Многопартийна система в Турция


Категория на документа: История




Курсова работа на тема:

,,Установяване на многопартийна система в Турция"

Изготвил: Антон Венев

Възложил: Гл. ас. Д-р Владимир Станев

Специалност: ,,Европейски югоизток"

Фак.N: 50078

София, 2013 г.
Политическите партии в Турция в съвременния смисъл на думата се появяват в края на XIX в. След това скоро след войната за независимост основаната от Мустафа Кемал Ататюрк Народно-републиканска партия станала единствената доминираща партия в страната. Двата опита за създаване на опозиционни партии през 20-30 -те години на XX в. били бързо пресечени след като на базата на реалностите в турското общество по това време се разбрало, че те ще затънат в междупартийни разпри и боричкания. Всичко това убедило Ататюрк да заложи на създаването на една партия, която да обедини всички слоеве на нацията в борба за успех на революцията и реформите.
Така през 30-те и началото на 40-те години на XX в. в Турция се оформила една система, която може да се характеризира като типична тоталитарна диктатура: монопол на една партия във властта и управлението, съсредоточаване на всички власти в един център, начело с един лидер, срастване на управляващата партия с държавата. Напрежението и стресовете на военните години, бремето на мобилизацията, непрестанната заплаха от чужда намеса засилват нуждата от силно правителство и оправдават мерките на репресии в обществото.1 В сравнение с османския период тази система представлявала крачка напред, но в сравнение със стандартите на модерната демокрация била анахронизъм2.

За промяната на политическата система действат два вида фактори -вътрешни и външнополитически. Сред вътрешните фактори можем да посочим нарастването на промишленото производство и развитието на инфраструктурата. Активизирало се частното национално предприемачество, както и помощта и стимулирането на селското стопанство от властите. Това бурно развитие на икономиката довело до забележими изменения в социалната структура на турското общество. Започнало формирането на работническа класа, а също така консолидиране на промишлена и селска буржоазия. Различните социално-класови интереси започнали да влизат в противоречие с авторитарния еднопартиен режим. Този режим никога не е бил фиксиран еднопартиен първоначално от кемалистите, той бил обусловен от актуалната обстановка, съществуването в този отрязък от време на два политически елита - османски и кемалистки3. В тези условия последните не могли да си позволят многопартийност тъй като това би поставило под заплаха цялата ориентация и курс на страната. В течение на годините османския елит започнал да се разсейва и монополната власт на една партия започнала да влиза в противоречие с кемалистките принципи за възприемане на европейските демократични ценности.4 Още на VI конгрес на Народно-републиканската партия в 1943 г. лидера и Исмет Иньоню заявил: "Нашият единствен недостатък е отсъствието на опозиционна партия"5. През пролетта на 1944 г. се появила опозиция и в самата партия : през март с.г. правителството на Сараджаоглу искало вот на доверие и получило 57 гласа против.6
Върху турската държава в края на войната силно влияние оказал и международния фактор. По време на Втората световна война и непосредствено след нея турско-съветските отношения рязко се влошили. Турция едва на 23 февруари 1945 г. обявила война на Германия и Япония и отворила проливите за съюзническите съдове.7 През март 1945 г. съветското правителство денонсирало турско-съветския договор за приятелство и неутралитет от 1925г. и формулирало искания за корекция на турско-съветската граница в полза на Съветския съюз.8 Турското ръководство потърсило подкрепа и покровителство от САЩ и Великобритания от надвисналата съветска заплаха. Така международната обстановка подтикнала към политическо и икономическо сближение със западните държави. САЩ се съгласили да окажат морална и материална подкрепа, но поставили условия за демократизиране на политическата система.9 Представители на Турция присъствали на учредителната конференция на ООН в Сан Франциско. Там турската делегация обявила, че страната е готова да изостави еднопартийната система и да допусне създаването на повече политически партии.10
Инициатива в това направление се появила в самата управляваща партия. Група нейни членове предложили поредица законови реформи, които биха гарантирали в Турция тези права и свободи , за които турското правителство е дало одобрението си в Обединените нации. По този начин през юни 1945 г. четирима депутата от Меджлиса изтъкнатите деятели на Народната партия Джелал Баяр -депутат от Измир, банкер и икономист и бивш министър-председател; професор Фуад Кьопрюлю, депутат от Карс, известен учен историк ; Аднан Мендерес - депутат от Айдън , адвокат и памукопроизводител , и Рефик Коралтан, адвокат с голям опит като съдия и областен управител се обърнали с писмо към партията11. В него се казвало, че е необходимо да се установи реален контрол на парламента над правителството, да се осъществят признатите от конституцията права и свободи и да се разреши преход към многопартийна система. Разбира се партията отхвърлила тези предложения, но се засилил стремежът към преосмисляне на възможността за създаване на нови партии. На 15 август обаче когато хартата на ООН е представена за одобрение от Меджлиса, Мендерес излиза с аргумента, че ,,Турция, подписвайки хартата, твърдо се обвързва с политиката на провеждане на истинска демокрация"12.
По-късно до края на 1945 г. и четиримата напуснали или били изключени от партията. Всичко се променило на 1 ноември 1945 г. когато президента Иньоню в словото си при откриването на сесията на Националното събрание препоръчал редица важни промени. Сред тях били пряк избор с тайно гласуване, законите ограничаващи конституционните свободи на гражданите, и особено законите за пресата, асоциациите и полицията, да се отменят.13 Също така той казвал ,че на Турция и липсва опозиционна партия, и много от законите трябва да се променят.
През втората половина на 1945 г. и в 1946 г. в републиката възникнали 15 политически партии. Началото било положено от четиримата политици напуснали НРП, които били поддържани от обществеността. Те на 7 януари 1946 г. обявили в Анкара създаването на Демократическата партия.14 Тя била единствената партия, която можела да е реална опозиция на управляващата НРП. На конгрес била приета програма в която се съдържали шестте главни конституционни принципа на републиката. Тълкуването на два от тях етатизма и лаицизма обаче били различни. Етатизма се разглеждал не като участие на държавата в икономиката, колкото като мощна поддръжка на частната инициатива с цел бързото и развитие. В тълкуването на лаицизма внимание се отделяло на признаването на свободата на религията, която се явявала ,,свещено право на гражданите". Програмата декларирала приоритет в развитието на селското стопанство и неговото поддържане от чуждите помощи по плана Маршал.15
Може да се констатира, че по този начин в създаването на партията и нейната програма се отразили желанията на промишлената и търговската буржоазия да се постигне либерализация в икономическата политика и исканията на земевладелците за преимуществено развитие на селското стопанство.
Последвало създаването и на други партии през 1946-1948 г. Създават се Либерална демократическа партия, Партия на фермерите и селяните - аналог на БЗНС в България , Партия за защита на исляма, Патриотична партия, Ислямска турска консервативна партия16. През 1946 г. се правят и опити за сформиране на лявоориентирани партии: Турска социалдемократическа партия, Социалистическа и работническа партия на Турция, Турска работническо-селска партия, но нито един не е особено успешен. В Турция не обичали особено комунистите особено след като съветското правителство изявило териториалните си претенции към страната. До края на 1946 г. били забранени Работническо-селската социалистическа партия и някои прокомунистически вестници и съюзи.17

За първи път в изборите за Велико национално събрание през юли 1946 г. участвала опозиционна партия. Тогава били проведени и първите многопартийни избори в следвоенна Турция. Изборите се провели предсрочно не давайки възможност за консолидация на Демократическата партия, а кемалистите направили всичко възможно за да запазят властта си. В резултат на изборите НРП получава 396 места, Демократическата партия - 61 и независими - 7. Демократическата партия, която удържа победа в Истанбул се превръща в реален съперник на НРП. За всеки непредубеден било ясно, че в обстановка на общо недоволство от управляващата партия, такъв изборен резултат е нереален. Дейците и започнали кампания срещу спечелилата изборите партия обвинявайки я в корупция и фалшификации. В големите градове те организирали многохилядни митинги18. При откриването на сесията на Меджлиса президента на страната и лидер на НРП Исмет Иньоню призовал опозицията към конструктивни действия, докато премиера Реджеп Пекер държал твърда линия. Обстановката се усложнила и след като в Конгреса на САЩ при обсъждането на военната помощ за Турция прозвучали критики по повод на отсъствието в страната на политически права. Лидерите на кемалистите се оказали между два огъня - критики отвън и вътрешни.
Когато влошаването на отношенията между управляващата и опозиционната партия поставили под заплаха по нататъшното съществуване на многопартийната система се намесил президента на републиката. На 12 юли 1947 г. той излязъл с декларация в която подчертал, че е необходимо да се създадат същите условия за опозицията, както за управляващата партия и че той като глава на държавата ще има еднакво отношение към двете партии. По този начин се давали определени гаранции за създаване на нормални условия за дейността на опозицията.
Действията на президента допринесли за гладкото функциониране на парламентарното управление в Турция. В управляващата партия те обаче предизвикали криза. След вот на доверие и няколко министри подали оставка е съставен втори кабинет на Р. Пекер просъществувал няколко дни.19 На 9 септември той подава оставка и било съставено правителство начело с Хасан Сака, което останало на власт до 16 януари 1949 г. В своите четири кабинета и най-вече с управлението на професор Шемседдин Гюналтай, дошло на власт след него либералната група в кемалистката партия заела много важна позиция.20
Междувременно в Демократическата партия също се получили разногласия между крилата на екстремисти и умерени. Част от членовете се отцепили и основали собствена партия наречена Национална партия.
Въпреки тези процеси авторитетът на Демократическата партия в страната растял, особено след като ограниченията в политическата дейност започнали да отпадат. Някои ограничения обаче останали в сила.Външната политика на правителството не можела да бъде ефективно критикувана.
Въпреки отбелязаните трудности налагането на западните демократически правила в източното турско общество продължило да се развива и адаптира.
Управляващата НРП предприела редица инициативи под натиска на опозицията за демократизирането на вътрешнополитическия живот в страната. През февруари 1950 г. бил приет нов Закон за изборите, според който гласуването е тайно, а преброяването на бюлетините - открито , под контрола на съдебните органи. На партиите участващи в изборите се гарантирали еднакви права в печата и радиото.Приета била също и мажоритарна система за гласуване.21
Предизборната кампания на Демократическата партия преминала пък под лозунгите за слагане край на скъпотията, демократизация на политическия живот, ликвидирането на наследените антидемократични закони и признаването на правото на стачка на работниците.
Така на проведените на 14 май 1950 г. избори гласували над 88% от имащите право на глас. Управляващата от 27 години НРП се резделила с властта след тежко изборно поражение. Тя получила само 69 депутатски места, а Демократическата партия поради мажоритарната система 408.22 По този начин господството на Народно-републиканската партия управлявала от основаването на републиката било ликвидирано.
Законодателната и изпълнителната власт в страната преминали към лидерите на ДП , като по този начин приключила еднопартийната ера на кемализма.
Дошлата на власт партия от своя страна се надявала, че сега е дошъл нейния ред на дълго авторитарно управление и демокрацията може и да не се спазва толкова стриктно. Започнал натиск към опозиционната партия НРП с използването на полиция и дори армията с цел да бъде заставена да се откаже от всякаква мисъл за връщане във властта. Връх на тази политика се явило създаването през април 1960 г. на комисия с почти неограничени пълномощия за разследване на дейността на НРП и част от пресата.23
Това ускорило избухването на остра политическа криза, която била разрешена чрез военен преврат на 27 май 1960 г. В бъдеще политическите кризи в страната се разреждали още два пъти по този начин. И всеки път това ставало с участието на армията.
Така докато в Турция се създавала многопартийна система у нас създадената такава почти по същото време е унищожена или маргинализирана. Всичко това способствало за икономическото и политическото развитие на Турция и ориентацията и обвързването и към Запада и НАТО.
По този начин можем да изведем два момента особено ярко характеризиращи спецификата на установяването на демокрацията в Турция. От една страна упорито не искали да се приспособят към турските условия и конструктивно да работят заимстваните директно от Запада държавно-политически институции и законодателни норми. При това във всеки период от историята на Турция това се изразявало по различен начин. От друга страна всеки път, когато кризата заплашвала самото съществуване на установения ред, на сцената излизала армията спасявайки ,,болната" турска демокрация. Това е и най-характерното за Турция, а именно че военните играели главната роля в сфера далече от техните професионални интереси - правото и разработването на законодателната база на републиката.

Използвана литература:
1. Люис Б. Възникване на съвременна Турция. Пловдив 2003
2.Манчев Кр. История на балканските народи(1945-1990) т.4 София 2006
3.Мутафчиева В. и Желязкова А. Турция между Изтока и Запада.
София ,1998
4. Хаков, Дж. История на съвременна Турция, С. 2008 г.
5. Киреев Н.Г. История Турции XX в., Москва 2007
6. Sencer M. Turkiye de siyasal partilerin sosyal temelleri. Istanbul , 1974
Статии:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Многопартийна система в Турция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.