завършва обединяването на литовските племена и упорито се стреми да превърне своите владения в жизненоспособен политически съюз.Нещо повече,той разширява властта си и на югоизток.Още по времето на Миндовг някои руски територии,предимно в района на Полоцк,са присъединени към литовското княжество.При Гедимин княжеството започва широка експанзия към Русия.Вилно в Литва става столица на укепващата държава.Любимият син на Гедимин-Олгерд ,който умира през 1377г.,продължава усилията на своя баща.Подкрепян от доблестния си брат Кейстут,който се заема с трудната задача да спре настъплението на страшния Тевтонски орден,Олгерд прониква на изток с учудваща бързина.Той поставя под своя власт Волиния,Киев,Чернигов и голяма част от Смоленск.Олгерд проваля усилията на Полша да превземе Волиния и успешно воюва срещу монголите.Литовската власт се разпростира от Балтика до Черно море,но тогава Олгерд си поставя за цел да завоюва цяла Русия.Три пъти тръгва на поход срещу московската държава и два пъти безуспешно обсажда Москва.
Стремителното разширяване на литовската държава към руските земи се обяснява по различен начин.Очевидно,вътрешното разцепление и чуждите нашествия сериозно отслабват съпротивителните сили на русите.От друга страна,нападенията на литовците не могат да се сравняват по своята разрушителност и бруталност с нашествията на монголите или на тевтонските рицари.Тяхното господство,в известен смисъл,дори не е възприемано от русите като чужда власт.Много историци пишат за съществуването на литовско-руската държава.Демографските данни позволяват да се направят някои изводи.Изчислено е,че след разширяването на литовската държава до Черно море две третиили дори три четвърти от населението й са руси.Градовете запазват руския си облик,руските боляри и източноправославната църква съхраняват високото си обществено положение и широките си привилегии,а руските князе продължават да управляват владенията си,но заедно с литовските князе се подчиняват на литовския Велик княз.Смесените бракове между представители на литовската и руската аристокрация стават чести.Освен преобладаването на руския етнически елемент,голямо значение има и фактът,че литовците са имали малко какво да предложат,но много какво да научат.Пройзхождайки от все още езически,относително изолиран и изостанал в културно отношение район,литовската аристокрация жадно поглъща културните постижения на Киевска Рус.Литовската войска,администрацията,правната система и финансите се организират от руски образец и руския език става официален език в новата държава.Платонов характеризира Великия княз Литва Олгерд по следния начин: "По отношение на различните народи може да се каже,че цялата симпатия и внимание на Олгерд са предназначени на руския народ.По своите възгледи,навици и семейни контакти Олгерд принадлежи към руския народ и е негов представител в Литва".Не е чудно,че литовската държава се възприема по-скоро като наследник на Киев,отколкото като чуждо господство над Русия.Ето защо съперничеството между Литва и Москва-другият претендент за киевското наследство-придобива още по-голямо значение.
Скоро след смъртта на Олгерд се появява нов важен елемент-връзката между Литва и Полша.През 1386г.в съответствие с династическото споразумение в Крево от 1385г.синът и наследникът на Олгерд-Ягело,който управлява от 1377 до 1434г,сключва брак с кралица Ядвига Полска.Тъй като полската управляваща династия на Пястите няма мъжки наследници,Ягело става легитимен владетел на двете държави под полското име Владислав II.Държавите запазват своята самостоятелност,но са обединени в лична уния.През 1392г.Ягело е принуден да признае братовчед си,сина на Кейстут,Витовт като отделен,макар и зависим от него Велик княз на Литва.Това споразумение е продължено през 1413г.за следващите владетели на двете държави.През 1447г. Кажимеж IV сяда на полския трон,без да се откаже от титлата Велик княз на Литва.Независимо дали двете държави са управлявани от един или от отделни владетели,след 1385г.Полша започва да упражнява все по-силно влияние върху Литва.
Краят на XIV и началото на XVв. Са забележителен етап в историята на литовската държава.През десетилетието от 1387 ди 1396г. Молдова,Влахия и Бесарабия приемат върховната власт на Литва.При управлението на Витовт от 1392 до 1430г. Е постигнато най-голямото териториално разширение на Литва,която продължава да съперничи на Москва за господство във Великата руска равнина.През 1410г.Витовт лично повежда армията си на решителната битка при Таненберг,където обединените войски на Полша и Литва разбиват тевтонските рицари и окончателно отстраняват тази смъртоносна заплаха както за славяни,така и за литовци.През 1399г.литовскит княз предприема поход срещу монголите,но претърпява тежко поражение и среща смъртта си на бойното поле.Някои историци предполагат,че ако Витовт беше победил при р.Ворскла,той щеше да наложи волята си над Москва и Полша и с това историческото развитие на Източна Европа щеше да тръгне в друга насока.
Женитбата на Ягело има много по-голямо значение за Литва,отколото войните на Витовт.С нея започва полонизацията на страната.Показателно е,че за да се ожени за Ядвига,Ягело се отказва от източноправославната вяра и приема католицизма.Нещо повече,той заставя литовците,които все още изповядват езическия култ,да приемат католицизма.Духовенството,естествено,пристига в Полша и църквата се превръща в силна опора на полското влияние.Трима от първите четирима епископи на Вилнюс са,без съмнение,поляци.Поляците са мнозинството и във вилнюската църковна управа дори и в края на XVв.Образованието следва религията:първите училища са или църковни,или манастирски и учителите в тях са предимно представители на духовенството.За да получат по-високо образование,което би било невъзможно у дома, литовците постъпват в прочутия полски университет в Краков,който осигурява така необходимото за литовския елит образование.Руските историци,които акцентират върху културното влияние на русите върху литовците,често пренебрегват силното въздействие на полската култура през периода на Късното средновековие и на Ренесанса.Естествено е също полски архитекти,художници и дипломати да се появят в Литва.Пристигат дори полски заселници.Влиянието на църквата излиза извън границите на религията,образованието и културата и се разпространява върху обществото,икономиката и политиката.Църковните имоти се увеличават.Както и преди,те са освободени от основните данъци.Епископите заседават в съвета на Великия княз,докато редица духовници,високо ценени заради образованието си,са привлечени в управлението на държавата.
Полонизацията е най-силно изразена в двореца и сред аристокрацията.Полша предоставя широки привилегии и свободи на дребното дворянство,което силно привлича литовските земевладелци.В действителност много западноруски земевладелци също са полонизирани,което допълнително усложнява и без това заплетения етнически и културен модел на региона и добавя още една предпоставка за бъдещи конфликти.Полският език,обичаи и манталитет,акцентиращи върху независимостта и честта на дребното дворянство,постепенно започват да доминират и сред литовците.Например през 1413г. 47 известни полски родове установяват специални отношения със също толкова литовски аристократични рода,като всеки полски род предлага своя герб на съответния литовски род.В периода между 1386г.,т.е. женитбата на Ягело и Ядвига и началото на близките отношения между Литва и Полша,и през 1569г.,годината на Люблинската уния,литовската аристокрация преживява дълбока промяна:най-общо казано,появява се многочислено дребно дворянство,подобно на полската шляхта,докато относителният дял на едрите поземлени собственици намалява.
Люблинската уния: За определен период от време Литовското княжество попада под културното и политическо влияние на Полша и поради това не е възприемано като държава-наследник на Киев.Люблинската уния,която силно обвързва Полша и Литва,според някои,е логическа кулминация в историческото развитие на Литвоското княжество.Завършването на този процес изисква големи и непрекъснати усилия от страна на поляците.Въпреки полския натиск и благосклонното отношение към Полша от страна на дребното дворянство,литовските едри земевладелци успешно се противопоставят на ефективния съюз между Литва и Полша чак до люблинската среща през 1569г.Едва когато Сигизмунд II Полски пристъпва към завладяване на обширни руски територии,намиращи се в границите на Литва,и ги присъединява към своето кралство,литовците приемат полските предложения.Люблинската уния предвижда сливане на двете държави.Те трябва да имат общ владетел и общ парламент,макар че запазват отделно законодателство,управление,хазна и дори войски.Въпреки изричното признаване на равноправието между Литва и Полша и предоставянето на широко самоуправление на литовците,новото споразумение представлява решителна победа за Полша.Преди всичко поляците запазват руските земи,които са отнели непосредствено преди това от Литва.Те обхващат цялата източна част на княжеството-предимно най-плодородните земи ,и са повече от една трета от неговата територия.Тъй като Полша има повече графства,от колкото в Литва,полските представители в общото събрание числено превъзхождат литовските в съотношение три към едно.Много по-съществено е ,че унията подпомага разпространяването на полското влияние в Литва и осигурява на Полша положението на по-старши партъор в общността.
Люблинската уния е събитие със съдбоносни последствия за историята и на двата народа.Затова тя предизвиква напълно противоположни оценки и тълкувания.Полските историци като цяло я оценяват положително,подчертавайки разпорстраняването на високоразвитата полска култура,както политическите и други успехи,настъпили в резултат от полско-литовското обединение.Освен това,те акцентират върхъ обстоятелството,че в резултат на споразумение,а не на завоевание в Източна Европа възниква ново голямо политическо обединение,което може да служи като модел за бъдещото развитие на региона.Литовските историци,на свой ред,отбелязват,че тяхната страна не е получила възможност за развитие,тъй като Полша е използвала всички средства,за да доминира над своя съсед.Руската историография се насочва предимно към съдбата на руското население.Според нея,полското завладяване на Киев,Волиния и други южни територии на Литовското княжество през 1569г.означава,че източноправославните руси,населяващи тези земи,стават поданици не на държава,която покровителства източноправославната традиция,а попада под чужда политическа и религиозна власт.От друга страна,каквото и да е обещавала полската система на дребните земевладелци,на селяните тя не предлага нищо друго,освен подтисничество.Тази гледна точка е характерна за украйнската историография.Според украинците,преминаването на големи украински територии под властта на Полша(поляците присъединяват Галиция по-рано)отбелязва начало на нови изпитания и нещастия за украинския народ,но и на героична борба за независимост.Във всеки случай,за добро или за зло,Люблинската уния поставя край на независимосто развитие на Литовското княжество.
Литовската държава и руската история: От гледна точка на руската история,литовската или литовско-руската държава е могъщият,но неуспял съперник на Москва в борбата за обединяване на руския народ.Любавски и други историци предлагат задълбочено обяснение,защо Вилнюс губи борбата,а Москва я печели.Основната причина,според тях,се крие в характера на централната власт в двете държави.Докато княжеския абсолютизъм постепенно се утвърждава в московската държава,властта на литовските владетели непрекъснато отслабва.Ограничавани от влиятелните боляри и градовете,които имат широко самоуправление,великите князе на Литва постепенно се превръщат в изборни,конституционни монарси,които предоставят все повече права и привилегии на своите поданици.Първоначално те зависят от санкцията на своя аристократичен съвет.След статутите от 1529и1566г. трябвало да получат и одобрението на цялото дворянство,представено в парламента.Така,докато московското самодържавие достига невиждан разцвет при управлението на Иван Грозни,властта на литовските велики князе отслабва все повече.Московските владетели се стремят,като цяло успешно,да изградят силна централна администрация и да контролират цялата държава,а литовските князе все повече разчитат на местните управници и земевладелци или се примиряват с тях.В крайна сметка,московската система се оказва по-успешна.
Съществените причини съществуват и извън противоположното развитие на двете държави.Московското княжество възниква в относително примитивния североизток,като московските владетели успяват да наложат своята власт върху едно непрекъснато променящо се общество.От друга страна,Литовското княжество се създава в балтийските гори и обединява предимно древните и добре организирани територии на киевската държава.Княжеството обхваща по-голяма част от югозападните руски земи,като тяхното икономическо,политическо и обществено развитие отразява югозападния модел.Този модел се характеризира със силно присъствие на болярите в управлението на страната в противовес с княжеската власт.Подробни проучвания свидетелстват,че едни и същи литовски ариостократични родове притежават едни и същи имоти през XV,XVI и XVIIв.Те са изключитено богати,поради което предоставят заеми дори и на държавата.Вотчината продължава да доминира,докато поместието играе второстепенна роля.Владетелите са принудени да се съобразяват с интересите както на поземлената аристокрация,така и на древните проспериращи градове и да се примиряват с ограничаването на княжеската власт.Обвързването на Литва с Полша поражда същия резултат.Полша служи като модел на изборна монархия с широки привилегии в дворянството.Фактически тя предлага една специфична дворянска култура и начин на живот.Докато социалната и политическа структура на Литва от нейното собствено минало,то полското влияние поощрява издигането на дворянството,предоставяйки идеина обосновка и юридическа санкция за неговата власт.За разлика от единната московска държава Литва винаги е била разнородна в етническо и културно отношение и се е формирала като федеративна,а не унитарна държава.В крайна сметка,тя става по-скоро второстепенен партнъор на Полша,отколкото сериозен претендент за киевското наследство.
Литовско-Руското княжество привлича вниманието на руските историци и поради значението,което има за езиковото и етническото разделение на руси,украинци и белоруси,както и поради особената му роля за развитието на последните две групи.Тъй като причините за разграничаването са далеч в миналото,може да се предположи,че събитията биха взели различен обрат,ако русите бяха съхранили своето политическо единство в киевската държава.В действителност става така,че русите започват да се идентифицират с Московското царство,а украинците и белорусите-с Литва и Полша.Политическото разделение способства за задълбочаване на културните различия,макар че всичко започва от древното киевско наследство.Ученият от Полоцк Франсис Скорина,който в началото на XVIв.превежда Библията и публикува редица трудове в Прага и Вилнюс,се смята за създател на литературен език,основаващ се на югозападния руски диалект,и за предтеча на белоруската литература.Руската източноправославна църква организационно се разделя,като се създава отделна митрополия в Киев,която трябва да оглави провославните християни в литовската държава.Разделението на русите на великоруси,украинци и белоруси се задълбочава през следващите векове,за да се превърне в определящ фактор за по-късната руска история.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литовско-руската държава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.