Падане на България под османско робство. Причини, етапи и последици.


Категория на документа: История


№ 9
Падане на България под османско робство. Причини Етапи . Последици

През цялото средновековие българският народ неведнъж с оръжие в ръка и безпримерен героизъм се е борил с/у опитите на чужди завоеватели да посегнат на неговата независимост. Едва ли обаче има по- величава епопея, свързана с толкова жертви и героизъм и същевременно толкова трагична по своите последици, както борбата на българите с/у османските турци.През втората половина на 14 век бълг.държава се вплела в съдбоносен двубой с турския нашественик.

След упадъка на сръбската държава през втората половина на 14 в.на Балканите фактически нямало сила, която ефикасно да се противопостави на османските нашественици.Оставени най- често без надеждна защита пред произвола на нашественика, обикновените българи сами поели защитата на родните огнища.

Един от първите героични защитници на българското население с/у османските турци бил юначният родопски войвода Момчил. Още на младини той напуснал родния си дом. Постепенно около него се събрала малка дружина от храбри хора, с които кръстосвал родопските краища.Уплашени от растящата известност на смелия българин местните феодали го обявили за "разбойник".Момчил бил принуден да премине с хората си на византийска територия и постъпил в императорската армия.Не след дълго напуснал Византия и преминал в Сърбия, където за известно време останал на служба при крал Стефан. През 1342 г. Момчил се върнал в пределите на империята и предложил услугите си на един от претендентите на византийската корона - Йоан Кантакузин.Момчил бил назначен за управител на една родопска област, която се намирала по горното течение на р.Арда. Славата му започнала да расте от ден на ден и за кратко време в неговото владение се преселили голям брой българи, страдащи от набезите на турците. Отначало Момчил изпълнявал заповедите на Йоан Кантакузин, но след като се почувствал достатъчно силен се обявил за независим владетел.

В началото на 1344 г. дружината на Момчил нападнала пристанището, където отсядали турците и опожарили турските кораби. След тази победа славата на безстрашния родопски войвода нараснала повече. Но през 1345г. Йоан Кантакузин заедно със своя съюзник решил окончателно да сломи съпротивата на непокорния българин.Разгоряла се жестока битка, в която Момчил намерил смъртта си.
Едва в последните години от управлението си Йоан Кантакузин започнал да осъзнава пагубните резултати от своята благосклонност спрямо турците. Това го накарало да стане инициатор на един съюз, който трябвало да спре зачестилите турски нашествия на Балканския полуостров. През 1351 г. специално византийско пратеничество донесло послание за мир на бълг.цар.Йоан Кантакузин молел за известна сума .Бълг.цар обещал да предостави исканата сума, но в последствие под влияние на сръбския цар отхвърлили византийското предложение. Така бил пропуснат удобен момент, когато все още било възможно силите на балканските народи да се организират за възпиране на азиатските нашественици

След настаняването на османските турци в Източна Тракия през 1355 г. българи и византийци отново предприели опит за създаване на военен съюз. По това време на императорския стол стоял Йоан V, който окончателно скъсал връзките си с турците потърсил сближение с бълг.цар. Първата стъпка била бракът на една от дъщерите на бълг.цар със сина на императора. Други постъпки не били предприети. Това позволило на турците за сравнително кратко време да укрепят завоюваните позиции в Тракия. В техни ръце попаднали важни градове като Пловдив, Димотика. Вместо изграждане на общ отбранителен съюз балканските владетели потърсили други пътища за отстояване на независимостта си. Йоан V поискал помощ от Западна Европа и започнал преговори за сключване на църковна уния с Рим. Бълг. Цар Йоан Александър сключил споразумение с османците, което за известно време спряло грабителските им нашествия.

В 1364 г. м/у България и Византия избухнала отново война, този път за черноморските градове Анхиало и Месамбрия. След неуспешната обсада Йоан V се съгласил да сключи мирен договор. Градовете останали в бълг. Предели, но Йоан Александър се задължавал да плати всички разходи по войната.

На следващата 1365 г. българските земи били сполетени от ново нещастие. Подбуждан от византийците, унгарският крал Людвиг І нападнал гр.Видин и пленил Йоан Страцимир.Последният бил отведен и затворен в един замък в Хърватско , а видинска област присъединена към унгарското кралство.Йоан Александър разбрал, че в основата на този поход стои Византия и през 1366 г. отказал да даде пропуск на император Йоан V , който се връщал от Унгария след неуспешни преговори за уния. В отговорна това Византия успяла да спечели подкрепата на савойския граф.През есента на същата година той потеглил с флотата си с/у бълг. Градове по Черноморското крайбрежие превзел Созопол, Анхиало, Ахтопол . След неуспешна обсада на Варна графа сключил мир с Йоан Александър, съгласно който завладените гадове били предадени на византийците. От своя срана ЙоанV се задължилда отпусне парична сума на влашкия войвода, за да отвоюва Видин от унгарците и го предаде на Б-я. Две години по- късно Йоан Александър починал, оставяйки на своите приемници една отслабнала и разпокъсана държава.

След смъртта на Йоан Александър Б-я окончателно се разделила на три самостоятелни държави - Търновска, Видинска, Добруджанска. Връзките м/у трите държави били слаби, а често и враждебни. Видинският цар, последван от Добруджанския предоставил малкото си царство на духовната власт на Константинополската патриаршия.
През есента на 1371 г. станало решително сражение м/у съюзените християнски войски и ордите на султан Мурад при гр.Черномен.То завършило с катастрофално поражение на християните. Поражението при Черномен и гибелта на предводителите предизвикали дълбок отглас в съзнанието на бълг.народ, който виждал в тяхно лице смели борци с/у неканените азиатски пришълци.Тази катастрофа донесла значителни политически промени в българските земи. Повечето балкански владетели и независими феодални господари в Македония се признали за васали на турския султан. Те трябвало да му плащат данък и да предоставят военни отряди. Това улеснило Мурад , който настъпил на широк фронт с/у бълг.земи.Най- напред били обсадени и превзети крепостите Ихтиман и Самоков, след което турците проникнали в Македония. Княжеството на Углеша било унищожено, а наследникът на Вълкашин крал Марко приел васална зависимост. Същата участ сполетяла и Велбъжкото княжество. Турците се отправили и към Родопската област. Тук обаче те срещнали упоритата съпротива на непристъпните родопски крепости,които задържали за дълго устрема на завоевателите. Настъплението на турците в Македония и Родопите било придружено с масови разорения и поробвания. Особено голям бил броят на поробените българи от Мелник, Прилеп, Битоля, Костур и др. След като населението от Родопската област и по- голямата част от Македония било поробено, султан Мурад предприел настъпление в северозападна посока към София и Ниш. София паднала през 1382 г. с предателство на един българин. Пътят на Мурад за по- нататъшни завоевания бил свободен. Първото сражение м/у турци и съюзилите се сърби , босненци и българи станало през 1387 г. при Плочник.То завършило с поражение на Мурад, но съюзниците не се радвали дълго на успеха си. На следната година турският султан, разгневен от непокорството на Йоан Шишман изпратил в Североизточна Б-я голяма армия, предвождана от Али паша. Тя успяла да завладее редица градове, м/у които Шумен, Мадара и др. След като се справил с Йоан Шишман, на следната година Мурад се отправил към Сърбия.На 15 юни при Косово поле войските на сърбите били жестоко разгромени.
След 1389 г. новият султан Баязид се заел да сломи съпротивата на непокорния си васал Йоан Шишман.През лятото на 1393 г. султана се отправил с голяма войска с/у столицата Търново и я подложил на продължителна обсада. Българският патриарх подкрепял и ободрявал защитниците на столицата, стремял се да им вдъхне сили и вяра. Обсадата продължила 3 месеца, през което време всички опити на турските пълчища да проникнат зад непристъпните врати на града останали напразни. Пак се намерил предател, който тайно разтворил вратите на крепостта. Много бранители и мирни жители били поробени и избити.
Така залязла славата на българската столица, която през изминалите два века се издигнала като всепризнат духовен и културен център на славянските народи.Малко след овладяването на Търново по заповед на турски управител били заловени и избити 110 измежду най- видните български боляри.Патриарх Евтимий бил изпратен на заточение.
С падането на Търново съпротивата на бълг.народ не била сломена. Йоан Шишман се готвел да даде в Никопол решителен отпор на врага. Срещу него била изпратена огромна армия. Въпреки героичната защита крепостта била превзета, а Йоан Шишман бил пленен и обезглавен по заповед на султана.С разгрома на Никопол през 1396 г. рухнали и последните надежди за спасение. Безславният завършек на този поход предопределил и съдбата на Видинското княжество. Йоан Страцимир бил пленен и изпратен на заточение. Така през 1396 г. всички български земи окончателно попаднали под турска власт.
Причини : Една от главните причини довела до успеха на турското завоевание е феодалната разпокъсаност на Б-я през втората половина на 14 век. Стремежът на отделните феодали и членове на царската фамилия да управляват самостоятелно довел до отслабване на държавата и до намаляване на нейната военна мощ. Всеки независим владетел търсел собствени пътища да урежда отношенията си с нашественика, вместо да се стреми към общ съюз за борба. Съществена причина за успеха на турците е липсата на единодействие и разбирателство м/у балканските владетели. Недоверието, напластявано м/у тях в продължение на десетилетия, изиграло важна роля. Една обща причина за слабостта на всички балкански държави в този период е липсата на силно градско съсловие, в/у което да се опре централната власт.Не на последно място трябва да се отбележи, че успехът на турците се дължал и на тяхната здрава военна организация. Числеността на войските им далеч надхвърлял размерите на разпокъсаните феодални опълчения. Важен е и техният военен фанатизъм, войнстващият характер на мохамеданството. Турските султани освен със силата на оръжието си служили умело и със средствата на дипломацията. Те внасяли раздори м/у балканските владетели и по този начин превръщали земите им в лесна плячка.

Дългогодишната борба на бълг.народ позволила на останалите европейски държави да организират по- добре съпротивата си срещу турците и да спрат техния настъпателен устрем.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Падане на България под османско робство. Причини, етапи и последици. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.