Организационно развитие на БРП(к) и влиянието й върху политическата система в страната 1944 – 1948 г.


Категория на документа: История


11. Организационно развитие на БРП (к) и
влиянието й върху политическата система в страната 1944 - 1948 г.

Една от най-важните характеристики на комунистическите режими е тяхната еднопартийност. Все пак да ги опишем като "еднопартийни" не е достатъчно - при тях не просто има една-единствена партия, тя е гръбнакът на властта. Държавните институции на всички нива са в подчинено положение спрямо съответните ръководни партийни органи, като това е ясно и недвусмислено регламентирано. Всички централни държавни институции са под контрола на висшето партийно ръководство - на Политбюро и Секретариата на ЦК. Самите държавни институции, освен че заемат подчинено положение, но изобщо не действат автономно. Важните политически решения и всички назначения на ключови постове минават през апарата и ръководните органи на комунистическата партия. Начело на режима стои генералният/първият секретар на съответната комунистическа партия, независимо дали заема и някакъв ръководен държавен пост. По това комунистическият модел се отличава от останалите еднопартийни системи, при които отношенията между партия и държава не са ясно формулирани, а в някои случаи еднопартийният характер на режима се ограничава главно до забраната на всякакви други политически партии.

Организация и функциониране на Българската комунистическа партия

Комунистическата партия е напълно централизирана организация, в която всички основни решения се вземат от най-висшето партийно ръководство и са задължителни за цялата йерархична пирамида под него. На свой ред ръководните органи на междинните нива приемат решения в рамките на зададените отгоре директиви. Тези решения са задължителни за всеки отделен член на партията и могат да бъдат отменени само от по-висш партиен орган. Попълването на всички ръководни органи се извършва с подбор отгоре на функционери. Членовете на партията са пропити със съзнанието, че не просто са се отдали на една кауза, но и че за постигането й трябва да следват зададените им от "Партията" задачи. На практика това означава, че са длъжни да изпълняват разпорежданията на партийните ръководители.
Ръководството на БКП

Подобно на другите източноевропейски сателити, устройването на ръководните органи на комунистическата партия в България и техните функции са плод на съзнателно следване на съветския модел. От някои запазени чернови на Георги Димитров се вижда, че той е проучвал как са съставени основните ръководни органи на ВКП (б), кой заседава в тях, как се вземат решенията и това му е служило за основа при уреждането на ръководството на БРП (к). Самият Димитров има опит като партиен апаратчик от първа ръка - след разпускането на Комиитерна той е назначен за заместник, а след това за завеждащ отдел "Международна информация" на ЦК на ВКП (б) и от юли 1943 г. работното му място е в Кремъл.

Начело на партията има два основни ръководни органа - Политбюро и Секретариат на ЦК, след което следва онази фигура, без която функционирането на ръководството не би могло да бъде разбрано - генералния/първия секретар на ЦК.

Централният комитет и Политбюро. Теоретично върховенството на вземане на решения в комунистическата партия принадлежи на колективни органи: най-висш е Конгресът на партията, между конгресите най-висшата инстанция е Централният комитет (ЦК), а във времето между заседанията на пълния състав на ЦК (т.нар. пленуми) - неговото Политбюро. В действителност Конгресът на партията се събира веднъж на пет години, за да утвърди предварително взети решения от най-общ характер. Дори Централният комитет заседава само няколко пъти годишно по предварително определени от Политбюро дневен ред и решения. Постъпателното нарастване на броя на членовете на ЦК от няколко десетки до близо двеста (от 39 души през 1945 г. на 197 през 1981 г.) прави принадлежността към него сама по себе си недостатъчна за реално участие в централната власт.

Така най-висш орган остава Политбюро на ЦК - то е сравнително малобройно (обикновено десетина души в българския вариант) и се събира достатъчно често (първо веднъж или два пъти седмично, после средно веднъж на две седмици), за да има действителна власт. По принцип Политбюро приема основните политически решения, преди към изпълнението им да пристъпят другите партийни органи и държавните институции. С решение на Политбюро се извършват всички най-важни кадрови промени както в партията, така и изобщо в страната. Политбюро предварително разглежда и утвърждава и всички проекторешения на пленумите на ЦК и на конгресите на партията. Съответно членовете на Политбюро са смятани за най-важните ръководни фигури в партията и в страната и до 1987 г.

Политбюро има и неколцина кандидат-членове. Издигането им в пълноправни членове на Политбюро не е регламентиран процес. Кандидат-членовете присъстват на заседанията на Политбюро без право на глас, но това не им носи особени предимства.

Членовете на Политбюро имат няколко различни типа функции. Първо, това са тези, които участват в ръководството на апарата на ЦК като негови секретари, а в отделни случаи, главно при кандидат-членовете на Политбюро, и като завеждащ-отдели. Второ, членовете на Политбюро, които са на ключова позиция в правителството - министър-председател, заместник-министър председатели (често едновременно и ресорен министър) и титуляри на някои ключови министерства. Най-сетне, има членове на Политбюро, които заемат чисто представителни постове на ръководители на обществени организации. Обикновено става дума за най-възрастните членове на висшето ръководство, повечето от които вече са преминали през поне една от предните две категории, но впоследствие влиянието им е намаляло.

Апаратът на ЦК и Секретариатът. Другият основен ръководен орган е Секретариатът на ЦК, като формално той е овластен да взема по-маловажни решения. Сред тях обаче са и някои много съществени проблеми на организацията и ръководството на партийния апарат, докато Политбюро често утвърждава привидно важни, а всъщност рутинни въпроси.

По-същественото е, че Секретариатът ръководи апарата на ЦК. На практика мнозинството от членовете на ЦК нямат отношение към практическото управление на централно ниво - подготовката на решенията се извършва от апарат от постоянно заети служители, които с малки изключения пък не са членове на ЦК. Този апарат е ясно организиран: той е разделен на отдели, които са подразделени на сектори, ръководени от съответните завеждащ-отдели, заместник завеждащ-отдели и завеждащ-сектори.

Секретарите на ЦК първоначално са трима или четирима, включително генералния или първия. По това време само двама секретари имат трайно определени специфични задачи - единият отговаря за организационните въпроси на партията, а другият - за агитацията и пропагандата. Постепенно се налага практиката да има един, а после и повече секретари. Така броят на секретарите нараства и (като оставим настрана някои колебания в числеността им) те стават между 5 и 7 след края на 50-те години, а от края на 70-те са вече десетина.

През 40-те години секретари на ЦК стават някои от най-важните членове на Политбюро. Впоследствие за такива все по-често започват да се определят партийни функционери от малко по-нисък ранг, които обаче са професионално ориентирани в областта, за която отговарят.

При Секретариата много ясно проличава как "колективният орган" в повечето случаи всъщност не действа колективно. Първоначално се предвижда Секретариатът да води "ежедневната работа" на апарата на ЦК, но така и не се налага практиката този орган да се събира ежедневно. Към края на 40-те и началото на 50-те години правилото е Секретариатът да заседава два пъти седмично, а Политбюро - веднъж. Постепенно заседанията и на двата органа се разреждат, за да стигнат до само два пъти месечно, като при Секретариата те са дори малко по-редки. "Ежедневната работа" на апарата се ръководи не от Секретариата, а от секретарите на ЦК - всеки в своята област.

Генералният/първият секретар на ЦК. Един от секретарите е "генерален" или "първи" и независимо дали редовно участва в заседанията на Секретариата, тои е действителният ръководител на партийния апарат и на останалите секретари на ЦК. Правомощията на генералния/първия секретар не са очертани от устава на партията. Решения на Политбюро и Секретариата на ЦК за вътрешна употреба показват, че от една страна, на партийния ръководител се предоставят ръководни и координиращи функции в тези колективни тела. От друга страна, като член на ръководството партийният ръководител е "натоварен" да следи за политиката именно в най-важните властови сфери - контролира армията, вътрешното министерство и разузнаването, а на практика и отношенията с ръководството на комунистическата партия на Съветския съюз.

Сред извънмерно широките функции на партийния ръководител на първо място трябва да се подчертае, че той контролира партийния апарат. Въпреки влошеното си здравословно състояние Димитров лично ръководи работата на Секретариата. Всички решения на Политбюро и Секретариата, взети в негово отсъствие, са му изпращани, като много от тях са изпъстрени с неговите бележки. Тази на пръв поглед техническа дейност допринася за концентрирането на властта в ръцете на първия ръководител.

Благодарение на властта си над апарата на ЦК, партийният ръководител може да се налага над останалите членове на Политбюро, макар на теория да е пръв между равни. В рамките и на самия апарат обаче той може да прескача преките си подчинени и да решава някои въпроси еднолично, заобикаляйки дори ресорния секретар. Така много от най-важните решения се оказват изненада дори за членовете на най-висшето ръководство, отговорни за съответната сфера.

Във време на единовластие оформянето на ръководните органи се решава от лидера на партията. Партийният лидер съставя листата на ръководството.

След утвърждаването на едноличната власт на партийния ръководител, ръководството в много случаи се осъществява от мястото, където се намира той самият. Някои срещи на Политбюро се провеждат в резиденцията, в която в момента е отседнал партийният ръководител. Така едноличният режим изцяло подкопава регламента за колективно вземане на решения.

Веднъж консолидирал властта си в партията, генералният/първият секретар заема и ръководен държавен пост. Първоначално партийният ръководител поема едновременно и поста на министър-председател (Г. Димитров, 1946-1949; В. Червенков, 1950-1956; Т. Живков, 1962-1971), а впоследствие на председател на Държавния съвет (Т. Живков, 1971-1989; Петър Младенов, 1989-1990). Важно е да се подчертае, че заемането на тези постове е по-скоро външен израз на съсредоточаването на цялата власт в ръцете на вече издигнатия партиен ръководител, а не начин за акумулирането й.

"Вторият" в партийното ръководство. В периодите на единовластие един от членовете на висшето партийно ръководство може да бъде издигнат до "втори" в йерархията на властта. Това е член на Политбюро и секретар на ЦК, определен от генералния/първия секретар да го замества при водене заседанията на Секретариата на ЦК, а в случаи на отсъствие - и на Политбюро. Съответно този човек не заема ръководен държавен пост, а самата му позиция на "заместник" на партийния ръководител не е описана в уставните документи на партията. Така по времето на Г. Димитров негов заместник е Трайчо Костов, а след отстраняването му тези функции на практика се поемат от Вълко Червенков.

Всъщност наличието на "втори" в партийното ръководство е отражение на едноличния характер на управлението - първият ръководител толкова ясно доминира над останалите, че може да делегира част от правомощията си на избран от него заместник. По-правило той поставя на тази позиция някой от по-младите и незначителни членове на партийното ръководство и ги сменя, след като натрупат собствено влияние и самочувствие.
Системата за пълен политически контрол - номенклатурата на кадрите

За да разберем как най-висшето партийното ръководство концентрира цялата власт в ръцете си, би следвало да погледнем как то държи в подчинение всички останали ръководни фигури в страната. Става дума за известната "номенклатура" и по-точно за "номенклатурата на кадрите". Думата "номенклатура" буквално би могла да се преведе като "списък от имена" и в сферата на управлението обикновено означава съвкупността от длъжности, чиито титуляри се назначават, контролират и освобождават от даден орган.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационно развитие на БРП(к) и влиянието й върху политическата система в страната 1944 – 1948 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.