Начало на националноосвободитеното движение на българите (1869-1875 г.)


Категория на документа: История


Националноосвободително движение на българския народ 1869-1875г.

През епохата на Възраждането българското общество трябва да решава 3 фундаментални задачи-изграждане на новобългарска култура,извоюване на самостоятелна българска църква и въстановяване на свободна България.Специфичните условия на Османската империя предопределят въоражената борба като единствена форма за постигане на последната задача.След Кримската война борбата на българите прераства в организирано националноосвободително движение.В края на 60те години на 19в то навлиза в нова,по-висша фаза.Неуспехите на четническото движение,налагат убеждението,че възприетата тактика няма да донесе извоюването на политическа независимост.Революционната емиграция постепенно стига до извода,че е необходимо да се залага на всенародно въстание,подготвено и осъществено вътре в страната,като се залага на силите на българския народ.Идейното оформяне на новата тактика и практическото и изпълнение са свързани с дейността на Любен Каравелов и Васил Левски.

Любен Каравелов е роден 1834г. в Копривщица в заможен род и получава добро образование.Учи в родното си място,а от 1850 в гръцкото училище в Пловдив.От 1857г. продължава образованието с в Историко-филологическия факултет на Московския университет.Поддържа контакти с водачите на славянските комитети М.Погодин,Ив.Аксаков и др. и попада под въздействието на славянофилските идеи,сътрудничи на славянофилските издания.При десетгодишния си престой в Русия Каравелов преживява противоречив период в идейно отношение.Той поддържа контактите,които биха помогнали на българите в борбата им за свобода.През 1867г. се установява в Белград,като кореспондент на славянофилския в."Голос",така се сближава с освободителното движение.Създава Български комитет и прави опит да организира чета,която да премине в България,но сръбските власти провалят замисъла и го прогонват заради сближение с опозицията.В началото на 1868г. се установява в Нови Сад,където е заподозрян в заговор за убийството на княз Михаил Обретенович и прекарва 203 дни в затвора в Будапеща.След освобождаването е поканен от Добродетелната дружина в Букурещ да издава нейния вестник "Отечество",но поради конфликт със "старите" през лятото на 1869г. поцещава Одеса,и с финансово подкрепа на одеските българи полага началото на в."Свобода",чиито първи брой излиза на 7 ноември1869г.Вестника се превръща в орган на революционното крило в българското националноосвободително движение.Идейните му лутания са характерни и за българското националноосвободително движение като цяло.Той преминава от просветителството към въоражената борба,от либерани към радикани революционни позиции.По време на престоя си в Сърбия и Австро-Унгария,се запознава със западноевропейската фиософска мисъл,която оказва значително влияние върху идейните му възгледи.Престоят му в бъдапещенския затвор служи за преосмисяне на идейните му позиции,отразени в статията-обръщение "Мои братя",пубикувана 1869г.В статията той зове за национано освобождение като пътят е просветата,национално обединение и борба с гръцките фанариоти и турските поробители.Тези възгледи са в основата на конфликта му с "Добродетелната дружина".Революционната програма публикувана на 1август1870 в сп."Народное дело" в Женева,според него трябва да е програма на новосъздадения революционен комитет.В нея тои зове към балканско единство на потиснатите народи,като ясно определя враговете-турската власт и фанариотското духовенство.Крайната цел е създаването на "Южнодунавска"или"Дунавска"федерация-сводобни земи,федерация подобна на Швейцария,управлявана от "избираемо правителство".Средствата за постигането на целта,могат да бъдат мирни,но също с"оръжие,огън и нож".Брошурата "Български глас",отпечатана през 1870г.,Каравелов е още по-категоричен по отношение на крайните средства,с които трябва да се извоюва свободата.Отхвърля възможността освобождението да бъде подарено от Русия ии от Запада,то трябва да се извоюва със собствени сили и то по пътя на въоражено въстание.Делото да се започне вътре в страната,със сиите на целия народ,като борбата трябва да се съчетае с усилията на другите балкански народи.Тази брошура се сята за връх в революционното израстване на Каравелов,той обаче винаги се колебае между просветителството и революцията,характерно за голяма част от националноосвободителното движение.В кризата в БРЦК след смъртта на Левски,Л.Каравелов се оттегля от активно участие в освбодителното дело и застава изцяло на просвещенска позиция.

Формирането на БРЦК се отнася към есента на 1869,около редакцията на в."Свобода".Счита се ,че първоначално организацията носи името БРК-Български революционен комитет,а името БРЦК е прието през 1870,след създаването и разрастването на Бътрешната революциона организация(ВРО).

БРК се създава през 1869г. Около редакцията на в."Свобода" и от самото начало като най-влиятелна фигура се налага Каравелов.Учредители,освен него,са В.Левски,Ив.Касабов,Д.Ценович,Т.Райнов,Г.Живков,Ив.Кършовски.Първоначално в БРК се включват хора принадлежащи към различни направления в освободителното движение.Различия има по въпроса за външнополитическата ориентация и за начина на действие.Ив.Касабов и Т.Райнов например,застъпвали дуаистичната идея,В.Левски и Каравелов били за ревоюционни действия.Касабов бил прозапдно ориентиран,докато Л.Каравелов настоявал за добри отношения с Русия.БРЦК изгажда временно противоречията между различните крила и се налага като единен център на освободителното движение.Разочерован в известна степен от емиграцията,В.Левски преминава в България и започва изграждането на комитетската мрежа на ВРО.В това време Каравелов залага на пропагандната дейност и поддържа контакти със сръбската организация Омладина.Връзките между БРЦК и ВРО са постоянни,но в революционното движение се наблюдава известна раздвоеност.Надделява идеята за единство на силите за постигане на голямата цел-освобождението на България.Въпреки недобрия синхрон,дейността на емигранстките дейци и вътрешната организация е плодотворна.Пълното обединение се постига на общото събрание в Букурещ от пролетта на 1872г.

Идейните колебания на Каравелов дават отржение върху БРК,в който също няма единно мнение за пътя на освобождение.В същото време в средите на българската емиграция и революционните дейци от вътрешността на страната нараствали авторитетът и влиянието на Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев-Левски е роден на 6 юли 1837.Учи в карловското взаино училище,а по-късно в старозагорското класно училище,което е едно от най-добре уредените училища в България по това време.Вуйчото на Левски-хаджи Василий ,който е таксидиот на Хиендарския манастир,бил образован духовник,със заслуги в църковната борба.Левски прекъсва обучението в родния си град за да стане помощник на вуйчо си.С негова помощ Кунчев учи в старозагорското класно училище.В Сопотския манастир той приема манашеско завание и духовното име Игнатий,след като е завършил курс за свещеници в Стара Загора.На 3 март дяконът се отправя към Белград,за да се включи в приготовленията на предстоящото въстание.Участието му в Първата българска легия,начело с Г.С.Раковски го отличава не само с прозвището "лъвский",но и със стремеж да се бори за свободата на отечеството си,затова и след завръщането си в Карлово през 1863 той е се отказва от революционната идея.Същата година той се размонашава и учителства в с.Войнягово,Карловско,а слд това в обруджанското село Еникьой.Именно от Еникьой през 1863 Левски заминава за Яш и се свързва с Раковски.Апостолът не остава дълго в Молдова,връща се в Добруджа,където продължава учителстването си в различни села до 1867г.,може би с известни прекъсвания.евски заминава за Влашко,за да се включи в подготвяната от Раковски нова революционна акция.Като знаменосец на Панайотхитовата чета преминава целия и боен път и се записва във Втората бъгарска легия.Една от причините да не участва в четата на Х.Димитър и Ст.Караджа е хирургическата намеса,която претърпява,вероятно и заради това,че е осъзнал обречеността на четническата тактика и че освободителното движение трябва да търси нов път за развитие.

Успоредно с изграждането на комитетска мрежа в страната Васил Левски изработва идейна и политическа платформа на революционната организация.Дяконът утвърждава самостоятелното развитие на българското национално освободително движение.Отхвърля политическите комбинации с чужди сили.Пример за това е писото до П.Хитов от септ.1871г.,в него той предупреждава емиграцията,че не може да влиза в преговори с чужди държави от името на българското освободително движение.Според него правилната тактика е общо народно въстание,което да започне зимата,за да се затруднят турските войски.В подготовката и въстанието трябва да се включи целия народ.Съставът на комитетите на Левски потвърждава неговото виждане,там са представени всички социални групи на българското общество.Левски съзнава,че освобождението на Бъгария е съставна част от Източния въпрос,където са преплетени интересите на Великите сили,но той предвижда преговори и еждународна намеса,когато българите със свои сили са извоювали значителни позиции,т.е. когато България ще бъде фактор,при евентуална международна намеса.Апостолът вижда бъдещето на България като "демократска република",състояща се от демократични свободи,етническо равноправие и върховенство на закона.От това личи,че е силно повлиян от демократичните идеи на 19век.

През пролетта на 1868г. Левски пристига от Белград в Румъния.Там той поучава подкрепа от "Българско общество" и със средства,които му предва Димитър Ценович,на 11 декември с.г. заминава за Цариград.От там той започва първата си обикока в българските земи и поставя началото на създаването на ВРО.

Първата обиколка започва през декември 1868г.-началото на март 1869г.Тя има проучвателен характер,Левски анализира готовността на българите за борба.

Втората обиколка датира от май до 26 август 1869г.Именно тогава започва реалното формиране на комитетската организация.Апостолът носи прокламация от името на Привременното правитество в Бакана,написана от Ив.Касабов.Създава комитети в Плевен,Ловеч,Карлово,Пловдив,Перущица,Пазарджик,Стара Загора,Сливен.Той посещава още редица селища и подготвя почвата за разширяване на комитетската режа.След завръщането си в Румъния Левски частва в създаването на БРК през есента на 1869г.Дяконът прекарва в Румъния до 26 май 1870,работейки дейно сред емиграцията,за да я убеди центърът на революционното движение да се пренесе в българските земи.Това се приема нееднозначно от емигрантските дейци,които трудно преодояват наивната вяра в чуждата помощ.В следващите 2 години след завръщането си в България в страната са организирани огромен брой градски и селски частни революционни комитети.Комитетът в Ловеч е обявен за централен.Изграждането на революционна оргнизация в страната,стремяща се да обхване всички бъгарски земи,е връхна точка в развитието на националноосвободителното движение.Контактите с емиграцията не били прекъснати.За представител на ВРО извън страната е определен Данаил Попов като Д.Попов и Филип Тотю осъществяват връзките с бъгарската емиграция в Румъния и в Русия.БРЦК изпраща на вътрешните комитети в."Свободата".За помощници на Левски са определени Ангел Кънчев и Димитър Общи.Идейните възгеди на Левски са отре=азени в проекто-устава,разпратен до комитетите в края на 1871г.Така Апостолът е не само водач на ВРО,а е и признат идеолог на вътрешния комитет.

След изграждането на ВРО,в националноосвободителното движение се оформят 2 центъра -ВРО,начело с Левски и БРЦК,начело с Каравелов като и двата центъра имат една и съща задача,освобождението на България.Разичията са в подхода към решаването на тази задача.Сътрудничество между двете организации има,но различията възпрепятстват пъното единодействие,сравнитено бързо се появява тенденцията за преодояването на противоречията и да се постигне обединение ежду вътрешните дейци и емиграцията.Левски съзнавал,че без възможностите на емиграцията:легална пропаганда,набиране на финансови средства,закпуване на оръжие и др.,не може да се извърши подготовката на въстание.А дейците на Букурещкия комитет разбрали,че без силата на народа,без стегната структура на ВРО,не могат да предприемат реални действия за освобождението на ъгария.От началото на 1872г. Започва подготовката на Общо събрание,решава се то да се проведе в Румъния,комитетите от вътрешността трябва да изпратят свои представители,които заедно с емигрантите трябва да начертаят пътя на по-нататъчното развитие на революционното движение.При подготовката на събранието помощникът на Левски,Анге Кънчев се самоубива в Русе на 5 март1872г.Събранието се провежда 29април-5май1872г. В къщата на Каравелов в Букурещ.Приети са единодушно програма и устав на БРЦК.За председател е избран Л.Каравелов,подпредседате-Киряк Цанков,Олимпи Панов е избран за секретар,а Левски за главен апостол на цяла Бъгария,Тракия и Македония и запазва правото да ръководи вътрешните комитети.На събранието апостолът отстъпва от разбирането си,че ръководния център трябва да е в България,обаче отстоява основното си разбиране-незабавни революционни действия.

През лятото и есента на 1872г. Се наблюдава подем в развитието на революционното движение.Събират се средства за закупуване на оръжие,тероризират се богатите българи,отказали да сътрудничат на освободителното дело,налага се идеята стотици млади българи да получат военно обучение в Сърбия.

Помощникът на Левски-Димитър Общи организира рискована операция:обир на 125хил.гроша от турската пощенска кола в прохода Арабаконак,извършен на 22септември1872г.След известно време своеволния комита е арестуван.Властите се добират до ценна онформация за революционната организация,разкрити са хора и комитети.Научил за проишествието,Каравелов подканя с писмо Левски да обяви въстанието.Противник на прибързаните действия,Апостолът се отправя към Румъния,но на 27 декември е заловен от турците,в село Къкрина,Ловешко.На съдебния процес се държи достойно,смъртната присъда е произнесана на 14 януари1873г.,потвърдена е от султана и изпълнена на 6/18 февруари1873г.

След загубата на Дяконът и разкритията във ВРО революционната организация претърпява криза.Кризата се задълбочава от конфликта между Каравелов и Хитов.Каравелов организира общо събрание през май 1873г.,на което се отменя устава на БРЦК и прави ревизия на основните схващания на В.евски.Решава се да се изпрати чета в България,което е крачка назад от идеите на Левски.Част от комитетите на ВРО са унищожени след арестите ,редица комитетски дейци се отдръпват и се появяват борби между комитетите за надмощие.През 1873г.Търновския комитет си присвоява правата на центраен и обявява,че ще подготвя въстание.Изпраща се делегация до сръбското правителство с предложение за единодействие.
За наследник на евски е избран чителя Атанас Узунов,развива ограничена дейност в Южна България,но скоро след това е заловен.Пред съда Узунов прави разкрития,които водят до арести на редица дейци от Хасковско и Старозагорско.Каравелов е принуден да се укрива,тъй като търското правителство настояло за екстрадацията му от Румъния.Издаването на в."Свобода" е прекратено,месеци по късно започва да издава в."Независимост".През август 1874г. Е свикано общо събрание в Букурещ.Инициатори са Търновския и Русенския комитети,с подкрепата на П.Хитов.Русенския комитет получава статут на централен за България.За пръв апостол е определен Стефан Стамболов.Избран е нов БРЦК отново начело с Каравелов.Той обаче е разколебан в желанието и възможността на българския народ за борба.Връща се на старите позиции за поощ извън страната и търси спорасумение със сръбското правителство.Под сръбско внушение той прекратява издаването на в."Независимост".През декеври 1874г. Е поредното събрание на БРЦК като на Каравелов са отказани исканите от него диктаторски правомощия.На следващата година,той се оттегля от революционното движение,преминава изцяло на просветителски позиции и започва издаването на в."Знание".

В условията на тежка криза в националноосвободителното движение,сред емиграцията все повече нараствало влиянието на Христо Ботев.Гениалният бъгарски поет е роден 25 декември 1847г. в Калофер.Завършва местното класно училище и продължава образованието си в Одеса.Изключен от гимназията остава още 3 години в Русия,където е силно повлиян от идеите на руските народници.От 1866г. е учител в с.Заднаевка,Бесарабия.Завръща се в Калофер,но е принуден да напусне през май 1867.Оттогава до края на живота си е политически емигрант в Румъния.През лятото на 1871 издава в."Дуа на бъгарските емигранти",но скоро е принуден да спре вестника поради липса на средства.Сътруднича на .Каравеов във в."Свобода".По това време Ботев пише безсмъртната си поезия.От 1874г. Хр.Ботев се посвещава и на практическа ревоюционна дейност,на общото събрание през август 1874 е избран за член на БРЦК.След като Каравелов спира в."Независимост",Ботев започва издаването на в."Знаме",който трябва да замени "Свобода" и "Независимост" като орган на националноосвободителното движение.

Началото на идейното формиране на революционера започва в Русия,повлиян от движението на народниците като голямо влияние му оказват идейте на М.Бакунин.Ботев познава и западноевропейската философска мисъл,в публицистиката му личат идеи на Прудон.Христо Ботев се обявява за незабавна,радикана революция,като се разчита на силите на българския народ.Той се обявява против политическите интриги на великите сили,категорично отхвърля дуализма и подлага на остра,дори крайна критика политиката на Добродетелната дружина.Ботев е и срещу надигащия се балкански национализъм.Той оценява негативно опитите на Сърбия и Гърция да използват българското революционно движение за свои цели и да проявяват неприкрити претенции към българските земи,обявявайки ги за свои.Също критикува либералните идеи на Каравелов и неговото гравитиране към сътрудничество с Белград.Под влияние на Херцен той счита изостаноостта на народа за негово предимство.Ботев отхвърля държавата като институция и е привърженик на нова формация изградена от общини,които се самоправляват.Повлиян от принципите на анархизма на Бакунин,той вярва,че народът е винаги готов за борба,и тази готовност може да се пробуди чрез убедителен призив.Този възгед на Ботев,а и непознаването на ситуацията в Бъгария от емигрантските дейци,дават отражение върху работата на БРЦК и при организацията на Старозагорското,а и на Априлското въстание.

През лятото на 1875г. избухва въстание в Босна и Херцеговина.Това задълбочава кризата в Османската империя.БРЦК се ориентира към подготовка на въстание в България.На 12 август 1875г. по инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов е свикано общо събране на организацията.Взето е решение за обявяване на въстание,окръжно с това разпореждане е изпратено до комитетите.Ботев трябвао да отиде в Одеса,за да осигури средства от одеските българи.БРЦК предвижда да привлече български офицери на руска служба и Ф.Тотю и да се закупят 12000 пушки.Разчитало се на П.Хитов да организира голяма чета и да премине от Сърбия в България.Отряд,начело с Стоян Заимов е подготвен да предизвика пожар в Цариград.Сърбия не желае въстание,Каравелов и Хитов също се обявяват против въоражената акция.БРЦК дели страната на някоко райони,с апостоли във всеки един от тях.Планираната подготовка не е осъществена,тъй като властите бии нащрек и комитетите действали изолирано един от друг.Много местни дейци се противопоставят на подобна набързо организирана акция.По-сериозна е подготовката в Стара Загора,под ръководството на Стоян Заимов,активно се включва местния комитет,ръководен от Кольо Ганчев,братя Жекови и привлечените Г.Икономов и З.Стоянов.На 16 септември 1875 от Стара Загора излиза малка чета от 24 души.Въстанически опити има и в с.Червена вода(Русенско),ръководени от воеводите Тома Кърджиев и Върбан Йорданов.Шуменската чета,начело с Атанас Стоянов стига до Котленския балкан,където се разпада.Турците налагат репресии и дават доживотни присъди в Стара Загора на 7 революционни дейци,обесени по време на Априлското въстание.Вследствие на неуспеха БРЦК се разпада-Ботев подава оставка.На последното общо събрание проведено на 30септмври 1875 комитета се разпада.
За периода 1869-1872 българската революционна идеоогия и практика достига връх в своето развитие.Ясно са определени принципите,методите и крайната цел на борбата.Създадена е стройна комитетска организация в българските земи,със своя програма,устав и строга дисциплина.Това е резултат от натрупания опит в предните десетиетия и се дължи на дейността и сътрудничеството на дветв най-големи фигури в българското националосвободитено движение В.Левски и Л.Каравелов.Загубата на апастола на революцията е непоправим удар върху революционното движение.Само заложениете му традиции му помагат да оцелее,въпреки че се жертват част от принципите.В условията на криза 1873-1875,като водеща фигура се налага Хр.Ботев.Провалът на Старозагорското въстание води до разпадането на комитета.Но кризата в Осанската империя продължава и революционите настроения сред българското общество продъжават да поставят на дневен ред въпросът за голямо освободително въстание.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Начало на националноосвободитеното движение на българите (1869-1875 г.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.