Международното положение на СССР след края на Първата световна война


Категория на документа: История


Международното положение на СССР след края на Първата световна война

Развитието на Съветския съюз в предвоенните години протиа в сложна международна обстановка. Наличието на огнища на напрежение в Европа и Далечния Изток, тайната подготовка на държавите в Европа към война, идването на власт в Германия на Хитлер - всичко това ясно свидетелства, че международната ситуация активно и бързо се приближава към военен конфликт.
В периода между края на ПСВ и началото на ВСВ в разположението на силите в световен мащаб протичат качествени изменения: възниква първата социалистическа държава, изострят се отношенията между колониите и метрополиите, победената и неудовлетворена от международното си положение Германия демонстрира възстановяване и нов икономически посем. В резултат на тези изменения в арената на международните отношения се наблюдава променя в характера на приближаващата война. За разлика от ПСВ, която е била за преразпределяне на света, ВСВ се е очертавала както конфликт едновременно на "империалистическите" държави помежду си и в същото време - конфликт с държава с различна социално-икономическа структура - СССР.
След идването си на власт, болшевиките обявяват прекъсване на предишните дипломатически традиции, изградени от царските правителства. В порвия си програмен външнополитически документ, те обявяват отмяна на тайната дипломация. По страниците на вестниците започват да се публикуват документи, които до този момент са били строго засекретени.
Но останалите държави отказват да признаят Съветския съюз и участват активно в разразилата се Гражданска война в Русия, подпомагайки по различни начини защитниците на стария режим. Москва, от една страна, е била заинтересована от установяване на взаимоизгодно сътрудничество с останалите държави, а от друга - провъзгласява привързаност и неостъпчивост от принципа на пролетарския интернационализъм. Октомврийската револция се разглежда от болшевиките като първа крачка към световна револция, а СССР е разглеждан като зародиш на Световната република на Съветите. През 1919г. в Москва е създаден Третият комунистически интернационал - Коминтерн. Чрез неговите структури Москва поддържа ковунистическоите и национално-освободителните движения в други държави.
Но в средатана 20те години болшевиките се отказват от идеята за световна револция и провъзгласяват курс към "строителство на социализма в една държава", ориентирайки се към мирно съществуване на държави с различен обществен строй. В резултат на войната и революцията, икономиката на страната е разрушена и болшевиките са имали нужда от световен мир, за да я възстановят, а и за да укрепят политическата си система.
Съветското правителство прилага всички усилия, за да разкъса "санитарния кордон" около себе си. През 1920-21г са подписани мирни договори с най-близките съседи - Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша. Подписвайки тези договори, Съветска Русия излиза от международната изолация.
По-късно болшевиките пристъпват към установяване на отношения със своите южни съседи. За целта съветското правителство започва да провежда към тях съвършенно нова политика. На 21 февруари 1921г. е подписан договор с Иран. Русия се съгласява на отказ от всички "заробващи" за Иран договори и съглашения, склчени от царските правителства. Съветското правителство се отказва от движимото и недвижимо имущество на своите граждани на територията на Иран, от всички парични претенции, съгласявасе с правото на Иран да има свой флот в Каспийско море. На 28 февруари 1921г. е подписан Съветско-афгански договор за приятелство. До тогава независимостта на Афганистан от Великобритяния, провъзгласена през 1919г., не е била призната от нито една държава. Съветска Русия първа признава независим Афганистан. Голямо значение за Съветския съюз има нормализирането на отношенията с Турция. Турция, като победена държава в ПСВ, по това време се е намирала под окупацията на войски на Антантата. В нея се провежда гражданска война между гърци и турци. антантата поддържа гърците, а Съветска Русия поддържа националистическото движение на турците начело с Мустафа Кемал. От Русия за Турция се е доставяло оръжие, боеприпаси, злато. На 16 март 1921г. Съветска Русия подписва с турското правителство договор за приятелство и братство. За да подчертае особените отношения с Турция, съветското правителство предава на турската държава крепостите Карс и Ардаган, близо до арменската граница, които преминават в Русия в резултат на Руско-турската война от 1877г.
През март 1921 г. в Монголия на власт идва Народно-революционно правителство, начело със Сухе-Батор. През това време Монголия води борба с белогвардейските части на барон Р.Ф. Унгерн. През ноември 1921г. е подписан договор мужду РСФСР и Монголия за взаимно признаване.
Но големите държави, все пак, се въздържат от установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз. В съответствие с международното право, те настоявали да се изплатят дореволционните дългове и обезщетение на загубите в резултат на национализацията на чуждестранна собственост в Русия. Но през 1921г. Съветският съюз успява да подпише търговско съглашение с Великобритяния и Италия.
След ПСВ икономиката на Западните държави е разрушена и се нуждае от възстановяване. С цел обсъждане на тези проблеми, а също и за разглеждане на финансовите претенции на държавите една към друга от 10 април до 19 май 1922г. в Генуа, Италия, е свикана първата голяма следвоенна финансово-икономическа конференция с участието на двадесет и девет държави. Държавите от Западна Европа имат особени финансови претенции към Съветска Русия, в която болшевиките национализират тяхната собственост. Независимо от международната изолация на СССР, западните държави са имали голям интерес от руското присъствие на конференцията. Освен това, те се стремят да върнат Русия на международния пазар, за да се възползват, чрез нейната слабост, от богатите й ресурси. Именно затова съветското правителство получава покана за участие в Генуезската конференция. За председател на съветската делегация е избран В.И.Ленин, но по-късно, по искане на обществеността, страхуваща се за живота на Ленин, делегацията е оглавена от Г.В.Чичерин. В състава на делегацията влизат големи съветски дипломати - М.М.Литвинов, Л.Б.Красин, В.В.Воровский. Съветска Русия представя на конференцията интересите на всички съветски републики - Азербайджанската, Арменската, Беларуската, Бухарската, Грузинската, Украинската, Хорезмската, а също и та Далекоизточната.
Негласно, главен въпрос на Гевуезската конференция е "руският въпрос" - финансовите претенции на западните държави към Съветска Русия. На конференцията те предлагат на Русия да признае финансовите задължения на царските и Временното правителства, да върне национализираните чуждестранни предприятия или да ги обезщети с тяхната стойност, да премахне монопола над външната търговия, да предостави на чужденците особенни политически и юридически гаранции. Претенциите на всички европейски държави към Русия са оценени от участниците на 18,5 млр. златни рубли.
Всички тези искания на европейските държави засягали основите на съветския строй и заплашвали независимостта на страната, поради което съветската делегация ги онхвърля. Но Чечерин заявява, че Русия ще изплати част от дълговете при определени условия: политически признания на Съветския съюз, отсрочка за изплащане на дълговете 30г., предоставяне на СССР нови заеми. Също така, западните държави трябвало да обезщетят Съветска Русия и републиките за вредите, нанесени от интервенциите и икономическите блокади над тях - в размер на 39 млрд. златни рубли.
От своя страна, европейските държави отхвърлят съветските искания. Конференцията завършва, без да донесе никакви резултати. Но по време на конференцията, на 16 април 1922г. РСФСР и Германия подписват договор за отказ от взаимни претенции и възстановяване на дипломатическите и икономическите отношения. Съобщаването за този договор оказва голям ефект върху Генуезската конференция. Единният фронт на големите държави от Западна Европа срещу СССР е пробит. Самият факт на подписване на договора означавал укрепване международното положение на Съветска Русия.
Но през пролетта на 1923г. възниква опасност от нови действия срещу Съветския съюз. На 8 май 1923г. министърът на външните работи на Великобритания Д.Н.Керзон отправя до съветското правителство нота, с която настоявал да се прекрати "антибританската пропаганда" в Близкия Изток, да се отзоват съветските пълномощници от Афганистан и Иран, да се плати компенсация за английските риболовни кораби, задържани за незаконен улов в съветски териториални води. В случай, че съветското правителство откаже да изпълни тези искания в срок до десет дни, Керзон заплашвал с прекратяване на търговските отношения между двете държави, което би довело до огромни загуби за Русия.
Публикуването на тази нота във вестниците довежда до вълна от антисъветски настроения. На 10 май 1923г. в Лозана е убит съветският посланик в Рим В.В.Воровский. В отговор на нотата на Керзон съветското правителство заема непоколебима позиция. Прекъсването на търговски отношения с Русия би било по-неизгодно за Англия и съвсем скоро нотата бива оттеглена.
Съветското правителство прилага различни усилия, за да укрепи своето международно положение. В периода 1924-35г. в Съветския съюз са постоянно канени работнически и профсъюзни делегации от Англия, Франция, Италия, Швеция др. От своя страна, "пролетариатът" в западноевропейските държави настоявал пред своите правителства за признаване на Съветска Русия.
Западните държави също били заинтересовани от възстановяване, преди всичко, на икономическите връзки със СССР. Съветска Русия притежава неизчерпаеми природни богатства, неговият вътрешен пазар също не бил за подценяване. Продължителното изваждане на СССР от системата на международните икономически отношения се отразявало отрицателно върху икономиката на западните държави.
През 1924г. започва практическото признаване на Съветския съюз. СССР е признат от Великобритания, Итали, Норвегия, Австрия, Гърция, Швеция, Франция. Подписано е и съветско-китайско съглашение за установяване на дипломатически отношения, като съветското правителство се отказвало от всички привилегии на царска Русия в Китай. Предвиждало се и съвместно управление от съветската и китайската администрация над Китайско-Източната железница, построена с руски средства на китайска територия.
В средата на 20-те години СССР поддържа отношение с повече от 20 държави. От Великите сили най-късно признават Съветския съюз САЩ - през 1933г., стремейки се максимално да задържат икономическата блокада и дипломатическата изолация над СССР. Те отреждали на Германия главна роля в качеството й на противовес на СССР в Европа. С цел възстановяване на военно-икономическия потенциал на Германия американските монополи започват да й предоставят огромни кредити. Същата политика провеждат английските и френските монополи. С тези кредити Германия започва да възстановява икономическата си мощ и военния си потенциал.
През 20-те години в Германия започва да се усилват националистическите настроения, предизвикани от унизителните клаузи на Версайския мирен договор от 1919г. Лидер на националистическото движение става А. Хитлер. На 30 януари 1933г. престарелият президент на Германия П. фон Хинденбург провъзгласява Хитлер за канцлер на Германия. След провокационното запалване на райхстага на 27 февруари 1933г., за което са обвинени немските комунисти, националистическите настроения в Германия се увеличават. През ноември 1933г. на редовните парламентарни избори в Германия 92% от гласовете са спечелени от кандидатите на нацистката партия. През август 1934г., след смъртта на президента Хинденбург се взима решение за съвместяване от Хитлер на поста президент и поста канцлер. Провежда се референдум, на който 89,9% от гласувалите се изказват в подкрепа на подобно сливане.
Получил одобрението на народа, Хитлер веднага се заема с реализиране на своите идеи. За да си "развърже ръцете" през 1933г. Германия излиза от Обществото на народите. През март 1935г. Германия едностранно нарушава Версайския мирен договор, отказвайки се текстовете в него, които касаят армията, и обявява всеобща военна повинност. През март 1936г. Германия разполага своя армия в демилитаризираната Рейнска област. В центъра на Европа започвала да се разгаря нова война.
В средата на30-те години в международните отношения на СССР приоритетни са връзките с нацистка Германия и милитаристка Япония.

Отношенията между СССР и Германия през 30-те години на ХХ век.

От 1922 до 1932г. СССР поддържа с Германия добри отношения. Успешно се развива съветско-германската търговия. През 1931г. Берлин предоставя на СССР дългосрочен кредит от 300 млн. марки. Делът на германия в СССР нараства от 23,7% през 1930г. до 46,5% през 1932г. СССР заема първо място в германския износ на машини - през 1932г. 43% от всички изнесени машини били за Съветския съюз.
С идването на власт на Хитлер Германия се превръща в провокатор на нова световна война. В периода 1933-1939г. СССР значително активизира своите усилия на международната сцена, стремейки се да обуздае нацистката агресия. СССР активно поддържа идеята за създаване на система за колективна безопасност в Европа и в Далечния Изток. За това благоприятства установяването на дипломатически връзки между Дъветския съюз и САЩ и приемането на СССР в Обществото на народите през 1934г. От трибуната на ОН СССР започва активно да пропагандира идеята за създаване на подобна система. През май 1935г. СССР подписва договор с Франция и Чехословакия, предвиждащ помощ, в това число и ограничена военна помощ, в случай на нападение от агресор. През 1935г. СССР осъжда въвеждането в Германия на всеобща военна повинност и нападението на фашистка Италия над Етиопия.
След разполагането на немски войски в демилитаризираната Рейнска област СССР предлага в Съвета на ОН да се приемат колективни мерки против нарушаването на международните задължения. Но болшинството от членовете на ОН под влиянието, преди всичко, на Великобритания, не подкрепят предложението на Съветския съз. Англия и Франция се стремят да повторят своя опит от Първата световна война, когато успяват да противопоставят една на друга преди всичко Германия и Русия. Те открито застават на пътя на умиротворяването на Германия.
През 1936-1937г. се оформя военният съз на фашистките държави (Антикоминтерновски пакт или оста "Рим - Берлин - Токио"). Възниква реална заплаха за нарушаване на равновесието на силите в Европа и света. През март 1938г. нацистка Германия окупира Австрия. СССР предлага на Франция и Англия да пристъпят към обсъждането на практически мерки с цел прекратяване на германската агресия и срочно свикване на международна конференция, но Англия и Франция отхвърлят предложението.
В същата година Германия предявява към Чехословакия искане да й предаде Судетската област, населена предимно с немци. На 29 и 30 септември 1938г. в Мюнхен се провежда съвещание на правителствените лидери на Германия, Италия, Англия и Франция и се взима решение за разделянето на Чехословакия, като се удовлетворят германските искания.
В дните, когато се решава съдбата на Чехословакия, СССР заявява на Чехословакия и Франция, че има пълна готовност да им се притече на помощ, ако те пожелаят това, но съветското предложение не намира отклик в нито една от държавите. Освен това, на 30 септември 1938г. между Англия и Германия, а през декември 1938г. и между Франция и Германия са подписани декларации за ненадапение. Подписвайки тези декларации, правителствата на Франция и Англия са се надявали да отклонят от себе си заплахата от нацистка агресия и да я насочат срещу СССР.
След Мюнхенските съглашения настъпва леко охлаждане в отношенията на Германия с Англия и Франция. В края на 1938г. в Берлин са определени направленията на по-нататъшната агресия - планирало се да бъде превзета Полша, а след това, събирайки необходимите сили и укрепвайки тила, да се насочат към Франция и Англия. През март 1939г. Германия окупира цяла Чехословакия и отнема от Литва пристанището Клайпеду.
Англия и Франция всячески показвали на Хитлер, че подкрепят неговата агресия на изток. Хитлер, от своя страна, отчитайки опита от Първата световна война, не искал да воюва на запад, имайки зад себе си неприятелски СССР.
Между другото, усилването на агресивните действия от страна на фашисткия блок, подбужда към по-активни контакти Англия, Франция и СССР. През април 1939г. експерти от трите страни започват да разглеждат проекти на договора за взаимопомощ в случай на германска агресия. Трябва да се отчете фактът, че позициите на трите държави са доста отдалечени една от друга и всяка се е стремила да получи повече преимущества за сметка на останалите две. Въпреки многочислените разногласия, от 12 до 21 август 1939г. в Москва се провеждат преговори за англо-френско-съветска военна мисия. Основните противоречия, както и преди, предизвиквали спорове за количеството на военните дивизии, които би осигурил Съветският съюз в слуай на на агресия, за гаранциите по оказване на помощ на съюзниците, за правото на преминаване на съветски войски през Румъния и Полша. Неочаквано, преговорите са прекъснати по инициатива на съветската страна.
Още през 1937г. СССР и Германия започват да предприемат опити за сближаване. СССР постоянно усещал задкулисната игра на Англия и Франция, а Хитлер по това време вече бил изчерпал всичките възможности за отстъпки от страна на Запада - сега започнал да прави опити за разклащане международната система с помощта на Изтока.
Хитлер предлага на съветското ръководство подписване на съветско-германски договор за ненападение. Виждайки двойната игра на Англия и Франция и разбирайки, че СССР се намира в опасност от създаване на единен антисъветски фронт, Сталин прави своя избор. На 23 август 1939г. в Москва пристига външният министър на Германия И. фон Рибентроп. В същия ден той подписва с външния министър на СССР В.М.Молотов договор за ненападение за срок от десет години. Договорът предвиждал задължаване на страните "да се въздържат от всякакво насилие, от всяко агресивно действие и всяко нападение по отношение на другия както поотделно, така и съвместно с други държави". В строго секретен допълнителен протокол към него се говорело за разделяне на "сферите с интереси" на Германия и СССР в Източна Европа. Полша, с изключение на източните области (Западна Украйна, Западна Беларусия) ставала сфера на немски интереси. В съветската сфера с интереси влизали Естония, Латвия, Източна Полша (Източна Украйна, Източна Беларусия), Финландия, Бесарабия, Северна Буковина (част от Румъния). По-късно към този списък се добавя и Литва. Всички дипломатически контакти между СССР, Англия и Франция са прекъснати.
На 28 септември 1939г. в Москва представители на СССР и Германия подписват Договор за приятелство и граници, съгласно който Германия и СССР си поделят територията на Полша: 48,6% за Германия и 51,4% за СССР. Подписвайки договора за ненападение с Германия, съветското ръководство не си изгражда никакви илюзии на негова основа. Правителството на СССР разбира, че договорът не избавя страната от фашистката агресия. Основна печалба от този договор било стратегическото отдъхване, което СССР получава на Запад.
Седмица след подписването на пакта, на 1 септември 1939г., Германия напада Полша. Започнала Втората световна война.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международното положение на СССР след края на Първата световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.