Македонският въпрос


Категория на документа: История




Реферат

на тема

Македонския въпрос през 20 век :
От изява на национален сепаратизъм в българския национален проблем, превръщането му в югославски проблем със създаването на парадържавност във Вардарска Македония, налагане на македонизма като национална доктрина и политика
до "македонизиране" на проблема със създаване на Република Македония

Изработил :
Надежда Христова Кичикова
Международни отношения
Гр.6231
Фак.№ 256174

Съдържание

1.Македония
2.Македония и нейният народ - началото на 20в. - приказка
3.Македонският въпрос
4.Борбата - македонска гледна точка
5.Борбата - българска гледна точка

Македония

...Добросъвестният анализ на историческите факти показва, че Македония никога не е била държавно-етническа или национално обособена общност. Македония е географска област, каквито са Тракия, Мизия, Добруджа и др. Името Македония е географско понятие, което твърде много се е променяло. Например през средновековието Македония се е наричала България, днешна Северна България се е наричала Подунавия, а земите на днешна Източна и Западна Тракия до р. Места са се наричали Македония.

Македония и нейният народ - началото на 20в. - приказка

В сърцето на Балканския полуостров, от Охридското езеро, което достига до албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина - на север от Скопие, има една страна с 64 000 кв.км. повърхнина, т.е. два пъти по-голяма от Белгия, обитавана от 2 500 000 души, говорещи един език, с еднаква култура, почти всички с еднаква религия. От този народ 70 % са чисти българи.
Дивна природа - грамадни планински масиви Пинд, Олимп, Родопа, Рила; непроходими гори; една голяма река - Вардар, безбрай рекички; езера измежду най-живописните в Европа, несравнимо боганство и изблик на живот; полета, където никнат всички плодове; хиляди села, сто пъти горени, сто пъти построявани отново; градове, през които в течение на години е минала цялата интелектуална и икономическа дейност на полуострова, някой измежду които до вчера бяха търговски центрове на Ориента: Солун, Скопие, Велес, Битоля.
Двадесет века бурна и трагична история: Рим, варварите, кръстоносците, венеция, турците. Незатихваща слава от легенди: Александър и царството на древността. Един от най-мощните на днешно време стремеж за свобода: тридесет години възстания против турците, непрестанно потушавани, непрестанно зараждащи се, до победата на балканските съюзници в 1912г. Първа подялба на македонските земи между Белград и Атина след първото българско поражение в 1913г. Втора подялба след Световната война и второто българско поражение. Днес: робство, по-тежко от старото, защонто новите господари са по-силни от турците, по-жестоки и защото този път Европа ги поддържа и оправдава.
Населението
500-600 000 македонци, цял един народ, след заграбването на тяхната родина от Гърция и Сърбия са потърсили убежище в България. Всички, които са могли, са се изселили веднага след юлския мир в 1913г., веднага след примирието в 1918г., предпочитайки да се изселят, отколкото да понасят робството.
Хиляди други, цялата интелигенция, всички учители, всички свещеници, всички, които са били нежелани и подозрителни за властта поради своето минало или своите връзки, са били изгонени след настаняването на победителите. Хиляди и хиляди, докато границите не се затвориха херметически, са избягали, изоставяйки целия си имот, често даже оставяйки там част от семействата си, за да се изтръгнат от преследванията и жестокостите на победителите. От една и съща кръв, с еднакъв език и традиции като тези на българите, те бяха посрещнати като братя в България.
Докато овчарите, селяните, занаятчиите се натрупаха в граничните области, към Петрич, Тополника, Мелник, Кюстендил, Горна Джумая, работниците, търговците, интелигенциата нахлуха към София и към другите важни центрове. Най-сетне, след като гръцките власти, подир поражението при Смирна, изгониха наведнъж хиляди македонски семейства, за да настанят на тяхно място, в техните земи и в конфискуваните им къщи гърците от Мала Азия, македонските бежанци бяха отправени от българското правителство с помощта на ОН към Бургас, към брега на Черно море и към Добруджа. Те са превърнали в цветуща градина това, което преди тях беше само камънаци и блата.
Тези македонски българи не се различават вече никак по външност от българите в царството, между които живеят. Те са техни съседи в села и градове, част от тях са заели високо обществено положение, някои са станали министри, министър-председатели даже. Тяхната дейност, техният ум, тяхната морална стойност, тяхната работоспособност са им осигурили място между елита на народа. Всички обаче непрестанно отправят поглед към любимите полета, към замъглените хълмове, към малките селища от другата страна на границата, където те са родени, където повечето от тях са живели толкова дълго време и закъдето достъпът им е забранен. Земеделци, търговци, работници, интелигенция - всички в един порив утре, ако преградите, които ги отделят, се събореха, ако им бъде върната възможността да живеят мирно, биха се завърнали. "Ами твойте ниви, ами земята, която българското правителство ти даде и която ти и децата ти обработвате от 15 години" попитах аз един македонец-земеделец близо до Белица, "ще ги напуснете ли?" "Мойте земи?" отговори той. "Те са там, в нашата Македония. Те ме чакат. Надявам се да доживея до времето, когато ще мога да се върна и седна на каменната пейка, която моят баща беше поставил под зарзалите пред нашата вратня. И той ме чака..." Половин милион македонци в България, където те са у дома си, където са се женили, където нямат от що да се страхуват, живеят и учат децата си да живеят в същото очакване като неговото. Милион и половина македонци в анексираните земи, техни другари от детинство, техни роднини, които годините, задълженията, материалната и морална невъзможност да избягат са принудили да живеят под гръцко или сръбско робство, живеят и карат децата си да живеят в очакване и с надежва.
Те не могат да направят нищо друго!
След анексията, когато започнаха да ги погърчват и посърбяват и когато те се опитаха за първи път да се възбунтуват или защитят, те онемяха пред смазващата жестокост на новите господари - като непослушно дете, стреснато от безмилостните камшични удъри, които една силна ръка му нанася. Стражарите, затворът, бързо добитата сигурност, че не могат да очакват помощ отникъде и от никого, ги научиха след петнадесет години да вървят право по пътя, който са им начертали. Те са видели с какво се заплаща непокорството. Те са станали меки, почтителни, послушни. Те са се научили да се смеят през сълзи.
Аз ги видях - и споменът за осаяното положение, в което е изпаднал този по-рано горд народ, още бунтува кръвта ми!
Те чакат.
Приютените в България македонци също чакат. Но понеже са свободни, понеже нищо не им се противопоставя, те са се отдали от 15г. пламенно, упорито на освободителното дело. Всички сили и средства, с които разполагат, са пожертвани. Всеки един от тях, където и да го е поставила случаиността, се числи към някое дружество, дружба, група, определени да поддържат в членовете си, специално в младежта, чувството на солидарност и култа към временно изгубената родина. Дружба на жените македонки, студентска дружба за подпомагане на старците, сираците, болните, външна пропаганда, сказки, ревята, ежедневни вестници - всичко е ангажирано - всеки македонец в България, всеки македонец в странство. Начело на тази организация, заповядвайки, централизирайки средствата, насочвайки тази дейност с легални начини и методи, стои Македонският национален комитет. В мрака, до Националния комитет, но съвършенно различна от него, съвършенно чужда на неговите дела, групирайки други хора, управлявани от други вождове, има една организация, на която неизброимите разклонения се простират отвъд България, до дъното на най-отдалечените македонски земи - BMPO.

Македонския въпрос

Македонски се нарича въпросът, за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадане на Османската империя в кр. на 19 в. и нач. на 20 в.
За много хора в България, предимно от младото поколение, този проблем е почти непознат. Повечето го свързват с проблема за признаването на независимостта на Република Македония, а други с полемиката съществува или не "македонска нация". Допреди 40-50 години обаче за всички, както в България, така и в Европа Македонският въпрос е въпроса за освобождението на българите в Македония и Одринска Тракия от турска власт, а след Междусъюзническата война от 1913 г. за правата и свободите на българското население в Егейска и Вардарска Македония. "Македония", отново употребявана като географско понятие от началото на 19 в., се отнася за територията, чиито граници се определят приблизително на север до Шар планина, Карадаг (Скопска Черна Гора), Козяк планина, Осоговска планина; на изток до р. Места (Нестос); на юг до Егейско море и река Алиакмон (Бистрица) и на запад до планините Кораб, Ябланица, Мокра и Пиндос. Тази географска дефиниция обаче е напълно произволна. Нея дължим на европейските географи от началото на 19 в., които се ориентират по отношение на Македония отново по съчиненията на Птоломей и Страбон. В началото на 20 в. Македония не представлява нито географска, нито етническа единица. След 1864 г. европейските владения на империята са разделени на следните административни единици (вилаети): Одрин, Солун, Битоля, Янина, Шкодра и Косово. Едва с възникването на Македонския въпрос, сключването на Берлинския договор и особено след започналата европейска реформаторска акция в Македония (1903 г.) понятието прониква в съзнанието на османците. Разбира се, в администрацията продължава да се говори не за "Македония", а за "виляет - и селясе", "трите вилаета", за които се предвиждат определени реформи. Достоверните данни за броя на населението в Македония и преди всичко за числеността на македонските народностни общности, са редки. Затова пък съществува изобилие от етнографски статистики и карти. Върху три от най-известните карти на Балканския полуостров преди 1878 г., картите на Буе, Льожан и Киперт, Македония е изобразена като територия, почти изцяло населена с българи. Не на последно място на това обстоятелство се дължи и фактът, че през 1876 г. граф Игнатиев, руски посланик при Високата порта, иска от делегатите на международната конференция в пстанбул през 1876 г. всички области, маркирани върху картата на Хиперт като "български", да бъдат присъединени към планираната автономна държава България. На тази основа в Сан Стефанския договор се предвижда създаването на българска държава, която включва цяла Македония. Но Сан Стефанският мирен договор е ревизиран на Берлинския конгрес през 1878 год. пменно след конгреса възниква Македонският въпрос. Според решенията от Берлин Македония и Одринска Тракия са върнати под властта на султана. Македонският въпрос е наследник на българския въпрос - въпросът за границите на България след възстановяването й, и на пзточния въпрос - въпросът за наследството на Османската империя в Европа. Съседните балкански правителства се опитват да лансират идеята, че Македонският въпрос е общобалкански, и предявяват определени териториални претенции. Национално-освободителното движение на българите в Македония, съперничеството между балканските държави за владеенето на областта и борбата между големите империалистически държави за влияние на Балканите усложняват и изострят Македонския въпрос.

Борбата - начало - македонска гледна точка




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Македонският въпрос 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.