Могъщество на България при Иван Асен II


Категория на документа: История


Могъщество на България при цар Иван Асен 2

Управлението на Калоян е убедителен преход от борбата за освобождаване и оцеляване на българите към въстановяване на ролята и влиянието им на европейската политическа сцена.Със силата на оръжието и дипломацията името България престава да бъде само исторически спомен или название на византийските провинции.Мизия,Тракия и Македония в голямата им част са върнати под българска власт и така въстановяват статута си на естествено географско и етническо пространство за България.Постигнатите успехи при Калоян получават м/ународно признание в лицето на Римската курия и папа Инокентий.Временното вътрешно и външно дестабилизиране през десетилетието след смъртта на Калоян е преодоляно и последвано от апогеят в политическото и военно могъщество на Второто българско царство при управлението на цар Иван Асен 2.

Във възникналите м/уособици след убииството на Калоянун ,търновския престол е зает от племенника му Борил.Борил в съгласие с куманската съпруга на цар Калоян организира заговора и убийството на българския владетел пред стените на Солун,а законните наследници на престола Иван Асен и Александър се налага да спасяват живота си с бягство.Борил скючва брак с обдовялата царица и по този начин легитимира властта си,след което подновява съюза си с куманите.За да постигне вътрешна стабилизация той прогонва претендентите за престола.Във външната си политика владетеля се опитва да подръжава на Калоян,успявайки да се противопостави на латинските рицари в похода си към Стара планина и да ги отблъсне през август.1208г. при Боруй,при Пловдив българската войска понася сериозни загуби и е принудена да отстъпи,а действията му в Тракия продължават без особен успех за Борил.След прогонването на претендентите за властта,Стрез се бяга при сърбите и с тяхна помощ формира владенията си в част от Македония с център Просек,Слав се обособява в Родопите,като през 1208г. се съюзява с латинския император Хенрих,който го направил свой зет и му дал титлата "деспот", а Иван Асен и Александър са изпратени в Киев.Борил успява да привлече на своя страна Стрез,който признавайки титлата на царя получава званието "севастократор", опитва се неуспешно да унищожи държавицата на латинския васал деспот Слав.В тази нестабилна обстановка той променя политиката си към Латинската империя-през 1213г. сключва мир с латинците,скрепен с брака на българска принцеса и Анри 2,а Борил взема за съпруга една от племениците на императора,но с развода си с куманката и брака си с латинската принцеса той губи куманската си поддръжка.Не особено успешната външна политика се отразява и върху вътрешната стабилност на страната.Пропадат и двата опита за компенсиране на териториалните загуби за сметка на Сърбия с унгарска и латинска помощ,през 1213г. бунт във Видин на 4ма негови родственици е потушен с унгарска помощ.След убийството на Стрез от епирския владетел Теодор Комнин,владетеля губи позициите си в Македония.В църковната си политика той започва нов курс,насочен към православието,не отхвърля официално унията,но през 1211г. провежда църковен събор против богомилите.

След този период на вътрешна нестабилност и външнополитически неуспехи,с идването на Иван Асен2 България достига върха на политическото си могъщество в периода на Второто българско царство.Заслуга за това има и българската дипломация,чието често използвано средство са династичните политически бракове.

Иван Асен 2 е сирак,изгнаник,дълго време неправомерно отстранен от престола,поема държавната политика в незавидно положение-със стеснени граници и агресивни съседи.Като основни негови противници се очертават Латинската империя,Епир и деспот Слав,в съюз с Теодор Комнин.Още в началото на управлението му е проявен дипломатически подход и усет към конкретната политическа ситуация.Асен 2 се възползва от затрудненото положение на унгарския крал Андрей 2 на връщане от Близкия Изток,като участник в 5 кръстоносен поход,за безпрепятсваното преминаване на българските земи той трябвало да заплати с връщането на Белград и Браничево,третирани като зестра на кралската дъщеря Ана-Мария,чиято ръка поискал българския цар.Другата опасност-Епир,Иван Асен 2 се опитва да неутрализира чрез мирния договор от 1227г.,предшестван от брака на брата на епирския владетел Мануил и дъщерята на царя,това решение има предимства и за двете страни:неутралитетът на българите е необходим да на Теодор Комнин за действията му към Константинопол,за българския цар това е начинът да присъедини Пловдивска област и държавицата на деспот Слав.Тази усложнена обстановка кара латинските барони да потърсят съюзник в лицето на Иван Асен 2,на когото е предложено да стане тъст и опекун на Балдуин 2.Показателен е договорът от 1229г.,сключен с бившия йерусалимски крал Йоан дьо Бриен в Перуджа,който се пази в тайна.Създадената интрига се превръща в нов център на напрежение на Балканите.Тя води до избухването на нов въоражен конфликт,в който българите извоюват най-блестящата победа в историята на Второто българско царство.

До нея се стига в отговор на вероломното нарушаване на мирния договор от епирския владетел Теодор Комнин,разположил войските си в Тракия в началото на 1230г.С малка армия Иван Асен2 успява да изненада византийския владетел при Клокотница,поражението на епирския владетел е катастрофално,а почти цялата армия попада в плен.В Търново е отведен императора с цялото му семейство,а редовите войници са освободени,действия с подчертан позитивен психологически ефект.Към българската държава са присъединени Източна Тракия с Одрин и Димотика,Беломорието със Сяр,цяла днешна Македония и части от Албания.За това свидетелства триумфалния надпис ,върху колоната на храма"Св.40 мъченици".В новозавладените територии в част от българските земи са оставени български гарнизони,а в други местни византийски,след смъртта на Иван Асен 2 тази политика води до откъсване на територии от българската държава(още през 1246г.).Освен представителите на византийската аристокрация българския цар успява да привлече на своя страна и църквата с богатите си дарения за църкви и манастири.Показателни в това отношение са запазените грамоти.Постигнатото може да бъде сравнено с постигнатото от Симеон Велики.Постигнатата българска хегемония на Балканите се оказва много опасна за Латинската империя и за Унгария,през 1232-33г. нападат Белград,Браничево и Видин,но са изтласкани от севастократор Александър.Иван Асен 2 постига успех в Сърбия,където през 1234г. идва навласт крал Стефан Владислав,той е свързан с брака на сръбския владетел с една от незаконните дъщери на българския цар.

Въстановяването на Българската патриаршия е един от най-големите успехи на владетеля.Католицизмът не намира поле за разпространение в България и конкретните политически причини-латинската и унгарската опасност,не са в състояние да запазят Унията.Кън 1230г. тя е практически прекратена,пътят към официалното въстановяване на независимата българска православна църква,минава през съюз с Никея,сключен след с дълги преговори през 1235г.,скрепен е с поредния брак м/у Теодор 2 и българската принцеса Елена.На църковен събор в Лампсак е въстановен патриаршеския статут на българската църква.Патриаршеския трон е зает от Йоаким 1.Папа Григорий 9,недоволен от прекратяването на унията,подканвал унгарския крал Бела 4 да "накаже" българските схизматици с кръстоносен поход.

През 1237г. е подновен съюза с Латинската империя.Връзките с Никея са прекъснати с птвеждането на Елена в Търново.Българи,кумани и латинци обсаждат Цурул,целта е изтласкването на никеиците в Мала Азия,като в началото на тази кампания е получено скръбно писмо-в Търново починали царицата,едно от децата на царя и патриархът.Иван Асен 2 приема това като Божие наказание за нарушения съюз с Никея.След това царя се жени за Ирина,дъщеря на Теодор Комнин.В последните години от управлението на Иван Асен 2 се стреми към поддържането на изгодно за българската държава статукво,чрез опити за сближение с Унгария,заради подновените нашествия на татаро-монголите в руските и кумански земи през лятото на 1237г.През 1240г. пада Киев,което предизвиква уплаха в Европа и в България,татаро-монголската вълна прегазва русите,куманите,Полша,Силезия,Унгария.В тази трудна ситуация умира Иван Асен 2 на 24.юни.1241г.

Укрепването на държавата при Иван Асен 2 създава условия за стопански и културен подем,който за съжеление е пометен от политическата криза и татарската хегемония при наследниците на великия владетел.Възобновяването на патриаршията утвърждава българската държава и Търново като водещ православен и културен център в православния славянски свят.

Траен отпечатък в/у облика на държавата има византийското влияние,автократичната власт на владетеля е съответсвие с византийския държавен модел-монархът има неограничена власт на божи помазаник.Негов помошен орган,но само със съвещателни функции е т.нар. синклит(дворцов съвет),най-близките роднини на царя получават титли ,взаимствани от византийския двор,като най-високата сред тях е на "деспота",следвана от севастократор,севат и пр.Пръв помощник нацаря е великия логолет,начело на войската е великия воевода,финансовите дела са водени от протовестиарий,а дворцовите от великия примикюр.В административното устройство на държавата след столицата особено място заемат др. големи градове и административни центрове на области-хори,земли,начело с кефали.Политическата мощ и сравнително стабилни граници,както и нарастването на населението водят до стопански подем,развитие на занаятите и на м/ународната търговия.Оживлението в търговията е засвидетелствано от засиленото монетно обръщение.Именно при Иван Асен 2 са сечени първите официални,общоприети български монети.

При управлението на Асеневци Търново се превръща във водещ политически и културен център на българската държава и в православния славянски свят.При управлението на Иван Асен 2 е оформена неговата столична архитектура,като са изградени крепостни съоражения,жилищни квартали и архитектурни паметници.Сред тях се очертават двете цитадели-Царевец и Трапезица с царските и болярски дворци,патриаршеския комплекс и катедрала"Възнесение Господне",както и "Св.40 мъченици".На юг остава хълмът "Св.гора",средище на монашеския живот.Особени грижи се полагат за обогатяване на сакралния пантеон на столицата и превръщането на Търново в богохраним град чрез придобиване на мощите на прочути светци,сред тях са на Св.Иларион Мъгленски Чудотворец,Св.Филотея,Св.Петка Търновска.Свещените богатства на Търново и дейността на Търновската патриаршия създават образа на втори след Цариград православен център.Тогава са поставени и основите на скалния манастирски комплекс при с.Иваново,Русенско.

Управлението на Иван Асен 2 е апогеятв политическото могъщество през епохата на Второто българско царство.Владетелят е поставен сред великите български личности още от своите съвременници,за това свидетелстват надписите от "Св.40 мъченици" и записаното в Бориловия синодик.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Могъщество на България при Иван Асен II 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.